Та с какво всъщност ми помогна - една дама беше казала, че в такива случаи най-доброто е червено вино със синьо сирене 
. Съпруги ,чиито мъже пътуват - 1
- Публикувана: 1 май 2007, 12:48 ч.
- Последно мнение: 16 дек. 2007, 20:27 ч.
# 180
12 окт. 2007, 21:49 ч.
.
Виж целия пост
Моят съпруг заминава за пореден път след една седмица и май ще го пробвам - най вече с винцето
.
# 181
12 окт. 2007, 22:08 ч.
Здравейте!Нека и аз да се включа към самотните моряшки жени 
.Вече 18 години сме все така,а аз никога няма да свикна.Да не говоря,че сина ни е на 17 и вече не иска да стои до мен и да си правим компания.Съжалявам,че не си родих второ дете,но за жалост вече ми е доста късничко... 
!
Виж целия пост
.Вече 18 години сме все така,а аз никога няма да свикна.Да не говоря,че сина ни е на 17 и вече не иска да стои до мен и да си правим компания.Съжалявам,че не си родих второ дете,но за жалост вече ми е доста късничко... !
# 183
13 окт. 2007, 15:27 ч.
Опитай непременно, ефектът е доказан и изпробван 
Виж целия пост
Моят съпруг заминава за пореден път след една седмица и май ще го пробвам - най вече с винцето .
.
# 184
17 окт. 2007, 13:50 ч.
Аз да се похваля, че живот и здраве края на месеца - 27 заминавам при мъжо 
за две седмици! Нямам търпение вече! 
Виж целия пост
за две седмици! Нямам търпение вече!
# 185
17 окт. 2007, 14:09 ч.
Радвам се за теб pretty
MamaDonna не искам да убивам ничии надежди. Продължаваме да опитваме, не сме се отказали на 100%. За сега остава тук, но корабът все още го има като вариант, ако видим зора.
Пожелайте ни успех и нека всички бъдем живи и здрави!!!
Виж целия пост
MamaDonna не искам да убивам ничии надежди. Продължаваме да опитваме, не сме се отказали на 100%. За сега остава тук, но корабът все още го има като вариант, ако видим зора.
Пожелайте ни успех и нека всички бъдем живи и здрави!!!
# 186
22 окт. 2007, 21:43 ч.
Хеййййй момичета 
Побутвам... аз съм самичка и се надявам, че вие не сте?!
Ние продължаваме да опитваме...
Виж целия пост
Побутвам... аз съм самичка и се надявам, че вие не сте?!
Ние продължаваме да опитваме...
# 187
22 окт. 2007, 23:12 ч.
Аз от два дни съм самичка вече и лудвам,кое първо да направя. Сега пак един месец докато влеза в ритъм 
. И времето едно гадно,ама започнах с винцето .
Желая ти от сърце да има най добрият резултат от " опитите".
Виж целия пост
. И времето едно гадно,ама започнах с винцето . Ние продължаваме да опитваме...
# 188
23 окт. 2007, 00:23 ч.
запис, и моя кани да тръгва другия месец за сега се подготвям психически
Виж целия пост
# 190
23 окт. 2007, 00:31 ч.
При мен прихическата нагласа е десетина дни.Важи и при заминаване и при връщане
Виж целия пост
# 191
23 окт. 2007, 08:53 ч.
Здравейте, моя мъж от няколко години пътува за по 1-2 седмици понякога и месец 
.В началото ми беше адски трудо, но почнах да извличам хубавото от тия командировки.Знам че много ще ме упрекнат но е така.Вече 2 месеца си е у нас и вече ни дотегна и на двамата , искам малко почивка Да си готвя каквото искам , да давам цялото си внимание на децата,а като замине и остана 10 - 20 дни да му кажа ее айде вече няма ли да си идваш /ама наистина да ми домъчнее/
Виж целия пост
.В началото ми беше адски трудо, но почнах да извличам хубавото от тия командировки.Знам че много ще ме упрекнат но е така.Вече 2 месеца си е у нас и вече ни дотегна и на двамата , искам малко почивка Да си готвя каквото искам , да давам цялото си внимание на децата,а като замине и остана 10 - 20 дни да му кажа ее айде вече няма ли да си идваш /ама наистина да ми домъчнее/
# 192
23 окт. 2007, 13:53 ч.
И аз се включвам в този клуб за жалост Замина в София на 9-ти Септември...не го бях виждала месец и десет дни! Прибра се на 19-ти Октомври вечерта за да ме изненада тъй като имахме наш малък празник...прекарахме 3 прекрасни дни и днес заминава отново няма как да си сдържа сълзите...имам си само него и съм сама тук.А и на него му е доста трудно там...самичък и се опитвам да се сдържам...защото ако му ревна по телефона (не че не съм го правила) ще се натъжи и той, а аз не го искам. За сега не съм намерила начин да намалее липсата и болката от това че е толкова далече от мен, но ме крепи надеждата че ни е хубаво заедно и че скоро отново ще бъдем сгушени един в друг. 
Виж целия пост
Замина в София на 9-ти Септември...не го бях виждала месец и десет дни! Прибра се на 19-ти Октомври вечерта за да ме изненада тъй като имахме наш малък празник...прекарахме 3 прекрасни дни и днес заминава отново няма как да си сдържа сълзите...имам си само него и съм сама тук.А и на него му е доста трудно там...самичък и се опитвам да се сдържам...защото ако му ревна по телефона (не че не съм го правила) ще се натъжи и той, а аз не го искам. За сега не съм намерила начин да намалее липсата и болката от това че е толкова далече от мен, но ме крепи надеждата че ни е хубаво заедно и че скоро отново ще бъдем сгушени един в друг.
# 193
23 окт. 2007, 14:06 ч.
Желая ти от сърце да има най добрият резултат от " опитите".
И аз
Виж целия пост
Ние продължаваме да опитваме...
# 194
27 окт. 2007, 20:55 ч.
Аз все още съм... 
Ех... това е добре, защото моят в добрия случай горе-долу по толкова отсъства - ако бях и аз така, докато се наглася, щеше вече да се е върнал (само не мога да преценя дали това е някакъв плюс изобщо) Моята е 2-3 дни 
в смисъл - като замине първо, дори чувствам леко облекчение, понеже преди заминаванията му е пълна лудница обаче после почва страшно да ми липсва.... има един много черен период, в който вече отдавна го няма, а не се очертава да се върне скоро - тогава всичко ми се струва много трудно... той така или иначе много работи, дори като си е тук, и повечето неща ги върша сама, така че не върша кой знае колко различен обем неща - но понеже ми е мъчно за него, всичко изглежда по-мрачно и тъжно 
Сега пък съм в друга фаза - последните 2-3 преди да се върне... сега, разбира се, ми се вижда фасулска работа, какво толкова... нямало го еди-колко си време
обаче като знам, че няколко дни след това пак заминава и...
А най-тъпото е, че се имам уж за независима и самостоятелна жена, и как така без мъж чак толкова да страдам - чудно ми е много... ама факт
Виж целия пост
Хеййййй момичета
Побутвам... аз съм самичка и се надявам, че вие не сте?!
Ние продължаваме да опитваме...
Побутвам... аз съм самичка и се надявам, че вие не сте?!
Ние продължаваме да опитваме...
При мен прихическата нагласа е десетина дни.Важи и при заминаване и при връщане
Моята е 2-3 дни в смисъл - като замине първо, дори чувствам леко облекчение, понеже преди заминаванията му е пълна лудница обаче после почва страшно да ми липсва.... има един много черен период, в който вече отдавна го няма, а не се очертава да се върне скоро - тогава всичко ми се струва много трудно... той така или иначе много работи, дори като си е тук, и повечето неща ги върша сама, така че не върша кой знае колко различен обем неща - но понеже ми е мъчно за него, всичко изглежда по-мрачно и тъжно Сега пък съм в друга фаза - последните 2-3 преди да се върне... сега, разбира се, ми се вижда фасулска работа, какво толкова... нямало го еди-колко си време
обаче като знам, че няколко дни след това пак заминава и... А най-тъпото е, че се имам уж за независима и самостоятелна жена, и как така без мъж чак толкова да страдам - чудно ми е много... ама факт
Препоръчани теми