Мозъкът е шантаво нещо - обича си познатото. Ако сте били във връзка с нарцисист, вие несъзнателно търсите следващия. Най-големият майтап е, че следващият човек може да си е доста свестен, обаче вашият мозък търси "доказателства" да го очерни, защото дълбоко в себе си все още се чувствате комфортно пак да влезете в ролята на Великия Емпат.
Толкова е идиотско...ама си е така.
Другият път е - затваряте всички врати за нови връзки. Но и това не е добре.
Толкова е идиотско...ама си е така.
Другият път е - затваряте всички врати за нови връзки. Но и това не е добре.
Rockstar, аз съм забелязала, че като цяло мъже, които не ми вдигат адреналина по някакъв начин са ми откровено скучни. Явно е някаква детска моя травма, но си търся екстремни взаимоотношения, защото така съм свикнала. А като човекът е мил, внимателен и т.н. е… неинтересен.
Но далеч не всички адреналинови мъже покрай мен са били непременно нарциси.
И вариантът сама наистина не е решението.
Според мен решението е да работиш със самия теб, за да можеш да видиш къде се коренят корените на твоите травми, които те завъртат в токсичния механизъм на подобни взаимоотношения. Емпатията е нещо чудесно и аз не знам дали някога съзнателно ще мога да спра да имам това у себе си. Буквално на моменти чувствам чуждата болка и я съпреживявам. Или някакво друго чувство, няма значение. Но когато освен емпат, имаш някакви твои си травми, защото за мен няма начин един уверен в себе си, с висока самооценка и самочувствие човек да не види какъв е нарциса. Ако не веднага, поне след някакво известно време на интеракция.
Не желая, разбира се, да обидя теб, защото се обърнах поименно с твой цитат. Нито пък някой от пишещите тук. Но реално, за да стигнем дотова да имаме взаимоотношения с нарцис, у нас също се крие едно наранено вътрешно дете.
Но поне говорих с най-дълго задържалия се.