Самостоятелност на детето

  • 2 835
  • 61
# 30
Аз пък на 5 ходех до магазина пред блока да купувам хляб, както и останалите ми връстници. Правех си сама печена филия на котлон, която сама бях отрязала от хляба и си я мажех с масло. Всички бяхме така, вероятно и коментиращите тук, но сигурно са забравили. Е, имаше и свръхобгрижвани за тогавашните разбирания деца, на които нищо не им се оставяше да правят сами, но на тях обикновено им се чудехме.
Аз съм от малък град, по онова време около 50000 човека. В градинска възраст (началото на 80-те) не познавам дете, което е излизало или оставало само.

А в някои страни пък има 5 годишни деца по улиците цял ден и всяко до едно се връща вкъщи без проблем. От толкова несамостоятелност после редовно има неадекватни юноши и възрастни. Пуснеш ли тема във форума за нещо лично, винаги ще станеш обект на критика. Като оная приказка за мъжа, детето и магарето. Що единият го язди, па другият ходи пеша, после като се разменяли, почнали хората обратното. Всеки много знае, ама практиката е друго. Просто се впечатлих от висящото дете. Ама то има глупаци и на 16, като ония в Плевен дето бяха се убили от друга на 16 години на някакъв покрив. Трябва баланс. Айде спокойно, скъпи мои.
В тези страни, ако погледнеш статистиката за детска смъртност, може да се окаже, че проблем има.
Моите наблюдения са, че именно децата, които са оставени като малки да се учат сами прекалено рано, след това имат проблеми като възрастни. Точно баланс трябва, не крайности - прекалено рано или прекалено късно. Има си закони, които не са случайни. Специалистите са преценили на каква възраст детето е достатъчно узряло, за да може да реагира при опасност. И това е не само на теория, а е базирано и на практиката.
Не критикувам, споделям мнението си, базирано на лични наблюдения и опит с вече отгледано дете.

Имаме в семейството инцидент с изгорена ръка след работа с котлон и оперирано сухожилие. Нищо че майката беше до детето, за секунди става белята при такива игри. При хиляди други деца няма да се случи, но децата ни бяха с 1 г. разлика и ми беше прясно, затова си го взехме като бележка и нямаше достъп.

Наши съседи си бяха оставили двете момичета около тази възраст за малко сами. Връщат се - те си изпрали дрехите на куклите и ги простират на балкона, едното качено на висока маса, защото не стига простора. Теглили им един бой, защото нарушили забраната да не излизат. Слава богу, че се разминаха без трагедия, но за бой, образно казано, за мен бяха родителите. А това възпитание с бой направи децата агресивни, поне до ранна училищна възраст, после не знам как се развиха, защото пътищата ни се разделиха.
По онова време имаше и набези от крадци в района. Освен опасна игра, земетресение и пожар (бяха оставили децата заключени), това също за мен си беше още един риск...
В много от случаите няма да се случи нищо лошо, но за тази възраст има много подходящи занимания за самостоятелност, не виждам нито една причина човек да рискува със сериозните.
Виж целия пост
# 31
Като се замислиш и въобще сравненията с едно време вече не вървят- как сме били ние и т.н.  И аз в първи клас ходех сама на училище, стоях си сама вкъщи след това. Имам спомен, че на 6 години вече се качвах на автобуса от вкъщи и пътувах сама до работата на мама, като тя ме чакаше на спирката, на която трябваше да сляза.
Това в днешно време е невъзможно, поне в големите градове не ми е ясно как ще стане на тази възраст. То всеки си преценява, но например ние живеем в голям град, в квартал, в който до миналата година по тротоарите се паркираха коли и като се вървеше по тях, отзад някой шофьор свиреше, за да се махнеш от тротоара, за да паркира 😵‍💫. За някое китно малко и спокойно градче/село нещата сигурно стоят по различен и по-спокоен начин.
Виж целия пост
# 32
Мен ме оставяха сама всеки ден по няколко часа, (5-6г.) бях много послушно дете и знаеха, че няма да направя нещо опасно, но... Развих паническо разстройство, и психологическото здраве е важно...
Виж целия пост
# 33
Аз тръгнах на училище на 6 години и съм отивала и съм връщала сама - става въпрос за пътуваше пеша от около половин километър. Прибирайки се по- рано от училище, съм стояла сама, докато се приберат родителите ми. Не съм се страхувала никак, но имаше един инцидент, който за малко да прерасне в голям пожар. Господ ме опази... Впоследствие пак съм стояла много сама, просто нямаше кой да ме гледа. На днешните деца не можем да позволим нашата самостоятелност от детството, потенциалните опасности са много повече.
Виж целия пост
# 34
С какво сега е по-опасно?
Виж целия пост
# 35
Само движението по улиците вече не е същото. Навремето нямаше толкова коли. И аз съм се прибирала сама от училище на 7г, но сина ми го пуснах да се прибира сам чак на 12г. Просто защото булеварда, който трябва да пресече е адски натоварен и шофьорите никога не спазват предимството на пешеходците. Отделно имаме смъртни случаи на нашия светофар - коли прегазили пешеходци на тротоара....

А и като добавим и повишената престъпност. В моето детство беше в пъти по-спокойно.

Отделно в днешно време електроуреди има всякакви - тоест пак потенциална опасност за малко дете.
 
Спомням си един ден бях сама - на около 13г може би (уж голяма) и исках да си направя пържени филийки. Знаех как - бяха ме научили. Имахме газова печка. Не знам какво стана - но като лумна един пламък в тигана чак до тавана, не бях виждала подобно чудо. Какъв ужас изживях аз си знам - бях абсолютно неадекватна, изобщо не знаех как се реагира в такъв случай. Просто побягнах в коридора и зарязах огъня да гори върху котлона на газовата печка. Как не избухна всичко, не знам. Господ ме е опазил. Огънят изгасна от самосебе си.
Резултат от този ми опит на самостоятелност - до ден днешен съм неспособна да пържа и изпитвам панически страх от огън и газови готварски печки.
Виж целия пост
# 36
С последното си изречение не ме убеди много, защото с какво се различаваш от 13 годишното си аз - освен че те е страх и не ползваш това, което си сбъркала при ползването.
Виж целия пост
# 37
Ами просто исках да кажа, че в рискова ситуация ще реагираме по един начин на 5г, по друг начин на 12г и по трети на 30г. Адекватната реакция идва със съзряването.
Според мен едно 5г няма капацитет да реагира адекватно в случай на някаква опасност или просто да прецени дали дадена ситуация представлява известен риск за него.
Когато 3-годишното дете се е промъкнало на парапета на 8-ия етаж, дали е осъзнавало опасността?
Виж целия пост
# 38
Съгласна съм че малки деца не трябва да бъдат оставяни сами.
Аз бях оставяна сама от 6 годишна и даже се радвах че не ми висят на главата с непрестани наставления, но инциденти не са липсвали. 2 пъти наводнения заради режим на водата и 1 забравена тенджера на котлона че се заиграх и забравих че уж ще ям. Те батерии гърмяха върху този котлон докато баба ми ме гледа, пък сама направо се чудя как не съм срутила блока. Bowtie
Аааа, и на балкона успях да се заключа посред зима, а на вратата моите ключове отвътре на ключалката, та да не може и друг да си отключи и да влезе. Мама каза да чупя прозореца за да ѝ отключа. Bowtie
Виж целия пост
# 39
С какво сега е по-опасно?
Много повече автомобили.
Много наркодилъри.
По слаба подготовка в градина/ училище.
Деца подвластни на екрани, тоест неадекватни.
Нова зоконова удедба.


Иначе и аз на 9г ходех да купувам 5 бири с амбалаж и кибрит. Сега е друго.
Виж целия пост
# 40
Аз не разбирам защо му е нужно на дете на 5 години да включва котлон. Това е опасно умение на тази възраст.
На 5 е добре да се учи да остава само за повече в детската си стая, да играе, рисува и други занимания.
Аз на тази възраст съм оставяла дъщеря ми за по 5- 10 минути, за да отида до магазина в блока и пак съм била на тръни.
Сега е на 9 и я оставяме понякога за половин- един час, за да пазаруваме, ако не ѝ се идва. Но тя има телефон и се обажда.
Самостоятелно може да го учите да държи душ и да се къпе, под ваш контрол. Да си мие зъбите, да се облича, да си връзва обувките. Може да си отсервирва чинията.
Оставането само не води до самостоятелност в тази възраст.
Виж целия пост
# 41
Някои от държавите, в които децата се прибират сами от ранна детска възраст (6-7г.) са Дания и Холандия според интернет. Тези ли са с висока детска смъртност?
Според мен дете от около 7 годишна възраст е добре да може да се движи само в квартала. Дали бих дала на моето в София, не знам. Още е малко и ми е трудно да преценя дали на 7 ще има капацитета.

 За всеки случай, проблемът не е в децата, а във възрастните, които не спазват закони и държавните структури, които не упражняват контрол. Така че това, което правя е да спазвам абсолютно правилата за движение. Правя понякога грешки без да искам или ми се случва първият път да не видя някой знак, но съзнателно и целенасочено се старая. Няма да паркирам на кръстовище, пред гараж, на тротоар (дори целият в коли), тревна площ (цялата кална, защото явно се ползва за паркинг), лента от пътното движение, пред пешеходна пътека. Търся си място и ходя колкото е нужно. Не правя леви завои без да е означено, че е позволено, не пресичам на червено в локалното и т.н. Няма да коментирам колко пъти е трябвало да обяснявам защо другите пресичат на червено.
Също така, колкото мога пускам сигнали и ръчкам държавата да си върши работата.


Сега погледнах въпросния закон.

Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.

Не изглежда еднозначен законът.

Но да, най-важно е да наблюдаваш и познаваш детето си и спрямо това да прецениш дали би било удачно нещо или не. Ако детето е супер чувствително и емоционално нестабилно навярно не е добра идея да го оставяш само. Но ако лесно си се ангажира само и не е тревожно? Разбирате се, обясняваш му, първоначално за малко, то тогава защо не. И разбира се, че ще си на тръни. Аз си мисля, че цял живот ще съм на тръни. Работата на родител на първо място е да познава детето си и всичко след това зависи от това, а не от коментари във форум и общи норми.

За тенджерите, в пълнолетна възраст съм изгорила не една тенджера 😀 Сега е по-безопасно. Новите котлони сами се изключват. 😀
 Човекът отворил темата е написал, че се занимават с котлоните под строг надзор.
Моето дете е по-малко и съм показвала как работят котлоните. Как се включват, изключват, за какво да внимава. Нали готвим заедно. Не е ли нормално да обясня какво правим 😀 Аз всичко обяснявам, по принцип. То така после знаеш какво да правиш. Не идва свише с възрастта. Ако не отидеш на курс по бърза помощ и на 30 да си, едва ли ще знаеш какво да правиш ако примерно се задави дете. В зависимост от характера, пак може да се паникьосаш и да реагираш неадекватно. Даже за мен, някои коментари тук по болничните теми ми изглеждат неадекватни.

Та второто най-важно е освен да се гледа и познава детето е да му се говори, да имате ситуации и поводи. По-рано, по-добре.
 На 12 според мен вече други ще искат да слушат. 😀

Като цяло, смятам, че децата имат голям капацитет и тези защити само ги ограничават.
Моцарт, в далеч по-лоши условия, е можел да композира на 5г., а едно съвременно дете не може да си измие зъбите на 7г.

Нещата, които се изреждат тук като добри за 5г. дете, според мен от по-рано трябва да се почнат. 3-4 години вече трябва да се включва в битовите отговорности. Те в детската градина ги карат да подреждат, да се хранят и да се обличат. Седят на столчета бая. 😀 Къде на 5г. да се включват?
Виж целия пост
# 42
Да не сравняваме Моцарт, който е бил гений със средностатистическо дете. Той може да е композирал, но едва ли баща му е оставял златното яйце само. Да не е луд! Напротив, бил е навсякъде неотлъчно с него.

Също така по онова време обикновените деца на неговата възраст може да са ги оставяли сами, даже и са работели вече и принципът е бил "което оцелее, има и други".
Виж целия пост
# 43
Къде отидохте при Моцарт?  Чели ли сте биографията му?

Той е бил гений и композирал, но не е могъл изобщо да се оправя в живота. Едното е било за сметка на всичко останало. Първо баща му, после жена му е движила всички злободбевни въпроси. Не е имал представа нито от финанси, нито от човешки взаимоотношения.
Виж целия пост
# 44
Много се чудех дали да го пиша или не и явно това е най-важното от целия ми коментар.

Ок, той е гений. Не съм чела биографията му. Единственото, с което помнех за Моцарт е, че е написал първата си композиция като дете. Преди да напиша коментара, прочетох българската уикипедия. Колко е надеждна информацията, не знам. Звучат ок, разни източници на пръв поглед. Нямам намерение да задълбавам. Не останах с впечатление, че се е справял чак зле с живота от написаното там. Да, харчел е пари, искал е да живее като аристократ и е оставил дългове на жена си. И да, от прочетеното оставам с впечатление, че много е работено с Моцарт и сестра му от баща им, който явно е музикант. И жена му е написала биографията на Моцарт.

Така или иначе идеята на коментара ми не бе да разисквам живота на Моцарт.
Според мен, всички учени и хора на изкуството от миналото, в средата са си били гении.

В момента децата задължително се обучават от една възраст натам, като много показват капацитет, че могат и от по-рано. Много повече хора могат да бъдат “гений” заради масовия достъп до информация и знание и генерално много по-добрите условия на живот.
Смятам, че темповете, с които се движи науката в последни години го доказва. Това седеше зад този пример, който дадох.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия