Злокачествен нарцисизъм

То хубаво е сварена, ама защо седи и гледа как варят и децата ѝ? Ето това не мога да проумея...

Елора, има едно нещо, което се нарича "избирам си битките". Когато трябва, й поставям граници, постигнали сме някакви споразумения, доколкото е възможно с такъв човек. От друга страна, аз работя с нея, така че не върви да й затварям телефона всеки път като ми звънне. Само понякога.

И аз не мога. При мен осъзнаването се случи през детето ми. То ме спаси. Иначе си бях сварена отдавна. Ама детето.... Нямаше как да позволя детето ми да понесе каквото аз. Просто нямаше как да стане.
Сега то даже и не помни какво се е случило. Не помни времето, в което сме живели с този човек. За него сега е нормално мама да е спокойна и щастлива и да си живеем двамата и да се вижда с баща си отделно. Децата са адаптивни, но е важно да растат в спокойна и предвидима среда. И понякога това е само с единия родител. Адаптират се.

Колкото са по-малки, толкова по-лесно се адаптират. Моите деца имаха доста дълги колебания колко време при кой родител да прекарват, докато миналата есен им дойде акъла на място и сега се виждат с баща си веднъж месечно за около 4 часа. Аз нямам нищо общо с това решение.

Защото я е страх.

Аз разбирам инстинктът за самосъхранение да се е бъгнал и да не работи, но майчинският??? Ако и той спи, надежда няма никаква.
С тази подробност, че ако жената е жертва на мъжа си, то децата са жертва и на двамата.

Страх, да. Ама решаваш от кое те е повече страх. Страх има във всяко решение. И мене ме беше страх като висях във въздуха и оня ме държеше за гърлото и ми каза, че той решавал дали ще живея или умра и очите му бяха черни от ярост. Много ме беше страх. Ама повече ме беше страх за детето ми, какво ще стане с него. И тогава имаш избор - flight, fight or freeze

Ееее, самичка ли да страда. Нека и други да се травмират.
Трябва да попият моделчето, да порастнат да се нахендрят на своя нарцисист
Има хора не искат сами да се давят.
След 20 години щерка и ще и дойде да и се оплаква от нейни нарцис и тя само ще и каже, че трябва да търпи.


Рокстар, то не е нужно да има и битка.
Случвало ми се е на нова работа подобно същество да ми се лепне.
Изтърпях само първия почти часов разговор, много натоварващ и мрънкаш.
Обади се и на следващия ден и обясних, че вчера вече говорихме и не мога да прекарам още един час на телефона, не съм такъв човек. Казах и че не съм по такива многословия и дълги разговори. Не е моето. Плюс на следващия ден почна да ми повтаря същите неща.
Това не е битка.
Не съм имала проблеми.

Както и някой се изказа по-горе, започнахме да слагаме всякакви хора в кюпа с нарцисите. Верно, че е модна дума, обаче невсички с лош характер, старомодни разбирания или откровени социопати или психопати са нарциси или с личностно разстройство.

За нарцисите има няколко много отличителни белега: ниска самооценка, но добра позиция/ имидж пред обществото, силна защита на крехката личност - паника от всякаква форма на вина, срам, отговорност, ниска до нулева емпатия към партньора - партньорът е функция или ресурс, а не жив човек, поддържане на паралелни линии - флиртове, опции, захранване от чуждото внимание - не за удоволствие, а защото без него не могат - също се изразява в действия от мини флиртове до секс без чувства, използване на секса за регулация, наказателно мълчание, редуване на идеализация и обезценяване, пренаписване на реалността (газлайтинг), склонност да очернят другия, ако не ги слуша/ не се съобразява с нарциса...

Като се спомена за секса, бих искала да си сверя тук часовника.
Както писах вече няколко пъти - имала съм връзки с двама нарциса, единият път, когато бях на 19 и другият път - вече в по-осъзната възраст с повече опит.
Мога да кажа, че такова физическо привличане не съм изпитвала към други мъже в живота си. За първия - да, беше ми първото сериозно гадже, не бях девствена, но почти нямах опит и той ме научи на всичко. Беше експеримент след експеримент. Но да, там нещата приключиха сравнително бързо и много драматично. Благодаря се, че действието се развиваше през 2002 г., когато да живееш в двата различни края на България беше доста сериозна пречка и реално се отървах сравнително лесно. Въпреки че получавах редовно обаждания тип “напомнянка”.
Както и да е. Със следващия обаче си живеехме съвсем в един град и бях тотално омотана и като изпаднала в сексуален транс. С някаква максима “колкото повече - толкова повече”. Разбира се, той знаеше много добре, че ме държи с това и се възползваше максимално. И супер много се стараеше, трябваше да е наистина максимално добър в леглото (или там, където се извършваше действието), но някак усещането ми беше, че не се старае толкова да ми достави удоволствие заради самата мен, ами защото искаше да знае, че е номер 1, едва ли не това му беше някакъв boost за самочувствието. Аз отначало не си пестях суперлативите и той много добре знаеше как да си играе картите. Не знам дали го обяснявам правилно всичко, но предполагам, че който е бил в подобна позиция, ще ме разбере.
Но иначе - и двамата флиртуваха пред мен с други жени, аз по принцип не съм ревнива, но с тези двамата съм правила жестоки сцени на ревност. Изобщо - вадили са ми всякакви най-гадни и жлъчни черти от характера.
А най-тъпото беше, че и в двете ми връзки, съм била смачквана като недостатъчна. С леки и не чак толкова леки сравнения с други жени, с подценяване било то на външността ми, на характера ми, че дори и на интелекта ми, въпреки че за разлика и от двамата аз съм била с по-добро образование, с много по-богата обща култура, изобщо в социално отношение аз съм седяла над тях. И те не само ме смъкваха на тяхното ниво, ами се опитваха да ме набутат още по-надолу.
И в крайна сметка какво се получи - уау секс на някаква прекалено висока цена.

Аз те разбирам много добре. Добрият секс + емоционалната люлка (топло-студено) + изискването да се "доказваш" повече и повече - това буквално зарибява.

Може би си се сблъскала с грандиозни нарциси, което е по-характерно за мъжете - нарциси. Аз се сблъсках с уязвим нарцис - паника от уязвимост и срам. Останалото е същото...

То за тях я е страх. Тук редовно някоя майка жертва на насилие пита може ли наистина бащата да и вземе децата, а при човек с разстройство от Клъстър Б страховете, които са и насадени са безброй. И истината е, че за тези хора децата са предмети, колкото и майката. Изобщо не им трепва сърцето не само да не се грижат за тях, не само да не ги виждат, но и да ги тормозят по всякакъв начин. Съда им е любима сцена и докато другите родители в развод гледат децата да са добре, тези не дават и пет пари за това.
Затова важно да се види точно какво му е на въпросния човек, за да се знае как да се процедира и всички да се измъкнат с по-малко щети. Трябва много добър план, много добър адвокат и много добри психолози и психиатри за подкрепа. Сега тук ще се заредят измъкнали се лесно, но са се измъкнали лесно, защото другия е бил задник, не нарцисист. Нарцисистите не прощават и не отпускат хватката с години, понякога доживотно отмъщават и тормозят. И с това не казвам, че трябва да се остане при тях, но трябва много, много добре да се премислят нещата.

Според мен описаните случаи не са за нарцисисти, а просто за друг вид задници/ както някой го из-дефинира

И само при жестока химия се получава тоя поляризиран модел със сцените на ревност. Аз съм пословично неревнива (като всеки себелюбив човек). Но когато съм имала зверска химия, пълно напасване - съм се сърдила, крещяла, охладнявала, ревнувала и драматизирала И отгоре на това ми беше приятно
Разбира се, това с мъже, които не стават и за пет дена живот заедно.

Какво ще кажете да насочим темата в нещо полезно за хората, които все още са, по каквито и да е причини, с нарциси.

Подходът "grey wall" - сивата стена - да няма емоционални реакции, да няма "хващане за въдичката", да се оставят разни провокации и дразнения без последствия. Но и по-трудното - паралелните линии на нарциса - от мини-флирта до секса (без емоции). Какво и как да се прави от партньорите? Дистанция, временна раздяла? Разговорите с нарцис не помагат - винаги другият не е разбрал и е виновен.

Има ли изобщо методика да се остане с нарцис?

Методиката е първо работа със себе си и защо си с този нарцис.
Като се има пред вид, че в 90% от случаите той/тя се оказва че не е нарцис (ако отидете на терапевт)
И тогава се работи с отклонения, нагласи и дефицити.

Така че, по-важно е да се уточни какво точно е нарцистичен тип, а не към него да се приписва всяка небрежност, егоизъм, злонамереност и агресия, каквито има обичайния задник.
Като освен това да се уточни и че всички имаме нарцистични черти.

Та не е лесно.