Много добър въпрос - доколкото знам, има основно два вида нарцисизъм - грандиозен (водещо его, на пиедестал) и уязвим/ срамежлив. При всеки нарцисизъм самооценката е ниска (от детството) и всъщност се "защитава" - нарцистичните защити са пословични, те са патологични.
Почти винаги нарцистичното разстройство не е само и избистрено, а е смесено, например с гранично разстройство. Затова и в последната версия на класификатора на заболяванията се говори просто за "личностно разстройство" и неговите степени на тежест.
Та, зависи много колко тежко е разстройството и какъв му е фокусът - възможно е искане за сближаване, което после е последвано от дистанция. Това е емоционалната люлка - топло-студено, тук съм/ изчезвам, дозиране на вниманието, наказателно мълчание, "дължи ми се", "ти си виновен/ виновна за всичко", пренаписване на реалността.
Някой беше писал, че нарциситите се свързват с хора с тревожен стил на привързаност. Ако имате инфомация, моля споделете повече по това - дали се търсят целенасочено такива партнори - напр. за да се захрани нарцистичния "Аз" и после да се "накаже" тревожният партньор, да се разруши, съсипе този партньор и т.н. Има ли някаква зкономерност или естествено се случва така?