Афра Сарачоглу🤍Мерт Рамазан Демир след Рибарче🧿Афра и Рамо - личен живот, проекти и колеги-Тема 99

Като човек,който обича да гледа различни жанрове,искам да споделя защо този сериал ми харесва. Истинско майсторско изпълнение на  балансирането на жанровете. Докато динамичното действие те държи , дълбоко вкоренените семейни травми на героите придават на историята неочаквана тежест. Най- силно впечатление ми направи начинът, по който е представена любовта - без излишна мелодрама, а фино, ненатрапчиво и в най- различните й нюанси. Сценарият е прецизен и не губи темпо, доказвайки, че екшънът може да бъде едновременно зрелищен и психологически
издържан,постига перфектен баланс - динамичното развитие на сюжета не оставя място за скука, но и не препуска през важните емоционални моменти. Всяка екшън сцена служи на историята, а не е просто самоцел.В допълнение силен каст и режисьорско и операторско майсторство.Разбира се ,има и някои недостатъци и пропуски,но общото ми впечатление е за един интелигентен разказ,без излишни клиширани мелодрами.

Сикорски
Точно в това се крие тайната на успеха, според мен. Добрата екипна работа. Всеки е на мястото си, на правилното място, в правилното време. Личи си, че всички работят с удоволствие на сета. Атмосферата е приятелска и топла. Сценария се пише внимателно и с грижа за малките детайли. За изпълнението на актьорите няма какво да се говори, всичко е пред очите ни. Аз съм във възторг



Минавам на Джентълмена и критиките за Мина, които смятам напълно заслужени. Не, 20-годишно момиче не играе така влюбване. Това е поведение на 10-12 годишна.

И аз мисля така:



Също искам да кажа, че на годините на Мина, Афра изигра Едже Чамкъран във Фазилет. Разликата е очевадна.

Кате, Чаала вече е въвлечена в тази война и Доан го знае най- добре. Той беше до нея, когато Шимшек я отвлече. Беше до нея и когато дъжд от куршуми, идващи от хората на Шимшек, се изсипаха върху Чаала и Махи. Няма как да я постави в стерилна и безопасна среда, дори и да си тръгне.
Отсъствъщият мъж не може да защити жена си, както присъстващия. Доан си тръгна, за да е начисто със собствената си съвест и не си тръгва безболезнено, както виждаме от фрага. Причинява болка и то голяма! Разбива Чаала на хиляди парчета и я разбива не само като любима. Тръгвайки си от нея, тя губи не само мъжа, когото обича, но и своя верен съюзник в борбата със злото, на което е посветила живота си. Кръвта на баща й още не е отмъстена, прекършеният живот на Махи още не е обезвъзмезден. Чаала изгуби човека, на когото беше започнала да се доверява. След едно предателство (на Бехрам) е много трудно човек отново да се довери, а тя го направи и отново беше предадена (причините са без значение). Дали това доверие ще се върне?!
P.S. Ще изгледам серията с буквички и ще се включа, но снощи серията не ме докосна като цяло.

Фи, гледай с буквички, мен пък много ме докосна серията Единствено Мелек ми беше в повече с неестественото циврене и това, че всички са като пумпали около нея.

Доган казва на Чаала: „Простих", въпреки че сърцето му се разкъсва, и въпреки че знае, че тя страда, а Чаала му казва: „Сине на Тахир“ и наранява Доган



Ире, изобщо няма база за сравнение, Лом и Лондон

Според мен Доган на никой нищо не е простил, опитва се да предпази Чагла, както навремето майката на Махинур е казала на Махи да мълчат и да се отдръпнат и скрият. Познава баща си и знае, че няма граници, след като за малко и Сино не уби. Всичко е тактика на Доган, иначе Фикрет защо ще прати локацията в склада, няма логика. Следват добър сценарий - иначе какво щяхме да имаме - Ромео и Жулиета се борят срещу лошия свят и Тахир. За мен Махинур е виновна, че не споделя нищо, Мелек също. Точно казано от някой в темата - няма бели или черни образи, а динамични и човешки със своите слабости.

Еве, не мисля, че буквичките ще променят много усещането ми за серията. Хубавото е, че от продукцията, явно, познават добре сънародниците си, от които зависи рейтингът и си осигуряват много добър такъв, а моето мнение е без каквото и да било значение. Аз само тук си го споделям, де!
Половината от серията беше заета от Мелек, за която аз още от по- миналата серия знам, че е нападнала баща си, така че не ми се гледа отново и отново, от всички възможни ъгли, това посегателство. Също така не ми се гледа как половин серия я омъжват, за да може в следващата половин серия да я развеждат. Разклаща се баланса във времето за останалите персонажи, ако ме разбираш какво искам да кажа.
Другата половина от серията беше заета от войни, с оръжия и без оръжия (на масата), на едни лоши хора с други лоши хора. Проблемът не ми беше самите екшън сцени, в които четирима се изправят срещу десетки, а че нямах тим, за който да викам! Беше ми напълно безразлично кой ще бъде победителят. В тази война нямаше невинни! Даже си мисля, че ако се бяха избили, доста невинни щяха да останат такива. Част от престъпленията на Тахир са ми извести, друга част - не, а за опонента му нищо не знам, но от начина на водене на преговори, а и след това в склада, ми стана ясно, че и той не е от добрите.
Не знам какво правеше Синан в онзи склад, когато знае, че и Тахир, и Йелмаз с лека ръка елиминират всеки по пътя си, а за малко и него самия. Не знам и Фико какво правеше там, като предния ден го пребиха хората, с които сега стои рамо до рамо.
Въобще цялата тази лоялност на едни млади хора към един човек ми е непонятна. И не, нямам проблем с лоялността, това ми е познато, имам проблем с лоялността към чудовища! Тази готовност да умираш за някого, който е потънал в мръсотия, т.е. не си воден от високи идеали, е много чужда на моето светоусещане. Това с клановете ми е чуждо, далечно, непонятно, глупаво и не мога да го проумея.
Ето защо тази серия не ме докосна. Не само, че динамиката беше нарушена, но и цялостната концепция на епизода ме остави безразлична.
Само Доан и Чаала проумявам донякъде, но за тях вече писах. Е, мога да пиша още, но по- късно.

Кланът си е клан, той е свещен

Нищо не е простил Доан, то е ясно.



Снимали Афито вчера пред дома на Чаала и Махинур, ще пуснат видеото след новата серия. Много ме кефи, че феновете ги пазят и не пускат спойлери

Така е, Ире, ама на мен тази святост нещо ми убягва. Когато колективът вземе връх над индивида, аз бягам с двеста. Не е моето, както обичат да казват хората.
Всъщност това също ми беше проблем в отминалата серия. Фокусът беше изместен от личността към колектива/семейството. Много ми липсваше поредната лична трагедия в този епизод.

Привет по вечерно време
Fi, влизам в спор с теб.
1. Чаала отдавна е въвлечена във войната на Хаджиоглу с Шимшек.
     Онова според мен все още не беше война, доколкото нито Доган, нито другите знаеха кой е Шимшек и какво точно иска. Тогава целите и действията на Чаала и Шимшек бяха да се спаси Мелек от затвор. А те самите бяха  отвлечени с цел Доган да се върне в Измир, а Чаала да разбере кой е убил баща й.
Истинската война предстои и в нея, както се видя, Шимшек е спечелил клановете, над които по-рано е властвал Тахир бей. Това, което предстои, е страшно и опасно.
2. Доган си тръгна, за да е начисто със съвестта си.
    Доган се измъчва от съвестта си. Той е наясно какво му предстои - да влезе в битката на чудовищния си баща с враговете му, за да спаси семейството си. Видяхме реакцията му при прегръдката на баща му, свитите юмруци и само как, за да "разочарова" Чаала и да я отстрани, го прегърна. Видяхме и лицето, което се отвращаваше от Тахир.
По отношение на Чаала той ясно заяви пред брат си - обича я и точно  затова я отстранява. Това не е нейната битка.
За самата Чаала изборът му сега е неразбираем, защото в последния момент тя чу и разбра, че семейството е направило нещо с детето на сестра й. Чаала изцяло е потопена в търсенето на възмездие за Тахир, тя не разбра цялата ситуация, никой не й и каза.
Да, във войната на мафията невинни няма, но ... пострадали невинни ще има. Не случайно Доган предложи да сменят конака. Мафията има мръсни средства да печели, няма пощада и за роднините, и доказателства за това вече имаме - проникването на Шимшек и манипулирането на Мелек чрез дневника й, на Сефа и сестра му...
3. За лоялността на младите към старите, особено ако тези стари са чудовища.
   Аз не мисля, че решението на Доган е продиктувано от лоялност към Тахир бей. То е продиктувано от молбата и страха на брат му, че предстои нещо страшно, в което може да загуби сестрите и брат си. И да фокусът е изместен към семейството, което си е и заглавието на сериала. Това си е характерно за турското общество. И не само. Личната драма тук е предизвикана от семейството (изпитание!) и решението се търси в откриване на връзка между личната и родовата история. Това е концепцията на сериала, не екзистенциалната лична драма на отделния герой. Чаала търси отмъщение също в името на семейството си. На този етап двамата с Доган имат различни приоритети и ... това води да раздялата им - като в кърваво червения плакат, на който двамата са с гръб един към друг.
Що се отнася до пренаситеното присъствие на Мелек в последния епизод, такова присъствие имаше и на Синан в предходни епизоди. Предполагам, че и в следващи ще има, защото тук семейството присъства както като цялост срещу общия враг, така и като лични драми на отделните му членове.

Ех, Кате, откога мечтая за такъв спор!
1. Това, че не са знаели кой е Шимшек далеч не означава, че не са знаели за враждебните му действия. Той никак не ги криеше. Ако някой стреля по теб, едва ли е от любов. Ако те похити и ти поставя условия, също не е проява на нежност. Те са във война с Шимшек, нищо че такава не е обявявана, и Чаала е замесена толкова, колкото и всеки един член на Ханджиоглу. Това, което предстои е страшно и опасно, но няма гарнация, че Чаала ще бъде пощадена, ако няма взимане-даване с Доан. Не знам той откъде извади такава логика, честно казано. А ако се доверим на съня му, май няма вяра на баща си, не толкова на Шимшек.
2. Да, Доан си тръгна заради собствената си съвест.
В една равностойна връзка решенията не се взимат едностранно. Чаала не е на 40, но не е и на 20. Тя е 30-годишна зряла и образована жена. Може сама да взима решения, касаещи живота й. Не е нужно да бъде поставяна да гледа сценки, чийто сценарист и режисьор е Доан. Не се прави така! Има едно нещо, наречено диалог и партньорите го упражняват ежедневно, за да не се стига до "сине Тахиров", сълзи и сополи, и разочарования. Цялото отношение на Доан към връзката му с Чаала е погрешно и причинява повече щети, отколкото ползи.
Научавайки за бебето на Махи, Чаала се втруна към Доан. С него искаше да сподели наученото. Не с Махи, която е потърпевша, не със Синан, с когото тя има диалог и също е страна в казуса с бебето, а с Доан. Е, той й отне и това! Човек, на когото да се опре, когато е в криза.
Оправдания за постъпката на Доан може и да се намерят, но аз съм разочарована от него и сърцето ми вече е свободно!  Да заповяда Генджо, на който му казаха: "Ела тази вечер да ме похитиш, че Тахир го няма вкъщи" и той хукна. Със сълзи се смях на този абсурден разговор между Генджо и любимата му!
3. Лоялността на младите в клана към чудовището Тахир - това имах предвид, не на Доан към Тахир. Тази втората, надявам се, да не я видим. Тези кланове все повече ми напомнят на секта и на едни опасни идеологии, където колективът е взел връх над индивида, и се издига в култ само една личност. Тахир се обажда: "Убийте Генджо" и те го замъкнаха да си копае гроба. Няма защо, какво е извършил, точно това наказание ли заслужава и т.н. Тази сляпа подчиненост ми е непонятна и чужда.
След 25 години ли хрумна на Доан, че семейството му (изключвам Тахир и Ламия) се нуждае от него? Сега ли реши да поставя тях пред себе си? Ами... нелепо ми е. Също толкова нелепа ми е готовността му да поема вината на Мелек. Ще рече човек, че при съседите братята и сестрите съществуват или за да поемат доброволно вина, или за да ги натапят и да поемат вина, макар и невинни.
Семейството, макар и да функционира като един цял организъм, е съставено от отделни членове и тези членове имат своята екзистенциална лична драма и аз искам да я видя. Искам от частното да се върви към общото, а не обратно.
Спирам! Знам, че е дълго! Извинете!

Искаш, ама това е логиката на западния човек, възпитан от Либерализма, поставящ индивида над колектива и държавата; защитаващ индивидуалните човешки права, различията и плурализма в обществата си.  И да, в тези общества индивидите, осъзнали своите интереси, търсят общи цели и идеи, за да се свържат в общности и общество. Това не е логиката на човека, представян ни в турското общество. Тук се борят патриархални  с модерни отношения и личността е родово зависима. 

Туше!

Кате, от снощи се припознавам в постовете ти

Ами, Еве, ние с теб сме с повече стаж в турското дизи, хванали сме им вече цаката.

Ветераните на предни редици.