Прекратяване на връзка

  • 4 860
  • 144
# 45
Като почнете с тва безболезнено прекратяване на връзка.... Няма такъв филм, няма такъв начин, всяко прекратяване на връзка боли когато човекът е имал чувства и се е впрегнал. Начинът е да му се каже всичко искрено, за причините, да му се обясни както е в случая, че е по-добре сега да се случи от колкото след няколко години, когато ще и опротивее до степен да не го погледне и по-трудно ще намери човек за баща на децата и. Случват се такива неща, хората порастват, променят се, осъзнават приоритетите си, когато с човека на среща няма начин да се получи или е необходим твърде тежък компромис, всеки продължава по пътя си отделно.
Виж целия пост
# 46
Само да обърна внимание на един важен момент - авторката казва, че той е мил и емпатичен, не е агресивен, т.е. тя го харесва, но някак си усеща, че може би тя не е достатъчно желана за задълбочаване на отнпшенията чрез дете/ деца и общ дом.

Ако мъжът няма реални чувства към нея, значи не би трябвало той да бъде много наранен, следователно раздялата би трябвало да мине относително гладко. Но, изглежда, авторката знае, че този мъж има чувства към нея. Тогава - защо не се получават нещата, ако и авторката има чувства към него?

Има ли някой на опашка за създаване на деца и общ дом? С когото ще се градят отношенията от 0-та?

Но въпросът за децата - дали, кога и колко, е фундаментален, както и къде ще се живее, така че, ако са изчерпани вариантите за договаряне по тези въпроси, една интелигентна раздяла може да е на дневен ред.
Виж целия пост
# 47
Авторке, не се засягай, ама последното нещо, което ти е нужно, за да преживееш тази връзка, е деликатност. Ти си сигурна, че той нищо общо не иска да има с теб, говоря за сериозните неща, не си сигурна обаче даже имал ли чувства към теб, или нямал. Пробвала си вече няколко пъти да го стреснеш, че ще се разделите, ако не се промени и не заиска това, което ти искаш. Обяснява ти човекът, че не ще, ти продължаваш да си стоиш с него.

Сега, ако си приготвиш куфарите и мило и деликатно му кажеш, че се разделяте, най-много да се разочароваш, че той няма да е достатъчно наранен, няма да реагира драматично, а все едно не му дреме особено. И ще ти се нарани минимум егото, ако не чувствата, че си се прецакала дълго време да влагаш във връзка, в която отсреща нито влагат, нито им пука. И ще циклиш сума време след това, защо така. На него, бъди сигурна, отдавна ще му е минало, ако има нещо за минаване изобщо.

Раздели се с него с гръм и трясък. Счупена посуда, викове, че да останеш доволна и да осъзнаеш, че няма връщане назад.
Виж целия пост
# 48
Големи крайности. От смс до счупена посуда.

А най-адекватното според мен - спокоен 30 минутен разговор, май се вижда като нещо лошо от масата.
Виж целия пост
# 49
Спокоен разговор как се разделят. Човекът казва "Ами, добре". Авторката започва да се мъчи вътрешно "Той реагира твърде спокойно, сигурно не ме е разбрал, че искам раздяла. Я, да пробвам някой друг път!".

На вас може да ви изглежда много емпатична авторката, но всъщност е драма куин и спокойна раздяла въобще няма да я задоволи. Ако всъщност наистина просто не се опитва да го стресне и той да се промени, когато тя му постави ултиматум за раздяла. Само че ултиматумите затова са ултиматуми - като си казал "а", трябва да кажеш и "б". А не, Абе аз всъщност размислих.
Виж целия пост
# 50
С всичко, което пише Лола, съм съгласна.
Само без чупенето и крясъците.
Няма смисъл от такива неща.
Ако трябва да чупим всеки път за да се събуди някой....... няма да остане никаква покъщнина.
Освен това, тя не изглежда да е чупеща и креслива - няма смисъл да се прави на нещо, което не е.
И последно - човекът ясно е казал, че не вижда бъдеще с нея. Защо да му се крещи? Не я е вързал да стои с него. И надали ще я спре.
Познавам един такъв мъж. Много е мил, любезен, емпатичен. Имал дълги години връзка с жена - гадженца за излизане, секс, почивки. Нищо повече. Жената намеквала, натвърдвала и така пропиляла голяма част от фертилните си години. Накрая го напуснала. Не останах с впечатление сърцето му да е било разбито. По едно време започнал да се замисля за семейство. Аз го познавам от 13 години - за това време смени доволно количество приятелки, но с нито една не се случиха нещата. А, е и по-голям от мен. С онази жена не знам какво се е случило.
Има фундаментална разлика между това съзнателно да създадеш семейство с конкретна жена (със или без деца), или да сте си просто гаджета дълги години без нищо повече.
Авторке, не смятам че ще го нараниш - сложил те е в графа "френдче със специален режим".
Виж целия пост
# 51
Отговорен човек съм и гледам да не прибързвам.Вероятно ще си изговорим нещата тези почивни дни.

Опитвам се да избегна този окончателен разговор,колкото мога.Така или иначе аз от известно време съм по мълчалива,затворена ,но той и това не забелязва.
Което ми е също показателно,че е грижовен и емпатичен,но някак си не усеща,че нещо не е ок,или просто си затваря очите ,мислейки,че ми е просто момент и ще премине.Което за мен също е странно,сякаш тотално не му пука,или очаква да премине от само себе си с времето,както прави винаги, с това свързвам неговото спокойствие и    инертност..

А истината е,че от около началото на новата година съм така,а в последния месец още по осезаемо.

На горното мнение,дали има хора на опашка,няма какво да отговоря.
Единственото,което ще отбележа,че хора не си тръгват от отношения просто ей така,или защото има нещо по-добро.Тръгват си защото това тъпчене на едно място,без развитие е потъпкване на всичко,което искам.На моите чувства,на моите ценности,на моят смисъл в живота,на моите мечти.
Не е като да не съм правила компромиси с това и не е като да не съм говорила по тази тема с него.
Виж целия пост
# 52
На него си му е комфортно така, защо да забелязва нещо? А и колко да е емпатичен щом не вижда какво се случва...
Спокойно му кажи, че ще запазиш топъл спомен от вашата връзка, но сега кой откъде е, за да не си губите времето един на друг.
Виж целия пост
# 53
Що за глупости са тва, що за болен мозък може да ги мисли така нещата? Счупена посуда, наранено его, крясъци...
В случай, че авторката не е готова, по-добре да не предприема тази крачка. Когато наистина е дошъл краят, не ти пука особено за реакцията на другия, даже се стараеш да избегнеш драмите на всяка цена. В противен случай става голямо мазало, та как реагирал, та наранен ли е достатъчно, пък ревал ли е, тръшкал ли се е, все пълни глупости. Ако се използва раздялата като средство за наказание или изнудване, да, тогава наистина резултата може да е неочакван и да се обърне срещу инициатора. Когато обаче наистина е край, приключва се и до там, естествено съвсем без никакви емоции и никой да не е наранен е невъзможно, но се преодолява. След което идва облекчението.
Виж целия пост
# 54
Е това най го мразя и е най-тъпо. Значи на нас непознатите ни казваш всичко, а на него му даваш някакви сигнали с гадно поведение. Ами той може да си помисли хиляди неща. Може да сели каже - ето, криво и е в работата, депресия от зимата, или - вече не ме обича, иска ми само за секс.
Виж целия пост
# 55
Да бе, ей сега ще тръгна нарочно да крещя като ненормална и да троша чинии… 😂😂😂 що за малоумен съвет? Това ще ме натовари мен самата. Такива неща се правят ако човек е прекипял и му идва отвътре без да се замисли, а не целенасочено да разиграва сцени с цел постигане на някакви резултати.

Авторке, не разбирам защо е това жалене на чувствата му щом наистина се чувстваш потъпкана. Оставяй го да вегетира и да си търси щастието другаде. Току виж му олекне! Голямо мислене и отлагане. Утре няма да стане по-подходящо.
Виж целия пост
# 56
Остави го с бележка, блокирай го отвсякъде и си гледай живота. На никого не си длъжна. Важното е ти да си щастлива. Как ще реагира той, не е твоя отговорност. Спестяваш си страшно много драма и неприятни изживявания.

Моят мъж така ни остави с детето и искам да ти кажа, че от днешна гледна точка това ми е била най-безболезнената раздяла. Сега дори ми е смешно.
Виж целия пост
# 57
Отговорен човек съм и гледам да не прибързвам.Вероятно ще си изговорим нещата тези почивни дни.

Опитвам се да избегна този окончателен разговор,колкото мога.Така или иначе аз от известно време съм по мълчалива,затворена ,но той и това не забелязва.
Което ми е също показателно,че е грижовен и емпатичен,но някак си не усеща,че нещо не е ок,или просто си затваря очите ,мислейки,че ми е просто момент и ще премине.Което за мен също е странно,сякаш тотално не му пука,или очаква да премине от само себе си с времето,както прави винаги, с това свързвам неговото спокойствие и    инертност..

А истината е,че от около началото на новата година съм така,а в последния месец още по осезаемо.

На горното мнение,дали има хора на опашка,няма какво да отговоря.
Единственото,което ще отбележа,че хора не си тръгват от отношения просто ей така,или защото има нещо по-добро.Тръгват си защото това тъпчене на едно място,без развитие е потъпкване на всичко,което искам.На моите чувства,на моите ценности,на моят смисъл в живота,на моите мечти.
Не е като да не съм правила компромиси с това и не е като да не съм говорила по тази тема с него.

Авторке, на какви години сте с партньора ти, ако може да споделиш.

Няма човек, който да отгатва или се досеща от само себе си какво му е на друг човек. Малко се изненадвам, че очакваш другия да се досеща... Звучи ми като грешки на младостта, незрялостта. няма досещане, нещата се изговарят и по възможност договорят. Хората сме различни вселени, с различно възпитание, семейни модели и знания/ образование, обща култура. Няма досещане, има здравословна комуникация и уважение към другия.

Какзвам това с най-добри намерения към теб. Тази връзка може и да приключва, но да не пренесеш подобни поблеми и в следващите...
Виж целия пост
# 58
Цитат
Вероятно ще си изговорим нещата тези почивни дни.

Дават го дъждовно...........
Виж целия пост
# 59
И на двамата не им стиска. Той я мачкал, ама що не ѝ четял мислите. Тя мълчи и се цупи, ама иначе той е токсичния/виновния.
Пак ще кажа - Футболеро го каза малко цинично, но е прав. Вземете да пораснете. Този случай е добра възможност.
Към авторката - да Ви е хрумвало, че човекът може  и да се страхува от тоя разговор? Ако е емпатичен и разбран, не е и идиот, значи вече е разбрал достатъчно добре, че нещата не са ок помежду ви. Обаче пък все има някаква обич, може би, надежди, че нещата ще се оправят, желание да беше другояче, и нежелание да се разбутва пак проблема? Какво ако просто го е страх да Ви загуби, затова се прави, че не забелязва? Точно тук се иска Вие да сте наясно със себе си. Вземете ли си решението, отстоявате си го - и да, отговорността ще е Ваша. Без болка няма как да стане. Вика му се порастване.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия