Дами, радвам се, че моите интерпретации на видяното в любимото ни към момента дизи ви носят удоволствие. Знаете, че това е моето субективно виждане, разбиране и тълкуване, и този мой прочит не ви ангажира.
Запазих си този пост за бала, защото там се случиха много неща, незначителни на пръв поглед, които показват динамиката в отношенията на Чаала и Доан. Показаха ни и Чаала в една нова, нетипична за нея атмосфера и ситуация, в която много красиви жени са поставяни.
Бедното сираче, изучило се със стипендии и благодеяния (няма да отричам заслугите на Бердан, където ги има) се озова на ежегодния бал на лекари - събитие, събиращо елита на обществото, нищо че много из между тях са мерзавци като въпросния Коркут. Още в самото начало видяхме една несигурна Чаала, оставила се в ръцете на далеч по- обиграната Дидем. Беше смутена от избора на тоалет, от избора на цвета на червило, от самото си присъствие там. Доан и нескопосаните му комплименти не помогнаха особено, докато не й каза простичко "красива си" и не подаде своя лакът, за да я поведе сигурно към несигурното.
Още с влизането Чаала разбра, че мисията няма да е толкова лесна и че приятелите всъщност са конкуренти. Това мъжко перчене, съперничене и мерене на... анатомични органи, присъщи за мъжката физика, не й оставиха никакъв избор за поведение, освен да се усмихва глуповато, но да държи изкъсо нещата, пощипвайки Доан по ръка, за да го върне на земята и към целта.
Коркут, макар и до кръста на Доан, показа завидни социални умения особено по отношение на нежния пол. Комплиментите му към адвокатката бяха точно в целта и беше неминуемо сравнението между двамата мъже. В моите очи тази обиграност на неврохирурга беше огромен минус и в този рунд Доан беше абсолютният победител, точно защото не беше така красноречив, но беше толкова искрен и открит във възхищението към Чаала.
На бала за първи път видяхме и стреличките на Суна, насочени срещу зараждащата се любов на бившия и адвокатката. Суна, за разлика от Нургюл, която съвсем глупаво беше поръчала цветя от собственото си име, играе по други правила. Тук видяхме висш пилотаж в шантажа. Първо съвсем невинно попита Доан не е ли възможно Чаала да е срещнала млад и красив лекар, опитвайки се да го уязви и да му каже, че има по- подходящи мъже за дамата, към която са насочени интересите му, а после... после се зае и с Чаала. Онова противопоставяне, което направи между "ние лекарите" (да се разбира ние с Доан) "сме такива, а Чаала е пълна противоположност, тя усложнява" беше гадничък удар под кръста. Онова порицаване за методите на Чаала да постига целите си и обединяването й с Доан никак не беше случайно. Идеята й да представи Чаала като техен контрапункт обаче не сработи и постигна обратния ефект. Макр и мрънкащ, Доан беше очарован от тази страна на Чаала. Точно тази палавост, тази лукавост, тази пъргавина на ума на нашата девойка привлича неустоимо Доан.
Изборът в цвета на роклите на двете жени също не беше случаен. До убития цвят на Суна, подходящ за нейната зрялост и интелект, стоеше огненият на Чаала, символизиращ не толкова страст, колкото живот. Това момиче кипи и гори, и няма как да не привлича като пламък простосмъртните мъже, независимо от възрастта им.
Апогеят на тази вечер беше танцът. Макар и дистанцията да не беше нарушена нито за миг и точките на допир на телата да останаха само две, този танц беше своеобразна любовна игра, в която останалия свят беше престанал да съществува. Само с погледи бяха предадени всичики чувства, които бушуват в двамата.
Нелепите сравнения за баща и дъщеря, за по- голям брат и сестра, рухнаха. Ще съм силно обезпокоена (най- меко казано), ако видя баща да гледа по този начин дъщеря си или брат сестра си, както Доан гледаше Чаала. В тези леко притворени очи имаше стаено толкова желание, наред с възхищение, каквото може да има само у мъж към жена. Суна също не видя баща и дъщеря, убедена съм!
Разбирам защо Кенан има толкова фенки и защо е икона. Блестящо изигран беше този танц от протегнатата му ръка в началото до бягащия накрая поглед.
Виж целия пост
Запазих си този пост за бала, защото там се случиха много неща, незначителни на пръв поглед, които показват динамиката в отношенията на Чаала и Доан. Показаха ни и Чаала в една нова, нетипична за нея атмосфера и ситуация, в която много красиви жени са поставяни.
Бедното сираче, изучило се със стипендии и благодеяния (няма да отричам заслугите на Бердан, където ги има) се озова на ежегодния бал на лекари - събитие, събиращо елита на обществото, нищо че много из между тях са мерзавци като въпросния Коркут. Още в самото начало видяхме една несигурна Чаала, оставила се в ръцете на далеч по- обиграната Дидем. Беше смутена от избора на тоалет, от избора на цвета на червило, от самото си присъствие там. Доан и нескопосаните му комплименти не помогнаха особено, докато не й каза простичко "красива си" и не подаде своя лакът, за да я поведе сигурно към несигурното.
Още с влизането Чаала разбра, че мисията няма да е толкова лесна и че приятелите всъщност са конкуренти. Това мъжко перчене, съперничене и мерене на... анатомични органи, присъщи за мъжката физика, не й оставиха никакъв избор за поведение, освен да се усмихва глуповато, но да държи изкъсо нещата, пощипвайки Доан по ръка, за да го върне на земята и към целта.
Коркут, макар и до кръста на Доан, показа завидни социални умения особено по отношение на нежния пол. Комплиментите му към адвокатката бяха точно в целта и беше неминуемо сравнението между двамата мъже. В моите очи тази обиграност на неврохирурга беше огромен минус и в този рунд Доан беше абсолютният победител, точно защото не беше така красноречив, но беше толкова искрен и открит във възхищението към Чаала.
На бала за първи път видяхме и стреличките на Суна, насочени срещу зараждащата се любов на бившия и адвокатката. Суна, за разлика от Нургюл, която съвсем глупаво беше поръчала цветя от собственото си име, играе по други правила. Тук видяхме висш пилотаж в шантажа. Първо съвсем невинно попита Доан не е ли възможно Чаала да е срещнала млад и красив лекар, опитвайки се да го уязви и да му каже, че има по- подходящи мъже за дамата, към която са насочени интересите му, а после... после се зае и с Чаала. Онова противопоставяне, което направи между "ние лекарите" (да се разбира ние с Доан) "сме такива, а Чаала е пълна противоположност, тя усложнява" беше гадничък удар под кръста. Онова порицаване за методите на Чаала да постига целите си и обединяването й с Доан никак не беше случайно. Идеята й да представи Чаала като техен контрапункт обаче не сработи и постигна обратния ефект. Макр и мрънкащ, Доан беше очарован от тази страна на Чаала. Точно тази палавост, тази лукавост, тази пъргавина на ума на нашата девойка привлича неустоимо Доан.
Изборът в цвета на роклите на двете жени също не беше случаен. До убития цвят на Суна, подходящ за нейната зрялост и интелект, стоеше огненият на Чаала, символизиращ не толкова страст, колкото живот. Това момиче кипи и гори, и няма как да не привлича като пламък простосмъртните мъже, независимо от възрастта им.
Апогеят на тази вечер беше танцът. Макар и дистанцията да не беше нарушена нито за миг и точките на допир на телата да останаха само две, този танц беше своеобразна любовна игра, в която останалия свят беше престанал да съществува. Само с погледи бяха предадени всичики чувства, които бушуват в двамата.
Нелепите сравнения за баща и дъщеря, за по- голям брат и сестра, рухнаха. Ще съм силно обезпокоена (най- меко казано), ако видя баща да гледа по този начин дъщеря си или брат сестра си, както Доан гледаше Чаала. В тези леко притворени очи имаше стаено толкова желание, наред с възхищение, каквото може да има само у мъж към жена. Суна също не видя баща и дъщеря, убедена съм!
Разбирам защо Кенан има толкова фенки и защо е икона. Блестящо изигран беше този танц от протегнатата му ръка в началото до бягащия накрая поглед.
Започваме от днес 
