Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 6)

Честита Лия! 🤩🥳 Нека е здравa, безгрижна и щастлива!

Честито ново бебче!

Аз идвам да се оплача отново, защото това майчинство ме съсипва. От онзи ден се дохранваме, защото ми намалява кърмата. С това обаче коликите му станаха по-силни и храненето отнема супер много време. Мерим го на везна преди и след кърма, за да знаем колко АМ да дадем. И досега поне нощите бяха спокойни, но тая нощ след 3 часов сън и кърмене след това, ми се събуди след час и половина да яде пак. И седи по 40 мин на гърдите ми за някакви умрели 30 мл. кърма, а и заради шишето го мързи и да суче вече. Та взех решението тая нощ и то е да спра с кърменето. Толкова мислене, премятане, излишно будуване и т.н. Взели сме ХИП Комфорт по препоръка на педито и се надявам да се случват нещата. Като са на АМ само, как храните бебчетата- на 3 часа или? Будите ли ги ако се успят? Успявате ли да ги оригнете, защото аз вися 10-15 мин в положение за оригване и много рядко става?

Ние също мъчим смесено, но реално си правя 90мл от АМ и колкото си изяде. Той когато се е наял започва на стиска устни и не иска повече. Не будя детето щом заспи. Вчера в 00.30 яде последно , към 1ч и нещо заспа - сутринта в 6.20ч стана да яде.
На 22дни е.

Wall, моето е на 21 дни. В началото будех, защото имах проблем с това, че едвам ядеше. Сега нещата са по-добре, изцяло на ам е. Стараем се да даваме на 3 часа, но ако е нощем и се успи, успиваме се и ние. Понеже пишем всяко хранене колко мл и в колко часа, гледаме и тотала мл на денонощие. Ако изпусне хранене, после наваксва. Също така забелязахме, че вечер между 12 и 3 нощес иска да яде на два часа. Опитах да дам повече мл на храненето в 12 и го повърна.

Общо взето плач от глад не мога да сбъркам, то е умирачка страшна, особено нощем. Ако огладнее по-рано, давам, че не се търпи.

Здравейте момичета,
Аз днес бях на преглед и съм с 3 см разкритие.АГ доста ме ръчка и каза, нещо от сорта, че намествал шийката, защото била много в дясно и бебето не можело хубаво да натиска ?. Това му разбрах. Та беше супер неприятно, но.. 😁 Каза, чакаме го тия дни, много разходки през уикенда, а ако не тръгне сам, вторник ме приема в болницата за предизвикване, че и водите почнали да намалят. Иначе термина е 05.05
Днес пак доста се разходих след прегледа, имам само от подготвителните контракции и от време на време менструални болки 🙄
До днес бях много хепи настроена за раждането, но днес след това ръчкане и как се препотих от болката, не искам да си представя какво ще са истинските контракции 😂 Оф

Стискам палци да си тръгне самичко! За успокоение - първото раждане ми се стори песен в сравнение с такъв преглед за разкритие, в който АГ реши да поръчка за екстра разкритие. Предупреди ме и въпреки това, ако знаех колко е гадно, нямаше никога да се навия. Но преди прегледа бях с 3см, на следващия ден бях с 5-6см.

Иначе моят термин е след 4 дни 🥲 и нямам никакви индикации за скорошно раждане. Предният път тапата ми падна около две седмици преди раждането, сега няма такова нещо, което ме навява на мисълта, че нямам и разкритие. Контракциите вечер изведнъж спряха, нямам вече или поне не ги усещам от прищипания нерв на кръста и болката. Гледам да ходя максимално според възможностите си, но ми е много трудно с болката в кръста. Във вторник съм на преглед и ще си искам вече преглед за разкритие да видим как ще се действа нататък.

И аз се чудя за разкритието, имам още 5 дни до термина по ултразвук и, ако не се случи нищо дотогава, ще го мисля. По здравна каса вече ме водят преносваща с два дни, защото те приемат за термин стандартната калкулация по ПРМ и цикъл от 28 дни. Не знам, ако дочакам термина по УЗ, както казаха в болницата, където ще раждам, дали лекарят от женската консултация няма да ми направи някакъв проблем с изравнителния болничен за преносване. 🤔
Разчитам, че едва ли съм единственият такъв случай, в крайна сметка.

Иначе коремът вече ми е доста ниско и си тежи. Не усещам контракции, освен ако нещо не се презоря с навежданията из къщи и вдигането на тръшкащ се тодлър. Започнаха всички приятели и познати да ни тормозят с въпроси нямаме ли новина. Доста досадно. 😄 Предния път, понеже бяха празници, никой не се сети да пита нищо, но този път една снимка в чат да пратим и всички си мислят, че ще е на новородено бебе.

Чантата с багажа вече ми е стегната, но още психически като че ли не съм готова. 🤭 Не знам на кой път жените влизат да раждат с песен. Може би след петия.

На мен пък ми водят като "официален" коригираният термин от първата фетална морфология, по МЦ е седмица след това, но на база коригирания ми дадоха и болничния преди раждането и точно се чудя лекарят дали би изчакал термин по МЦ преди да пристъпим към предизвикване.

Аз също приключих с кърменето след като ми се наложи да взема очистително, тъй като след раждането ми се бяха събрали едно 10 дни без ходене по голяма нужда.
В болницата последните два дни кърмех на поискване, първите вечери в нас също, но изживяхме същото, което и вие - непрестанен плач, не може да спи, неутешимо е, свива се, иска вечно да седи на гърда, което е нормално в началото, но моите гърди също бяха станали на нищо, хем мажех и с лансинох, отделно от това непрестанно кърмене не ходех по малка нужда, не ядях, не пиех вода, само успявах да отида да се измия заради шевовете. Абсолютна развалина бях, но върхът беше, когато бебето една вечер имаше разстройство(еднократно) и на другия ден беше загубило едно 40гр тегло. ММ още тогава му писна да ме гледа как се мъча, отделно моите проблеми и направо спря тоя цикъл, заради което съм му много благодарна. Така че и ние сме на АМ.

Старая се да я будя на 3ч, макар че сърцето ме боли. Иначе тя вече май си изгради режим и дори да се разсеем или да сме изместили часа поради някаква причина, тя си се буди самичка на около 2,5-3ч. На моменти я мъчи коремчето, давам Биоамика, правим гимнастика да се тушират газовете и да се улесни дефекацията, но като цяло е спокойна. Вода давам. И биберон давам. Има си кисели моменти, естествено, днес беше неутешима по едно време, а аз избягвам да сменям памперси, ако е яла(правя го преди това), че да не повърне, но тоя път я разопаковах. Ми, момичето се наакало, мрази да седи на мръсно и е кисела, и аз да съм, и аз щях да врещя. Взимаме я в нашето легло, в нейното спи в някоя от дрямките или понякога вечер, но през повечето време си е при нас. Не смятам, че я разглезвам, виждам, че първо беше разстроена, защото на мен ми беше зле, второ - самата тя е много гушлива и обичлива по природа, отделно е свикнала 9 месеца да сме едно цяло, а сега е в големия свят, така че щом контактът и миризмата я успокояват и я карат да се чувства добре, не мисля да си лишавам детето. Предпочитам всички да се наспиваме и да сме спокойни, отколкото да се мъча да изграждам режим и самостоятелност на двуседмично бебе, то е абсурдно.
Вече като порастне малко и захитрее всеки ще си спи в неговото легло, все пак и ние с ММ сме си двойка преди всичко, но в момента всичко, от което тя има нужда, е от топлина и любов.

Заздравяла съм супер, шевовете ми махнаха, макар че бяха резорбируеми уж - направо се родих, спря да ми опъва. Остана някаква остатъчна болка периодично в самия таз, някак костите ли, мускулите ли, просто където е натискала главата й сума ти време тазовото дъно и явно го е травмирала, но нищо фрапантно, трябва просто време да се възстанови. 12кг бях качила, 9 свалих още в родилното, а днес вече се върнах окончателно към старите си кг. Всичко се прибра, да чукам на дърво нямам последствия външно, даже имам много по-хубаво тяло отпреди да забременея.

Вече като ми просветна, се чувствам много различно, не мога да повярвам, че сме я направили и че успях да я опазя жива и здрава 9 месеца... Толкова много сълзи изплаках, сигурно съм била най-плачливата бременна, толкова пъти ми ставаше зле, като ходехме на прегледи от притеснение, толкова пъти притаявах дъх, когато пускаха сърцето да бие от страх дали ще го чуем, толкова пъти моето сърце спираше при всяко ходене в тоалетната да не би да видя кръв отново... Толкова е желана, чакана, обичана и изстрадана, че чак не мога да повярвам, че е тук, че е здрава, толкова красива(и то не защото е наша), толкова миличка и прекрасна, че периодично ме избива на плач. То затова се бях и сринала психически, като не ми беше добре физически, защото не можех да й дам най-доброто и да се грижа за нея.
Самото раждане мина много бързо, много добре, просто след това някак явно адреналинът премина, шокът от болките надделя, някак се отпуснах и рухнах. И това, че си постояхме заради нейния антибиотик в болницата, и че бях далеч от ММ и другото ни дете, че ме болеше, че бях тотално несамостоятелна, а толкова съм свикнала да хвърча, направо ме скапаха ментално.
Добре че бързо отмина тоя период и отново съм себе си. Нямам търпение да минат още няколко дни съвсем да съм уверена физически, че съм наред, и да ходим на разходки, жадувам вече да изляза за място, различно от лекарски кабинет.

Как спите с бебчо на спалнята ? С таткото уж спим леко и не се въртим много , но той си е голям и висок мъж и ме е страх да не натисне бебчо през нощта. Към момента спи в Некст ту ми залепено до спалнята.

buttercup, разчувства ме много с ъпдейта си. 🤗 Надявам се от тук нататък вече да става по-леко, евала и на мъжа ти за подкрепата - щом сте двама, страшно няма!

paranoir, обикновено лягах между бебето и баща му и го кърмех също легнала.

Ами, ние нямаме Некст ту ми, направо взехме легло, което също е на една крачка от спалнята, има и люлеещ механизъм, но тя просто не се навива постоянно да е там. Хем я слагам следобедите примерно в гнездото и гнездото - в леглото, че да й е тясно, както в утробата, така по се навива, но вечер ме е страх да я оставям в гнездото, като не я наблюдавам зорко да не се задуши и тогава почва панаирът, хем хубаво я подпирам и опаковам отстрани с разни одеала/хавлии на руло навити.
ММ също спи много неспокойно, но заради бебето внимава много, тя заема най-много място, ние сме на ръба. Слагам я по-често от вътрешната страна, далеч от ММ, аз съм по към ръба и пак я пазя с ръка, ако я слагам от външната страна максимално се избутвам към ММ, слагам възглавница от външната и пак я придържам с една ръка, все едно я кърмя легнала, както е писала Викторинокс.

Така ми е по-удобно и да я наблюдавам, че напоследък се случва вечер да повръща по-стабилно и бързо трябва да се отреагира да не й влезе в ушето. Иначе докато стана, докато провеся ръце, то отишло...
В болницата и на мен ми обясняваха как не трябвало да я слагам дори на моето легло, камо ли така да спя с нея, аз също бях на същото мнение преди да родя, но реално погледнато при нас това работи, и тя е спокойна, и аз, намерила съм си някакви пози хем да се наспивам, хем за ММ да има място, а най-хубавото място знаем за кого е.

Бях забелязала, понеже ви четях, че различно казват и на всеки как трябва да спи бебето, май на Илкьор й бяха казали по гръб. На мен пък неонатоложките и акушерките ми обясняваха, че винаги се слага да спи на една страна, като периодично се сменят страните, че главата да не се приплесва. Логиката е, че ако повърне да изтече настрани, а не да се задави и да се върне към дробовете.

Пак казвам, никого не съветвам да си слага детето да спи на спалнята, рискове си има, всеки си познава детето. За нас в момента е работещ вариант, защото тя просто не се обръща още, не се върти, спи непробудно веднъж заспала, просто както и където я оставиш - там я и намираш.

В нейното легло я оставям обаче, ако отивам до тоалетна/баня/нещо да свърша.
То сега е лесно, само спи, не може да се врътка и да шава особено, оставям вратата отворена и отивам за бърз душ или тоалетна, днес даже и супа правих, докато си направя кафе и тя спи. Забавното ще дойде след някой друг месец, като хем не може да ходи, хем върши пакости. Тогава вече не знам дори до тоалетна как ще ходя, когато я гледам сама.

Бътър, радвам се, че си по-добре?

Прибраха ли ви се коремите? Моят има едни 30% да се събере и ме побърква. Макар да не съм слаба била и преди, винаги съм имала тънка талия и полудявам сега, че не е като преди.

Аз взех некст ту ми след като родих. Не знаех дали ще трябва, но беше добро решение да я купя.
След изписването заживяхме на airbnb, защото ремонтът на банята не беше приключил. Демек не бяхме в нас, нямах кошара, нищо. Слагахме я да спи в гнездото между нас. Беше адска мъка. Мм се страхува да не я натисне, гърчим се на малко пространство. Като си дойдохме в нас купих некст ту ми и така спим сега. И през деня седи в кошарата като спи.
Една вечер рева повече и я взех при мен да я успокоя в леглото, заспала съм, мм се изплаши да не я натисна.. то едната ми гърда е половината й тяло, не я кърмя, ама съм се обърнала така.. не я натиснах много, но ми се видя ужасно опасно. Оставям си я в нейната си кошара и така. Нощем адски ми се спи.

Браво buttercupp, че се чувстваш добре. Вече и аз започвам да влизам в релси малко по малко. Тази нощ успях да поспя 🙏 направо не можах да повярвам, пак се будеше на 3-4ч ама е 1000 пъти по-добре от това, което беше предните дни, едно мрънкане постоянно, хранене, как го оставя в коша и започваше да мрънка, като го взимах в мен и се успокояваше, може и корема да го е свивал, не знам. Майка ми го пови тази нощ и спа доста спокойно, та не знам дали и това не оказва някакво влияние. Иначе и аз го взимах няколко пъти да спи до мен на кревата, въпреки че ме е много страх, ама то не можеше да се спи. Няколко сутрини е спал върху мен само и само да не реве и да взема някой час сън. Мм спи в хола с баткото, че той като чуеше бебето, че плаче и директно бягаше в другата стая 😃 след като напаснем малко режимите и да си спи нормално през нощта, ще сме пак всички заедно. Много ми е тъпо, че така се делим, ама няма как, поне баткото да се наспива, че става нетърпим.

И моите шевове са добре, остава само да паднат сами. Корем имам още, но за няма и 2 седмици откакто съм родила мисля е нормално, няма как да изчезне за един ден. Баткото викаше единия път мамо ти още имаш корем, да няма още едно бебе там 🤦‍♀️🤣 иначе и с килограмите съм добре, днес се мерих ама след като бях яла и пила, та бях колкото забременях. Накрая не се мерих да видя колко общо съм качила, ама да кажем едни 10-11кг. Сега идва лятото, та ще трябва малко да се влиза във форма.

Аз продължавам с кърменето, първите дни наистина бяха ужасни, само ревеше по цяла нощ, сигурно е бил гладен, сега като че ли е по-добре. Започва и да будува повече през деня, след като го нахраня и го оставям в креватчето, да мога да свърша нещо и той си седи и ги гледа, много е сладък 🥹 може и това да оказва влияние на нощния сън. Забелязала съм го вече, че горе долу след 20 като го нахраня и си заспива стабилно, оставям го той да се събуди. Вчера и днес излизахме навън с количката без баткото, все има кой да го взима да го разхожда него, пък ние с мм сами с бебето. Спи ми се, ама по-добре да сме навън, не мога в това хубаво време да се завра вътре.

Еха, как ги сваляте толкова бързо тия кг. Аз толкова лесно не пускам🤣🤣 Качих около 13/4, колкото се върнах от болницата, толкова си седя. Остават ми да сваля 6/7 още, т.е половината. Корем си имам, поприбрал се е ама си има още накъде. Предния път докато не спрях да кърмя си останах на кг на които се върнах от болницата пак. Сега скоро ще приключи сагата с кърменето, ще видим как ще е след това, но си трябва и движение. Аз в момента съм основно вкъщи и на двора, правя тренировки в добрите дни, когато имам сили, но друго си е като навърташ и километраж.
Днес излизах само с каката, с нейна приятелка и ми се отрази много добре, но осъзнах,че с двете сама скоро е пълен абсурд. Така че като почне каката ясла тогава ще имам повече възможност за разходки с количката.