Честито, ако бебето се окаже ревливо, само ще ви е до лазер и въдички.
Не прочетох дали и дере, по време на бременност е добре да се избягва, дори и да е ваксинирана и пбезпаразитена.
Ами да, преди седмица ме надра много жестоко по краката, наложи се да ми бият ваксина. Много се притесних, затова реших да търся варианти, колкото и да не ми се иска. Много ще ми липсва това коте 😭
Аз също обичам животните, гледала съм и котки и кучета, но подкрепям горното мнение... Като родите така ще ви ударят хормоните, стреса и умората, че котката ще ви дразни и напряга 10 пъти повече. Просто сетивата ви ще са много по-изострени, ще имате много силен инстинкт да защитите бебето, и както казва една приятелка "просто няма да имате излишна любов за други неща освен за бебето".
Имахме кученце, дивичко си беше, не агресивно, но от както се роди бебето, то направо превъртя играта. Не знам ревност ли беше, какво ли, но беше невъзможно да се стои в една стая с него и с бебето. Скачане, лаене, ръмжене, скимтене, опити да захапе бебето (не да захапе с агресия, а нещо като на игра, но неговата игра беше груба, пък и колко му трябва да захапе бебе на 1-2 седмици, дори и лекичко да е). И всички съвети бяха подобни като при вас тук в темата - внимание, спокойствие, търпение, е да ама, като живеем в малък апартамент и НЯМА къде да се разделим и успокоим, като бонус бебето плаче, аз съм току-що родила, мъжа ми трябва да ходи на работа, гледаме да се грижим за бебока (а то си поглъща цялото време и внимание) и някак си не ти остава време, енергия, желание да се "справяш" с едно превъртяло животинче.
Кучето започна и да маркира (кастрирано беше от години), да прави бели като го затворя в другата стая или в коридора, предполагам и с котката ще е същото.
Котката няма да се успокои. Няма да стане по-кротка и да си лежи и спи на дивана. Вие няма да имате време и енергия да се занимавате с нея. Давайте я на някой роднина, ако има желание, да се грижи за нея, и ще си я виждате от време на време.
Много хора ще ви съдят, и тук и в живия живот, но изберете най-доброто за себе си и за бебето.
Пак да се повторя - след като родите, решението ще дойде естествено
ПС: Кученцето ми почина от старост, не сме го шитнали, да не си помисли, някой нещо.. но го прехвърлихме на майка ми да се грижи за него в 50-60-70% от времето.