От 30 години живея с нарцисист.
Бях на 18, когато се запознахме.
За жалост тези черти на характера не се забелязват в началото на отношенията, а доста по-нататък, когато са налице семейство и деца. А тогава вече положението става неспасяемо. Ако говорим за истински нарцисист. Да останеш е по-малкото зло.
С времето придобиваш опит и се научаваш какви са тактиките му и понякога дори успяваш да не ти пука. Това го кара да губи силата си и да не те тормози толкова, колкото, ако се впуснеш в безсмислен и безкраен спор.
Не са само лоши моментите. Но някак лошите се натрупват.
И като цяло винаги имаш един горчив привкус и една мисъл, че сякаш трябваше да е друго, че си си представял да е друго. Но както казах - по-малкото зло е да останеш. Поне докато децата пораснат.