КГБ = Клуб на Готините Баби - 246 "Априлско пробуждане "

И двамата с ММ сме селски чеда. При моите родители до последно ходехме поне по 1 път месечно или на 2-та месеца веднъж. Те до последно се справяха сами - имаха по малко от всички видове животни - прасе, овце (после коза), кокошки, пуйки и понякога юрдечки. Там на полето не сме помагали, но при обработката на животните - да. Баща ми гледаше и пчели, та и във ваденето на мед помагахме. Тукашната баба е далеч по-по. Тук се ходи всяка седмица (дори и когато децата бяха бебета), копала съм и съм брала царевица , лозе на полето, бостан. Тя гледаше до преди няколко години само няколко кокошки. И няма значение, че сме по цяла седмица на работа - през седмицата си ошетвах в къщи, събота и неделя на село. В един момент като почина бабата на ММ, свекървата и сестрите й му прехвърлиха къщата с 2 декара двор. Това си беше наша грижа, децата бяха малки. Е, на 43 г след като направи инфаркт и претърпя сърдечна операция с два байпаса, продадохме къщата. Преди това познайте дали и не съм косила трева с най-обикновена коса. Винаги съм била на една крачка до него и му помагам колкото мога. След тежкия ковид има и съдови проблеми и затова съм толкова "строга" с натоварванията. А бабата за последните неща и манипулации дори на знае ...

ЧЕТИВО ЗА РАЗМИСЪЛ И ПОУКА
Посвещавам го на тези, които се вмравчават, като нашата мравчица и забравят да бъдат себе си, и да казват НЕ
В един мравуняк имало една мравка, която всички смятали за “удобна”. Не я наричали така на глас, разбира се. Казвали, че е добра, отзивчива, сърцата, работлива. Но истината била по-грозна: всички просто бяха свикнали, че тя ще поеме това, което другите не поемат. Ако някой зареже тежко зрънце по пътя — тя го довлачва. Ако след дъжда проходът рухне — тя е вътре до колене в калта, докато останалите обясняват колко са изморени. Ако някой е на ръба на отчаянието, тя го успокоява. Ако някой не си свърши работата, тя остава след всички, за да я довърши.
Така ден след ден добротата ѝ се превърнала в общо удобство. Никой вече не я виждал като помощ. Приемали я като нещо, което им се полага. Нещо като стена, която винаги е там, докато не се напука. А тя се напуквала. Не изведнъж. Не драматично. Първо започнала да се движи по-бавно. После краката ѝ затреперили под тежестта. После гърбът ѝ вече не издържал както преди. Но когато я викаха, тя все отговаряше. Защото имаше хора — и мравки също — които са научени, че да откажеш е почти престъпление.
Една я спря:— Помогни ми само за малко. После втора: — Довърши това вместо мен.После трета, съвсем спокойно:— Ти нали все намираш време. И точно това я довърши... Не големият товар. Не една катастрофа. А стотиците малки чужди тежести, които всички оставяха в нейните ръце, сякаш така е редно.
Когато паднала, никой не спрял. Мравунякът бързал, шумял, мъкнел, командвал. Тялото ѝ останало в прахта, а около нея животът продължил все едно тя просто е изостанала за малко.
Първите дни всички бяха спокойни.— Ще се появи.— Тя винаги оправя нещата.— Без нея не може, значи ще дойде. Но тя не дошла.
И тогава... Непренесените зрънца се трупали. Проходите оставали разрушени. Нямало кой да поеме чуждата смяна, нямало кой да утешава, нямало кой да спасява общия ритъм. Тогава всички изведнъж разбрали колко много работа е вършила онази, за която никой не намираше време дори да попита дали изобщо е добре.
Търсили я навсякъде. Накрая една стара мравка от края на колонията казала:— Няма да я намерите. Тя си тръгна в мига, в който разбра, че е ценена не като същество, а като функция.
Мравките се възмутили:— Но защо не каза? Защо мълча?
Старата мравка ги изгледала дълго.— А вие защо мълчахте, когато беше ясно, че тя едва стои на краката си?
Тогава никой не отговорил.Защото има такива и в нашия свят. В семействата. В офисите. В приятелските кръгове. Хора, които вършат и своето, и чуждото. Които не искат шум, не искат награда, не искат сцена. Само малко човечност. Но точно нея рядко получават.И после всички са шокирани, когато един ден ги няма.
Ако до теб има човек, който все крепи, все оправя, все издържа, не чакай да рухне, за да разбереш колко е важен. Спри се навреме. Попитай го. Виж го. Подай му ръка, преди той да е останал без сили да поиска помощ.