
"Животът е като ехо. Ако не ти харесва съобщението, което си получил, трябва да промениш съобщението, което си изпратил."
Добро утро баболинки



Ето и едно усмихнато кафе от мен - да е такъв денят ни, пълен с емоции и добро настроение!
Искам да съм с вас следобед - ще ви чуя и да знаете, че ще ви звънна по Вайбър, за да ви и видя. Естествено ще очаквам и фоторепортаж - да не забравите да се снимате!
Фло, чудесно е това "За хората и мравките" - доведе ми много размисли в среднощните часове. Има си едни такива хора - самаряни, които обичат да правят добро дори без някой да им го е поискал. Често ми се случва - особено в работата ми, когато можеш да дадеш съвет и насоки как да свършиш нещо и да се пребориш с документи, административни и други пречки. Когато мога да помогна, независимо с какво, го правя без корист и цел. За мен винаги водещо е било "Направи добро - пък го хвърли в морето". То се "връща" при теб, независимо от формата, когато най-малко го очакваш. Така се живее по-лесно ...
Моля те, макар че може и да става досадно, представи ни и тази лекция - нали сме ти "виртуални студентки"
Кассс, давай въпросчетата си - шеметно е ежедневието ти! Докато пиша се появяваш - да ти е хубава срещата и кафепиенето!
Тетка, имаш стиснати палчета - да ви е успешен деня и да успеете поне малко да разтоварите с ТМ!
Нами, с трудна тема са се захванали младежите - болезнена за всички. Тогава син 1 беше на 2,5 годинки - беше чудесна пролет, едни салати, ягоди - след като се разбра за аварията, колкото и "затъмнение" да имаше, не разреших да се яде нищо от градината - бабата щеше да ме изяде с парцалите. Не че съм направила кой знае какво геройство - просто защитна реакция. Тя земята си беше "поръсена" и години наред си патим от това.
Хубав ден момичета - отнесох се ... дано не съм ви досадила
и

