Криза иде… или само ние се филмираме? 🤔

  • 9 992
  • 180
# 105
Аз и ММ сме около/във 50те, родителите ни- около 70те..., никой от нас не се сеща за живот извън криза.
"Няма пари, действайте.." е рефрена.
И да я описват тая криза,  и да ни плашат- няма да се промени нищо.
Е, имаше живот без криза ама беше преди по времето на комунистическия режим. Но пък имаше куп ограничения за нас обикновените жители.
Виж целия пост
# 106
То кризата не е ли точно това - ограничения за масата хора? В това отношение и аз мисля, че винаги сме си били в криза, кога повече кога по-малко.
Виж целия пост
# 107
Е, имаше живот без криза ама беше преди по времето на комунистическия режим. Но пък имаше куп ограничения за нас обикновените жители.

То тогава целият живот беше криза. Това няма, онова няма, това не може, онова не може... Имаше и няколко резки скока на цените – през 80-те например.
За кризите през 90-те да не говорим...
И сега ще оцелеем, въпросът е на каква цена. Общо взето ситуацията е „Назад към село“.
Виж целия пост
# 108
Е, имаше живот без криза ама беше преди по времето на комунистическия режим. Но пък имаше куп ограничения за нас обикновените жители.

То тогава целият живот беше криза. Това няма, онова няма, това не може, онова не може... Имаше и няколко резки скока на цените – през 80-те например.
За кризите през 90-те да не говорим...
И сега ще оцелеем, въпросът е на каква цена. Общо взето ситуацията е „Назад към село“.

Така е...въпросът ще бъде за оцеляване , защото сега живеехме...истинската храна все повече ще липсва...
Виж целия пост
# 109
Аз последните 25 години живея много добре и не съм съгласна, че сме в криза. Живея бюджетно, работя си, пестя си, не Пилея. Под криза разбирам моето детство, когато нямаше шоколад и банани. Не разбирам това реване как сме в криза, като всички имате храна на масата и дом с отопление през зимата. Имам чувството, че с тия приказки как сме в криза вбесявате вселената, която ще вземе верно да ни изпрати някоя криза, за да ни накаже за неблагодарността.
Виж целия пост
# 110
Базовото живеене е оцеляване.

Почивките за мен са задължителни и не са пилеене, а са форма за възстановяване и наслаждаване.

А иначе благодарността е порта към радостта.
Виж целия пост
# 111
По-бедно, гладно и студено време от 90-те не си спомням. В момента определено сме много по-добре (поне аз и семейството ми) и като се връщам назад изобщо не изпитвам носталгия. Харесва ми това, че в момента има всичко и навсякъде, и нямам предвид само стоки и услуги, а и информация. И можеш да постигнеш добър стандарт със собствен труд, не е необходимо да си човек на някой или да имаш "правилните" политически виждания.
Виж целия пост
# 112
И за мен е така. Все по-добър и сигурен става моя живот, за другите не мога да говоря.
С личния си труд и дисциплина съм го постигнала, независимо от трудностите. Не се оплаквам.
Виж целия пост
# 113
Всички над определена възраст сме постигнали нещо. Не мисля, че е повод за хвалба.
Проблемът е, че покупателната ни способност пада и немалко семейства започнаха да режат от разходите си. Дали от излишъци, дали от основни неща – всеки си знае, но е факт.
Дойде време да си припомним девиза от 90-те: „Дебелите ще отслабнат, слабите ще измрат“. Черен хумор.
Виж целия пост
# 114
На всички Ни ще се наложи да плащаме по -високи завишени  цени по-различни причини.
Това не е повод за радост.
През деветдесетте години имаше пари, но нямаше стоки.
Сега ще има стоки, но те ще бъдат скъпи.

Всеки си е направил ниша и начин на живот, но не мисля, че на някой ще му е приятно да дава два- три пъти повече пари за храна и за сметки, за сметка на други Забавления.
Виж целия пост
# 115
Да, ще ни се наложи да си платим скъпо за лошото управление на държавата в последните 15-20 години.
Виж целия пост
# 116
Имах предвид 70' години. Ограниченията бяха за пътувания извън соц лагера, свободата на изказване и от този род неща. Хората на село имаха дворове със зеленчуци, имаха животни, пари имаха. В градовете беше по-трудно, но се живееше. След падането на берлинската стена започна разпада на тази система. Сега не бих казала, че е зле. Има много голям избор в магазините, стига пари да имаш. Но човек може и с много и с малко. Въпрос на настройка.
Виж целия пост
# 117
Не знам какви ограничения е имало едно време, поне моето семейство не ги е усетило. Майка ми е обиколила цяла Европа, още преди да се омъжи за баща ми е имала кола ( това заради легендите, че се чакало с години ред). Шоколади вкъщи винаги е имало, имах и дънки ( розови) и електронен часовник, който уж бил голямата работа. От завода на дядо ми са дали апартамент, който родителите ми изплащат без лихви. Не са ми липсвали великите банани, които и сега ям веднъж на година.
За сметка на това въобще не знам как оцеляхме през 90те. Спомените за това десетилетие още ме държат и ако нямаме храна в мазата и фризерите, изпитвам подсъзнателно притеснение.
Като ходя в София например виждам съвсем различен стандарт на живот. В добрият смисъл - добре облечени хора, скъпи коли и пълни заведения. Само че София не е България и за съжаление голяма част от средностатистическия българин живее на кредит и от заплата до заплата. Това си е оцеляване, а не нормален живот.
Виж целия пост
# 118
Кризата е ясна, филм няма, ние живеем в него.
Не се презапасявам, но имам  по 2-3 консерви домати, 2 пакета кафе,макарони 2-3 пакета и подобни, за да не ходя до магазина за шепа ориз. На промоция купувам 2-3 броя, вкл.тоалетна хартия, кух.ролки, прах за пране и подобни. Пресни продукти се купуват ежедневно или при нужда, правя примерно меню за седмицата и гледам да го спазвам, за да не хвърлям храна. Готвя всеки ден, вкл.обяд за децата за училище. Сведохме до минимум заведенията, поръчването на храна, кафето навън и подобни глезотии, защото станаха доста скъпо удоволствие, от което нямаме реална нужда.
Виж целия пост
# 119
Тъкмо тези дни, си приказеваме вкъщи за намаляването на посещенията по ресторанти- някои ги зачеркнахме, заради намалено качество ( вместо да увеличат цени), други- заради диети и рестрикции( китайски, примерно), обаче не сме и усетили много в бюджета Thinking
Нищо,  здраве да е,  така изхвърляме по- малко храна, че то беше стигнало абсурда, да остава готвено, за сметка на излизането...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия