Здравейте! Скоро родих второто си дете. Общо взето от тогава започна да ме обзема паника и притеснение за всичко. Най-вече страх за децата. Скачам при всяко закашляне, изпитвам ужас заобикалящата среда,хората. Лошото е,че притесненията ми се качиха на други висоти. Започнах да мисля за грипни епидемии, морбили до световните проблеми и дали всичко ще е наред в България. Опитвам се да наложа позитивно мислене, но натрапчивите мисли отново ме обземат. До толкова се вманиачавам в даден страх,че вдигам кръвно, изпадам в паника и не мога да поема въздух. Събуждам се обляна в пот. Трудно заспивам. При първото раждане имах следродилна депресия,но сега се чувствам много по-зле. Знам,че не мога да реша световния мир,но не успявам да си наложа да не мисля за това. Имам нужда от подкрепа и успокоение,но хората около мен по-леко приемат всичко и казват “такъв е живота”
Виж целия пост
Тревожност и натрапчиви мисли
- Публикувана: 6 апр. 2026, 19:45 ч.
- Последно мнение: 30 май 2026, 18:39 ч.
# 1
6 апр. 2026, 22:10 ч.
Може ли да споделиш малко повече. При първата бременност как разбра, че си в следродилна депресия? Какво направи, за да преминеш този период? Преди бремеността имала ли си такива страхове?
Виж целия пост
# 2
6 апр. 2026, 23:15 ч.
Най-вероятно отново си в следродилна депресия и си отключила и тревожно разстройство.
Това не е шега работа и не е до “просто такъв е живота”.
Съветвам те час по-скоро да се обърнеш към специалист за терапия. Не знам дали кърмиш, но ако не - не се обиждай или засягай, но психиатър, за да изпише някаква терапия. Отделно - психотерапевт.
Не ги казвам напразно нещата, защото и аз откачих след като родих, и преди това си имах филми и депресии, но след това беше страшно и съм стигала и до опит за самоубийство.
Развих вегетативна дистония, генерализирано тревожно разстройство, аз винаги съм била хипохондричка, но това, което се случи след като родих, беше извън всякакви граници.
Отделно - чистех. Пълно ОКР.
Отне ми няколко години, докато се вкарам в поносими граници.
Вегетативната дистония и тревожността обаче са много трудно контролируеми, пия хапчета, ходя на терапия, ама пак си имам моите си кризи. И мен ме шашкат много здравословните проблеми, войните и всякакви катаклизми, но се уча някак да живея въпреки тях. Да кажем - сравнение с преди направо се чувствам нормална.
Не го неглижирай положението, а близките ти… повечето няма да те разберат. Само човек, който е бил в твоите обувки или такъв, който е емпат, би проумял какво ти се случва.
Виж целия пост
Това не е шега работа и не е до “просто такъв е живота”.
Съветвам те час по-скоро да се обърнеш към специалист за терапия. Не знам дали кърмиш, но ако не - не се обиждай или засягай, но психиатър, за да изпише някаква терапия. Отделно - психотерапевт.
Не ги казвам напразно нещата, защото и аз откачих след като родих, и преди това си имах филми и депресии, но след това беше страшно и съм стигала и до опит за самоубийство.
Развих вегетативна дистония, генерализирано тревожно разстройство, аз винаги съм била хипохондричка, но това, което се случи след като родих, беше извън всякакви граници.
Отделно - чистех. Пълно ОКР.
Отне ми няколко години, докато се вкарам в поносими граници.
Вегетативната дистония и тревожността обаче са много трудно контролируеми, пия хапчета, ходя на терапия, ама пак си имам моите си кризи. И мен ме шашкат много здравословните проблеми, войните и всякакви катаклизми, но се уча някак да живея въпреки тях. Да кажем - сравнение с преди направо се чувствам нормална.
Не го неглижирай положението, а близките ти… повечето няма да те разберат. Само човек, който е бил в твоите обувки или такъв, който е емпат, би проумял какво ти се случва.
# 3
7 апр. 2026, 03:46 ч.
. Имам нужда от подкрепа и успокоение,но хората около мен по-леко приемат всичко и казват “такъв е живота”
[/quote]
Е по-леко приемат, защото не са с тревожно разтройство. Ако бяха, щяха и те да ги приемат тежко. Като всеки един болен и страдащ човек, който болестта му е на главата.
Виж целия пост
[/quote]
Е по-леко приемат, защото не са с тревожно разтройство. Ако бяха, щяха и те да ги приемат тежко. Като всеки един болен и страдащ човек, който болестта му е на главата.
# 5
7 апр. 2026, 08:52 ч.
Преди първото раждане водех много социален живот и след него изведнъж останах напълно сама. Мъжа ми пое голям проект и постоянно работеше. Приятелите ми бяха на работа или дори да бяха свободни, аз не можех да мръдна заради детето. Непознати хора ме критикуваха открито. Кърмя ли,не кърмя ли,защо секцио,ама не можеше ли нормално въпреки седалищното разположение. Кърмата ми спря. Чувствах се ужасно непълноценна. Но тогава някъде се запознах с три майки и дните ми минава с тях. Та,някак си депресията отшумя.
Тази бременност се водеше рискова. Имах проблеми и със забременяването. Малкото се наложи да остане в болницата, мен ме изписаха. Трудно го преживях. Няколко пъти боледува след това. Някъде там започнах и да се притеснявам за всичко.
Осъзнавам,че явно ще опра до помощ от специалист. Но понеже съм си все сама с децата,не знам как ще стане
Виж целия пост
Тази бременност се водеше рискова. Имах проблеми и със забременяването. Малкото се наложи да остане в болницата, мен ме изписаха. Трудно го преживях. Няколко пъти боледува след това. Някъде там започнах и да се притеснявам за всичко.
Осъзнавам,че явно ще опра до помощ от специалист. Но понеже съм си все сама с децата,не знам как ще стане
# 6
7 апр. 2026, 09:30 ч.
Ще помоля да не се дават диагнози наляво и надясно дори психотерапевтите не си го позволяват единствения специалист, който може да даде диагноза е психиатър. Това разбира се не включва споделянето на вашия опит, но даването на диагноза е опасно, жената ще се стресира допълнително.
Към авторката : Наистина ще е добре да посетиш специалист проучи тези в града, прочети малко за терапиите, коя за теб е най-подходяща - когнитивно-поведенческа, фамилна терапия, позитивна, психоанализа. Ако единия терапевт не ти хареса пробвай друг докато намериш своя. Същото с терапията ако една не е твоето нещо пробвай с друга.
Виж целия пост
Към авторката : Наистина ще е добре да посетиш специалист проучи тези в града, прочети малко за терапиите, коя за теб е най-подходяща - когнитивно-поведенческа, фамилна терапия, позитивна, психоанализа. Ако единия терапевт не ти хареса пробвай друг докато намериш своя. Същото с терапията ако една не е твоето нещо пробвай с друга.
# 7
7 апр. 2026, 09:44 ч.
Това как го реши. Психолозите учат с години и могат да слагат диагнози много по-добре от почти всички психиатри. Психиатрите в 90% от случаите директно ти изписват хапчета без да анализират. Не бих отишъл на психиатър.
Виж целия пост
Ще помоля да не се дават диагнози наляво и надясно дори психотерапевтите не си го позволяват единствения специалист, който може да даде диагноза е психиатър.
Това как го реши. Психолозите учат с години и могат да слагат диагнози много по-добре от почти всички психиатри. Психиатрите в 90% от случаите директно ти изписват хапчета без да анализират. Не бих отишъл на психиатър.
# 8
7 апр. 2026, 11:04 ч.
Това как го реши. Психолозите учат с години и могат да слагат диагнози много по-добре от почти всички психиатри. Психиатрите в 90% от случаите директно ти изписват хапчета без да анализират. Не бих отишъл на психиатър.
Разбирам откъде тръгва Вашата логика, но по закон психотерапевта НЕ може да слага диагноза нито по МКБ, нито по DSM-V , тъй като не е медицински специалист. Това е често срещано объркване.
Виж целия пост
Ще помоля да не се дават диагнози наляво и надясно дори психотерапевтите не си го позволяват единствения специалист, който може да даде диагноза е психиатър.
Това как го реши. Психолозите учат с години и могат да слагат диагнози много по-добре от почти всички психиатри. Психиатрите в 90% от случаите директно ти изписват хапчета без да анализират. Не бих отишъл на психиатър.
Разбирам откъде тръгва Вашата логика, но по закон психотерапевта НЕ може да слага диагноза нито по МКБ, нито по DSM-V , тъй като не е медицински специалист. Това е често срещано объркване.
# 9
7 апр. 2026, 11:43 ч.
И като ти сложат диагноза по МКБ и те изпратят с рецепта за хапчета вкъщи, все едно това магически ще оправи нещата.
Ако за всяка сложена диагноза от психиатър съм имала невероятното подобрение, нямаше вече 20 години да ходя на терапии и какво ли не, защото първия път като посетих психиатър беше тогава.
Психиатрите в повечето случаи дори не изпращат пациентите на психотерапия. Било излишно. Нямало смисъл. Пий си тия хапчета и си свиркай. И какво - аз лично си ги пия, ама не става само с лекарства.
А честно казано, дали в амбулаторния лист ще ти напишат депресия, тревожно разстройство, личностно разстройство или някаква подобна диагноза, горе-долу е едно и също. Има няколко групи лекарства, да не би за всяка от тях да се изписват различни? Въртят се основно антидепресанти, антипсихотици и бензодиазепини.
Има си много сериозни диагнози като шизофрения, но в случая не става дума за нещо подобно.
Double Bubble, има психолози, които работят изцяло онлайн и дори не е нужно да напускаш дома си, за да провеждаш терапия. А и в случая - здравето ти е на първо място. Ако не си здрава, как се очаква да гледаш деца? Впрегни всички възможни ресурси, родители, роднини, които могат за малко да погледат децата, мъжа ти, приятелки, ако нямаш такива опции, платена детегледачка също не е изключена. Аз оставях детето ми на бабата, която ми чистеше вкъщи от време на време, като ѝ плащах за това, разбира се.
Виж целия пост
Ако за всяка сложена диагноза от психиатър съм имала невероятното подобрение, нямаше вече 20 години да ходя на терапии и какво ли не, защото първия път като посетих психиатър беше тогава.
Психиатрите в повечето случаи дори не изпращат пациентите на психотерапия. Било излишно. Нямало смисъл. Пий си тия хапчета и си свиркай. И какво - аз лично си ги пия, ама не става само с лекарства.
А честно казано, дали в амбулаторния лист ще ти напишат депресия, тревожно разстройство, личностно разстройство или някаква подобна диагноза, горе-долу е едно и също. Има няколко групи лекарства, да не би за всяка от тях да се изписват различни? Въртят се основно антидепресанти, антипсихотици и бензодиазепини.
Има си много сериозни диагнози като шизофрения, но в случая не става дума за нещо подобно.
Double Bubble, има психолози, които работят изцяло онлайн и дори не е нужно да напускаш дома си, за да провеждаш терапия. А и в случая - здравето ти е на първо място. Ако не си здрава, как се очаква да гледаш деца? Впрегни всички възможни ресурси, родители, роднини, които могат за малко да погледат децата, мъжа ти, приятелки, ако нямаш такива опции, платена детегледачка също не е изключена. Аз оставях детето ми на бабата, която ми чистеше вкъщи от време на време, като ѝ плащах за това, разбира се.
# 10
7 апр. 2026, 12:08 ч.
Никой не може да си наложи позитивно мислене. Според мен, имаш нужда от помощ за децата и социални контакти. Помисли как да си ги осигуриш, говори и с мъжа ти. Той трябва да знае как се чувстваш (колко си зле) и заедно да вземете спешни мерки. Не трябва да си сама по цял ден с децата.
Виж целия пост
# 11
7 апр. 2026, 12:59 ч.
Не знам закона, но кой според вас мисли повече и знае повече.
Този, който говори с теб точно за 5 минути, слага 99% от случаите едни и същи диагнози и изписва едно и също хапче, или този, който те анализира часове.
Психиатър и аз мога да съм. На всички тревожни пациенти ще им бутам едно и също хапче и айде. Психиатърът слага на всички неврози една и съща диагноза и изписва едно и също хапче точно за 5 минути. Отиваш, казваш му, че си тревожен и до там. Не му пука дори защо си тревожен.
Виж целия пост
Този, който говори с теб точно за 5 минути, слага 99% от случаите едни и същи диагнози и изписва едно и също хапче, или този, който те анализира часове.
Психиатър и аз мога да съм. На всички тревожни пациенти ще им бутам едно и също хапче и айде. Психиатърът слага на всички неврози една и съща диагноза и изписва едно и също хапче точно за 5 минути. Отиваш, казваш му, че си тревожен и до там. Не му пука дори защо си тревожен.
# 12
8 апр. 2026, 07:11 ч.
Скоро сте родила,хормоните са много объркани и аз "залитах" в разни настроения първите месеци,ще отмине. Не се лъжете да пиете разни хапчета има други начини. Правете леки упражнения в къщи,разходки,слушайте класическа музика,гледайте забавни клипове с животни и бебета,приятни разговори със семейството и приятели помагат много. Не четете новини и не се вглъбявайте в негативните мисли,веднага щом се появят им се противопоставяйте с нещо,което ви дава спокойствие. Проверете си нивата на витамин Д,при мен бяха критични,когато се чувствах подтисната.
Виж целия пост
# 13
8 апр. 2026, 19:58 ч.
Само да кажа - психиатър!!! Всичко останало е по желание. Дългогодишен пациент съм, зная как стоят нещата, включително, че моята депресия започна по време на бременността. Без лекарства няма да се оправите, а за да се грижите за детето трябва да сте здрава.
Виж целия пост
# 14
8 апр. 2026, 20:30 ч.
Съгласна съм с Вас и разбирам какво казвате, но все пак държа на мнението си, че по форуми не е редно да се дават диагнози. Като цяло не е добре фокусът да е върху диагнозата и това да е крайната цел, а по-скоро върху това как да се помогне на жената в случая. Според мен ще е добре да потърси помощ от психотерапевт, евентуално може и да се стигне до консултация с психиатър, но не е задължително все пак ние не знаем в дълбочина нейния случай, затова трябва да се подхожда с особено внимание кой какво препоръчва и казва. Надявам се да ме разберете и мен.
Виж целия пост
Не знам закона, но кой според вас мисли повече и знае повече.
Този, който говори с теб точно за 5 минути, слага 99% от случаите едни и същи диагнози и изписва едно и също хапче, или този, който те анализира часове.
Психиатър и аз мога да съм. На всички тревожни пациенти ще им бутам едно и също хапче и айде. Психиатърът слага на всички неврози една и съща диагноза и изписва едно и също хапче точно за 5 минути. Отиваш, казваш му, че си тревожен и до там. Не му пука дори защо си тревожен.
Този, който говори с теб точно за 5 минути, слага 99% от случаите едни и същи диагнози и изписва едно и също хапче, или този, който те анализира часове.
Психиатър и аз мога да съм. На всички тревожни пациенти ще им бутам едно и също хапче и айде. Психиатърът слага на всички неврози една и съща диагноза и изписва едно и също хапче точно за 5 минути. Отиваш, казваш му, че си тревожен и до там. Не му пука дори защо си тревожен.
Съгласна съм с Вас и разбирам какво казвате, но все пак държа на мнението си, че по форуми не е редно да се дават диагнози. Като цяло не е добре фокусът да е върху диагнозата и това да е крайната цел, а по-скоро върху това как да се помогне на жената в случая. Според мен ще е добре да потърси помощ от психотерапевт, евентуално може и да се стигне до консултация с психиатър, но не е задължително все пак ние не знаем в дълбочина нейния случай, затова трябва да се подхожда с особено внимание кой какво препоръчва и казва. Надявам се да ме разберете и мен.
Препоръчани теми