Моите неуспешни трансфери са всичките в Тутракан и изобщо не съм доволна , нито от ембриологията, нито от отношението като цяло.
Виж целия пост
Донорски яйцеклетки - група на мами, които са заченали и родили с ДЯ - 3
- Публикувана: 27 март 2026, 23:57 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2026, 00:32 ч.
# 286
14 юни 2026, 16:38 ч.
Не за донорски , а инвитро не препоръчват в България. За донорски не съм говорила с него, само за инвитро и ми препоръча Турция.
Аз пък знам за девойка при Чапанова така и не стана и с донорски и я прехвърли към Стаменов и сега продължават неуспехите и там да видим до кога ..
Виж целия пост
Аз пък знам за девойка при Чапанова така и не стана и с донорски и я прехвърли към Стаменов и сега продължават неуспехите и там да видим до кога ..
Интересно в това, което казвате, че бг лекари не препоръчват донорски в Бг. Аз пък мислех, че има доста успели със замразени от чужбинските банки, нещо с такова впечатление съм от тази тема, но нямам идея така ли е или не, не съм гледала статистики. И аз вървя в тази посока лека полека и много се чудя дали тук изобщо да опитвам. Много ще е трудно ако е нужно да се пътува и стои в чужбина, но ако тук шанса е минимален не знам. Отделно и факта, че винаги има разговори за ромските донорки, които аз искам да избегна по възможност.
# 287
14 юни 2026, 16:42 ч.
Когато обясних точно какви усещания съм имала след транфера, това беше първото нещо което д-р Чапанова изстреля. На втория трансфер веднага след него ми вляха една система магнезий, нищо друго не сме променяли-спонтанен цикъл, тригер, трансфер.Но явно в тази система при мен беше камъчето което обърна нещата, премисляйки и всички трансфери с мои яйцеклетки назад в годините
На другия въпрос -декември подадохме документи, август имахме донор, но … намерих предимство( жена която и до ден днешен не познавам лично, имаше желание да бъде донор и се съгласи да дари като ми даде предимство на мен)
Виж целия пост
Escila, как установихте, че матката през цялото време е правила контракции и как го овладяхте после?
Радвам се за теб!
Радвам се за теб!
На другия въпрос -декември подадохме документи, август имахме донор, но … намерих предимство( жена която и до ден днешен не познавам лично, имаше желание да бъде донор и се съгласи да дари като ми даде предимство на мен)
# 288
14 юни 2026, 16:50 ч.
В Тутракан мноооого отдавна не са, което бяха.
Виж целия пост
Моите неуспешни трансфери са всичките в Тутракан и изобщо не съм доволна , нито от ембриологията, нито от отношението като цяло.
Скрит текст:
Прословутите Бойчеви. Всичко е на конвейр, да приберем парите от субсидираните програми. Не уморени - свръхпреуморени са. Как си представяте над 20 години работа от 8 сутринта до 22, 23 часа? Защото много пациенти са прегледани точно по тия късни доби. И всичко е един голям гюрлю гювеч. Влизат една след друга пациентки за обикновен гинекологичен преглед, за инвитро, за манипулации разни, за наблюдение на бременност, за безплодие. Е кой е такъв универсален боец, че да превключва от случай на случай, от процедура на консултация.
Мисля, че ако на някой сложен случай се е получил добър резултат, то е по-скоро изключение, отколкото правило. За стандартните е ясно. Там помага рутината.
Мисля, че ако на някой сложен случай се е получил добър резултат, то е по-скоро изключение, отколкото правило. За стандартните е ясно. Там помага рутината.
# 289
14 юни 2026, 17:20 ч.
А някоя от вас ходила ли е при Калчев? Той не помага ли в тази връзка, нали е по принцип доктор, който открива причините за неуспех и назначава лечение. На една моя позната 7-8 години не успяваха и накрая отидоха при него. Той откри проблема , не.о в матката и й направи интервенция. После я насочи към определен инвитро специалист. Жената роди и една година след раждането чака второ. И двете с нейни яйцеклетки.
Виж целия пост
# 290
14 юни 2026, 17:24 ч.
За Калчев съм чувала само добри отзови. Знам , че от Биотекском ( Киев) го препоръчват за хистероскопии.
Виж целия пост
# 291
14 юни 2026, 17:26 ч.
Доколкото знам не прави инвитро, само открива проблемите. Не съм сигурна дали не прави на естествен цикъл.
Виж целия пост
# 292
14 юни 2026, 17:28 ч.
Реално познавам много на Стаменов, пациенти които ходят при Калчев за интервенции
Виж целия пост
Доколкото знам не прави инвитро, само открива проблемите. Не съм сигурна дали не прави на естествен цикъл.
# 293
14 юни 2026, 17:40 ч.
Калчев е добър диагностик. Има доста опит, добра техника и прави доста обстойни прегледи. Помага и за естествено забременяване. За инвитро може и да насочва, не знам. Аз като отидох при него споделих при кой лекар съм и той каза супер, продължавай там. След ПРП при него имах 5 фоликула, от които 5 яйцеклетки. Два бластоциста, но небалансирани. За съжаление няма как да пребори генетиката.Преди 2 седмици бях при него. Предложи да направя ново ПРП, барокамера, физиотерапия, акупунктура и да опитам с мои отново. Като му споделих, че бюджета ми не е вече е понамалял, ме посъветва за ДЯ, тъй като шанса там е по-голям.
Препрати ме към координаторка Севи, но нещо не останах впечатлена от препоръките й и сега умувам на къде да се насоча.
Виж целия пост
Препрати ме към координаторка Севи, но нещо не останах впечатлена от препоръките й и сега умувам на къде да се насоча.
# 294
14 юни 2026, 18:42 ч.
Не познавам жена ,която да се е похвалила ,че е успяла след прп ,ако беше толкова успешно щеше да има реални резултати и пациентките щяха да са доволни,това важи и за донорските митохондрии,то с ДЯ не става ,а какво остава с тези методи,специално съм питала за барокамера,това подобрява общото състояние на организма ,но не и качеството на яйцеклетките,пробвала съм доста неща,но когато няма резерв е трудно особено след 35 ...някои успяват ,но си е късмет, в Турция бях пробвала на 31 г два опита и нищо -Лив хоспитал...а жени след 40 г успяват от първи опит в Турция по клиниките,не знам как ...после в Бг 6 неуспешни в Надежда и накрая съм с ДЯ защото нямаше смисъл да продължавам,имам 10 годишен опит по клиники за съжаление и дори и най-добрите клиники не са гаранция
Виж целия пост
# 295
14 юни 2026, 19:26 ч.
Аз също не познавам някой след prp успял или барокамера. Реално всичко е въпрос на качество на яйцеклетки. На 40 може да имаш добри, а на 30 не.
Успеваемостта обаче е различна.
От 10 пакети замразени , 1 може да не е на хиперстимулирана жена. Останали обаче са такива и за това не успяваме.
Познавам жена на 33 замрази 17 яйцеклетки, след година оплождане и един ембрион. Факт че навсякъде предпочитат свежи значи има защо
Виж целия пост
Не познавам жена ,която да се е похвалила ,че е успяла след прп ,ако беше толкова успешно щеше да има реални резултати и пациентките щяха да са доволни,това важи и за донорските митохондрии,то с ДЯ не става ,а какво остава с тези методи,специално съм питала за барокамера,това подобрява общото състояние на организма ,но не и качеството на яйцеклетките,пробвала съм доста неща,но когато няма резерв е трудно особено след 35 ...някои успяват ,но си е късмет, в Турция бях пробвала на 31 г два опита и нищо -Лив хоспитал...а жени след 40 г успяват от първи опит в Турция по клиниките,не знам как ...после в Бг 6 неуспешни в Надежда и накрая съм с ДЯ защото нямаше смисъл да продължавам,имам 10 годишен опит по клиники за съжаление и дори и най-добрите клиники не са гаранция
Аз също не познавам някой след prp успял или барокамера. Реално всичко е въпрос на качество на яйцеклетки. На 40 може да имаш добри, а на 30 не.
Успеваемостта обаче е различна.
От 10 пакети замразени , 1 може да не е на хиперстимулирана жена. Останали обаче са такива и за това не успяваме.
Познавам жена на 33 замрази 17 яйцеклетки, след година оплождане и един ембрион. Факт че навсякъде предпочитат свежи значи има защо
# 296
14 юни 2026, 20:27 ч.
Споделям своя опит като чуждестранен пациент в болница „Надежда“ в София, свързан с д-р Стаменов и програмата за донорски яйцеклетки.
Пътувах до България за лечение на безплодие, защото съм в менопауза и не мога да използвам собствени яйцеклетки. Моето разбиране беше, че лечението ще бъде извършено с донорски яйцеклетки. Въпреки че съм гражданин на ЕС, от мен се изискваше да мина през посредника Medspa и не ми беше позволено да комуникирам директно с болницата. Също така от мен се изискваше да платя на Medspa чрез банков превод, Wise или Revolut.
Когато за първи път се срещнах лично с д-р Стаменов, той извърши трансвагинален ултразвук и ми каза, че е открил миома. Той каза, че иска да постави ембриона в горната част на матката ми и че миомата се намира по-ниско. Не ме попита дали имам кървене и аз не съм съобщавала за нередовно кървене. Той ми каза, че имам „добра матка“ и не ми каза, че матката ми е деформирана от миомата.
Бях оставена с впечатлението, че операцията е необходима, преди да може да се извърши ембриотрансфер, и че мога да направя операцията при него или на друго място. Той описа процедурата като „минимално инвазивна“ и каза, че ще отнеме около 10 минути. Бях поставена под обща анестезия и преминах през процедурата.
След това поисках хирургичния протокол. Когато го преведох, бях шокирана да видя, че в протокола е записано, че съм съобщила за нередовно маточно кървене и че съм била на хормонозаместителна терапия в продължение на 12 години. Категорично оспорвам това. Никога не съм съобщавала за нередовно маточно кървене. Ако бях имала такова кървене, щеше да е необходимо да бъда изследвана от лекаря, който ми предписва хормоналната терапия. Имам повече от 10 години медицинска история, която подкрепя факта, че не съм имала нередовно маточно кървене.
Когато излизах от обща анестезия, ми бяха представени документи на български език, които не можех да прочета, и бях накарана да ги подпиша. Не ми беше предоставено копие.
След операцията развих инфекция на пикочния мехур и двустранна бъбречна инфекция, за което трябваше да приемам продължително антибиотици. Също така забелязах изтръпване в гениталната област. По-късно потърсих медицинска помощ и ми беше казано, че имам увреждане на пудендалния нерв. Повече от година по-късно все още нямам нормална чувствителност.
Оттогава показах хирургичния протокол на друг репродуктивен лекар, който ми каза, че операция не е била показана за малка миома, която не кърви и не деформира матката. В хирургичния протокол също е записано, че е използвано налягане от 150 mmHg. Моят лекар подозира, че това високо налягане може да е допринесло за изтласкване на бактерии от матката към пикочния мехур и бъбреците, тъй като 150 mmHg надвишава нормалното артериално налягане.
Отделно от това, Medspa ми представи донорски профили. Избрах донорски профил, който съответстваше на моя фенотип. Това, което не ми беше казано, беше, че всъщност аз не избирам донорските яйцеклетки, които ще бъдат използвани. По-късно разбрах, че болницата или ембриологичният екип избира донора. Това никога не ми беше ясно обяснено преди яйцеклетките да бъдат използвани.
След операцията се върнах за лечение. Не ми беше казано, че болницата ще избере донор самостоятелно, и смятам, че използваният донорски материал не съответстваше на профила, който бях избрала. Донорската сперма беше комбинирана с донорски яйцеклетки, бяха създадени ембриони и д-р Стаменов трансферира два ембриона в тялото ми.
Имам сериозни притеснения и относно медикаментите и подготовката на лигавицата на матката. При първия ултразвук устно казах на д-р Стаменов какви лекарства приемам, включително лекарства за щитовидната жлеза, тъй като имам хипотиреоидизъм. Смятам, че това медицински значимо състояние беше игнорирано по време на подготовката преди трансфера и след трансфера.
Подготовката на ендометриума ми също беше недостатъчна. Вече приемах 3 mg перорален естроген като част от редовната ми терапия. За подготовката за трансфера ми бяха предписани 6 mg перорален естроген, но лигавицата ми достигна само 6 mm, когато беше измерена от акушерката. Смятам, че това беше закръглено на 7 mm, за да може ембриотрансферът да продължи. Според мен трябваше да ми бъдат предложени основани на доказателства възможности за подобряване на лигавицата, като коригиране на естрогена или отлагане на трансфера. Вместо това бях насочена към PRP, което разбирах като експериментална процедура.
В деня на ембриотрансфера ми беше казано, че трябва да намеря нов лекар за последваща грижа. Като пациент в менопауза, преминаващ през ембриотрансфер, смятам, че правилното хормонално проследяване и непрекъснатостта на грижата бяха медицински важни. Вместо това се почувствах изоставена след трансфера.
След това клиниката се опита да ме накара да поема отговорност за останалите ембриони, въпреки че не смятам, че съм дала информирано съгласие болницата да избере донорските яйцеклетки по начина, по който го направи.
Подадох жалба и поисках медицинските си документи. Когато получих ембриологичния протокол, изглеждаше, че в него яйцеклетките са посочени като произхождащи от моето собствено тяло, което е невъзможно, защото съм в менопауза и никога не съм преминавала през пункция за яйцеклетки. По-късно ми беше казано, че използваните донорски яйцеклетки са украинските донорски яйцеклетки, които съм избрала, но не ми беше предоставена документация за внос. Също така разбрах, че донорските яйцеклетки може да са били от българска донорка от 2023 г.
Това преживяване ми причини сериозен стрес. Моите притеснения са свързани с информираното съгласие, точността на медицинската документация, показанията за операция, проследимостта на донорските яйцеклетки, грижата след трансфера и отношението към чуждестранни пациенти чрез посредник.
Съжалявам, че изобщо бях насочена към този лекар. Това преживяване имаше разрушително въздействие върху здравето ми, доверието ми и живота ми.
Аз също не познавам някой след prp успял или барокамера. Реално всичко е въпрос на качество на яйцеклетки. На 40 може да имаш добри, а на 30 не.
Успеваемостта обаче е различна.
От 10 пакети замразени , 1 може да не е на хиперстимулирана жена. Останали обаче са такива и за това не успяваме.
Познавам жена на 33 замрази 17 яйцеклетки, след година оплождане и един ембрион. Факт че навсякъде предпочитат свежи значи има защо
Виж целия пост
Здравейте, три опита с мои яйцеклетки, един балансиран ембрион ,който не се имплантира и другите стигат до 5 ден морула само и не успяват до бластоцит дори на 6 ден.
Реших да пробваме с донорска яйцеклетка, моля напишете кои са точно тези клиники за донорски в Украйна и в Кипър и каква е цената на целият пакет. Мерси.
Реших да пробваме с донорска яйцеклетка, моля напишете кои са точно тези клиники за донорски в Украйна и в Кипър и каква е цената на целият пакет. Мерси.
Пътувах до България за лечение на безплодие, защото съм в менопауза и не мога да използвам собствени яйцеклетки. Моето разбиране беше, че лечението ще бъде извършено с донорски яйцеклетки. Въпреки че съм гражданин на ЕС, от мен се изискваше да мина през посредника Medspa и не ми беше позволено да комуникирам директно с болницата. Също така от мен се изискваше да платя на Medspa чрез банков превод, Wise или Revolut.
Когато за първи път се срещнах лично с д-р Стаменов, той извърши трансвагинален ултразвук и ми каза, че е открил миома. Той каза, че иска да постави ембриона в горната част на матката ми и че миомата се намира по-ниско. Не ме попита дали имам кървене и аз не съм съобщавала за нередовно кървене. Той ми каза, че имам „добра матка“ и не ми каза, че матката ми е деформирана от миомата.
Бях оставена с впечатлението, че операцията е необходима, преди да може да се извърши ембриотрансфер, и че мога да направя операцията при него или на друго място. Той описа процедурата като „минимално инвазивна“ и каза, че ще отнеме около 10 минути. Бях поставена под обща анестезия и преминах през процедурата.
След това поисках хирургичния протокол. Когато го преведох, бях шокирана да видя, че в протокола е записано, че съм съобщила за нередовно маточно кървене и че съм била на хормонозаместителна терапия в продължение на 12 години. Категорично оспорвам това. Никога не съм съобщавала за нередовно маточно кървене. Ако бях имала такова кървене, щеше да е необходимо да бъда изследвана от лекаря, който ми предписва хормоналната терапия. Имам повече от 10 години медицинска история, която подкрепя факта, че не съм имала нередовно маточно кървене.
Когато излизах от обща анестезия, ми бяха представени документи на български език, които не можех да прочета, и бях накарана да ги подпиша. Не ми беше предоставено копие.
След операцията развих инфекция на пикочния мехур и двустранна бъбречна инфекция, за което трябваше да приемам продължително антибиотици. Също така забелязах изтръпване в гениталната област. По-късно потърсих медицинска помощ и ми беше казано, че имам увреждане на пудендалния нерв. Повече от година по-късно все още нямам нормална чувствителност.
Оттогава показах хирургичния протокол на друг репродуктивен лекар, който ми каза, че операция не е била показана за малка миома, която не кърви и не деформира матката. В хирургичния протокол също е записано, че е използвано налягане от 150 mmHg. Моят лекар подозира, че това високо налягане може да е допринесло за изтласкване на бактерии от матката към пикочния мехур и бъбреците, тъй като 150 mmHg надвишава нормалното артериално налягане.
Отделно от това, Medspa ми представи донорски профили. Избрах донорски профил, който съответстваше на моя фенотип. Това, което не ми беше казано, беше, че всъщност аз не избирам донорските яйцеклетки, които ще бъдат използвани. По-късно разбрах, че болницата или ембриологичният екип избира донора. Това никога не ми беше ясно обяснено преди яйцеклетките да бъдат използвани.
След операцията се върнах за лечение. Не ми беше казано, че болницата ще избере донор самостоятелно, и смятам, че използваният донорски материал не съответстваше на профила, който бях избрала. Донорската сперма беше комбинирана с донорски яйцеклетки, бяха създадени ембриони и д-р Стаменов трансферира два ембриона в тялото ми.
Имам сериозни притеснения и относно медикаментите и подготовката на лигавицата на матката. При първия ултразвук устно казах на д-р Стаменов какви лекарства приемам, включително лекарства за щитовидната жлеза, тъй като имам хипотиреоидизъм. Смятам, че това медицински значимо състояние беше игнорирано по време на подготовката преди трансфера и след трансфера.
Подготовката на ендометриума ми също беше недостатъчна. Вече приемах 3 mg перорален естроген като част от редовната ми терапия. За подготовката за трансфера ми бяха предписани 6 mg перорален естроген, но лигавицата ми достигна само 6 mm, когато беше измерена от акушерката. Смятам, че това беше закръглено на 7 mm, за да може ембриотрансферът да продължи. Според мен трябваше да ми бъдат предложени основани на доказателства възможности за подобряване на лигавицата, като коригиране на естрогена или отлагане на трансфера. Вместо това бях насочена към PRP, което разбирах като експериментална процедура.
В деня на ембриотрансфера ми беше казано, че трябва да намеря нов лекар за последваща грижа. Като пациент в менопауза, преминаващ през ембриотрансфер, смятам, че правилното хормонално проследяване и непрекъснатостта на грижата бяха медицински важни. Вместо това се почувствах изоставена след трансфера.
След това клиниката се опита да ме накара да поема отговорност за останалите ембриони, въпреки че не смятам, че съм дала информирано съгласие болницата да избере донорските яйцеклетки по начина, по който го направи.
Подадох жалба и поисках медицинските си документи. Когато получих ембриологичния протокол, изглеждаше, че в него яйцеклетките са посочени като произхождащи от моето собствено тяло, което е невъзможно, защото съм в менопауза и никога не съм преминавала през пункция за яйцеклетки. По-късно ми беше казано, че използваните донорски яйцеклетки са украинските донорски яйцеклетки, които съм избрала, но не ми беше предоставена документация за внос. Също така разбрах, че донорските яйцеклетки може да са били от българска донорка от 2023 г.
Това преживяване ми причини сериозен стрес. Моите притеснения са свързани с информираното съгласие, точността на медицинската документация, показанията за операция, проследимостта на донорските яйцеклетки, грижата след трансфера и отношението към чуждестранни пациенти чрез посредник.
Съжалявам, че изобщо бях насочена към този лекар. Това преживяване имаше разрушително въздействие върху здравето ми, доверието ми и живота ми.
Не познавам жена ,която да се е похвалила ,че е успяла след прп ,ако беше толкова успешно щеше да има реални резултати и пациентките щяха да са доволни,това важи и за донорските митохондрии,то с ДЯ не става ,а какво остава с тези методи,специално съм питала за барокамера,това подобрява общото състояние на организма ,но не и качеството на яйцеклетките,пробвала съм доста неща,но когато няма резерв е трудно особено след 35 ...някои успяват ,но си е късмет, в Турция бях пробвала на 31 г два опита и нищо -Лив хоспитал...а жени след 40 г успяват от първи опит в Турция по клиниките,не знам как ...после в Бг 6 неуспешни в Надежда и накрая съм с ДЯ защото нямаше смисъл да продължавам,имам 10 годишен опит по клиники за съжаление и дори и най-добрите клиники не са гаранция
Аз също не познавам някой след prp успял или барокамера. Реално всичко е въпрос на качество на яйцеклетки. На 40 може да имаш добри, а на 30 не.
Успеваемостта обаче е различна.
От 10 пакети замразени , 1 може да не е на хиперстимулирана жена. Останали обаче са такива и за това не успяваме.
Познавам жена на 33 замрази 17 яйцеклетки, след година оплождане и един ембрион. Факт че навсякъде предпочитат свежи значи има защо
# 297
14 юни 2026, 20:33 ч.
Споделям своя опит като чуждестранен пациент в болница „Надежда“ в София, свързан с д-р Стаменов и програмата за донорски яйцеклетки.
Пътувах до България за лечение на безплодие, защото съм в менопауза и не мога да използвам собствени яйцеклетки. Моето разбиране беше, че лечението ще бъде извършено с донорски яйцеклетки. Въпреки че съм гражданин на ЕС, от мен се изискваше да мина през посредника Medspa и не ми беше позволено да комуникирам директно с болницата. Също така от мен се изискваше да платя на Medspa чрез банков превод, Wise или Revolut.
Когато за първи път се срещнах лично с д-р Стаменов, той извърши трансвагинален ултразвук и ми каза, че е открил миома. Той каза, че иска да постави ембриона в горната част на матката ми и че миомата се намира по-ниско. Не ме попита дали имам кървене и аз не съм съобщавала за нередовно кървене. Той ми каза, че имам „добра матка“ и не ми каза, че матката ми е деформирана от миомата.
Бях оставена с впечатлението, че операцията е необходима, преди да може да се извърши ембриотрансфер, и че мога да направя операцията при него или на друго място. Той описа процедурата като „минимално инвазивна“ и каза, че ще отнеме около 10 минути. Бях поставена под обща анестезия и преминах през процедурата.
След това поисках хирургичния протокол. Когато го преведох, бях шокирана да видя, че в протокола е записано, че съм съобщила за нередовно маточно кървене и че съм била на хормонозаместителна терапия в продължение на 12 години. Категорично оспорвам това. Никога не съм съобщавала за нередовно маточно кървене. Ако бях имала такова кървене, щеше да е необходимо да бъда изследвана от лекаря, който ми предписва хормоналната терапия. Имам повече от 10 години медицинска история, която подкрепя факта, че не съм имала нередовно маточно кървене.
Когато излизах от обща анестезия, ми бяха представени документи на български език, които не можех да прочета, и бях накарана да ги подпиша. Не ми беше предоставено копие.
След операцията развих инфекция на пикочния мехур и двустранна бъбречна инфекция, за което трябваше да приемам продължително антибиотици. Също така забелязах изтръпване в гениталната област. По-късно потърсих медицинска помощ и ми беше казано, че имам увреждане на пудендалния нерв. Повече от година по-късно все още нямам нормална чувствителност.
Оттогава показах хирургичния протокол на друг репродуктивен лекар, който ми каза, че операция не е била показана за малка миома, която не кърви и не деформира матката. В хирургичния протокол също е записано, че е използвано налягане от 150 mmHg. Моят лекар подозира, че това високо налягане може да е допринесло за изтласкване на бактерии от матката към пикочния мехур и бъбреците, тъй като 150 mmHg надвишава нормалното артериално налягане.
Отделно от това, Medspa ми представи донорски профили. Избрах донорски профил, който съответстваше на моя фенотип. Това, което не ми беше казано, беше, че всъщност аз не избирам донорските яйцеклетки, които ще бъдат използвани. По-късно разбрах, че болницата или ембриологичният екип избира донора. Това никога не ми беше ясно обяснено преди яйцеклетките да бъдат използвани.
След операцията се върнах за лечение. Не ми беше казано, че болницата ще избере донор самостоятелно, и смятам, че използваният донорски материал не съответстваше на профила, който бях избрала. Донорската сперма беше комбинирана с донорски яйцеклетки, бяха създадени ембриони и д-р Стаменов трансферира два ембриона в тялото ми.
Имам сериозни притеснения и относно медикаментите и подготовката на лигавицата на матката. При първия ултразвук устно казах на д-р Стаменов какви лекарства приемам, включително лекарства за щитовидната жлеза, тъй като имам хипотиреоидизъм. Смятам, че това медицински значимо състояние беше игнорирано по време на подготовката преди трансфера и след трансфера.
Подготовката на ендометриума ми също беше недостатъчна. Вече приемах 3 mg перорален естроген като част от редовната ми терапия. За подготовката за трансфера ми бяха предписани 6 mg перорален естроген, но лигавицата ми достигна само 6 mm, когато беше измерена от акушерката. Смятам, че това беше закръглено на 7 mm, за да може ембриотрансферът да продължи. Според мен трябваше да ми бъдат предложени основани на доказателства възможности за подобряване на лигавицата, като коригиране на естрогена или отлагане на трансфера. Вместо това бях насочена към PRP, което разбирах като експериментална процедура.
В деня на ембриотрансфера ми беше казано, че трябва да намеря нов лекар за последваща грижа. Като пациент в менопауза, преминаващ през ембриотрансфер, смятам, че правилното хормонално проследяване и непрекъснатостта на грижата бяха медицински важни. Вместо това се почувствах изоставена след трансфера.
След това клиниката се опита да ме накара да поема отговорност за останалите ембриони, въпреки че не смятам, че съм дала информирано съгласие болницата да избере донорските яйцеклетки по начина, по който го направи.
Подадох жалба и поисках медицинските си документи. Когато получих ембриологичния протокол, изглеждаше, че в него яйцеклетките са посочени като произхождащи от моето собствено тяло, което е невъзможно, защото съм в менопауза и никога не съм преминавала през пункция за яйцеклетки. По-късно ми беше казано, че използваните донорски яйцеклетки са украинските донорски яйцеклетки, които съм избрала, но не ми беше предоставена документация за внос. Също така разбрах, че донорските яйцеклетки може да са били от българска донорка от 2023 г.
Това преживяване ми причини сериозен стрес. Моите притеснения са свързани с информираното съгласие, точността на медицинската документация, показанията за операция, проследимостта на донорските яйцеклетки, грижата след трансфера и отношението към чуждестранни пациенти чрез посредник.
Съжалявам, че изобщо бях насочена към този лекар. Това преживяване имаше разрушително въздействие върху здравето ми, доверието ми и живота ми.
Виж целия пост
Пътувах до България за лечение на безплодие, защото съм в менопауза и не мога да използвам собствени яйцеклетки. Моето разбиране беше, че лечението ще бъде извършено с донорски яйцеклетки. Въпреки че съм гражданин на ЕС, от мен се изискваше да мина през посредника Medspa и не ми беше позволено да комуникирам директно с болницата. Също така от мен се изискваше да платя на Medspa чрез банков превод, Wise или Revolut.
Когато за първи път се срещнах лично с д-р Стаменов, той извърши трансвагинален ултразвук и ми каза, че е открил миома. Той каза, че иска да постави ембриона в горната част на матката ми и че миомата се намира по-ниско. Не ме попита дали имам кървене и аз не съм съобщавала за нередовно кървене. Той ми каза, че имам „добра матка“ и не ми каза, че матката ми е деформирана от миомата.
Бях оставена с впечатлението, че операцията е необходима, преди да може да се извърши ембриотрансфер, и че мога да направя операцията при него или на друго място. Той описа процедурата като „минимално инвазивна“ и каза, че ще отнеме около 10 минути. Бях поставена под обща анестезия и преминах през процедурата.
След това поисках хирургичния протокол. Когато го преведох, бях шокирана да видя, че в протокола е записано, че съм съобщила за нередовно маточно кървене и че съм била на хормонозаместителна терапия в продължение на 12 години. Категорично оспорвам това. Никога не съм съобщавала за нередовно маточно кървене. Ако бях имала такова кървене, щеше да е необходимо да бъда изследвана от лекаря, който ми предписва хормоналната терапия. Имам повече от 10 години медицинска история, която подкрепя факта, че не съм имала нередовно маточно кървене.
Когато излизах от обща анестезия, ми бяха представени документи на български език, които не можех да прочета, и бях накарана да ги подпиша. Не ми беше предоставено копие.
След операцията развих инфекция на пикочния мехур и двустранна бъбречна инфекция, за което трябваше да приемам продължително антибиотици. Също така забелязах изтръпване в гениталната област. По-късно потърсих медицинска помощ и ми беше казано, че имам увреждане на пудендалния нерв. Повече от година по-късно все още нямам нормална чувствителност.
Оттогава показах хирургичния протокол на друг репродуктивен лекар, който ми каза, че операция не е била показана за малка миома, която не кърви и не деформира матката. В хирургичния протокол също е записано, че е използвано налягане от 150 mmHg. Моят лекар подозира, че това високо налягане може да е допринесло за изтласкване на бактерии от матката към пикочния мехур и бъбреците, тъй като 150 mmHg надвишава нормалното артериално налягане.
Отделно от това, Medspa ми представи донорски профили. Избрах донорски профил, който съответстваше на моя фенотип. Това, което не ми беше казано, беше, че всъщност аз не избирам донорските яйцеклетки, които ще бъдат използвани. По-късно разбрах, че болницата или ембриологичният екип избира донора. Това никога не ми беше ясно обяснено преди яйцеклетките да бъдат използвани.
След операцията се върнах за лечение. Не ми беше казано, че болницата ще избере донор самостоятелно, и смятам, че използваният донорски материал не съответстваше на профила, който бях избрала. Донорската сперма беше комбинирана с донорски яйцеклетки, бяха създадени ембриони и д-р Стаменов трансферира два ембриона в тялото ми.
Имам сериозни притеснения и относно медикаментите и подготовката на лигавицата на матката. При първия ултразвук устно казах на д-р Стаменов какви лекарства приемам, включително лекарства за щитовидната жлеза, тъй като имам хипотиреоидизъм. Смятам, че това медицински значимо състояние беше игнорирано по време на подготовката преди трансфера и след трансфера.
Подготовката на ендометриума ми също беше недостатъчна. Вече приемах 3 mg перорален естроген като част от редовната ми терапия. За подготовката за трансфера ми бяха предписани 6 mg перорален естроген, но лигавицата ми достигна само 6 mm, когато беше измерена от акушерката. Смятам, че това беше закръглено на 7 mm, за да може ембриотрансферът да продължи. Според мен трябваше да ми бъдат предложени основани на доказателства възможности за подобряване на лигавицата, като коригиране на естрогена или отлагане на трансфера. Вместо това бях насочена към PRP, което разбирах като експериментална процедура.
В деня на ембриотрансфера ми беше казано, че трябва да намеря нов лекар за последваща грижа. Като пациент в менопауза, преминаващ през ембриотрансфер, смятам, че правилното хормонално проследяване и непрекъснатостта на грижата бяха медицински важни. Вместо това се почувствах изоставена след трансфера.
След това клиниката се опита да ме накара да поема отговорност за останалите ембриони, въпреки че не смятам, че съм дала информирано съгласие болницата да избере донорските яйцеклетки по начина, по който го направи.
Подадох жалба и поисках медицинските си документи. Когато получих ембриологичния протокол, изглеждаше, че в него яйцеклетките са посочени като произхождащи от моето собствено тяло, което е невъзможно, защото съм в менопауза и никога не съм преминавала през пункция за яйцеклетки. По-късно ми беше казано, че използваните донорски яйцеклетки са украинските донорски яйцеклетки, които съм избрала, но не ми беше предоставена документация за внос. Също така разбрах, че донорските яйцеклетки може да са били от българска донорка от 2023 г.
Това преживяване ми причини сериозен стрес. Моите притеснения са свързани с информираното съгласие, точността на медицинската документация, показанията за операция, проследимостта на донорските яйцеклетки, грижата след трансфера и отношението към чуждестранни пациенти чрез посредник.
Съжалявам, че изобщо бях насочена към този лекар. Това преживяване имаше разрушително въздействие върху здравето ми, доверието ми и живота ми.
# 298
14 юни 2026, 20:33 ч.
Само ще кажа , че за съжаление не се учудвам. 😪
Споделям своя опит като чуждестранен пациент в болница „Надежда“ в София, свързан с д-р Стаменов и програмата за донорски яйцеклетки.
Пътувах до България за лечение на безплодие, защото съм в менопауза и не мога да използвам собствени яйцеклетки. Моето разбиране беше, че лечението ще бъде извършено с донорски яйцеклетки. Въпреки че съм гражданин на ЕС, от мен се изискваше да мина през посредника Medspa и не ми беше позволено да комуникирам директно с болницата. Също така от мен се изискваше да платя на Medspa чрез банков превод, Wise или Revolut.
Когато за първи път се срещнах лично с д-р Стаменов, той извърши трансвагинален ултразвук и ми каза, че е открил миома. Той каза, че иска да постави ембриона в горната част на матката ми и че миомата се намира по-ниско. Не ме попита дали имам кървене и аз не съм съобщавала за нередовно кървене. Той ми каза, че имам „добра матка“ и не ми каза, че матката ми е деформирана от миомата.
Бях оставена с впечатлението, че операцията е необходима, преди да може да се извърши ембриотрансфер, и че мога да направя операцията при него или на друго място. Той описа процедурата като „минимално инвазивна“ и каза, че ще отнеме около 10 минути. Бях поставена под обща анестезия и преминах през процедурата.
След това поисках хирургичния протокол. Когато го преведох, бях шокирана да видя, че в протокола е записано, че съм съобщила за нередовно маточно кървене и че съм била на хормонозаместителна терапия в продължение на 12 години. Категорично оспорвам това. Никога не съм съобщавала за нередовно маточно кървене. Ако бях имала такова кървене, щеше да е необходимо да бъда изследвана от лекаря, който ми предписва хормоналната терапия. Имам повече от 10 години медицинска история, която подкрепя факта, че не съм имала нередовно маточно кървене.
Когато излизах от обща анестезия, ми бяха представени документи на български език, които не можех да прочета, и бях накарана да ги подпиша. Не ми беше предоставено копие.
След операцията развих инфекция на пикочния мехур и двустранна бъбречна инфекция, за което трябваше да приемам продължително антибиотици. Също така забелязах изтръпване в гениталната област. По-късно потърсих медицинска помощ и ми беше казано, че имам увреждане на пудендалния нерв. Повече от година по-късно все още нямам нормална чувствителност.
Оттогава показах хирургичния протокол на друг репродуктивен лекар, който ми каза, че операция не е била показана за малка миома, която не кърви и не деформира матката. В хирургичния протокол също е записано, че е използвано налягане от 150 mmHg. Моят лекар подозира, че това високо налягане може да е допринесло за изтласкване на бактерии от матката към пикочния мехур и бъбреците, тъй като 150 mmHg надвишава нормалното артериално налягане.
Отделно от това, Medspa ми представи донорски профили. Избрах донорски профил, който съответстваше на моя фенотип. Това, което не ми беше казано, беше, че всъщност аз не избирам донорските яйцеклетки, които ще бъдат използвани. По-късно разбрах, че болницата или ембриологичният екип избира донора. Това никога не ми беше ясно обяснено преди яйцеклетките да бъдат използвани.
След операцията се върнах за лечение. Не ми беше казано, че болницата ще избере донор самостоятелно, и смятам, че използваният донорски материал не съответстваше на профила, който бях избрала. Донорската сперма беше комбинирана с донорски яйцеклетки, бяха създадени ембриони и д-р Стаменов трансферира два ембриона в тялото ми.
Имам сериозни притеснения и относно медикаментите и подготовката на лигавицата на матката. При първия ултразвук устно казах на д-р Стаменов какви лекарства приемам, включително лекарства за щитовидната жлеза, тъй като имам хипотиреоидизъм. Смятам, че това медицински значимо състояние беше игнорирано по време на подготовката преди трансфера и след трансфера.
Подготовката на ендометриума ми също беше недостатъчна. Вече приемах 3 mg перорален естроген като част от редовната ми терапия. За подготовката за трансфера ми бяха предписани 6 mg перорален естроген, но лигавицата ми достигна само 6 mm, когато беше измерена от акушерката. Смятам, че това беше закръглено на 7 mm, за да може ембриотрансферът да продължи. Според мен трябваше да ми бъдат предложени основани на доказателства възможности за подобряване на лигавицата, като коригиране на естрогена или отлагане на трансфера. Вместо това бях насочена към PRP, което разбирах като експериментална процедура.
В деня на ембриотрансфера ми беше казано, че трябва да намеря нов лекар за последваща грижа. Като пациент в менопауза, преминаващ през ембриотрансфер, смятам, че правилното хормонално проследяване и непрекъснатостта на грижата бяха медицински важни. Вместо това се почувствах изоставена след трансфера.
След това клиниката се опита да ме накара да поема отговорност за останалите ембриони, въпреки че не смятам, че съм дала информирано съгласие болницата да избере донорските яйцеклетки по начина, по който го направи.
Подадох жалба и поисках медицинските си документи. Когато получих ембриологичния протокол, изглеждаше, че в него яйцеклетките са посочени като произхождащи от моето собствено тяло, което е невъзможно, защото съм в менопауза и никога не съм преминавала през пункция за яйцеклетки. По-късно ми беше казано, че използваните донорски яйцеклетки са украинските донорски яйцеклетки, които съм избрала, но не ми беше предоставена документация за внос. Също така разбрах, че донорските яйцеклетки може да са били от българска донорка от 2023 г.
Това преживяване ми причини сериозен стрес. Моите притеснения са свързани с информираното съгласие, точността на медицинската документация, показанията за операция, проследимостта на донорските яйцеклетки, грижата след трансфера и отношението към чуждестранни пациенти чрез посредник.
Съжалявам, че изобщо бях насочена към този лекар. Това преживяване имаше разрушително въздействие върху здравето ми, доверието ми и живота ми.
Аз също не познавам някой след prp успял или барокамера. Реално всичко е въпрос на качество на яйцеклетки. На 40 може да имаш добри, а на 30 не.
Успеваемостта обаче е различна.
От 10 пакети замразени , 1 може да не е на хиперстимулирана жена. Останали обаче са такива и за това не успяваме.
Познавам жена на 33 замрази 17 яйцеклетки, след година оплождане и един ембрион. Факт че навсякъде предпочитат свежи значи има защо
Виж целия пост
Здравейте, три опита с мои яйцеклетки, един балансиран ембрион ,който не се имплантира и другите стигат до 5 ден морула само и не успяват до бластоцит дори на 6 ден.
Реших да пробваме с донорска яйцеклетка, моля напишете кои са точно тези клиники за донорски в Украйна и в Кипър и каква е цената на целият пакет. Мерси.
Реших да пробваме с донорска яйцеклетка, моля напишете кои са точно тези клиники за донорски в Украйна и в Кипър и каква е цената на целият пакет. Мерси.
Пътувах до България за лечение на безплодие, защото съм в менопауза и не мога да използвам собствени яйцеклетки. Моето разбиране беше, че лечението ще бъде извършено с донорски яйцеклетки. Въпреки че съм гражданин на ЕС, от мен се изискваше да мина през посредника Medspa и не ми беше позволено да комуникирам директно с болницата. Също така от мен се изискваше да платя на Medspa чрез банков превод, Wise или Revolut.
Когато за първи път се срещнах лично с д-р Стаменов, той извърши трансвагинален ултразвук и ми каза, че е открил миома. Той каза, че иска да постави ембриона в горната част на матката ми и че миомата се намира по-ниско. Не ме попита дали имам кървене и аз не съм съобщавала за нередовно кървене. Той ми каза, че имам „добра матка“ и не ми каза, че матката ми е деформирана от миомата.
Бях оставена с впечатлението, че операцията е необходима, преди да може да се извърши ембриотрансфер, и че мога да направя операцията при него или на друго място. Той описа процедурата като „минимално инвазивна“ и каза, че ще отнеме около 10 минути. Бях поставена под обща анестезия и преминах през процедурата.
След това поисках хирургичния протокол. Когато го преведох, бях шокирана да видя, че в протокола е записано, че съм съобщила за нередовно маточно кървене и че съм била на хормонозаместителна терапия в продължение на 12 години. Категорично оспорвам това. Никога не съм съобщавала за нередовно маточно кървене. Ако бях имала такова кървене, щеше да е необходимо да бъда изследвана от лекаря, който ми предписва хормоналната терапия. Имам повече от 10 години медицинска история, която подкрепя факта, че не съм имала нередовно маточно кървене.
Когато излизах от обща анестезия, ми бяха представени документи на български език, които не можех да прочета, и бях накарана да ги подпиша. Не ми беше предоставено копие.
След операцията развих инфекция на пикочния мехур и двустранна бъбречна инфекция, за което трябваше да приемам продължително антибиотици. Също така забелязах изтръпване в гениталната област. По-късно потърсих медицинска помощ и ми беше казано, че имам увреждане на пудендалния нерв. Повече от година по-късно все още нямам нормална чувствителност.
Оттогава показах хирургичния протокол на друг репродуктивен лекар, който ми каза, че операция не е била показана за малка миома, която не кърви и не деформира матката. В хирургичния протокол също е записано, че е използвано налягане от 150 mmHg. Моят лекар подозира, че това високо налягане може да е допринесло за изтласкване на бактерии от матката към пикочния мехур и бъбреците, тъй като 150 mmHg надвишава нормалното артериално налягане.
Отделно от това, Medspa ми представи донорски профили. Избрах донорски профил, който съответстваше на моя фенотип. Това, което не ми беше казано, беше, че всъщност аз не избирам донорските яйцеклетки, които ще бъдат използвани. По-късно разбрах, че болницата или ембриологичният екип избира донора. Това никога не ми беше ясно обяснено преди яйцеклетките да бъдат използвани.
След операцията се върнах за лечение. Не ми беше казано, че болницата ще избере донор самостоятелно, и смятам, че използваният донорски материал не съответстваше на профила, който бях избрала. Донорската сперма беше комбинирана с донорски яйцеклетки, бяха създадени ембриони и д-р Стаменов трансферира два ембриона в тялото ми.
Имам сериозни притеснения и относно медикаментите и подготовката на лигавицата на матката. При първия ултразвук устно казах на д-р Стаменов какви лекарства приемам, включително лекарства за щитовидната жлеза, тъй като имам хипотиреоидизъм. Смятам, че това медицински значимо състояние беше игнорирано по време на подготовката преди трансфера и след трансфера.
Подготовката на ендометриума ми също беше недостатъчна. Вече приемах 3 mg перорален естроген като част от редовната ми терапия. За подготовката за трансфера ми бяха предписани 6 mg перорален естроген, но лигавицата ми достигна само 6 mm, когато беше измерена от акушерката. Смятам, че това беше закръглено на 7 mm, за да може ембриотрансферът да продължи. Според мен трябваше да ми бъдат предложени основани на доказателства възможности за подобряване на лигавицата, като коригиране на естрогена или отлагане на трансфера. Вместо това бях насочена към PRP, което разбирах като експериментална процедура.
В деня на ембриотрансфера ми беше казано, че трябва да намеря нов лекар за последваща грижа. Като пациент в менопауза, преминаващ през ембриотрансфер, смятам, че правилното хормонално проследяване и непрекъснатостта на грижата бяха медицински важни. Вместо това се почувствах изоставена след трансфера.
След това клиниката се опита да ме накара да поема отговорност за останалите ембриони, въпреки че не смятам, че съм дала информирано съгласие болницата да избере донорските яйцеклетки по начина, по който го направи.
Подадох жалба и поисках медицинските си документи. Когато получих ембриологичния протокол, изглеждаше, че в него яйцеклетките са посочени като произхождащи от моето собствено тяло, което е невъзможно, защото съм в менопауза и никога не съм преминавала през пункция за яйцеклетки. По-късно ми беше казано, че използваните донорски яйцеклетки са украинските донорски яйцеклетки, които съм избрала, но не ми беше предоставена документация за внос. Също така разбрах, че донорските яйцеклетки може да са били от българска донорка от 2023 г.
Това преживяване ми причини сериозен стрес. Моите притеснения са свързани с информираното съгласие, точността на медицинската документация, показанията за операция, проследимостта на донорските яйцеклетки, грижата след трансфера и отношението към чуждестранни пациенти чрез посредник.
Съжалявам, че изобщо бях насочена към този лекар. Това преживяване имаше разрушително въздействие върху здравето ми, доверието ми и живота ми.
Не познавам жена ,която да се е похвалила ,че е успяла след прп ,ако беше толкова успешно щеше да има реални резултати и пациентките щяха да са доволни,това важи и за донорските митохондрии,то с ДЯ не става ,а какво остава с тези методи,специално съм питала за барокамера,това подобрява общото състояние на организма ,но не и качеството на яйцеклетките,пробвала съм доста неща,но когато няма резерв е трудно особено след 35 ...някои успяват ,но си е късмет, в Турция бях пробвала на 31 г два опита и нищо -Лив хоспитал...а жени след 40 г успяват от първи опит в Турция по клиниките,не знам как ...после в Бг 6 неуспешни в Надежда и накрая съм с ДЯ защото нямаше смисъл да продължавам,имам 10 годишен опит по клиники за съжаление и дори и най-добрите клиники не са гаранция
Аз също не познавам някой след prp успял или барокамера. Реално всичко е въпрос на качество на яйцеклетки. На 40 може да имаш добри, а на 30 не.
Успеваемостта обаче е различна.
От 10 пакети замразени , 1 може да не е на хиперстимулирана жена. Останали обаче са такива и за това не успяваме.
Познавам жена на 33 замрази 17 яйцеклетки, след година оплождане и един ембрион. Факт че навсякъде предпочитат свежи значи има защо
# 299
14 юни 2026, 20:47 ч.
Не мисля че в Надежда има замразени български донорски яйцеклетки
Иначе нямаше да чакаме толкова
Виж целия пост
Споделям своя опит като чуждестранен пациент в болница „Надежда“ в София, свързан с д-р Стаменов и програмата за донорски яйцеклетки.
Пътувах до България за лечение на безплодие, защото съм в менопауза и не мога да използвам собствени яйцеклетки. Моето разбиране беше, че лечението ще бъде извършено с донорски яйцеклетки. Въпреки че съм гражданин на ЕС, от мен се изискваше да мина през посредника Medspa и не ми беше позволено да комуникирам директно с болницата. Също така от мен се изискваше да платя на Medspa чрез банков превод, Wise или Revolut.
Когато за първи път се срещнах лично с д-р Стаменов, той извърши трансвагинален ултразвук и ми каза, че е открил миома. Той каза, че иска да постави ембриона в горната част на матката ми и че миомата се намира по-ниско. Не ме попита дали имам кървене и аз не съм съобщавала за нередовно кървене. Той ми каза, че имам „добра матка“ и не ми каза, че матката ми е деформирана от миомата.
Бях оставена с впечатлението, че операцията е необходима, преди да може да се извърши ембриотрансфер, и че мога да направя операцията при него или на друго място. Той описа процедурата като „минимално инвазивна“ и каза, че ще отнеме около 10 минути. Бях поставена под обща анестезия и преминах през процедурата.
След това поисках хирургичния протокол. Когато го преведох, бях шокирана да видя, че в протокола е записано, че съм съобщила за нередовно маточно кървене и че съм била на хормонозаместителна терапия в продължение на 12 години. Категорично оспорвам това. Никога не съм съобщавала за нередовно маточно кървене. Ако бях имала такова кървене, щеше да е необходимо да бъда изследвана от лекаря, който ми предписва хормоналната терапия. Имам повече от 10 години медицинска история, която подкрепя факта, че не съм имала нередовно маточно кървене.
Когато излизах от обща анестезия, ми бяха представени документи на български език, които не можех да прочета, и бях накарана да ги подпиша. Не ми беше предоставено копие.
След операцията развих инфекция на пикочния мехур и двустранна бъбречна инфекция, за което трябваше да приемам продължително антибиотици. Също така забелязах изтръпване в гениталната област. По-късно потърсих медицинска помощ и ми беше казано, че имам увреждане на пудендалния нерв. Повече от година по-късно все още нямам нормална чувствителност.
Оттогава показах хирургичния протокол на друг репродуктивен лекар, който ми каза, че операция не е била показана за малка миома, която не кърви и не деформира матката. В хирургичния протокол също е записано, че е използвано налягане от 150 mmHg. Моят лекар подозира, че това високо налягане може да е допринесло за изтласкване на бактерии от матката към пикочния мехур и бъбреците, тъй като 150 mmHg надвишава нормалното артериално налягане.
Отделно от това, Medspa ми представи донорски профили. Избрах донорски профил, който съответстваше на моя фенотип. Това, което не ми беше казано, беше, че всъщност аз не избирам донорските яйцеклетки, които ще бъдат използвани. По-късно разбрах, че болницата или ембриологичният екип избира донора. Това никога не ми беше ясно обяснено преди яйцеклетките да бъдат използвани.
След операцията се върнах за лечение. Не ми беше казано, че болницата ще избере донор самостоятелно, и смятам, че използваният донорски материал не съответстваше на профила, който бях избрала. Донорската сперма беше комбинирана с донорски яйцеклетки, бяха създадени ембриони и д-р Стаменов трансферира два ембриона в тялото ми.
Имам сериозни притеснения и относно медикаментите и подготовката на лигавицата на матката. При първия ултразвук устно казах на д-р Стаменов какви лекарства приемам, включително лекарства за щитовидната жлеза, тъй като имам хипотиреоидизъм. Смятам, че това медицински значимо състояние беше игнорирано по време на подготовката преди трансфера и след трансфера.
Подготовката на ендометриума ми също беше недостатъчна. Вече приемах 3 mg перорален естроген като част от редовната ми терапия. За подготовката за трансфера ми бяха предписани 6 mg перорален естроген, но лигавицата ми достигна само 6 mm, когато беше измерена от акушерката. Смятам, че това беше закръглено на 7 mm, за да може ембриотрансферът да продължи. Според мен трябваше да ми бъдат предложени основани на доказателства възможности за подобряване на лигавицата, като коригиране на естрогена или отлагане на трансфера. Вместо това бях насочена към PRP, което разбирах като експериментална процедура.
В деня на ембриотрансфера ми беше казано, че трябва да намеря нов лекар за последваща грижа. Като пациент в менопауза, преминаващ през ембриотрансфер, смятам, че правилното хормонално проследяване и непрекъснатостта на грижата бяха медицински важни. Вместо това се почувствах изоставена след трансфера.
След това клиниката се опита да ме накара да поема отговорност за останалите ембриони, въпреки че не смятам, че съм дала информирано съгласие болницата да избере донорските яйцеклетки по начина, по който го направи.
Подадох жалба и поисках медицинските си документи. Когато получих ембриологичния протокол, изглеждаше, че в него яйцеклетките са посочени като произхождащи от моето собствено тяло, което е невъзможно, защото съм в менопауза и никога не съм преминавала през пункция за яйцеклетки. По-късно ми беше казано, че използваните донорски яйцеклетки са украинските донорски яйцеклетки, които съм избрала, но не ми беше предоставена документация за внос. Също така разбрах, че донорските яйцеклетки може да са били от българска донорка от 2023 г.
Това преживяване ми причини сериозен стрес. Моите притеснения са свързани с информираното съгласие, точността на медицинската документация, показанията за операция, проследимостта на донорските яйцеклетки, грижата след трансфера и отношението към чуждестранни пациенти чрез посредник.
Съжалявам, че изобщо бях насочена към този лекар. Това преживяване имаше разрушително въздействие върху здравето ми, доверието ми и живота ми.
Пътувах до България за лечение на безплодие, защото съм в менопауза и не мога да използвам собствени яйцеклетки. Моето разбиране беше, че лечението ще бъде извършено с донорски яйцеклетки. Въпреки че съм гражданин на ЕС, от мен се изискваше да мина през посредника Medspa и не ми беше позволено да комуникирам директно с болницата. Също така от мен се изискваше да платя на Medspa чрез банков превод, Wise или Revolut.
Когато за първи път се срещнах лично с д-р Стаменов, той извърши трансвагинален ултразвук и ми каза, че е открил миома. Той каза, че иска да постави ембриона в горната част на матката ми и че миомата се намира по-ниско. Не ме попита дали имам кървене и аз не съм съобщавала за нередовно кървене. Той ми каза, че имам „добра матка“ и не ми каза, че матката ми е деформирана от миомата.
Бях оставена с впечатлението, че операцията е необходима, преди да може да се извърши ембриотрансфер, и че мога да направя операцията при него или на друго място. Той описа процедурата като „минимално инвазивна“ и каза, че ще отнеме около 10 минути. Бях поставена под обща анестезия и преминах през процедурата.
След това поисках хирургичния протокол. Когато го преведох, бях шокирана да видя, че в протокола е записано, че съм съобщила за нередовно маточно кървене и че съм била на хормонозаместителна терапия в продължение на 12 години. Категорично оспорвам това. Никога не съм съобщавала за нередовно маточно кървене. Ако бях имала такова кървене, щеше да е необходимо да бъда изследвана от лекаря, който ми предписва хормоналната терапия. Имам повече от 10 години медицинска история, която подкрепя факта, че не съм имала нередовно маточно кървене.
Когато излизах от обща анестезия, ми бяха представени документи на български език, които не можех да прочета, и бях накарана да ги подпиша. Не ми беше предоставено копие.
След операцията развих инфекция на пикочния мехур и двустранна бъбречна инфекция, за което трябваше да приемам продължително антибиотици. Също така забелязах изтръпване в гениталната област. По-късно потърсих медицинска помощ и ми беше казано, че имам увреждане на пудендалния нерв. Повече от година по-късно все още нямам нормална чувствителност.
Оттогава показах хирургичния протокол на друг репродуктивен лекар, който ми каза, че операция не е била показана за малка миома, която не кърви и не деформира матката. В хирургичния протокол също е записано, че е използвано налягане от 150 mmHg. Моят лекар подозира, че това високо налягане може да е допринесло за изтласкване на бактерии от матката към пикочния мехур и бъбреците, тъй като 150 mmHg надвишава нормалното артериално налягане.
Отделно от това, Medspa ми представи донорски профили. Избрах донорски профил, който съответстваше на моя фенотип. Това, което не ми беше казано, беше, че всъщност аз не избирам донорските яйцеклетки, които ще бъдат използвани. По-късно разбрах, че болницата или ембриологичният екип избира донора. Това никога не ми беше ясно обяснено преди яйцеклетките да бъдат използвани.
След операцията се върнах за лечение. Не ми беше казано, че болницата ще избере донор самостоятелно, и смятам, че използваният донорски материал не съответстваше на профила, който бях избрала. Донорската сперма беше комбинирана с донорски яйцеклетки, бяха създадени ембриони и д-р Стаменов трансферира два ембриона в тялото ми.
Имам сериозни притеснения и относно медикаментите и подготовката на лигавицата на матката. При първия ултразвук устно казах на д-р Стаменов какви лекарства приемам, включително лекарства за щитовидната жлеза, тъй като имам хипотиреоидизъм. Смятам, че това медицински значимо състояние беше игнорирано по време на подготовката преди трансфера и след трансфера.
Подготовката на ендометриума ми също беше недостатъчна. Вече приемах 3 mg перорален естроген като част от редовната ми терапия. За подготовката за трансфера ми бяха предписани 6 mg перорален естроген, но лигавицата ми достигна само 6 mm, когато беше измерена от акушерката. Смятам, че това беше закръглено на 7 mm, за да може ембриотрансферът да продължи. Според мен трябваше да ми бъдат предложени основани на доказателства възможности за подобряване на лигавицата, като коригиране на естрогена или отлагане на трансфера. Вместо това бях насочена към PRP, което разбирах като експериментална процедура.
В деня на ембриотрансфера ми беше казано, че трябва да намеря нов лекар за последваща грижа. Като пациент в менопауза, преминаващ през ембриотрансфер, смятам, че правилното хормонално проследяване и непрекъснатостта на грижата бяха медицински важни. Вместо това се почувствах изоставена след трансфера.
След това клиниката се опита да ме накара да поема отговорност за останалите ембриони, въпреки че не смятам, че съм дала информирано съгласие болницата да избере донорските яйцеклетки по начина, по който го направи.
Подадох жалба и поисках медицинските си документи. Когато получих ембриологичния протокол, изглеждаше, че в него яйцеклетките са посочени като произхождащи от моето собствено тяло, което е невъзможно, защото съм в менопауза и никога не съм преминавала през пункция за яйцеклетки. По-късно ми беше казано, че използваните донорски яйцеклетки са украинските донорски яйцеклетки, които съм избрала, но не ми беше предоставена документация за внос. Също така разбрах, че донорските яйцеклетки може да са били от българска донорка от 2023 г.
Това преживяване ми причини сериозен стрес. Моите притеснения са свързани с информираното съгласие, точността на медицинската документация, показанията за операция, проследимостта на донорските яйцеклетки, грижата след трансфера и отношението към чуждестранни пациенти чрез посредник.
Съжалявам, че изобщо бях насочена към този лекар. Това преживяване имаше разрушително въздействие върху здравето ми, доверието ми и живота ми.
Иначе нямаше да чакаме толкова
Препоръчани теми