Злокачествен нарцисизъм

Абсолютно е така, нещо в тях кликва на нашите дупки. Обаче, аз лично израснах, запълних си някои дупки и тръгнах напред. А оня още дивее и ме обвинява, че аз съм разрушила семейството и всички и всичко.

Няма такова нещо. Човек с ясна себеоценка, веднага ще почне да му свети червената лампичка в главата.
Ако сте мнителна, алчна и подозрителна порода като мен, също.
Но ако никой не ви е отгледал, за да се чувствате обичан и значим човек и ясно да разграничавате златото от фалша, тогава - да. Ако все пак си имате нормален живот, бързо ще му хванете спатиите, но ако сте дълбоко нещастнет и самотен човек, а нарцисиста единственият, който ви сипва с канчето, ще се привържете маниакално.

Същото и при мен, само че просто с младежка връзка.
Развяваше ме пред общите познати като виновата и лудата.
Ама хората го скастриха, че говори грозно. Пък и ме знаят мен.
Сам си надроби всичко и сега никой не общува с него.

Не, Чъби, грешиш.
с уточнение, че в тая тема никой не използва "злокачествен нарцисизъм" така, както ерих фром го е заложил/ а психолозите доразвили (като проблем на волята, която не се променя); така че се стреля напосоки с дефицити, с егоизъм, липса на емпатия и всичко това, за собствена угода, много хора наричат нарцисизъм

Хора със злокачествен нарцисизъм могат да са напълно консенсусни когато не чувстват заплаха и можеш да откараш доста време без червени лампички

Пълни глупости говорите!
Отстрани е лесно да се каже що не си тръгнеш.
На практика е друго.
Кой би искал да причини на децата си разводи, скандали, делби и т.н.?


Аз лично смятам, че е точно така. И е така, защото това е меродавно за абсолютно всички нови връзки - в началото всеки се старае да се покаже в най-добра светлина, да впечатли. Отново обръщам внимание - струва ми се, че говорейки за нарцисистите, тук в темата и изобщо в интернет статиите, някак се говори все едно те нарочно, целенасочено, с умисъл правят нещата. А това не е така. Да, вярно е, че е голям ад да живееш с нарцисист понякога, че понякога той се държи като чудовище, но цялостния му умисъл и цел не е да те унищожи. Той се държи така в определени моменти - примерно по време на спор или в случаи, когато е бил упрекнат за нещо, защото не умеят да приемат критика и това много ги агресира.

Колкото до дефицитите на жертвите - и тази теория за мен не е много издържана. Аз съм се запознала с ММ на 18 години. Той беше на 20. Бях изключително щастливо, много обичано от родителите си момиче, успешна в училище и навсякъде, с таланти, които развивах. Абсолютно по нито един параграф не ми е било празно и дефицитно.
Червените ми лампички започнаха да светват, когато вече бяхме семейство с дете. Първото нещо, което ми направи впечатление, беше, че при спор той супер много се агресираше, сякаш с някаква злоба се държеше, опитваше се да ме уязви, дори минавайки през теми, които не са били предмет на конкретния спор. Това ми се струваше много странно, защото споровете са били за дреболии, не за някакви фрапантни неща. Преиначаваше думите ми. В края на спора вече аз самата не знаех нито за какво спорим, нито какво съм казала. А съм юрист и смея да твърдя, че знам как да се изразявам разбираемо.
Години наред търсих някакви вина в себе си. Докато вече има огромна информация по въпроса в интернет.
И отново да отбележа, че гадните моменти се случват понякога. Тези хора не се държат постоянно така.

Мнителната порода надушва винаги липсата на полза, трудно ще стане там.

Има и друго нещо Хейзел, в крайна сметка заплахите винаги от някъде се стоварват и тогава какво се случва с тези
злокачествени нарцисисти по Фром? Започват пак с номерата, рано или късно номерата започват.
Инстинкта им за полза ги води право при нужните жертви, несмилаемите ги заобикалят.

В моята кариера съм срещала много разновидности, но един беше класически случай. И си имаше точно подбрани жертви, които непрекъснато или въздигаше до небесата или правеше на луди калинки, всички що годе нормални или просто счупени в други сфери го избягваха като чумав. Но жертвите седяха и никой не беше в състояние да им отвори очите. Когато го уволниха, жертвите напуснаха и го последваха.

Е да де, ама за да си мнителен и критичен  трябва да имаш основата за това.
Ето, тук даден пример с обичана дъщеря в семейството. Тя няма как и откъде да знае, че има такива хора, за да се пази от тях.
Не са виновни родителите, но често такива разговори се пропускат. Отделно, че и обществото ни толкова много се промени... самите родите дори не предполагат, че има такива хора, за да предупредя децата си.
Ще използвам аналогия.
Това е все едно да се очаква от родителите от предното поколение да са наясно с ефекта от използването на телефоните от млада възраст. Как ще знаят това, като се самите са пораснали в други условия и нямат критичното изградено мислене?
А за тръгването от нарициста зависи от ситуацията. Жена с дете е едно, ама младежи дето не живеят заедно е друго нали?

Да не казвам и за натискът от родителите. На мен ми се чете лекция, че съм капризна и че ще остана старата мома. И това в средата на 20-те си, за тях вече бях старата чанта. Казвам го за контекст на разбирането им. Как да обясня на тия хора, че има такива ненормалници?
Времето обаче си подейства и на тях и изтрезняха, че сега няма нищо общо с преди.

Какво значи Хасан Система?

За този форум не е нужен ИИ, тъй като и естественият е пре-достатъчен.

В началото никой няма как да знае дали някой е с психично разстройство под формата на личностно разстройство. Пъзелът започва да се нарежда при повече информация за живота на нарциса и най-вече катос е видят крещящи примери на лъжи, на несъразмерни защити на каквато и да е уязвимост, когато сексът се позлва за регулация и като инстумент, при разкрито сериозни лъжи...
Те не са спихотични, не губят напълно връзка с реалността. Даже сами си казват при някои по-откровени обсъждания, ако са по-образовани, умни. Сами намекват или насочват... те един вид демонстрират, поне в моя случай, че това е тавана на капацитета им, че повече не могат да дадат, въпреки близостта, интимността.

Това което описва utro, не е нарцисист, колкото и да е бил агресивен, преиначаващ или озлобен. Това са характеропатии.

Пример за злокачествен нарцисизъм е рождената майка на Нети (Джилда), ако помните случая: ражда я млада и я оставя в дом за сираци, после ражда още едно момиче и го оставя на баща му в Плевен, а тя заминава за чужбина, жени се за германец и си живее там 30+ години

Ако помните интервютата с тази Джилда - тя мина по най-очакваната лайсна, че била „принудена от обстоятелствата“ и че „така било по-добре за детето“, но не можа да обясни защо е оставила и второто си дете/добре че бащата го е взел.
И се разигра целия театър как я принудили, как не е имала избор, но - нямаше срам, разкаяние, никаква следа от типичните за една майка емоции (особено при разделянето, то е физ. болка, като ампутация, която не минава с години, следвана от борба до последно, търсят се вратички, правят се скандали, прекарва години в търсене на това дете; в моментите на примирение скърби за него и тн.)

Това беше публично разголващ се нарцисист/поне за специалистите, като по учебник - от оправданията, до повтарящия се патерн с второто дете и хоп, 30г си живее мирно и приятно с немеца в Мюнхен.

Не знаем как е, но вероятно и добре си живеят.

Това е нарцисист - а не че лъжел, бил егоист, мислел само за себе си, изчезвал, газел наоколо и тн.; увредата тук е толкова елегантно поднесена, че тази Джилда може би и с никого в тоя живот не се е скарала. А е съсипала трайно, като отсъстващата майка, поне 2 живота.

Много е тъжно, че за жертвите някой тъжи, защото ги е ценял, и после носи вина, че не е успял да им помогне — че не са приели протегнатата ръка, че не е успял да ги измъкне. А понякога дори започва да се чувства по-неспособен и малоценен от причинителя, който винаги успява да заслепи, да убеди и да обърне разказа.

И точно това е най-несправедливото разместване на отговорността — човекът, който е причинил вредата, изглежда силен, а този, който е искал да помогне, се пита какво не е направил достатъчно.

Но да можеш да заслепиш някого не е доказателство за сила. И да не успееш да спасиш човек, който не може или не е готов да приеме помощта ти, не е доказателство за неспособност.

Понякога човекът отвън вижда това, което човекът вътре в разрушителната връзка не може да види. А протегнатата ръка може да бъде отхвърлена, без това да означава, че е била протегната недостатъчно силно.

„Не успях да я спася“ не е същото като „не направих достатъчно, за да я спася“.

Понякога първото е трагедия. Второто е вина, която човекът сам си налага — за нещо, което никога не е било изцяло в неговата власт.

Много сме спорили и в другата тема кой е и кой не е нарцисист. Според мен, има най- различни видове. Има такива с драми и скандали, но има и привидно кротки, които просто са лишени от всякакви емоции.
Аз, като бивша жертва, виждам много ясно какво се случва с две мои приятелки. Обаче не мога да ги измъкна, това е.

Аз съм споделила тук една абсолютно минимална част, от която няма как да си направите обективен извод.  
От всичко, което съм прочела по въпроса в страниците на редица психолози във ФБ, това е. За жалост. Но поне най-сетне разбрах, че не е в мене вината.

Хейзел правилно описва клиничният случай на нарцисизъм. Основата е чисто психопатска на човек, без емпатия, садист и притежаващ свръхего.
Такъв човек трудно може да не бъде видян и разбран защото свети като фар в нощта, но има освен такива повлечени жертви като деца и други възрастни, със синдрома на Спасителката, Създаващият Герой, Вечната жертва и прочие, които са привлечени от тази черна дупка и гравитират около нея. Няма как да ги откъснете от тази гравитация защото ако те не спасяват някого или не са вечните жертви, целият им живот е изгубен.

Хора, които не страдат от такива характеропатии, сами по себе си са агресивни, мнителни, алчни, те не гравитират там.
С такива хора няма оправяне, както писах само професионално съм ги познавала, но и там оправяне няма. Свършват винаги с уволнение.
Счита се, че някои от тях, преживяващи дълго плато на нормалност / повечето хора с най-различни психологически заболявания го имат/ успяват за този период да изградят успешна кариера, но влезнат ли отново в тъмната гора, всичко рухва бързо.

Бела чао, съгласна съм с разсъжденията ти, но ще се опитам да те допълня.
Колкото и да обичаш някого, не можеш да го спасиш, ако той сам не иска.
Съответно вина не трябва да има.
Обаче!
Поначало, имаш ли чувството, че спасяваш някого във връзката,  значи е зле положението.
Никой никого не е длъжен да спасява, пък особено насила.

В моя случай нямах такава вина. Защо ми е? Сам си е виновен, при това не осъзнато. А простотията след това дето изсипа на мой гръб той си я носи.
Обърнах се тогава към себе си и си казах "на мен ми има нещо". И разбира се, трябваше да стъпят отново здраво на земята и да разбера, че гледната ми точка е била правилната.

А пък, според мен, мъж нарцис е напълно възможно да си работи в мъжки екипи и дълго да остане на работа. Дуят се, карат се, ама някак го приемат и вървят. Е, има някои, които усещат с какъв звяр си имат работа и напускат или го избягват.