Самостоятелност на детето

Именно това е основният проблем, когато детето се прибира само, а не че не знае пътя. Както писах по-горе, при нас масово не се спазва предимството на пешеходците (има и жертви), тоест детето трябва да изчака да се набутат всички коли и след това да изтича почти на червено, за да може да пресече и да се надява, че на някой нервак няма да му хрумне да мине по-рано.
Не обичам да шофирам точно заради това - не се съмнявам в мен (аз си спазвам правилата), но откъде да знам колко дрогирани има около мен и как ще реагират в дадена ситуация.
Какво се случи с Милен Цветков? Да не би той да е нарушил някое правило за движение?
Това че аз спазвам всички правила за движение с нищо няма да помогне на моето дете, когато се прибира само. Когато синът ми беше 1-ви клас мислеше, че може да тича по-бързо от колите и си вярваше.

И ако ще говорим за Холандия и Дания - там знаете ли как е организирано движението? Да сте чували за холандското кръгово движение. При техните условия защо да не си пуснеш детето да се прибира на 7г. Нищо общо с движението по улиците в София. И мен не ме е страх да шофирам във Франция, но в София вече не смея. Просто условията са различни. Точно пък дете на 7г да пусна само да се разхожда из софийски квартал - никога. И тук не става въпрос за капацитета на детето, а за околната среда.

Ако остава само вкъщи - тогава се гледа капацитета на детето. И като казвам ''капацитет'', нямам предвид просто дали детето е тревожно или го е страх да остане само. Говоря за способността да прецени дали дадена ситуация е рискова или опасна. Пример - един ден ни се наложи да оставим децата сами вкъщи за около час. Разбира се с телефони, за да имаме връзка с тях. Бяха на около 9г и 11г. Като се върнахме, вкъщи миришеше на огън! Оказа се че големият намерил запалка и искал да види как ще гори хартия. Като ги попитах не си ли дават сметка, че така може да стане пожар, те ми отговориха, че го правили в мивката! Не е да не сме говорили, не е да не го знаят. Но явно все още нямат реална преценка. А това се придобива с възрастта. Децата са любопитни и постоянно откриват/изследват света и пробват различни неща, които на нас дори не могат да ни дойдат на акъл.

Да оставя 5г дете само, за мен е да му имам безпочвено доверие.
Като го научиш на 5г (под строг контрол) да борави с котлони и печки, следващия път като го оставиш само, ще реши да си приготви нещо - нали знае как.

За какво спорите?
Който иска да рискува детето си – негова воля.

А защо децата на 9 и 11 не знаят как гори хартия? Би следвало много отдавна да им е показано. Естествено, че като ги пазиш от всичко, ще им е интересно да го пробват. Ако им беше показано и обяснено, нямаше да решат да експериментират за първи път баш когато са сами. На тази възраст в нашето детство си обгаряхме ръбчетата на страниците в лексикона. Никой не е направил пожар. Ама знаехме що е то запалка и огън много преди това.

И моите деца знаят/знаеха какво е запалка. Все пак пред тях е използвана.
Както вече написах, говорили сме с тях на тази тема, не е да не им е обяснявано.
А от какъв зор да им показвам как гори хартия? Че даже би трябвало и отдавана да им е показано... Гледали са как се прави барбекю и как се пали печка на дърва. Това за мен е достатъчно.
На мен  никой не ми е показвал като малка как гори хартия и не съм тръгвала да я паля, дори не ми е минавало през ум подобна глупост. Никакви ръбчета и никакви лексикони не сме обгаряли. Що за идея?
А и реално и моите деца не са направили пожар.
Както при вас, така и при тях всичко е било до късмет.

Целият коментар го написах основно с надеждата, някой да се вдъхнови и да почне да спазва и той правилата и да изисква повече контрол от държавата. И да, така е. Движението е опасно за всички. Както казах не знам, дали бих пуснала и моето дете. Но цялото това е в ущърб на децата като се тегли чертата.

Споменах държавите в контекста на цялата дискусия. Авторът каза, че в някои държави пускат децата от малки сами и му бе отговорено, че в тези държави детската смъртност е висока. Реално, никой в дискусията не назова ни една държава. Не съм била в тези държави и да, предполагам не е същото. 😀
Все пак сме държавата в ЕС с най-много умрели на пътя. Към момента за тази година - 98 починали в катастрофи.

Но като оставим настрана целият разговор за движението, смятам, че човек се учи чрез грешките си. Трябва да има някакво поле да пробва и да расте, да се намери.

Аз преди 12 годишна възраст сама направих сладки и родителите ми бяха доста доволни, защото ставаха за ядене, а аз бях много горда с постижението си.

Като гледам, като са повече деца има повече пакости. Всички плашещи истории, които съм слушала имат повече от един участник. 😀

И моят син преди 12-годишна възраст започна да прави палачинки и баница (не си спомням кога точно), в наше присъствие разбира се. Това не му попречи да импровизира със запалка и хартия, когато бяха сами със сестра му. Тоест не виждам каква е връзката между двете.
В единия случай се случва някаква дейност под родителски контрол, а в другия детето е само вкъщи и се очаква да проявява разум през това време. А дали ще е наистина така?
Особено пък когато детето е на 5г.

На 5-годишно не бих разрешила да използва котлон, дори и в мое присъствие. Да гледа до котлона - да, но ръцете далеч.
 На 10-12 вече и аз имам спомени, че си горяхме крайчетата на листовете на лексикона и на бележки и писъмца.
На 8 години ни позволяваха да се прибираме сами от училище, с ключа на врата. Телефони тогава нямаше. Но децата ми са малки и още нямам поглед дали е приложимо и днес това.

Идеята за развиване  самостоятелност у 5 годишно дете с въртене на котлони ми прилича на задоволяване любопитството на детето, което и без родителя може да свърши.
Децата  постоянно копират възрастните, че да не забелязват действия из домакинството и други. Скучаещи родители по-скоро чудещи се как да отключват гения у детето.

Моите деца са на 4г и два месеца към момента,не мога да си опазя къщата, въртят копчета, заключват врати, пускат чешми, душ, прахосмукачка..
Изкъртиха щора на прозорец от отваряне, затваряне, увиване връвта около врата, всичко в мое присъствие за част от секунда.
Имаме вити стъпала с парапет и там се катерят отвън, прозорците са ни заключени, защото отдавна отварят и излизат през тях...
Снощи участваха в косенето на тревата на двора, после се сборичкаха и ранесоха събраната трева навсякъде, без специално да бъдат насърчавани в самостоятелност.

Само дете вкъщи за 5-10мин, освен да се залише нещо да реди по играчки, или да  се връчи екран преди да свърши някоя беля друго не виждам.

Има статични деца, където седнат там стоят, ако са моите тръгват до половин мунута да правят ветрило с вратата на хладилника, или излизат навън по чорапи..

Насърчавам самостоятелност у дома в мое присъствие - вадят дрехи от сушилнята, карам ги да сгъват едно по едно, ако не съм до тях метат пода с чистите дрехи.
Сами си вземат вилица, лъжица, носят чинии до масата, държат нож и мажат пастет с моя помощ и прибирам.
Имат си техни ножове, точилки, форми за пластелин, които често въртят.

Едно време какво било няма да се върне, на 5 г съм се прибрала сама от градината на две пресечки от нас, на 7г ходех в първи клас на групички с други деца без възрастен. Едва ни прибираха да хапнем, постоянно с другите деца от улицата бяхме навън - игра с пясък, строене на колибки, каране на колело, игри на криеница.... Така на свобода развивахме груба и фина моторика

Сега децата ми ако не са две загиваме от скука, всички са затворени по къщите, най-малко многото и мощни коли са голяма опасност, почти сме единствените по улицата да въртим педалите, само викам и тичам - спри, стой на място.

Защото децата са любопитни и е по-добре тези неща да им ги покаже родител, а не да експериментират сами.
Не, при нас не беше късмет, а отдавна развито умение. Все пак, доста често ни спираше токът и се налагаше да сме на свещи. Че и запалки нямаше в началото, с кибрити ги палехме. Повечето деца не са нито тъпи, нито некадърни. Имат доста по-голям потенциал, отколкото на майките им се иска да вярват. Ама от страх да не стане нещо... Да не говорим, че и възрастен да си, пак може да си некадърен. Една учителка си беше срязала пръста до кокала с кухненски нож.

Въртим се в кръг.
Наистина не виждам защо трябва да им се показва баш как гори хартия. Аз никога не съм горяла хартия, както и приятелите ми навремето. Никога никой не ми го е показвал (с каква цел) и никога не ми е минавало през ум.

А децата са способни да измислят всякакви простотии, за да откриват света, не е само горенето на хартия. Това означава ли, че аз трябва да се сетя и да им покажа всички всевъзможни щуротии, които могат да им хрумнат?

Щефи, имам дъщеря на 2г1мес. и всеки път като мине покрай печката, тичам да изключвам котлоните, че и фурната понякога. Никой не я е учил естествено. По принуда всеки ден повтарям да не пипа там че гори. Всеки ден започна да ме кара да варя яйце. Тя да го избере от хладилника, да го пусне в едно джезве с вода, да го сложим на котлона и да проверява дали ври. Остава часовника да научи, да засича 12 минути и е готова. От глад няма да умре
Та напълно те разбирам. Моята още на 2, ама къде що копче има.... По цял ден викам по нея да не пипа, ама все едно на шапката си говоря.
Изобщо не виждам как бих я оставила без надзор и след 12 г даже. Дано да се кротне до тогава.

Аз също!!
Никога ама никога не съм и не бих. Когато ми се е приисквало само да изтичам набързо да речем до магазина за цигари, сама с него съм била, си казвах - ти ще изтичаш,ще летиш и бързаш, добре, но само си представи като се върнеш ако е станало непоправимото, как ще живееш с мисълта че за едни келяви цигари...нали. И съвсем спокойно съм го обличала и вземала с мен, или съм отлагала ходенето.

Самостоятелно може да е и под ваш надзор и поглед.

Ма как ще оставяте самО петгодишно?!?!!??! Вие сте за социалните, сериозно!!! Ужас и безумие. И го учели да включва котлона, о, боже, прибери си версиите.

Моето дете е на 6 и половина. Дори ако поръчам храна и трябва да сляза до входа за една минута да я взема, идва с мен. Дори като се къпя, си оставям вратата открехната, за да чувам какво прави в стаята. Направо немислимо да оставиш малко дете без възрастен в дома, не, не, чак не ми го побира ума, що за малоумие. До печка и котлони, знае и не се доближава, отделно заключването е винаги пуснато и детето не знае как да се отключва /то това е идеята/.

Не, не. Не мога да приема, че темата е от нормален човек, родител. ...

Ще почна да преосмислям БГ-мамма.

Темата е интересна, макар и провокативна на пръв поглед.

На пръв поглед, защото и аз не бих си помислил да оставям дете на 5 само, камо ли да борави с електрически уреди.

Обаче възпитаването в самостоятелност от ранна детска възраст има резон. И аз както някои споменаха съм имал друго детство от това, което днешните деца имат. В първи и втори клас се прибирах сам от училище - 20 минути пеш през центъра на Столипиново с ключ на врата. В къщи съм включвал котлона, за да си стопля сърмите, които майка е сготвила и стоя в къщи 4-5 часа сам докато тя се прибере от работа. Самотна майка, няма кой да ме гледа през деня. И бира съм ходил да купувам  в ма'алата, пак в първи и втори клас.

Сега обаче не бих си и помислил да подлагам детето ми на подобни авантюри. Обаче за някаква самостоятелност да се създаде и също да се развиват връзки така че детето да разбира какво се иска от него бих помислил когато му дойде времето. Нещо, което обаче не е животозастрашаващо.

Има едно много интересно японско предаване с едни малки дечица - 3-4 годишни, даже и по-малки. Родителите им им дават задачки от сорта да идат до магазина надолу по улицата и да купят нещо. Дечицата са много сладки, обаче разбираш как япончетата от малки ги учат на труд и послушание и как едва ли не цялото общество участва активно във възпитанието на децата. Сериалът се казва Old Enough!

Това разбира може да се случи само в най-безопасната страна в света и контрастира с живота в САЩ, където няма как да се случи дете на такава възраст само да излезе на улицата. Тук ги учат как да се крият по стаите и да не издават звуци... В яслите на дъщерята миналата седмица точно  това тренираха - деца от 6 месеца до 5 годишни.