Здравейте, момичета,
От дълго време чета форума и съпреживявам историите на всяка една от вас, но досега не събирах смелост да се включа. Дойде моментът да споделя и моята история – не особено лека, свързана с повтарящи се ранни загуби.
На 34 години съм. Преди 9 години имах успешна и напълно нормално протекла бременност, от която се роди прекрасното ми момченце. Забременях изключително лесно и всичко вървеше като „по учебник“. Впоследствие обаче се оказа, че детето има леко забавяне в развитието и проблеми с говора, което наложи (и все още налага) посещения при различни специалисти. Затова дълго време не сме мислили за второ дете.
През април миналата година решихме със съпруга ми, че сме готови да опитаме отново. Още в края на май забременях – нещо, което не ме изненада. За съжаление, в края на 5-та седмица прокървих и бременността приключи – биохимична.
Веднага след това се обърнах към репродуктивен специалист. Направих изследвания – повечето бяха в норма (FSH, TSH, естрадиол и др.). По собствена инициатива пуснах и AMH, който се оказа под 0.50, което много ме притесни. Лекарката обаче ме успокои, че по-скоро става въпрос за фактор време и трябва да действаме по-бързо.
Започнахме проследяване с фоликулометрия – овулацията беше редовна. Съпругът ми направи спермограма – отлични резултати. Микробиология и проходимост на тръбите – също в норма.
През август 2025 г. забременях отново. ЧХГ се покачваше, имах симптоми – всичко изглеждаше обещаващо. В 5-та седмица имаше леко зацапване, изписаха ми Дуфастон, но развитието продължи добре – видя се плоден сак с жълтъчно мехурче, а седмица по-късно и ембрион с пулс
Две седмици след това, при рутинен преглед, се установи, че развитието е спряло и няма сърдечна дейност. Тогава чух едни от най-тежките думи: „Спряло е развитие, трябва да го махнем веднага.“ Светът ми се срина.
Без обяснения и без повторен преглед искаха да ме приемат директно за кюртаж. Почувствах се объркана, уплашена и изключително наранена от начина, по който се случи всичко. Реших да потърся второ мнение – имах нужда някой да потвърди диагнозата с внимание и човечност.
За съжаление, тя се потвърди. Този път ми препоръчаха медикаментозен аборт и избрах този вариант като по-щадящ. В края на октомври 2025 г. преминах през мисед аборт в 8-ма седмица – кошмар за всяка жена, мечтаеща за дете.
След това смених лекаря. Бях насочена към изследвания за тромбофилия и се установиха хетерозиготни мутации (Leiden, PAI, MTHFR). Консултирах се с хематолог и получих план за следваща бременност – включване на Клексан/Фраксипарин при положителен тест.
След два цикъла, през януари 2026 г., започнахме отново опити. През февруари забременях. Още при положителния тест започнах лечение (инжекции + Утрогестан). ЧХГ се покачваше нормално и всичко изглеждаше обнадеждаващо. Направих допълнителни изследвания на коагулация, ПКК, прогестерон, витамини (Б9, Б12 Д - леко занижен) бяха като цяло перфектни и в норма.
За съжаление, в края на 5-та седмица се видя сак без ембрион. Изчакахме още една седмица, но развитие нямаше – кухо яйце. Поредният огромен удар. Спрях лечението и бременността приключи спонтанно.
В момента се чувствам емоционално изтощена от всичко, през което преминах. Събрах много болка и разочарование, които трудно се споделят с близки, затова реших да пиша тук.
Все още вярвам, че ще има щастлив край за нас и нямам никакво намерение да се отказвам!
Бих искала да попитам – ако някоя от вас е преминала по подобен път, какво бихте ме посъветвали да изследвам или предприема? Ще съм много благодарна за всяко мнение и споделен опит!
Предварително се извинявам, ако съм ви натъжила – надявам се един ден да се върна тук с хубава новина
Пожелавам на всички сила и сбъдване на най-съкровените ви мечти! Весело посрещане на предстоящите празници!
Виж целия пост
От дълго време чета форума и съпреживявам историите на всяка една от вас, но досега не събирах смелост да се включа. Дойде моментът да споделя и моята история – не особено лека, свързана с повтарящи се ранни загуби.
На 34 години съм. Преди 9 години имах успешна и напълно нормално протекла бременност, от която се роди прекрасното ми момченце. Забременях изключително лесно и всичко вървеше като „по учебник“. Впоследствие обаче се оказа, че детето има леко забавяне в развитието и проблеми с говора, което наложи (и все още налага) посещения при различни специалисти. Затова дълго време не сме мислили за второ дете.
През април миналата година решихме със съпруга ми, че сме готови да опитаме отново. Още в края на май забременях – нещо, което не ме изненада. За съжаление, в края на 5-та седмица прокървих и бременността приключи – биохимична.
Веднага след това се обърнах към репродуктивен специалист. Направих изследвания – повечето бяха в норма (FSH, TSH, естрадиол и др.). По собствена инициатива пуснах и AMH, който се оказа под 0.50, което много ме притесни. Лекарката обаче ме успокои, че по-скоро става въпрос за фактор време и трябва да действаме по-бързо.
Започнахме проследяване с фоликулометрия – овулацията беше редовна. Съпругът ми направи спермограма – отлични резултати. Микробиология и проходимост на тръбите – също в норма.
През август 2025 г. забременях отново. ЧХГ се покачваше, имах симптоми – всичко изглеждаше обещаващо. В 5-та седмица имаше леко зацапване, изписаха ми Дуфастон, но развитието продължи добре – видя се плоден сак с жълтъчно мехурче, а седмица по-късно и ембрион с пулс
Две седмици след това, при рутинен преглед, се установи, че развитието е спряло и няма сърдечна дейност. Тогава чух едни от най-тежките думи: „Спряло е развитие, трябва да го махнем веднага.“ Светът ми се срина.
Без обяснения и без повторен преглед искаха да ме приемат директно за кюртаж. Почувствах се объркана, уплашена и изключително наранена от начина, по който се случи всичко. Реших да потърся второ мнение – имах нужда някой да потвърди диагнозата с внимание и човечност.
За съжаление, тя се потвърди. Този път ми препоръчаха медикаментозен аборт и избрах този вариант като по-щадящ. В края на октомври 2025 г. преминах през мисед аборт в 8-ма седмица – кошмар за всяка жена, мечтаеща за дете.
След това смених лекаря. Бях насочена към изследвания за тромбофилия и се установиха хетерозиготни мутации (Leiden, PAI, MTHFR). Консултирах се с хематолог и получих план за следваща бременност – включване на Клексан/Фраксипарин при положителен тест.
След два цикъла, през януари 2026 г., започнахме отново опити. През февруари забременях. Още при положителния тест започнах лечение (инжекции + Утрогестан). ЧХГ се покачваше нормално и всичко изглеждаше обнадеждаващо. Направих допълнителни изследвания на коагулация, ПКК, прогестерон, витамини (Б9, Б12 Д - леко занижен) бяха като цяло перфектни и в норма.
За съжаление, в края на 5-та седмица се видя сак без ембрион. Изчакахме още една седмица, но развитие нямаше – кухо яйце. Поредният огромен удар. Спрях лечението и бременността приключи спонтанно.
В момента се чувствам емоционално изтощена от всичко, през което преминах. Събрах много болка и разочарование, които трудно се споделят с близки, затова реших да пиша тук.
Все още вярвам, че ще има щастлив край за нас и нямам никакво намерение да се отказвам!
Бих искала да попитам – ако някоя от вас е преминала по подобен път, какво бихте ме посъветвали да изследвам или предприема? Ще съм много благодарна за всяко мнение и споделен опит!
Предварително се извинявам, ако съм ви натъжила – надявам се един ден да се върна тук с хубава новина
Пожелавам на всички сила и сбъдване на най-съкровените ви мечти! Весело посрещане на предстоящите празници!
