Бихте ли отказали да работите,за да се посветите изцяло на възпитанието на деца

Уважаема, да не се обиждаме на интелект. Смешно е някак.

А иначе галериите и музеите са пълни с домакини. На всяко откриване на изложба, не мога да се размина от тях в залите.  Даже и комшийките им с тях. А иначе кафенетата и фитнесите празнииии, само фръцкащи се брокерки се мяркат... 

Точно това направих когато реших да имам второ дете. Вече имах едно отгледано и кариерата ми тъкмо беше тръгнала нагоре. Когато мъжа ми поиска второ дете реших че ще се посветя само на него две години. Докато отглеждах големия си син бях студентка, работех в офис, пишех в къщи дипломни работи и го гледах сама защото мъжа ми беше все на път.  Бях постоянно изнервена и това се отразяваше и на детето ми. Сега вися по цял ден по градинките и цялото ми внимание е съсредоточено върху детето. Липсва ми професията, но живота е пред мен знам че ще се върна някой ден и ще работя дълги години докато детето ми има постоянна нужда от мен тези две години.

Доколкото разбирам, темата е за изцяло посвещаване,  а не за 2 години. 

Аз за тук питам Не ми се ходи в Америката, нито където и да е другаде

точно така е,даже и в бг гледането на дете  го водят за трудов стаж
а мъжа ми не ми отпуска парички ,като на дете-парите ни са общи и мога да разполагам с тях,колкото и той
между другото в примерно Италия(имам много близко семейство там)това една жена да не работи е престижно,на нея не се гледа като на "каталясала домакиня"а като на стопанка на добре уреден дом със способен мъж,който печели достатъчно Катенце,нищо лично,много те обичам ,но отново напълно ни се разминават мненията -аз не мисля,че единствената реализация е професионалната
и определено предпочитам аз да възпитам детето си,вместо да го пратя на ясли ,защото съжалявам ,но не намирам лелките в яслите за достойни учителки(скоро един татко бе пуснал тема,че в яслите лелките пускали чалга на децата )
също на детето ми изобщо не му липсва среда ,защото аз всеки ден го извеждам и събирам с деца
то си е социализирано отсега
и моите наблюдения са върху група хора около мен

Браво! Е, и!
Не ми обиждай децата ако обичаш - това вече е прекалено!
Също така не ми гадай какво чувства мъжът ми - мисли си за твоя.
Мен нищо не ме притеснява от живота ми и никого не съм нападнала тук - защо пък трябва да мълча, докато другите оплюват жените, стоящи си вкъщи?
Ти как изразяваш позицията си - като подмяташ разни глупости за да обидиш и подразниш ли?
Май слабата си ти всъщност, а не можеща и искаща!
Вече не един път споменах, че всеки си избира сам - имаше доста жени, които са се изказали за работата и бяха много конкретни и ясни без да обсъждат избора на домакините.
Това вашето прилича точно на подигравка - просто се подигравате на избора на неработещите жени - това е грозно и точно това е тъпня.
По всичко си личи колко обогатени могат да бъдат "работещите" жени понякога!!
И три години не са срок, който можеш да сравниш с 12. С мъжа ми сме си доказали много неща, които на теб тепърва ти предстоят. Много си малка още.

Да бих. И съм спокоен и доволен човек.

Докато пишех този пост, малкото ми момченце дойде и се гушна при мен, погледна ме много миличко и си сгуши главичката в скута ми. Дойде и баткото, който е на 14 години, попрочете постовете, гушна ме и каза: "Маменце, не си хаби нервите и времето да докажеш нещо на хора, които никога няма да те разберат, най-много да те обиждат и да се подиграват. Я ела отатък да спретнем един футбол с Бобчо и забрави за тая тема просто. Що сега притесняваш и бебето в корема..."

Смятам да го послушам и този път наистина да си спестя любопитството кой с какво още ще ме нападне и оплюе.
Аз съм богат човек - имам всичко, за което съм се молила!
Всичко хубаво на работещите и на неработещите пожелавам 

Alexa и моя фъстък е Бобчо
наистина не мисля,че трябва да се обиждаш
нападките и обидите към нас не работещите ги пишат "кариеристки "със съмнения или може би леко гузна съвест дали са идеални майки и за да се самоотвърдят и убедят ,че са добри отричат различното
докато  и аз като теб съм сигурна,че съм добра майка и знам,че това да съм до сина ми е най доброто за него

Ама чкайте сега. Кой е казал,че ако една майка си седи в къщи,то тя е добра?И за какво седене в къщи говорим? До 2 год. е наплно в реда на нещата, до 3- също. Говорим за 10-15 годиншни деца. какъв опит имате вие?
По-скоро ми изказванията на някои хора ми звучат като оправдание на нерализирани хора .
Аз познавам много добре възпитани и ученолюбиви деца на работещи родители и много келеши на майки-домакини. имам наблюдение върху деца от 1 до 12 клас, не говоря само за детската градина.
За мен ползата е в повече прекараното време заедно , съжалявам,че не съм се възползвала от таова, когато му е било времето. И какво значи най-доброто да дадеш на детето си? стоиш си в къщи и му преподаваш езици? или солфеж? Защото ако го водиш да му преподават, това  друг му го дава, а не ти. Истината е някъде по средата и за всеки е различна. Моя приятелка- страхотен работохолик и професионалист...роди бебе,което евече е на 8 месеца .финансово е независима, бизнеса и не изисква нейното постоянно присъствие...но тя не иска и да чуе да се върне на работа, толкова много иска да е постоянно с детето си...и друга приятелка адвокат, която на 6тия месец започна работа, но беше за нея напълно в реда на нещата. Аз съм била по средата някъде. Работата не е изисквала постоянното ми присъствие и съм имала време да им обръщам повече внимание и да ги контролирам в къщи вече като по-големи. Но да съм им дала нещо повече, което останалите са дали...не мисля. И то не защото нямам лични качества.
Но виждам ползата от неотдадената на работата си майка при отглеждането на тийнейджъри. във възрастта, в която се налага контрол, мисля че е добре поне майката да прекарва повече време с детето. тогава то има наистина голяма емоционална нужда от нея, не толкова физическа .

е аз нямам опит с 10-15 годишни деца
говоря си за моето едногодишно дете
за мен да съм реализирана не означава само професионално,предпочитам да възпитам добър човек и това е най успешната реализация за мен
иначе имам досега 5 самостоятелни изложби в престижни галерии ,но те са нищо за мен пред сина ми
не смятам,че стоенето в къщи автоматично прави някой добра майка а ходенето на работа лоша,но аз за себе си съм сигурна,че правя най добрия избор седейки си с детето
това което искам да кажа е,че яростните обиди към не работещите ги пускат навярно хора с леееекичко гузна съвест или мънинко съмненийце дали правят най доброто за детето си,защото иначе не мога да си обясня идеята,че в яслите възпитават децата по добре
и освен това принизяването на думата "домакиня"е някак доста мъжка черта странно,че я притежават толкова жени

на година, 2 и 3 си е нормално да си гледаш детето в къщи. За детските градини-темата е друга. Аз определено бих си дала дето в частна градина с 10 деца в група и знам,че там ще получи повече, отколкото с мен,докато съм пред компа или с приятелки. /щом имам финансовата възможност да си седя в къщи /
 Но отдаването изцяло на отглеждането на едно дете до пълнолетието му, ми се струва меко казано прекалено. А това е оправдание за седенето в къщи на много жени. А резултатът - много спорен, повярвайте ми. Майка ми не е работила ,защото баща ми предпочиташе тя да си е в къщи, с децата..и тя ни се отдаваше, така че и това не ми е чуждо, била съм  и от двете страни и истината е по средата.

monda ме изправари, в този ред на мисли щях да пиша и аз... Само да допълня, че целта на детската градина е да подготви детето за училище.

май постигнахме разбирателство накрая

Не само.
Не забравяй, че се учат основно на общуване. Това няма как да го научат от нас. В смисъл - делене на територии, мерене на пишки, кой е по-по-най, дай си ми куклите - на ти си парцалите и др.
Подготовката за училище е едва последната година.

Монда, само донякъде съм съгласна с теб. Не знам кое е за предпочитане - да работя и да плащам за частни уроци ненаученото и неразбраното в училище, или да съм в къщи и да му обясня същото?
Ей такива са ми мислите, които ми се блъскат в главата, защото това ми предстои. Донякъде изтиках първи клас, обаче тук от 5 клас става ад, за България не знам.