От 1 година съм във връзка с мъж, с когото ми е спокойно, но не го обичам. Нямам желание за секс и нито веднъж за този период не съм изпитала оргазъм.
Стоя с него, защото ме е страх да остана сама. Минала съм през много тежки неща САМА, силна съм и съм се справила, но онова ужасно чувство, че няма на кого да се обадя е много надълбоко закоренено в мен и не искам да изпитам това отново.
Той иска бъдеще и деца, а аз не искам това с него. Не мога да кажа, че съм щастлива, но не съм самотна. Имаме разбирателство, чувствам се спокойна, но това не е достатъчно, защото нямам привличане. Чувствам единствено привързаност към този човек и панически страх да не го загубя.
П.с. Знам, че страхът да не го загубя и липсата на желание за бъдеще са противоречие. Просто не искам да го изгубя в този етап от живота си.
За този, освен инкубатор, друго не виждам какво ще си. Цяла година без удовлетворителен секс и седиш още там. Не се залисвай, не залисвай и него. Много бързо сте стигнали до темите за брака. В общо домакинство ли сте? Можеш ли да си независима?