🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СПЯЩИЯ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-42

Спада е навсякъде, естествено зависи от колко падаш.

Все пак и хейтърите си свършиха работата, като не спряха да пишат колко  лош е станал сериала.  И аз да бях, и аз нямаше да се върна.
Както казват турците: Elinize sağlık! Здраве на ръцете им!
Котато сте готови можем да си поговорим.

Не бързаме, Ели.
То така или иначе да се коментира по картинки не става.

Аз се поразходих из Х да видя какви са коментарите.
Нося ви малка част от тях:
"Проект, който получава оценка 5, когато на главната актриса са дадени само 10 минути екранно време, е благодарение на тези минути... Не съм разстроен от начина, по който вървят нещата; нека свърши и да продължим напред. Нека се концентрираме върху нови проекти. След нас, потопът. Нека Eşref Rüya  да прави каквото си иска."


"Лично за мен оценките нямат никакво значение. Eşref Rüya е 10 пъти по-добър от Yeraltı. Yeraltı започна наскоро и стигна дотук с концепцията „New Kurtlar Vadisi“ (Долината на вълците), но историята е ужасна. Eşref Rüya е много по-добре."

"Фактът, че Хайдар Али е пасивно изобразен в епизода, който би трябвало да е най-забележителен, че не виждаме Джейлан, чиято история е постоянно омаловажавана, че темата за Подземния свят никога не се споменава, че преработените версии на сериала допълнително са намалили екшъна му и че се е отдалечил от динамиката Али-Джейлан-Бозо, всичко това допринася за ниските рейтинги. Тези рейтинги са дори твърде високи за такъв празен епизод."


"Времето и правилата на мача. Ешреф Руя не заслужаваше червен картон."

"Плюя на системата ти за оценяване! Това е един от най-добрите епизоди на най-добрия сериал, какво е това?"


"Първо, всички сериали като цяло отбелязаха спад в гледаемостта през последните две седмици поради по-топлото време, но снощният епизод определено не заслужаваше този спад. Мисля, че вчерашният епизод и пристигането на Али Сюрмели ще ни окажат положително влияние следващата седмица. 🙏🏻"


"От днес забравих притесненията си за рейтингите. Всички горе-долу гадаем какви игри се играеха зад кулисите, това едночасово забавяне не беше съвпадение. Бог е велик, който има сметки за уреждане, със сигурност ще се изправи пред последствията един ден. Отсега нататък ще пиша само това, което чувствам и което знам, че е истина. Нека числата бъдат ваши, искреността е наша."

"Сериалът, най-засегнат от новите разпоредби, освен проблема с бойкота, отбеляза рязък спад в рейтингите си по време на пика на втория си сезон. Това е несправедливо и Мечтата на Ешраф не го заслужава. Честно казано, сценарият се подобри, сюжетът се развива значително, второстепенните герои са наддали на тежест и има нови попълнения."

Моето лично мнение е, че малко се натегна струната с някои разкрития и по- нетърпеливите зрители си тръгнаха и не се връщат.
Също така и тези, които очакваха повече романтика.
А сега се прибавят и любителите на екшъна, които остават незадоволени и резултата е налице.
За мен рейтингите са без значение, дотогава, докато са достатъчни да го има сериала,  защото на мен историята ми е интересна.

Ето го и социалния рейтингите

И според Somera


Снощи в епизода имаше един момент, в който Гонджа и Гюрдал заговориха да осиновяване на дете.( деца)
След края на епизода си помислих, че могат да осиновят Елиф, но после видях, че тя се е сбогувала със сериала.


А Чаатай беше разкошен в общата им сцена- беше самия той, когато е с дете- тонът на гласът му се промени.


От екипа:
„Добре дошла, Елиф“ колко бързо се превърна в „Довиждане“... Това пътешествие беше кратко като пърхането на криле на пеперуда, но колко светло и топло беше. Прекрасна Елам, ти не просто изигра роля - ти даде на Елиф живот, смях и болка, които ме разплакаха. Благодаря ти за този малък свят, който успяхме да обикнем с цялото си сърце. Ти си нашата светлина. Нека пътят ти бъде ясен, мила моя, и се надявам, че ролите, които са пред теб, също ще донесат топлина и радост на хората. Ще ни липсваш, Елиф, но с най-светлите си усмивки. Елош, ние винаги ще бъдем до теб, твоите сестри."

Съвет от Ешреф Тек(Чаатай Улусой)към младите хора 📍
„Аз съм лош човек, млади хора, няма нищо в мен, което да си струва да се следва.“


"Всъщност мен малко хора ме обичат. Останалите се страхуват от мен. Бих искал да е обратното!"

„Животът не се развива като във видеоигрите, които виждате. Ще трябва да оставите оръжията и да вземете химикалките.“









Дениз Турал:
Тази сцена, излъчена в #EşrefRüya, е наистина ценна. Тя също така изпраща златно послание към публиката. Това е красиво замислен, солиден ход. 👏

Аз ще добавя, че който е имал уши, е чул!
Посланията на Фарук, също ми харесаха, но за тях- после.
Лично аз смятам, че това е ролята на изкуството- да показва нещата от живота и да дава пример, за тези, които нямат достатъчно капацитет да си извадят изводите сами.
 

Да, и на фона на това,  новина от преди малко:
RTÜK (Върховният съвет за радио и телевизия) глоби телевизионните сериали Eşref Rüya и Yeraltı за „насърчаване на насилие“.


Meждувременно, мъжете са  затвора

Мен по- скоро ме озадачи тази глоба, наложена в точно този момент.

Звучи ми, така, сякаш RTÜK са си намерили изкупителна жертва.( говоря за Eşref Rüya, тъй като не съм гледала Yeraltı)
Има един важен нюанс, който отличава „Eşref Rüya“ от обикновените криминални екшъни.
​Тук имаме един класическият похват на „антигероя-ментор“. Ешреф не е просто мафиот, той е човек, който е прекършен от собствения си избор и използва своята позиция, за да демитологизира „красотата“ на подземния свят.
​Ето защо тези послания са толкова ключови в контекста на насилието, защото демитологизират  мафията.
​Когато Ешреф казва на младежите: „Не бъдете като мен“, той всъщност им казва, че неговият живот е затвор, дори и без решетки. Той подчертава, че цената на властта е загубата на правото на нормално щастие, семейство и спокойствие. В тези моменти сериалът действа като контрареклама на насилието.
​И прави разликата между „сила“ и „насилие“.
​Чрез своя образ Ешреф се опитва да научи младите, че истинската сила не е в това да натиснеш спусъка или да тормозиш по-слабия в училище, а в това да защитиш някого или да поемеш отговорност. Това е пряк отговор на проблемите с училищната агресия - опит да се пренасочи младежката енергия от разруха към някакъв вид личен морал.
​В много сцени Ешреф показва психическите белези от своя път. Когато един идол (ако приемем, че е такъв за младата аудитория) каже: „Моят път е задънена улица“, това има много по-силно въздействие върху един тийнейджър, отколкото суха лекция от учител или родител.
​Бих казала, че сериалът заема позицията на суров учител.
​От една страна, той използва естетиката на насилието, за да привлече вниманието (защото младите често не гледат скучни образователни видеа). От друга страна, той използва това внимание, за да прокара тезата, че насилието е задънена улица.
​Това е и парадоксът на съвременната турска драма- тя трябва да бъде достатъчно опасна, за да бъде интересна, и достатъчно морална, за да не бъде вредна. Ешреф играе ролята на моста между тези две крайности, защото той е човекът, който е извървял тъмния път, за да каже на другите да не стъпват на него.
Не отричам, че тук имаме и харизмата на лидера. Когато главният герой е изигран от звезда като Чаатай Улусой, той става модел за подражание. За младите хора (включително учениците) Ешреф изглежда като символ на сила, лоялност и безнаказаност. Сериалът показва свят, в който проблемите се решават с оръжие или влияние, а не чрез институциите. Това може да внуши на по-младата аудитория, че насилието е легитимен инструмент за постигане на справедливост.
​Но, ако погледнем по-дълбоко в сценария, спжред мен, сериалът по-скоро се опитва да бъде предупреждение, отколкото реклама.
​Ешреф не е щастлив човек. Той живее в постоянен страх за близките си, в самота и параноя. Сериалът ясно показва, че мафиотският живот не носи покой, а само загуби. Самият факт, че организацията , на която е глава, се казва Сираците, подчертава, че тези хора са жертви на разбита социална система. Те са станали такива, защото не са имали избор, а не защото е „яко“.
"Eşref Rüya" е по-скоро драма за възрастни. Той не поставя насилието в класната стая, което донякъде го дистанцира от преките случаи в турските училища.
Моето мнение е, че сериала е драма с елементи на насилие, която се опитва да балансира по тънко въже. Той не рекламира насилието в училищата, но косвено допринася за една култура, в която култът към "силния мъж“ е водещ.
Мислите ли, чемладежите наистина чуват тези думи на Ешреф или по-скоро се увличат по неговия имидж, пренебрегвайки съветите му?

Добро първомайско утро!
Поздрав за деня на труда от Teakina

Честит Ден на труда на всички, които ценят упорития труд и творят заедно!


Ели, съгласна съм с всичко, което си написала!
Да отразя и сбогуването със сериала на Ерол Бабаолу  (Яшар)
Ерол Бабаглу се сбогува с актьорския състав на #EsrefRiya
Стигнахме до края на още една творба, още един герой.
Благодаря на всички, които бяха с нас от самото начало. На невероятния екип на #EsrefRéya, на прекрасните спомени и на „Мъртвия Яшар“ – ще нося всичко това със себе си.
А сега, напред към нови истории и нови пътешествия.






И номинациите за Университетските награди








Желая ви прекрасен ден!

Ако мога да обобщя всичко до тук, бих казала, че сериалът е като  мозайка от разкази за това какво остава от нас, когато мечтите ни се сблъскат с жестоката реалност.
​Той не е „реклама на насилието“, защото показва всяка капка кръв като неизличимо петно върху душата.
​Той е история за избора, избора да работиш честно, избора да не простиш, когато си погубен, и избора да останеш при някого, въпреки че знаеш колко е „счупен“.
​„Eşref Rüya“ е сериал, който изисква от зрителя си не просто да гледа, а да съпреживява етичните дилеми на героите си. Сякаш всяка сцена ни пита: „А ти какво би направил на тяхно място?“
Това е нещото, което на мен ми харесва.
Тук, вместо лъскави, идеални герои, виждаме хора с тежко минало и реални белези. Ще дам няколко примера, набързо.
​Ешреф и Нисан- тяхната връзка е „лепилото“ на разказа, изградена върху болката от истината и търсенето на изгубената мечта (Рюя) в един мрачен свят.
​Гюрдал и Гонджа- техните отношения също са пример. Гюрдал е недодялан, неговият език на любовта е странен, но е искрен. Гонджа го приема не защото е заслепена, а защото съзнателно избира неговата несъвършена, но истинска лоялност пред всичко останало.
Насилието тук се разглежда и като трагедия. Случаят с Гонджа и Джахит служи за брутално напомняне, че насилието не е "готино" като по филмите, то има необратими последици (загубата на дете, невъзможността за майчинство).
​Трагедията на Джахит и невъзможната прошка- това е още един мрачен и силен пласт в историята.
Достойнството на Гонджа- нейният отказ да прости („Не съм толкова добър човек“) е акт на върховна честност. Тя отказва да даде емоционално облекчение на Джахит, подчертавайки, че някои неща не могат да бъдат поправени с едно „извинявай“.
Ърмак и Фарук- емпатията като самота.
​Това е интелектуалният център на сериала, който често бива бъркан с романтика.( имам теория и ще ви я споделя отделно)
Не е случаен и момента на появата на майката на Нисан- най- вероятно точно нейните преживявания ще дадат на Нисан отговорите, които търси за себе си, за мъжа до нея, за бъдещето им.
Любовта също е показана предимно като вътрешна емоция, а не толкова с физическа близост. Понякога погледите казват много повече от една целувка.

Всички тези детайли изискват да ги погледнеш по-задълбочено и да "чуеш" това, което ти казват с тях.
Серията беше наситена с емоции и нямам търпение да я обсъдим по- детайлно.