🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СПЯЩИЯ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-42

Момичета, дойдох да пиша за Ърмак и Фарук, но  видях, че има късен фраг.

Жена(лекар) Няма да е лесен път. Може би трябва да сме подготвени за всичко.

Ешреф- Ти и бебето ни, сте единственият ми шанс да напусна този прокълнат живот и да стана нормален човек.

Мъж- Братко Ешреф, този затвор е мой. Ако имаш проблем, кажи ми го сега. Иначе...

Ешреф- Дойдох тук заради братята си. Не ме притискай.

Мъж- Е, тогава, Eшреф Тек, и аз ще прекарам известно време с братята ти

Ешреф-  В плана е да приготвят моята халва.

Мъж-  Не твоята, а тази за брат ти

Ешреф- Какво говориш, ти!

Ърмак- Фарук, Фарук!

Ешреф- Нека всички чуят, Ешреф реши да извърши екзекуцията!

Lale, предполагам, че майката се страхува от Старецът, а Ешреф не иска тя да попадне при най- големия му враг.
Колкото до Елиф, ще видим как ще го направят, но момиченцето си взе довиждане с екипа и сериала.  Някъде по- напред бях сложила клипче и думи за довиждане.

Здравейте, момичета!
Идвам да споделя това, което мисля за Фарук и Ърмак и, което исках още вчера да споделя с вас.
Фарук е като „архивар на мъката". Той се е вкопчил в болката, като в идентичност. Има хора, които се страхуват да спрат да страдат, защото мислят, че ако оставят мъката, ще предадат паметта за това, което са загубили и той е от тях. Книгите и стихотворенията за него са убежище, но и затвор.
​И в този момент се появява Ърмак, с нейната мъдрост.Тя е гласът на настоящето. Нейният съвет е ценен, защото тя не се опитва да го „поправи“ насила, а му предлага перспектива, че животът не е само в пожълтелите страници на спомените.
Напълно разбирам защо голяма част от зрителите веднага етикетира тях двамата като „романтична двойка “, защото някак си е прието, че когато една жена проявява такова дълбоко разбиране към мъж, това е прелюдия към любовна история.
​Но в случая с Ърмак и Фарук нещата са много по-фини и, бих казала, по-платонично възвишени. Ето защо според мен хората бъркат емпатията с романтика.
​Зрителите често искат да видят Фарук „спасен“, тъй като той е потънал в своята меланхолия и самота и инстинктивно припознават Ърмак като жената, която ще го излекува чрез любов. Когато тя му казва тези мъдри думи, повичето го разчитат като: „Аз те виждам, аз те разбирам, ела при мен“. Но истината е, че Ърмак не му предлага сърцето си на тепсия, а му подава ръка за психологическо оцеляване.
​Според мен, сцената беше изключително интимна, но това е интимност на душите, а не на привличането.
​Ърмак вижда във Фарук човек, който е заседнал във времето. Нейният жест е акт на милосърдие и човешка солидарност.
​Тя разбира неговото мълчание и лйбовта му към стихотворенията, не защото е влюбена в него, а защото тя самата притежава онази емоционална зрялост, която и позволява да разчита чуждата болка като отворена книга.
В живота си с тези мъже, тя се е научила на това. И, когато Ърмак му даде съвет да спре да живее в миналото, повечето го тълкуват като: „Забрави миналото, за да имаш бъдеще с МЕН“. Аз мисля, че в действителност нейното послание е много по-безкористно. Тя иска да му каже: „Забрави миналото, за да имаш бъдеще със СЕБЕ СИ“. Тя не се опитва да заеме мястото на неговите спомени, а се опитва да му покаже, че стаята, в която се е затворил, има врата.
Фарук е герой, който е направил от своята тъга щит. За него е удобно да бъде „проницателният мълчаливец“, защото това го освобождава от отговорността да действа в настоящето. Когато Ърмак го „разкрива“ с думите си, тя всъщност му отнема този щит. Нормално е да се сбърка това „разголване“ на душата с романтично признание, но то е по-скоро екзистенциален разговор.
Да, спомням си и момента, когато Ърмак се възхищаваше на начина, по който, обича Фарук. Но, когато го каза, аз го приех, че тя всъщност севъзхищава на способността за такава дълбока, лоялна и поетична любов. Тя копнее за качеството на неговото чувство, а не непременно за него като партньор. За нея Фарук е като живо доказателство, че в един циничен и насилствен свят (света на Ешреф и „Сираците“), все още съществува способност за пълно себеотдаване.
Ърмак вижда във Фарук това, което липсва в нейната среда, но те двамата са много различни. Фарук е изграден от минало, книги и тишина. Ърмак е по-прагматична, по-здраво стъпила на земята. Тя може да бъде негов терапевт, негов факел в тъмното, но не и неговата половинка.
​Понякога човекът, който ти отваря очите, не е човекът, с когото ще извървиш пътя.
​От страна на Фарук пречката е още по-голяма. За да обикне Ърмак, той трябва да предаде спомена, в който живее. Той вероятно я възприема като благороден дух, който го посещава в неговата кула от тъга, но сърцето му е твърде пренаселено със сенки, за да направи място за реална, дишаща жена като нея. А и той знае за чувствата на Мюслюм и никога не би си позволил да застане на пътя му.( ако изобщо има такъв)
​Всъщност това объркване е полезно за сериала.
​Сценаристите вероятно нарочно оставят тази неяснота около отношенията им. Това поддържа напрежението. Но ако се вгледаме в детайлите- в липсата на кокетство у Ърмак и в почти бащинската или братска дистанция у Фарук, става ясно, че това е връзка, базирана на споделеното разбиране за човешкото страдание.
​Ърмак не казва „Обичай ме“. Тя казва „Обичай живота отново“. И точно в това е силата на сцената им, защото тя е акт на чиста, човешка доброта, която в днешно време е толкова рядка, че често я бъркаме с влюбване.
А и тази платонична връзка служи като контрапункт на изпепеляващата и опасна страст между Ешреф и Нисан. Докато при главните герои всичко е любов, риск и тайни, при Ърмак и Фарук виждаме тихата трагедия на несъответствието.
​И по този начин ни показват, че любовта има много лица.Едното е съдбовно и разрушително. (Ешреф и Нисан)
​Другото е лечебно, но недостижимо. (Ърмак и Фарук).
Интересно ми е какво мислите вие и дали сте съгласни с мен. Мислите ли, че ,ако Фарук наистина започне да живее в настоящето, както го съветва Ърмак, това изобщо би го доближило до нея, или по-скоро би го отдалечило, защото и той ще се обърка?

И един стар познайник идва в Eшреф Руя
🆕#NebilSayın в #EşrefRüya!

Nebil Sayın ще се присъедини към актьорския състав на сериала "Esref Rüya" и ще изиграе един от героите, които играят в затвора.

Сарп и Джошкун се събраха отново!

Çağatay Ulusoy и Nebil Sayın, които участваха заедно в сериала "İçerde", се събират отново след 10 години в сериала "Eşref Rüya".


Ели, по- късно ще намеря малко време да коментирам и твоя пост.
На мен също много ми харесаха думите на Фарук за Яшар- "Аз вече го наказах, с това, че му простих. "
Изобщо, фен съм на Професора, заради непрекъснатото напомняне колко е важно да се четат книги.
​В свят, където конфликтите се решават с куршуми и викове, той предлага силата на мисълта и словото. Посланието тук е ясно- човек, който чете, притежава вътрешен свят, който не може да бъде лесно разрушен. Книгите са неговото скривалище,  но и неговото оръжие и те му дават способността да анализира ситуациите, вместо да реагира първично.
Наричайки го „Професора“, сериалът иронизира и същевременно въздига знанието в престъпния свят. Посланието към по-младите зрители тук е изключително директно- О
образованието и културата са тези, които те правят различен и ценен. Дори в лоша компания,  човекът с книгата в ръка е този, към когото останалите се обръщат за съвет. Това е опит да се направи интелектът привлекателен за младежите, които често идеализират само физическата сила.

Благодаря ви за мненията, Гери и Ели!
Съгласна съм с вас, че Фарук е единственият, който е на  нивото на Ърмак. Ешреф, Гюрдал и Мюслюм са хора на действието, на инстинкта и на оцеляването. Те я уважават, но не могат да споделят нейния вътрешен свят. Фарук е единственият, с когото тя може да говори, така да се каже, на един език. Всеизвестно е, че нищо не сближава така, както споделеният интелект и сходният темперамент.
Ако той е центърът на нейния интерес, както вие го усещате, това обяснява защо тя е толкова проницателна към неговата болка.
​Тя го вижда изцяло, разбира неговата меланхолия, неговия начин на обичане, но
​той я вижда частично. Той вижда нейната интелигентност и доброта, но е толкова заслепен от собствената си минала мъка, че не може да види жената, която стои пред него в настоящето.
​Ако Ърмак е привлечена от него, тя е в ситуацията на човек, който е влюбен в „призрак“, защото Фарук физически е там, но духът му е другаде. Ърмак го кара да заживее в настоящето, знаейки, че ако той го направи, тогава може най-накрая да я забележи не само като приятел, но и като жена. Има логика, че когато тя казва, че би искала да бъде обичана по начина, по който той обича, това е почти признание.
​Вашите коментари ме накараха да  погледна Ърмак като трагичен персонаж, защото е избрала да обича човек, който е „заключен“ отвътре. Това е върховната форма на лоялност, но и на саморазрушение.
​Смятате ли в такъв случай, че тя ще събере смелост да му каже директно какво чувства, или ще продължи да бъде неговият тих ангел-хранител, надявайки се той сам да се събуди от съня си?

Ново фото с Чаатай, с любимата му  табла.

Добро късно утро, момичета!

Малко снимки зад кадър.









Гери, аз отдавна престанах да се вглежтам в такива детайли- явно те не са им силата.
Аз, като цяло се наслаждавам на моментите, в които сериалът „диша“, защото точто те го издигат над стандартните продукции в жанра. Емоционалната  интелигентност на кадъра.
За серията исках да кажа още доста неща, но почивните дни си дадоха отражението.​Начинът, по който Яшар беше премахнат, беше неомакван за мен, но това често се случва в такива сериали. Тук обаче това се усети като внезапен удар, едно напомняне, че в този свят насилието не винаги следва справедлив сценарий, а често е просто брутално и финално.(още едно дете остана сираче)
​Предателството на Чийдем спрямо Кадир беше горчиво за него, но пък напълно правдоподобно. Чийдем е изградена като образ, за когото "законът: (по-скоро личната амбиция под маската на закона) е по-важен от човешките отношения. Тя е антиподът на Ърмак. Докато Ърмак се раздава за другите, Чийдем използва другите като инструменти. Това я прави един от най-опасните и интересни герои, защото, както сме казвали не веднъж, тя не е типичния злодей, а просто човек с ледена логика.
Химията между Ешреф и Нисан не се нуждае от екшън, слава Богу, тя се усеща в един поглед или в начина, по който стоят един до друг в стаята.
Тази способност на режисьора да остави героите просто да бъдат себе си, позволява на нас, зрителите, да се свържем с тях на човешко ниво, а не само като с образи от екрана.
За Нисан светът в този момент е плаващи пясъци. Предателствата и тайните са я лишили от почва под краката. И не мога да не похваля Демет, която изигра много добре всички емоции! ( без крясъците, които са ми в повече)
В този контекст, присъствието на Ешреф до нея не беше просто романтичен жест, а спасителен пояс. Той разбира болката и, защото неговият собствен живот е изграден върху руини. Той не и предлага празни надежди, а предлага нещо много по-ценно-  споделена тежест.
Думите му, че тя никога няма да понася нищо сама, бяха много силни, защото идват от човек, който по природа е самотник. Ешреф, който винаги е носил отговорността за „Сираците“ на своите рамене, сега избира да премести центъра на света си върху Нисан. Това обещание казва, че дори и истината да е непоносима, тя става поносима, когато се раздели на две.
​Завръщането на Ешреф зад решетките е стратегически ход, който ще тества всичко, което изградиха дотук.
​Как ще оцелее Нисан без своя пазител?
И най-важното-  дали затворът няма да бъде мястото, където Ешреф ще трябва да се изправи пред последните останки от миналото си, за да излезе наистина свободен за Нисан?
​С други думи, хаосът в „Eşref Rüya“ никога не спира, но  пък именно в този хаос героите намират своята истинска същност. Сега остава само голямото чакане за следващите разкрития около Нисан и за това как Ешреф ще дирижира събитията от килията си.
Смятате ли, че докато Ешреф е в затвора, Нисан ще намери силата да поеме контрол над собствената си съдба, или болката от всички разкрития ще я направи твърде уязвима за враговете ?
Гери, според мен, обаче Ърмак ще помага на Мюслюм и вика Фарук, защото с Мюслюм нещо се случва. Интересно ми е как ще се развият нещата при тях.


И още две новини:
Меджезир тръгва от 4 май в Бразилия


И номинация за най- добър филм за Университетските награди, за Uykucu

Нямам търпение за 15.05. !



Желая ви прекрасен ден!

Гери, това, което си написала много ми хареса!
Напълно съм съгласна, че Нисан в момента е обект на нещо като емоционална обсада. Докато тя се опитва да подреди парчетата от разбитата си самоличност, светът около нея не и дава пространство да диша.
 Всички около нея, от Ешреф, до майка и, както и приятелките и я третират като крехък съд, който трябва да бъде предпазен. Но в стремежа си да я защитят, те я лишават от най-важното- правото на собствен избор.
 Нисан не е просто объркана, тя преминава през физиологична и емоционална буря. Не знам дали има интуиция за Стареца, но опредилено се усеща и напрежение от наличието на баща- нещо като вълка пред вратата.
Ешреф наистина изведнъж получи лъч  светлина в тунела .(детето и Нисан)
 За герой като него, щастието е най-опасното оръжие, което враговете му могат да използват срещу него. Той вижда смисъл, но този смисъл е неговата ахилесова пета.
 Има огромна ирония в това, че Ешреф е господарят на улицата, но всъщност е роб на очакванията на всички останали. Той трябва да бъде едновременно баща, защитник, съдник и спасител.
В този смисъл затворът за него е физическа решетка, но истинският му затвор е отговорността да оправи живота на всички, както ти казваш, докато неговият собствен се разпада. За Ешреф и Нисан също няма покой. Дори моментите им на близост са натежали от това, което предстои.
Любовта им е подложена на тест под налягане!
Нисан е притисната отвътре, от своите чувствата и новото начало в нея, а Ешреф -отвън.
Въпросът сега е колко още може да понесе светлината, преди тежестта на всички тези очаквания някой да я загаси.
И малко смях- Какво прави Ешреф, когато Нисан го помоли да не казва на никого, че е бременна? Започва да обзавежда детска стая!