На 35 години съм. Когато завършвах училище имах мечта да уча педагогика, винаги съм обичала децата и съм се наслаждавала в тяхна компания и в грижи за тях. Тогава майка ми ме разколеба да уча Педагогика, защото била нископлатена и неблагодарна сфера. Завърших икономическо образование и от 20 годишна се развивам в големи корпоративни фирми, вече с 15 години стаж. Тук идва проблемът - справям се на работа, кариерно се развих, но така и не обикнах работата си. След последното ми завръщане от майчинство, буквално намразих това, което върша и в частност корпоративната среда и всичко, което я съставлява - убийствения обем работа, крайни срокове, ежедневното напрежение и изстискване до крайност на психиката. Започнах да усещам психическо изтощение и огромно безсмислие от това, което върша. Не ме разбирайте грешно, аз съм трудолюбив човек (дори болничен не съм си позволявала) и работата не ме плаши, просто корпоративната култура ме убива бавно вече.
И сега се завърнах с мисли към моята мечта - да запиша задочно магистратура Предучилищна педагогика в Софийския университет и да се преориентирам като възпитател в детска градина. Да развивам емпатията и грижите към невинни душици, започващи своя път в света навън. Но колебанието ми е - възможно ли е да си намеря работа след 35 годишна възраст в София и биха ли ме наели без опит докато ми върви магистратурата? В jobs откривам не повече от 80 броя обяви за детски учител, което на фона на населението в София ми изглежда като ограничени работни места.
Имам ли шанс да ме наемат на тази възраст без опит, докато все още уча, голяма ли е конкуренцията, към държавни или частни институции да се ориентирам, възможно ли е да получа над 1000 евро нето заплащане ? Имате ли и други познания от "кухнята", които ще са ми полезни, за да ги имам в предвид?
Благодаря за вниманието!
.
.