За безсмислените "саможертви", или "чиста къща - пропилян живот"

У нас определено не е подредено. Особено дрехите извират отвсякъде, всеки минава и хвърля - аз включително.
Дъщерята се прави на голяма домакиня и чисти и мърмори. Ама като настоява да живее у нас, така ще е...

Ааа, чиста и подредена са две различни неща. Казвам го като човек с донякъде подредена къща.

Не е нито подредено нито чисто -не се оправдавам ,нито оплаквам -това си е факт.
Не мога да се справя със ситуацията и ще търся помощ.

Не се наемам да твърдя дали е общовалидно, но поне според моя опит хората, които обичат да чистят, не ги бива в готвенето, както и обратното. За протокола, аз съм от "кулинарите". С други думи, обичам "творчески хаос" и "чисто и подредено" за мен лично е ОКР.

Имам си време аз и си го пропилявам по мой вкус, а именно - основно навън.

Еми ...аз познавам доста жени ,които си джиткат "навън " каквото и да значи това ,бачкат имат деца и пак къщите им са изрядни.Това да се обвияват жените ,че са някакви психарки щото успяват да се справят,пък ние сме някви свободни самодиви по потоците в гората ,също не е много ок .Аз сега промерно пиша във форума вместо да разтоваря съдомиялна и сушилня и да раздигна за робота.Имах предостатъчно време до обяд ,ама си цъкам телефона хехе 😅

У нас не е подредено.Даже не обичам.Гледам да е чисто,всеки има задължения.И до там.Имала съм помощ,когато ММ работеше супер много,а аз бременна,но като цяло се оправяме сами.Имам и всякакви роботи.Единствено само аз слагам в пералнята,защото ММ ми съсипсва дрехи.Иначе се справя чудесно с простирането.

Така е, да, аз затова направих разграничение. Моята лична цел е умерено чиста и колкото-толкова подредена къща, може и хич.
Мечтата ми е да сваля 20 кила, да изхвърля дрехите за дебели и да останат само другите. Е те тогава ще бъде и умерено подредено, защото всички дрехи ще бъдат натъпкани в гардеробите и няма да се виждат отвън.

Била съм такава, но с годините имам други приоритети. Ама и тогава не бях баш от тия, дето огряват навсякъде.
Когато големите ни деца бяха малки, градяхме кантората и се налагаше вечно да сме ангажирани с работа, беше трудно. Но мога само да съм благодарна на свекърите и на бабите и дядовците на съпруга ми, че у тях мъжете не са били от типа да чакат на жената да домакинства. Такъв модел имах и в моето семейство и затова не съм се напъвала да свърша всичко.
Двама сме в каруцата и заедно сме се грижили. Когато можехме да си позволим чужда помощ, също сме го правили. Всички удобни отменящи уреди си набавихме с годините. Децата също винаги са имали задължения в домакинството.
Основно правило ни е било минимализъм и всичко на мястото му, за да е лесно да се поддържа.
И златното ни правило винаги е било, че почивните и празничните дни не са за шетане, а за нас. По-добре някоя делнична вечер да изгубим известно време, но не и през уикенда, когато е времето ни за пътувания, екскурзии, забавления заедно и т.н. Даже и децата свикнаха да си научават от петък за понеделник и също да нямат сериозни ангажименти през почивните дни.
От няколко години не работя, но не съм типичната домакиня. Единствено държа да има сготвено у дома, заради хранителните ни режими и да знаем какво има в храната и повече готвя аз, което е разбираемо за неработещ човек. Но на първо място са ми семейството, децата, спортът, почивката и т.н.
Пък и в днешно време почти не се сещам нещо в домакинството, което да изисква твърде много усилия, когато има толкова много улесняваща техника в помощ, че да не може хем домът е блести, хем никой да не се гърби.

В крайна сметка колко е чисто и подредено са според личната претенция. А всеки е различно претенциозен.💁🏻♀

Fever Ray - има… миенето на баня (плочки, фуги, стъклени паравани и т.н.) и сгъването на дрехи. Искам робот за сортиране, сгъване и прибиране на чистото и изсушено пране.
Уф, ставам от дивана и отивам да пооправя, че майка ми ще ми идва на гости да погледа детето и като види у нас какво е, ще се намеси и после 2 седмици няма да мога да си намеря нещата .
Моят хаос е такъв, че знам кое къде ми е. Много по-лошо е като подредя и не помня къде съм прибрала нещо. А ако някой друг ми пипне из вкъщи - гарантирано се почва ровене и вайкане “къде ми е това, къде ми е онова”.
Иначе - ред и чистота са две различни неща и за мен. Аз примерно съм разхвърляна, но обичам да ми е чисто. Мъжът ми обича да е подредено и не му пука толкова за чистотата. На сина ми му е все тая и за двете, но смятам да го включа по-активно в чистенето и без това става вече голям. В момента го уча да си готви, което прави с голям ентусиазъм поне.

Банята се мие перфектно първо с напръскване с препарат и после с парочистачка.
Сгъването на дрехите може да се замени със закачалки, хем няма да се мачкат и може всеки да си прибере неговите.

Да живее дистанционната работа бих казала аз. Не съм от чистофайниците, нищо не ми е под конец, но не търпя да е мръсно или да прескачам предмети. Имаме малко дете, във възрастта, когато цапа и разхвърля най много, и няма опция да не се почиства поне малко всеки ден. Правилото обаче е следното, не чистя само аз, мъжът ми живее на равно в тази къща. Разпределяме си задачите и също така разчитаме на някои уреди роботи.
Уикендите НЕ са за почистване, тогава дори готвя минимално, но на мен готвенето по принцип не ми тежи, действа ми отпускащо. Изобщо не подлежи на обсъждане дали времето със семейство/приятели ми е по-ценно от почистването, но това е при условие, че успявам да си свърша нещата през седмицата. Ако нямах хоум офис дни, сигурно нямаше да разсъждавам точно така, но пак щях някак си да разпределям нещата. Ако на някого му е важно и му е приятно да чисти, не бих казала, че е "пропилян" живот. Всяко семейство е различно. Със сигурност обаче не бих стояла ежедневно до посред нощ, за да мия, чистя, готвя или пък да ставам в ранни зори заради същото. Това за мен вече е крайност.

Как така клони на живот и смърт? Кое? Да им е чисто ли?

Аз пък съм от "тия", които обичат да им е чисто и подредено. Да, такава съм, но както някой по-горе беше написал, мразя да готвя. Не че не го правя, просто е по принуда и без желание. Виж, за чистенето мога да чистя денонощно, но нямам време. Затова го оставям само за събота, да предпочитам да си чистя и лъскам в къщи 2 часа, вместо да изляза да пия кафе. През цялото време ще стоя и ще ме терзае колко е мръсно в къщи. Има и такива хора. Не казвам че е (съм) нормално (нормална), но на мен си ми харесва и не ми тежи. Сигурно си имам някакви психични отклонения, но какво да се прави.
Това, което най-ми тежи, е че резултата не се запазва повече от час-два. Имаме голямо куче и да е жив и здрав, от където мине всичко е лиги, лапи и косми, затова просто няма смисъл от чистенето ми, но каквото-такова.