Злокачествен нарцисизъм

Като се спомена за секса, бих искала да си сверя тук часовника.
Както писах вече няколко пъти - имала съм връзки с двама нарциса, единият път, когато бях на 19 и другият път - вече в по-осъзната възраст с повече опит.
Мога да кажа, че такова физическо привличане не съм изпитвала към други мъже в живота си. За първия - да, беше ми първото сериозно гадже, не бях девствена, но почти нямах опит и той ме научи на всичко. Беше експеримент след експеримент. Но да, там нещата приключиха сравнително бързо и много драматично. Благодаря се, че действието се развиваше през 2002 г., когато да живееш в двата различни края на България беше доста сериозна пречка и реално се отървах сравнително лесно. Въпреки че получавах редовно обаждания тип “напомнянка”.
Както и да е. Със следващия обаче си живеехме съвсем в един град и бях тотално омотана и като изпаднала в сексуален транс. С някаква максима “колкото повече - толкова повече”. Разбира се, той знаеше много добре, че ме държи с това и се възползваше максимално. И супер много се стараеше, трябваше да е наистина максимално добър в леглото (или там, където се извършваше действието), но някак усещането ми беше, че не се старае толкова да ми достави удоволствие заради самата мен, ами защото искаше да знае, че е номер 1, едва ли не това му беше някакъв boost за самочувствието. Аз отначало не си пестях суперлативите и той много добре знаеше как да си играе картите. Не знам дали го обяснявам правилно всичко, но предполагам, че който е бил в подобна позиция, ще ме разбере.
Но иначе - и двамата флиртуваха пред мен с други жени, аз по принцип не съм ревнива, но с тези двамата съм правила жестоки сцени на ревност. Изобщо - вадили са ми всякакви най-гадни и жлъчни черти от характера.
А най-тъпото беше, че и в двете ми връзки, съм била смачквана като недостатъчна. С леки и не чак толкова леки сравнения с други жени, с подценяване било то на външността ми, на характера ми, че дори и на интелекта ми, въпреки че за разлика и от двамата аз съм била с по-добро образование, с много по-богата обща култура, изобщо в социално отношение аз съм седяла над тях. И те не само ме смъкваха на тяхното ниво, ами се опитваха да ме набутат още по-надолу.
И в крайна сметка какво се получи - уау секс на някаква прекалено висока цена.

Аз те разбирам много добре. Добрият секс + емоционалната люлка (топло-студено) + изискването да се "доказваш" повече и повече - това буквално зарибява.

Може би си се сблъскала с грандиозни нарциси, което е по-характерно за мъжете - нарциси. Аз се сблъсках с уязвим нарцис - паника от уязвимост и срам. Останалото е същото...

То за тях я е страх. Тук редовно някоя майка жертва на насилие пита може ли наистина бащата да и вземе децата, а при човек с разстройство от Клъстър Б страховете, които са и насадени са безброй. И истината е, че за тези хора децата са предмети, колкото и майката. Изобщо не им трепва сърцето не само да не се грижат за тях, не само да не ги виждат, но и да ги тормозят по всякакъв начин. Съда им е любима сцена и докато другите родители в развод гледат децата да са добре, тези не дават и пет пари за това.
Затова важно да се види точно какво му е на въпросния човек, за да се знае как да се процедира и всички да се измъкнат с по-малко щети. Трябва много добър план, много добър адвокат и много добри психолози и психиатри за подкрепа. Сега тук ще се заредят измъкнали се лесно, но са се измъкнали лесно, защото другия е бил задник, не нарцисист. Нарцисистите не прощават и не отпускат хватката с години, понякога доживотно отмъщават и тормозят. И с това не казвам, че трябва да се остане при тях, но трябва много, много добре да се премислят нещата.

Според мен описаните случаи не са за нарцисисти, а просто за друг вид задници/ както някой го из-дефинира

И само при жестока химия се получава тоя поляризиран модел със сцените на ревност. Аз съм пословично неревнива (като всеки себелюбив човек). Но когато съм имала зверска химия, пълно напасване - съм се сърдила, крещяла, охладнявала, ревнувала и драматизирала И отгоре на това ми беше приятно
Разбира се, това с мъже, които не стават и за пет дена живот заедно.

Какво ще кажете да насочим темата в нещо полезно за хората, които все още са, по каквито и да е причини, с нарциси.

Подходът "grey wall" - сивата стена - да няма емоционални реакции, да няма "хващане за въдичката", да се оставят разни провокации и дразнения без последствия. Но и по-трудното - паралелните линии на нарциса - от мини-флирта до секса (без емоции). Какво и как да се прави от партньорите? Дистанция, временна раздяла? Разговорите с нарцис не помагат - винаги другият не е разбрал и е виновен.

Има ли изобщо методика да се остане с нарцис?

Методиката е първо работа със себе си и защо си с този нарцис.
Като се има пред вид, че в 90% от случаите той/тя се оказва че не е нарцис (ако отидете на терапевт)
И тогава се работи с отклонения, нагласи и дефицити.

Така че, по-важно е да се уточни какво точно е нарцистичен тип, а не към него да се приписва всяка небрежност, егоизъм, злонамереност и агресия, каквито има обичайния задник.
Като освен това да се уточни и че всички имаме нарцистични черти.

Та не е лесно.

Виж, повечето хора, дори не знаят, че са с нарцис, докато нарцисът не ги напусне. А той обикновено ги напуска като ги кара да мислят, че те са го напуснали или те са виновни. Та рецептата да се седи с нарцис си я знае самия нарцис, това не е проблем. Проблем е да си тръгне човек безопасно и за целта диагностиката е много важна. ЛР се размиват едно в друго и всичките са социопати по дефиниция, всичките са нарцисисти, но дали е психопат, дали е интровертен нарцис, дали е нещо друго е много важно, защото реакциите им са по учебник, но трябва да се знае коя страница да се чете.

"паралелните линии на нарциса - от мини-флирта до секса (без емоции). " Никога такива неща не са без емоции. Просто човекът намира да се захранва и от тях Според мен щастлив и нормален живот с нарцис няма. Нито с човек, който се държи като такъв, пък иначе няма диагноза примерно. Който те газлайтва и мотае, рано или късно ще те побърка, ако му се оставиш.

Работата над себе си важи за всички. Би трябвало да важи и за нарцисите, но, уви, това не е така.

Как да се доверим на терапевт, който може и да не знае за какво става дума, а по правило, естествено, работи с клиента, отишъл при него и плащащ му сеансите.

Темата все пак е за нарцисите, вярно е, че е много модна дума напоследък, но има и случаи, които много точно се вписват или приличат до голяма степен именно на такова личностно разстройство.

Така или иначе, даже и след години работа върху себе си, накрая стигаме до вече казаното - "no contact" or "grey wall". Невинаги е нужно да се изсипят много пари на терапевт, за да чуем същото. А този, който реално има нужда от истинска лечебна терапия, е именно нарциса.

Та, как на практика можем да приложим "grey wall"?

Ако се съжителства с такъв човек, мисля, че всякакви методи и хитрини са само загуба на време и нерви. След раздяла - никакъв контакт. Ако се налага - веднъж годишно, като на 30-тата секунда разговора се прекратява задължително. Много добре работи. Всякакви писаници на съобщения, разговори над минута и подобни дават заявка, че човек е готов пак да се жертва и занимава

В България терапевтът трябва да е психиатър, за да е наясно наистина за какво става въпрос. Към психолозите няма изисквания у нас, няма супервизия освен единиците, които са в международно сертифицирани центрове, в които винаги има и психиатър.

Иначе като разбереш, че това срещу теб не е човек е лесно да го игнорираш като предмет, но за кратко. Най-добре е нула контакт, а ако има деца само и единствено писмена комуникация, кратка и по отношение само на децата. Може и през адвокат.

А ако ще стои човек с такъв пак трябва да удържа в съзнанието си постоянно, че това не е човек, но и трябва да му играе по свирката, защото ако не стане тяхното се нервират и стават още по-изобретателни. Например, ежедневния номер е да докарат половинката до истерия и след това със спокоен глас, доволни да и кажат, че явно не е наред с нервите и психиката. Ако другия не го играе това ще има още по-големи провокации. Само пример давам, много други има.

Тоз gray wall много те тормози, Петко
Никакъв грей уол не трябва. Евтини Кобилкина-тип решения.

Сядаш с терапевта и разнищвате защо и на какъв принцип ТИ си се свързал с нарциса; знам за случай, в който двама имаха пълно напасване като ум, разбираха се с 2 думи по битови въпроси, споделяха общи интереси - и е трудно да разбереш защо тоя партньор е хем толкова интересен и желан, хем трябва всеки път да го учиш буквално как да общува по-интимно. Там червеят проправил път през интелекта. При друг през несигурност. Трети се лови на въдицата с пари и успех.

Когато "познаеш себе си", намираш си своето място някъде, без нарциса/нарцисиста.
Той/тя ти става излишен като досаден бивш учител - страхувал си се, но вече си завършил и сбогом на страха в часа по химия.

Другото е да кажат нещо, което е направо шокиращо, след което да го отрекат след няколко дена / месеци. "Кой? Аз?? Никога не съм казвал това! Как може така да си измислеш?". И отново следва обвинение към партньора, който явно не  е добре с нервите и паметта.

Ние имаме баба, която така се изнизваше, без да е нарцистична.

Това за себепознанието е универсална истина. Колко хубаво би било да се приложи и за нарцисите.

Пренаписването на реалността е един от силните признаци за нарцисизъм. Но за да имаме характеропатия, този признак трябва да се проявява съвкупно с още няколко и като модел: напр. ниска самооценка и силно защитно поведение, липса на емпатия, силна нужда от валидация - от партньори или роднини, експлоатация (емоционална и финансова). Един от ярките белези на разстройство е напр. професионален успех и добър имидж пред хората, но липса на личен живот и на стабилни/ трайни отношения (хаос, паралелни линии, рязко започване и спиране на отношенията, скандали, преследане и т.н.).
Да не забравяме, че нарцисът е красиво цвете, което обича да му се любуват, т.е. това не са невзрачни хора, които всеки подминава, напротив, това са хора, способни да създадат силна химия...