Агресивна котка, чакаме новородено

Аз също обичам животните, гледала съм и котки и кучета, но подкрепям горното мнение... Като родите така ще ви ударят хормоните, стреса и умората, че котката ще ви дразни и напряга 10 пъти повече. Просто сетивата ви ще са много по-изострени, ще имате много силен инстинкт да защитите бебето, и както казва една приятелка "просто няма да имате излишна любов за други неща освен за бебето".
Имахме кученце, дивичко си беше, не агресивно, но от както се роди бебето, то направо превъртя играта. Не знам ревност ли беше, какво ли, но беше невъзможно да се стои в една стая с него и с бебето. Скачане, лаене, ръмжене, скимтене, опити да захапе бебето (не да захапе с агресия, а нещо като на игра, но неговата игра беше груба, пък и колко му трябва да захапе бебе на 1-2 седмици, дори и лекичко да е). И всички съвети бяха подобни като при вас тук в темата - внимание, спокойствие, търпение, е да ама, като живеем в малък апартамент и НЯМА къде да се разделим и успокоим, като бонус бебето плаче, аз съм току-що родила, мъжа ми трябва да ходи на работа, гледаме да се грижим за бебока (а то си поглъща цялото време и внимание) и някак си не ти остава време, енергия, желание да се "справяш" с едно превъртяло животинче.
Кучето започна и да маркира (кастрирано беше от години), да прави бели като го затворя в другата стая или в коридора, предполагам и с котката ще е същото.
Котката няма да се успокои. Няма да стане по-кротка и да си лежи и спи на дивана. Вие няма да имате време и енергия да се занимавате с нея. Давайте я на някой роднина, ако има желание, да се грижи за нея, и ще си я виждате от време на време.
Много хора ще ви съдят, и тук и в живия живот, но изберете най-доброто за себе си и за бебето.
Пак да се повторя - след като родите, решението ще дойде естествено

ПС: Кученцето ми почина от старост, не сме го шитнали, да не си помисли, някой нещо.. но го прехвърлихме на майка ми да се грижи за него в 50-60-70% от времето.

Подкрепям идеята за релокиране, но новия човек трябва да има време и желание да се занимава, защото по това животинче освен обичайните хранене, почистване и занимания има още много, много работа.

Бих искала да дам един базов съвет на всеки, който чете и иска тепърва да си вземе животно: помислете какво ще правите в тези моменти, ако дойде бебе на хоризонта, алергично гадже, наложи се да смените жилището, или да заминете в чужбина, или пътувате много и не се заседявате вкъщи. Такива ситуации често водят до стрес и оттам до най-различни поведенчески, а понякога и физически проблеми при животните - ако видите такъв проблем, работете по него своевременно, защото решаването обикновено става бавно и с натрупване и ако не започне навреме, в един момент ще бъдете изправени до стената и почти сигурно ще трябва да се разделите с животното, което малко или много ще причини още стрес и на вас и на него.

А защо не го заведете все пак на ветеринар? Не е вярно, чи трябва да се упоява за преглед, те имат начини да я прегледат и без упойка.

Благодаря ви за споделения опит, предполагам, че ще е така, както казвате, няма да имам време и енергия покрай бебчето. Много ми е мъчно, обвинявам се, че я заменям по този начин, толкова се привързах към нея, че от две седмици не си намирам място и никое решение не ми е оптимално. Мисля че и тя е привързана към нас, но в същото време нещо я кара да се държи така. Вкъщи нямам стая, в която да я държа затворена и отделена за постоянно. Пък и бебчо като реве, тя пак ще го чува, не мога да се затворя с него в стая, ще ми трябва кухнята, хола, спалнята, ще ми трябва спокойствие понякога да го оставя за 5-10 минутки сам. Скоро ни предстои ремонт на детска стая, още промени и непознати хора вкъщи… На двора ме е страх, че ще избяга и ще я сгази кола. За осиновяване ме е страх, че ще прави такива номера и ще я изхвърлят, чувствам се в ужасна безизходица
Така е, животното е не само компания, но и огромна отговорност. Всеки трябва сериозно да обмисля това решение. Аз сега уча този урок.

След като се чудиш как да се отървеш от нея, защо пускаш тема?
Котката в нас беше също с проблемно поведение, защото майката беше отровена, когато децата са били на няколко дни. Положихме усилия и решихме проблемите. Има начин. Ти явно искаш да се отървеш. Защо пускаш темата?

Ами споделете какво е било проблемното поведение и как сте решили проблема? Бременна или с новородено бяхте?

Нападани ли сте били? Бихте ли споделили как се справихте? Ще я водя на ветеринар но след като се успокои малко и позволи поне на мен да я извадя от клетката. Не знам дали разбирате колко е деликатна ситуацията, защото мисля и за бебето си.

Няколко пъти написах - първо ветеринар, за да се изключи здравословна причина за паведението й. Защото ако има здравословен проблем, трябва да се действа там.

Написах още при отваряне на темата, че ще се иде на ветеринар, но първо котката трябва да позволи да я извадим от клетката. В момента няма такъв вариант, освен да бъде упоена, а не го искам

Хората не сме оцеляли, защото сме поставяли друг биологичен вид пред поколението си или собственото си добруване.
Мен лично би ме било страх да не получа алергична реакция по време на бременност от ваксина, защото тогава последиците могат да бъдат фатални, отколкото дали да пусна котката на двора. То бива любов към животните, но не цената на собственото здраве, камо ли на новородено.

Няма нужда от упойка. И това написах. След като с нашата котка се справиха, и с вашата ще се справят. Стига и те, и вие да имате желание.
В друга тема пишеш, че животното се напишква. Много е вероятно да има здравословен проблем и да страда. С тази клетка увеличавате страданието й.

Няма да Ви обяснявам повече, не сте тук да видите какво е. Напишква се когато напада, явно от стрес.

Прав/а сте. И аз много се изплаших, но както всяка жена мисля емоционално, особено в този период.

Ами изхвърлете я тогава.

Аман от безотговорни същества.

Хващате клетката и я водите на лекар, няма нужда вие да я вадите от там, докторите си знаят как. Едната ми котка имаше дихателни проблеми и прекара известно време на стационар. От тогава започна да не иска да я пипат и закачат доктори. Все пак си я водя на лекар всеки месец за терапиите й и никой не е пострадал.

Няма смисъл.
Има вариант проблемът да се реши без никой повече да страда, но това изисква ангажираност от хората.
Явно темата е пусната, за да мое авторката да валидира зарязването на животното. Със сигурност някой ще ръкопляска на това, така че всичко е точно.