Да се преориентираш като детски учител след 35 годишна възраст

Ако това ти е на сърце, действай, работа ще намериш, ако не в малък то в по-голям град. Но имай предвид следното:

Вероятно доходите ти ще паднат значително, в образователната система заплатата се базира основно на стажа и донякъде на проекти и допълнителни часове (което в начален курс не е много застъпено). Дипломите и квалификациите не носят почти нищо - 1 ПКС (най-високото възможно) по спомени беше към 100 лв отгоре към заплатата месечно. Отделно, докато се дипломираш се водиш нередовен учител, т.е. парите ще са още по-малко. Но ако има кой да ти помага финансово и не разчиташ на заплатата да издържаш семейството си, няма да е проблем.

Тази професия има други трудности - в начален курс има много комуникация с родители, някои от които може да се държат зле или просто да са досадни. Ако искаш да си вземеш отпуска в учебно време е почти невъзможно, понякога за болнични също правят проблеми. Учителските колективи рядко са сплотени, на много места хората са на лагери и си правят мръсно едни на други, а директорите подкрепят това. Нивото на шум в средата е доста високо и много учители имат проблеми със слуха или гласа си.

Разбирам те за корпоративния свят, има много минуси, но има и плюсове. Аз направих обратния преход (от училище към него) преди време и не съжалявам. Успех, каквото и да решиш!

Ако това ти е мечтата, следвай я смело! На 35 години си още толкова млада, животът е пред теб, така че можеш да се справиш!

Ако искаш да работиш като детска учителка, ти трябва предучилищна педагогика, не начална. С начална ще работиш само в начален курс – от 1 до 4 клас.

Мисля, че невинните душици ще те изненадат много неприятно, а родителите им още повече. Имам близка приятелка, преподавател на 1-4 клас, даже не ми се говори какво чувам, а е изключително отдаден и обожаващ децата и професията си човек.

Търсят с много учители. За жена е лесно, не е нужно да издържаш семейството. Мъж не може да си го позволи. Давай, стига мъжът ти да те подкрепя.

На мен ми изглеждаш като човек, който бяга от нещо. Ако е така, помисли от какво точно и може би първо опитай да намериш по-добра работа там където имаш опит (не всичко е безумни срокове и токсични колеги и шефове, има и свестни работни места).

Ако смяташ, че учителството е твоето, може преди да се хвърлиш да го учиш, да пробваш да работиш почасово като аниматор в детски център и да видиш дали наистина ще ти допадне. Това е най-близкото за което се сещам и пак - няма ги административните глупости, които реално заемат близо 50% от работния ти ден.

Ако това ти е на сърце-действай.Никога не е късно.

Търсят се учители, но по математика, физика, природни науки и език.
В момента има много кадри с начална и предучилищна педагогика.

Аз съм на близка възраст до твоята - 33 г и ти казвам, че преквалификацията не е лесно нещо. Също работя в корпоративна среда. Учих магистратура в СУ (не педагогика) две години редовно, което се случваше вечер и събота и неделя. Това беше изключително изтощително, бях на 29-31 г. Всяка вечер след работа аз отивах на лекции от 18:30 до 22 ч, събота и неделя от 9 ч до към 16. Тук-там някоя неделя може да има свободна. Отели ми се вола. Нямах опция за задочно, нито за по-кратка магистратура, защото не бях специалист.

Споменаваш, че имаш деца, помисли дали би имала физическата възможност да учиш, дори да си на по-лежерен график.
Отделно от това, има много кадри специално за детските градини и 1-4 клас. Търсят се учители по специални предмети като математика, биология, химия, физика.
И пак заплатата в корпорацията не можеш да я сравниш с тази на млад учител.

Имай предвид, че в корпорациите има и доста хубави неща, които малко приемаме за даденост, а на други места ги няма. Да си в нова среда и тотално нов колектив,  нова професия, но не си на 20 е трудно. Хем си без опит, хем не си хлапе.

Ако се опитваш да избягаш от корпорацията, ще те разбера, но помисли за нещо по-близо до твоята професия. А учителството само по себе си грам не е лесно, особено при малките, където масата недоволни родители може да те съсипе. Излез от утопичната представа.

- Конкуренцията е огромна. Начална и предучилищна педагогика са сред най-записваните специалности. Всяка година се произвеждат стотици кадри.

- Опитът винаги дава предимство на интервю, та може да срещнеш трудности при намирането на работа.

- 1000 евро без диплома ми се струва трудно, но това може да е предимство при назначаване, защото директорите назначават кадри, на които плащат по-малко.  

- Ориентирай се към държавни, защото на частно масово положението е трагедия. Има и добри частни, но повечето осигуряват на минимална заплата; назначават на още по-ниска позиция, възлагат доста повече ангажименти извън позицията, рядко позволяват на учителите да излизат в пълна лятна ваканция.

- От кухнята информация може да поразровиш във форума - Темата за учители;

- Препоръчвам да прочетеш тази тема - отнася се точно за теб - жена започва мечтаната работа в детска градина, но се оказва кошмар *звучи като реклама за хорър, но е баш така*. Не си педагог, а по-скоро цирков артист.

Потвърждавам горните мнения и за голям областен град - пълно е със завършили Предучилищна и начална педагогика, още преди години работа в хубав колектив и на хубаво място беше много трудно да се намери, вероятно сега още повече. Вече мина времето на застаряващите учители в детска градина и начално училище, така че и оттам не се очаква раздвижване.
Тези специалности се учат лесно, привлекателни са, в обществото има убеждение, че и работата е по-лесна, отколкото например на учител по физика в осми клас, а заплатата е еднаква.
Знам, че сега учителите ще скочат, тяхната все е най-неоценена, трудна, нервна и натоварваща .
Честно казано и на мен ми минаваше през ума да изкарам една педагогическа правоспособност, за да преподавам математика и да обяснявам задачите така, както учителите не ги преподаваха на мойте деца. За щастие седми клас мина и мирясах .
Ако сте решили да учите това, според мен вземете и специализация по Логопедия. Това отваря допълнителни възможности и предизвикателства.
Успех!

Аз се преориентирах на 45 години, на 35 си съвсем млада, няма да е проблем. Работа има само в София. Ако не си в София, изобщо, ама изобщо не се захващай с учене. За една година смених две работни места, при положение, че цял живот съм работила само на едно. Намерих си работа без проблем - след около месец ходене по интервюта и двата пъти. В София вземат студенти, предполагам,че не са на пълна заплата. Приемат и хора, които дори не учат - работих с такава колежка - завършваше магистратура по физика или нещо подобно, и за една година работа беше научила само термина "педагогическа ситуация", дори не знаеше какво е ДОС, но в предишната й група добре я бяха обучили как да "стяга" децата.
От близо година и половина съм в тази сфера и мога да кажа, че ще оцелееш - 1 . ако си перде и дебелокожа, защото средата от колеги е много неприятна, 2 .ако си леко мързелива, защото ако си дадеш повече зор или ще те коментират, осмиват и изолират, или така ще се изтощиш психически, че ще съжаляваш, че си се напънала, 3. - ако си пушачка, защото в тези групички стават най-големите интриги. Аз не отговарям на нито една от точките и ми излиза през носа учителстването. Мисля, че си докарах от стрес и неудовлетворение здравословен проблем и ме очаква дълъг болничен.
Въпреки това още не съм се отказала. Работата с децата ми носи много удовлетворение.Работя с много малки деца и на всеки успех, постигнат от тях заради мои усилия, се радвам като дете. След болничния ще търся ново място с измамната надежда, че има и хубави места за работа, макар че колеги само ми повтарят, че навсякъде е едно й също.
СЕга в СУ не знам точно как е, но преди 2 години учихме само дистанционно, а предишвана ми работа беше достатъчно лека, че да не се пренатоварвам от съчетание на двете. И понеже постът ми стана доста негативен, ще добавя, че и маймуна да се запише, ще завърши и то вероятно с над 5.

ЩЕ подкрепя последното мнение,че за мен логопедията е най-добрият вариант.

Действайте смело, в чудесна възраст сте за преквалификация! За София смятам, че има достатъчно работни места в сферата, за провинцията казват, че е по-трудно.

Не е лесно, но ако има желание - има и начин. Преди години имаше една програма "Заедно в час",където можеше да се почне като ментор на деца с опита от сферата на работа,която имаш.