Някой може ли да ми обясни този парадокс в женската психика...

Взимам идеята за тази тема от една друга тема в която се говори за това колко е гадно да те изнасилят, за това колко долни същества и изроди са изнасилвачите и как българските мъже трябвало да се научат най-сетне че когато една жена кажела "не" това значело наистина "не" т.н. и си спомних една песен съвсем случайно. Тази песен породи в мен много интересни мисли които не мога да не споделя с вас защото не мога да си обясня нещата. Та ето и част от текста на песента:
Както вече се досетихте това е част от абсолютния хит на Слави Трифонов "Няма "не искам" на който преди време във всички дискотеки девойките танцуваха като луди. Та искам да ви попитам как е възможно човека написал тези думи и изпял подобна песен която направо си възхвалява изнасилването (да споменем само думи като "Твоето "не" за мене е "да" и "Няма не искам, няма недей, щом те желая ставам злодей") и която спокойно може да бъде химн на всеки уважаващ себе си изнасилвач, как е възможно подобен човек да бъде толкова възхваляван и обичан от голяма част от жените. Дори за него тук в този форум има специална тема където жени ронят сълзи от състрадание за човек написал възхвала за изнасилвача в най-чистия му вид. Човек написал тези думи и изпял такава песен се радва на огромна популярност и сред девойките танцуващи до полуда на тази песен. От една страна никоя жена не обича да бъде изнасилвана от друга страна много харесвате човека изпял песен в която се възхвалява едно чисто изнасилване. А сега която от вас успее да ми обясни този парадокс ще й бъда много благодарен.