Прекратяване на връзка

Отложи го за утре ,че днес може  да реши. Че го занасяш

Каква е тая първоаприлска тема? Щом сте достатъчно зрели да започвате връзки, трябва да можете и да ги прекратявате, без да питате по форумите как. Вие най-добре познавате човека до вас. Както сте обяснили тук, така обяснявате и на него, с подходящи думи. Не е задължително да сте груба в директен разговор. Просто кажете истината. Цели бракове се разпадат, како остава за някаква си връзка. Опитали сте, не се получава и толкова. Всеки си хваща пътя. В живота няма гаранции за нищо. Нереалистично е да очаквате да излезете от връзката без да го нараните, но в крайна сметка вашите чувства и бъдеще трябва да са ви приоритет.

Ох, на приказки уж е лесно, но реално е много трудно.
Провеждаш великия разговор, кой откъде е. И след 24 часа ти става едно мъчно, едно тегаво, пишеш някое съобщение, пак се видите и пак се започне. Уж всичко е наред няколко дни, докато някой не подхване "слона в стаята" -
демек темите за бъдещето.
И пак наранени, и пак сърдити, и пак....

Когато има въвлечени чувства и значимо общо минало, тогава е трудно.

Не учете хората на безчувственост/ безотговорност към другия. Лиспата на емпатия на кого е пръсъща? Знаете - на пс***патите.

В случая е важно това окончателна раздяа ли е или емоционална уловка? Ако е уловка, по добре е да се трансформира в нормален, честен интелигентен разговор, може би да се даде пробен период, напр. 3-6 м, и тогава да се вземе решение.

Обясни спокойно, че целите ви се разминават и искаш да продължиш сама. Ако изпаднеш в подробности обаче, ще се опитва да те убеди че някой ден може би евентуално ще размисли и ще дойде на твоя акъл и ти трябва да седиш с него и да чакаш това да се случи. Звучи ми като да става въпрос за мързелив и саможив човек, който сигурно и зависи от теб финансово. Ако последното е вярно, ще му е особено трудно да те пусне, не мисля че тогава има как да се разделите тихо и кротко. Каквото и да каже или направи, нещата между вас няма да се променят много ако останете заедно, моят съвет е да не вярваш на обещания и да не му раждаш дете (писала си че искаш?).

От написаното не оставам с впечатление, че на авторката ѝ липсва емпатия - по-скоро ѝ е в повече.
Затова се е закахърила, че ще го нарани.
Но, да - тя трябва да изясни за себе си дали късането е с възпитателно-градивна цел, или е окончателно.
И още по-да - неувереност и нерешителност от страна на жената по отношение на важни за нея неща има много лош ефект и върху двамата. Авторке, останала съм с впечатление, че успешните жени са тези, които ясно казват какво искат и какво очакват. Не нахално, агресивно, невъзпитано, а ясно.

Не съм казала, че е лесно, но реално това си е неизбежна част от всяка една връзка на човек, освен последната. И аз съм прекъсвала връзки. Естествено че ми е било мъчно, но нито съм писала съобщения после, нито съм се виждала пак с човека, камо ли пак да започвам... Не съм мазохист. Щом се е стигнало до там вече да не виждам бъдеще с даден човек, значи решението ми е окончателно. А да си останем приятели, няма как да стане, с хора, с които съм искала семейство. Имам си приятели. Никой не е длъжен да продължава отношения, които го товарят, само и само да е мил в очите на другия.

Много ме изкефиха някои коментари, честно. Значи, делили легло, маса и мечти Х години, обаче накрая тя да къса по телефона и хич да не я е*е, щото мацка, нали.... Ми прав е Футболеро. И после що нямало читави мъже....

За мен най- жалкарското е да скъсаш с човек, с който си бил в дългогодишна връзка и съжителството чрез Sms и съобщения.
Вероятно отношенията са закуцали по- рано, виждат се различия, не оправдават очакванията ви.
Най- нормално е да кажеш на човека в очите- няма да се получат нещата.
Решила съм го.
Не ме търси.
Сегааа,  има хора, които не вярват, не могат да го проумеят от първия път,но.
..затова е времето- да осъзнаем и приемем истината, макар и да е болезнена.

Да, силните моменти правят раздялата да изглежда невъзможно. Но тук е сърцевината на въпроса - ако е имало толкова силни моменти, трябва ли раздяла или може да има напасване? Или, ако трябва раздяла, имало ли е толкова силни моменти, все пак?

При чувствителна раздяла реакциите са непредвидими. Полезно е да се избягват изблици на каквито и да е емоции. В този смисъл, не е лоша идея раздялата да е от дистанция. Ако е окончателна. Ако е тест за него, тогава всякакви театри са възможни.

Всичко е много относително.
Ако наистина са били делили разни неща, емоции и лишения......... мисля, че нямаше да има раздяла. Щеше да има разговори и изяснени приоритети.
Ако обаче делбата е била основно в нейната глава - не мисля, че дължи кой знае какви обяснения. Сега - дали в очи, или посредством технология,  тя ще си прецени.
Добре е авторката да се изясни първо със себе си.

Изчетох до момента мненията ,които сте споделили като виждане за ситуацията.

Аз написах и в началото,че ние не сме в една посока и очевидно нямаме общ план за бъдеще.Стигнала съм до това ,именно чрез дълбоки разговори,искала съм яснота и то не се е случвало само веднъж.
Обикновенно в такива моменти ми казва,че се чувства притиснат и вътрешно усещам с поведението му към мен ,че не е готов за това.
Сякаш имам усещането,че не съм аз жената от която иска това,в което първоначално след определено време се беше заявил.
Затова и споменах,как да прекратя деликатно,без да го наранявам,защото това не е поредния път ,в който искам тежки и дълги разговори или обяснения,а в последствие да виждам ,че дори да давам шанс,нещата си остават неколкократно изговорени,но няма никаква промяна,развитие или поне някакъв срок.

Не е агресивен,както някъде се предположи.Напротив-мил,грижовен и емпатичен е.И това прави още по трудни нещата при раздяла,защото реално той е тип мъж,който съм избрала и искам,но вероятно за него не съм жената с която би искал тези неща.
Силните моменти са били много за това време,но няма как да се напаснем  по най-важните въпроси,в които имаме разминаване.Там или е взаимно и се случва,или не е и не се случва,както е в нашата ситуация.

Не мисля,че в нещата които описвам и помощта,която търся от вас като съвети бих си правила тестове за още по голям натиск върху него или гонитба.
Напротив искам да постъпя така на раздяла,че да е справедливо спрямо него като част от моя живот до момента и спрямо мен ,като жена ,която знае какво иска и към какво се стреми в този живот.

Все още се опитвам да намеря правилния подход и ми помагате значително много.
Благодаря за което.

Абе няма значение какво е било, щом е приключило.Ще остане в спомените. Ще го нараниш, да, няма как. Но по-добре така, отколкото той да те наранява и да ти губи времето още неопределено време, като не ти дава това, от което имаш нужда. Бъди директна и откровена. Ще му е тежко, но ще мине. И после ще намери по-подходящ спътник в живота. Ти също.

Авторке, според мен въпросът ти се свежда до това да не излезеш лоша. Отговорът ми -  няма как да стане. Приеми, че си човек, а не ангел. Няма вариант да не го нараниш.

Защото майките и бащите им не са читави очевидно.