Донорски яйцеклетки - група на мами, които са заченали и родили с ДЯ - 3

  • 29 232
  • 655
# 645
Здравейте! Имам желание да бъда донор на яйцеклетки в Пловдив.  От "Майки за донорство" ме обезкуражиха, че New Life работели само с украински, в Селена сега имало проблеми със смяна на ръководството и програмата е на пауза. Отделно трябвало пак да ми направят всички изследвания, въпреки, че моите са правени преди 20 сни кръвни и преди седмица други. Има ли място или човек, където мога да се насоча да ми обясни нещата с внимание и човешко отношение и към коя клиника да се ориентирам според вас? Благодаря!
Виж целия пост
# 646
Здравейте от мен пак. Искам да ви попитам - тези които вече имате родени деца от донорска яйцеклетка - казахте ли на децата, планирате ли да им кажете, когато са достатъчно големи? Аз се готвя за започване на процедура с донорска яйцеклетка и в главата ми е хаос. Чета из форуми. В редит има подфорум на хора родени от донорски яйцеклетки и направо ми настръхна косата. Знам, че при осиновените деца много често има един период на криза, в който период започват да търсят истинските си родители. Имам две познати, които са осиновени и двете минаха през идентични ситуации и много разочарования, накрая намериха истинските си родители и тогава настана абсолютна драма в живота им. От редит разбирам, че явно и при децата родени от донор може да има подобни проблеми и ситуации и дори някак откриват донорите (това не се случва в Бг и не знам как откриват въпросните донори, но явно успяват). Всякакви въпроси са ми главата, но не знам защо много се чудя по въпроса дали е редно да се каже на детето и кога. Знам, че е малко странно да задавам въпроса на този етап, но наистина искам да знам какво мислите.
Виж целия пост
# 647
Здравей, ловли!
Ще копирам собственото си мнение от предходната тема, защото отново имаше въпрос "ще кажете ли на детето" и сега бих отговорила същото като тогава.
Скрит текст:
Цитат
Обмисляла съм, да, и ако детето ми е родено от донорска яйцеклетка, ще го знае. Ще процедираме точно както съветват да се процедира с осиновените деца - говори се за това като за нещо напълно естествено още от първите съзнателни години на детето, поднесено като приказка и нещо хубаво, което ни е помогнало да се съберем заедно в едно семейство. Помагат рисунки, докато се разказва. После в по-зряла възраст при желание и въпроси на детето отново се обсъжда, вече на друго ниво. Но е хубаво да го няма момента с “казването” тържествено и като гигантска новина, т.е. хубаво е детето да няма спомен за време, когато това да не го е знаело и за това да не се е говорело в семейството. То трябва да израстне с това знание като нещо естествено и позитивно в същността си. Важното е и да има уважение към личността на детето, което е отделен, индивидуален човек и има право да знае истината за произхода и появата си. Най-важно за мен е да няма лъжи и заблуди между мен и детето ми. И много важен детайл: мен не би ме било срам от това, че детето ми е родено от донорска яйцеклетка, нямам комплекси от това. Следователно не смятам да се превръща в някакъв сериозен или драматичен казус в семейството.
Всичко, което споделям са мои лични възгледи и намерения и разбира се, не ангажирам никой с тях✌

Цитирам и част от още едно, пак мое мнение, което частично пак отговаря на въпроса.

Скрит текст:
Цитат
Имам наблюдения върху две деца (братче и сестриче, на 8 и на 4 години) родени с донорска яйцеклетка (различни донорки!) в България. Майката чакаше по около 4 години за всяка яйцеклетка.
Не зная как са им съобщили, но и двете деца знаят как са се появили на света. Те не коментират това, за тях това е нещо ежедневно, все едно да коментират "днес слънцето изгря."... в тяхната глава това е просто още един начин да се родиш. Те знаят, че имат една майка и един баща, без които нямаше да бъдат тук.

Децата няма как да приличат визуално на майката, това е фантазия, както знаеш добре. Простата генетика казва, че това няма как да се случи.
Все пак, майката, която износва има значение, но не за генетиката, а за епигенетиката.
Казано иначе... майката, която износва, влияе върху това не какви гени носи детето, а кои гени то ще активира. Важна е бременността, нагласата, дори мислите на майката, какво влага в бременността, как се храни и какви емоции изпитва.
Същото е с възпитанието после.
В този ред на мисли, детето ще започне да попива мимики, жестове и начин на говорене още от малко. Понякога то наистина ще напомня на майката, която го е родила. Но не по черти, колкото и да ни се иска.

И един съвет - не чети негативни мнения в редит, такива винаги има. Търсенето на идентичността не е изключително за хората, родени от донорска яйцеклетка, то се случва с всеки един човек. Искреността и близостта в семейството е най-важна, както и това да няма "въпроси табу", а детето да се чувства прието и свободно да коментира мислите и чувствата си. Simple Smile
Виж целия пост
# 648
Имаш доста време да решиш. Моят съпруг е абсолютно против, аз съм на кантар- според мен поднесено рано и адаптирано не би имало проблем. Също имаме няколко години да решим.
Но като цяло никой не знае, че съм ползвала ДЯ.
Виж целия пост
# 649
Здравейте момичета,дайте пример как ще преподнесете информацията рано и адаптирано на дете примерно до 10 г ,че е родено с помоща на ДЯ. Като то още няма никакво смислено разбиране как се раждат деца, освен че трябва да има мама и тати?
Трябва да е поне полово зряло да е наясно какво е то Я, а ако е момче ще е още по-сложно. Повечето с целия процес се запознават или сблъскват едва когато решават да създадът семейство,  ако има  някакъв проблем с без проблемното забременяване.
Виж целия пост
# 650
Абсолютно категорично сме решили,  че никой няма да знае освен мен и съпругът ми.
Виж целия пост
# 651
Каква е ползата за него да знае ? Aз например не бих искала да знам ако съм от изневяра и например не съм на баща ми дете. Какво това ще ми помогне в живота? Нищо.
Виж при днк анализи или ако трябва да се дарява орган би се разбрало , но само тогава. В такъв случай запазете стволови клетки при раждането в бъдеще може и органи да правят от тях Wink) фантасмагории но слава Богу рядко се случва и дано не се случва !
Това ми напомня на : Мамо тате кажете осиновен съм нали ?
Не сине за съжаление си наше дете 😆😆😆
Виж целия пост
# 652
Наскоро четох, че запазването на стволови клетки не е толкова успешно- количеството е малко и ако не дай си Боже дотрябват ще стигнат за дете до около 3г.
Иначе има приложение, пращаш ДНК към базата им и ако има съвпадение може да намериш братя/сестри или дарители на биологичен материал. Но като цяло съм съгласна с вас.
Виж целия пост
# 653
Към момента май е само бизнес и наистина няма смисъл, но кой знае в бъдеще тези клетки са 100% съвместими с детето и не водят до отхвърляне. Докато дори при братя и сестри не е на 100% съвместимостта. Но да за сега е само бизнес.

Наскоро четох, че запазването на стволови клетки не е толкова успешно- количеството е малко и ако не дай си Боже дотрябват ще стигнат за дете до около 3г.
Иначе има приложение, пращаш ДНК към базата им и ако има съвпадение може да намериш братя/сестри или дарители на биологичен материал. Но като цяло съм съгласна с вас.
Виж целия пост
# 654
Благодаря ви за мненията. Всички са много смислени, независимо че са доста различни.
Не бих казала точно, че форума в редит е негативен, но е много странно да видиш какво мислят децата (порасналите деца). Принципно хората родени от донорски материал споделят, че основно искат да си знаят медицинската история и оттам е тръгнал разговора за произхода им, но има и такива, които се обсебват от идеята да търсят истинската си майка или баща в зависимост за какво е ползван донор, а също и да разберат имат ли братя и сестри. Това с приложението, което споменавате според мен крие точно подобни рискове да се пожелае после връзка с тези хора щом наистина това е възможно.
Аз сякаш мисля, че може би е честно да им се казва на децата, но от друга страна не знам до какво би довело това по-късно.
Виж целия пост
# 655
Мхм медицинската история и сега като от едната страна родата ни умира основно от рак , от другата от диабет, пък още нямам диабет , но пък умра от инфаркт примерно за какво ми е била тази мед история? ДнК е важно , но живота и начина определя дали ще отключиш определено заболяване . И ако не го знам, че от едната страна родата умират от диабет означава ли, че трябва да водя нездравословен начин на живот (или пък не мой си е избора), защото не го знам..
Също така от страната мъжа ми имат дете с диабет тип 1 от 1 годишна възраст за първи път в семейството , никой е нямал до сега. Там аз се досещам защо е и не не е генетично , защото няма такава предистория.
Изобщо причинно следственната връзка в 90% от случайте липсва.
И тези деца могат да се радват, че някой ги е родил, защото знаеме какъв е края на яйцеклетките с месечния цикъл .


 
Благодаря ви за мненията. Всички са много смислени, независимо че са доста различни.
Не бих казала точно, че форума в редит е негативен, но е много странно да видиш какво мислят децата (порасналите деца). Принципно хората родени от донорски материал споделят, че основно искат да си знаят медицинската история и оттам е тръгнал разговора за произхода им, но има и такива, които се обсебват от идеята да търсят истинската си майка или баща в зависимост за какво е ползван донор, а също и да разберат имат ли братя и сестри. Това с приложението, което споменавате според мен крие точно подобни рискове да се пожелае после връзка с тези хора щом наистина това е възможно.
Аз сякаш мисля, че може би е честно да им се казва на децата, но от друга страна не знам до какво би довело това по-късно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия