Може и припадъци да причини. Аз имах. То оттам тръгна всичко.
Шум в ушите също освен разсеяност, замаяност, главоболие, виене на свят, разсеяност. Шум в ушите може от много неща. От хапване на повече въглехидрати. Проблеми с кръвното също. Е, аз съм си принципно разсеяна, но станах повече разсеяна. И чак тъпа. Както автора описва. На работа съм и звъни клиент, стандартна ситуация, а аз гледам тъпо и се чудя как да реагирам, все едно е ядрена физика. И почвам да мисля, да се притеснявам, случвало се е и тъпи въпроси да задавам и ме гледат странно. Та спрях да питам, че ми беше притеснено. Почвах да мисля какво съм правила преди, ама едно бавно тече мисълта и спомените. Абе оправих се.
ДХ на врат не е като при кръст. Там е като магистрала на нервни окончания, кръвоносни съдове към главния мозък. Дори кръвообращението може да бъде нарушено и оттам ето ти замаяност.
Абе сутрин като се събудя с изтръпнали ръце, значи пак нещо съм оплескала.
Иначе вече си правя редовно упражненията за врата. То и за кръста правя, но пак проблеми, ако не правя пък съвсем ще отиде коня в реката. С дх на кръста и сколиоза съм.
Единия път след цитонамазка, втория път преди 2 години след зверско схващане на краката. Просто съм принцеса един вид, абе бъг в системата, мозъка ми предпочита да изключи, отколкото да търпи тая болка.
Та като я получих лл даде за невролог. И докато вляза в болницата /чаках 2 седмици/ от притеснение и стрес развих паник атаки. Ама какво ми има, ма ще мра ли, ми ако пак ми се схванат краката. И се почнаха тия атаки. Ужас беше, особено на работа. Те там на краката не обърнаха внимание. Правиха някакви тестове, но така и не дадоха категорична диагноза. Е, откриха там две кисти в мозъка, но не било от това. Пратиха ме за консултация с неврохирург за кистите обаче. Въобще не им пукаше и не им дремеше да се сетят да видят врата. Само скенер на глава. И излязох от болница с куп излишни лекарства за мозъка, от които имах чувството, че ще умра. Пих ги 6 дни и приключих, че бях неадекватна много. Месец и нещо ми трябваше да ми се оправи главата. Тежки хапове, излишни обаче за мен.
После отидох при неврохирурга, той се оказа голям работа. Аз отивам само за мнение за кистите, ама той почна да ме разпитва за всичко. Изслуша ме и каза, че трябва да мина през няколко лекаря за да се отхвърлят някои неща. Плюс ямр. И се почна търчане. Поздрави ме, че съм спряла сама хаповете, вика не са за тебе.
Паник атаките утихнаха, особено след като излезе ямр на врат и се разбра, че една тъпа дх или протузия ми докарва всички драми, че и паник атаки. Тя паник атаката не е от дх, а от психиката, че бях психясала.
Сега се мъча тия странни крампи да оправя, защото последно време се влошиха и май ще се окаже от кръста.
Мъка е.
.Hazel., автора верно забрави, че пусна тема

симтоми, ще се наблюдавам дали имам някакъв upgrade на тази ми отличителна черта