Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 6)

За погача - още се чудя. Със сигурност ще идем на църква, за да прочетат молитва, но после може просто да изпия едно кафе с 1-2 приятелки. Нещо не ми е до големи организации. Имам време да си сменя решението, но по-скоро няма.

Относно шапката - аз още всеки път слагам. Може и да не е правилно, но си представям как и' простудявам главата. Но я проверявам постоянно, че не искам да се претопли. Предпочитам да му свалям дрехи, вместо да нямам.

Слагах шапчица първите 2 излизания, но после все ми беше жега и реших, че и на малката й е жега, и не й слагах повече. Не сме имали проблеми.
За погачата и на мен грам не ми се занимава да се навираме в заведение, а вкъщи няма шанс да викам 20 кокошки. Но вероятно ако не я направя, после ще ми е виновно, защото на голямото дете правих. Това поне за мен е едно от по-безсмислените събития, които с удоволствие бих пропуснала.

Погача аз няма да правя. С голямото не направих, защото беше Ковид лок даун и мисля сега и с второто да не правя. Ще идем на църква за чистата молитва и до там. Не ми се иска 20 човека да размятат бебето, защото всеки ще иска да го гушне, а и честно казано, изобщо не ми е до събирания на този етап. След време всички ще го видят, нека поотрасне малко. При нас се пада и точно уикенда след 06.06, когато и масово хората ще си слеят почивните дни и няма да ги има.
Шапка му слагам, само ако духа много навън и то мнооого тънка памучна шапчица

Памперси ползвам на little angels, забележки нямам, досега не е пропускал, минах на 2ката, 1ката много му стискаше. Това е, че ги няма по магазините и трябва да се поръчват. По принцип го сменям преди ядене, тъкмо и да се разсъни, обаче много често ака точно повреме на ядене и айде после пак наново. Та, ако не му е много пълен изчаквам да се наяде и тогава сменям, не е повръщал след това. Той и не ака на всяко ядене.

Погача няма да правя. И с първото не съм, не го усещам като нещо, което трябва непременно да се направи, а и не ми се събира баш сега с много хора.

Шапка слагам само като усетя, че е студено, най-вече сутрин и привечер. Имайте предвид, че в самия кош е по-топло, та даже задушно и пази от вятър. Аз го пипам отзад по врата, ако е много топъл му я махам, почти не седи с нея всъщност.

На 28.04 в 20:10 се роди Антоан 💙
Естествено раждане, без упойки, малко бавничко, приеха ме в 8:30 .. Въпреки това е уникална емоция, уникално чувство и се радвам, че страха не ме победи 😁
Бебчо се роди 3510, 52см. Аз имам няколко шева, очаквахме го по-малък, към 3100-3200 го мериха, та ме затрудни малко 😁
Ох много ми е мъчно, че бременността свърши, че и раждането мина, бяха много хубави трепети 🥺
Малко зор хапва, не знам защо е така капризен, засуква няколко пъти от гърда и не иска повече, а аз имам хубава коластра.. от шишето 10мл ги яде 1 час, успива се бързо.

Честито Лили да е жив и здрав малкия юнак,а на теб мама героиня бързо възтановяване.

Честито, да е жив и здрав Антоан и да има безгрижно и приказно детство, а на теб - бързо възстановяване!

Моята девойка все още си стои на топло и уютно в корема и изглежда, че ще е майско бебе 🙈 Всеки ден съм на тонове, контракции нямам поне през деня, днес са ме викнали вечерта да видим какво е положението, защото вечер ме стяга коремът в горната част и тапата ми пада от три дни на части. Но докторът каза, че засега госпожицата не е слязла ниско долу в таза, макар да е по-ниско, отколкото беше. Мисля да си искам и преглед за разкритие днес, че вече ми е интересно какво е положението. И така - чакам си и се надявам да се случат нещата скоро.

Честит Антоан! Бързо и безпроблемно възстановяване!

Ох, тези дни се бях сетила за теб, Илкьор, обаче нали ми е филм, откакто се е родила малката, и се чудех роди ли, не роди ли, че чета темата малко диагонално. На мен тапата ми се влачи от четвъртък до вторник, демек едно 4-5 дни. Аха помисля, че е паднала цялата и все продължаваше нещо да се отлющва. Дано се случат нещата, както искаш, и с бебето да сте здрави, другото не е важно.
Най-големият ми кошмар беше да не пренося, защото вече накрая ми беше много,  ама много зле, адски ми тежеше долу в таза, едва се замъквах на прегледи веднъж месечно, камо ли да трябва всеки ден да ходя. Ти си герой.
Госпожицата просто е желала да е Телец, недей я спешава.

Шапчица не слагах иначе като излизахме, но то беше слънчев и приятен следобед. Иначе мъжа ми, като я води на преглед, слага шапчица. Слагам и непрекъснато чорапчета на ръцете, независимо вкъщи ли сме, или навън, че ръкавичките са ми зор за слагане, а тя не спира, ама не спира да ги лапа тия ръце. Отделно са ледено студени.

Погача няма да правя, няма откъде да събера толкова жени, а и не сме вярващи. Така че тия неща с църкви, молитви, орисванки са ми толкова далечни... Повечето ритуали ще ги пропуснем.

Беболина я мъчи бая коремчето, ни биоамика, ни еспумизан, ни торбички с костилки облекчават положението, единствено ако някой я гушне, докато се успокои и заспи. Така че просто се гушкаме, спим накуп и това е. Всеки ден се променя, направо расте за часове и ми се иска времето да спре. Много ми е мила и свидна, още не мога да повярвам, че преди две седмици и малко ми правеше мексиканска вълна в корема и се чудехме как ли ще изглежда, а сега пия кафе в леглото, докато тя спи до мен и се усмихва насън.
И не знам следродилна депресия ли е, както казва Пандора, хормони ли са, обаче много се  натъжавам тия дни, като я гледам и ме избива на плач. Миналата година по това време имах спонтанен аборт, някак стиснах зъби, мобилизирах се, напусках хиляда изследвания, бих и пих сто неща, и си сподавях емоциите, но сега направо ме удрят с пълна сила. Тъпи неща чух, включително от майка ми тогава как е "купчина клетки", "то по-добре, сигурно нещо не е било наред, че толкова рано е паднало", "случва се", което беше много гадно. Сринах се, но светът не спря да се върти, че даже и се опита да ми диктува аз как да се чувствам за загубата на моето дете.
Обожавам я и се радвам, че малката ми прашинка е едно малко чудо, че оцеля, въпреки всички кървенета, болести, контракции, гордея се, че се пребори и днес е в прегръдките ми, обаче не минава ден, в който я галя или наблюдавам и се чудя как ли щеше да изглежда другото ми дете, дали щеше да е момче, или момиче... Вчера ММ ме хвана, че съм плакала, обясних му защо, ама не съм много убедена, че може да разбере какво ми е.

Отделно от всички емоции имам проблем с гърдите, протичат периодично. То нали уж кърмата ми секна, гърдите ми са меки, но веднъж-два пъти дневно имам по някоя мокра капка на блузата. Интересното е, че като стисна само от едната излиза и то не е кърма като кърма, ами блед секрет. Не е мастит, защото няма мирис, болка, прилича си баш на смотаната ми кърма след коластрата, една водниста никаква. Беше тотално спряла, не знам защо пак почна да прикапва. На някого случвало ли му се е?
А хич не ми се пие достинекс, бях с пролактинемия години наред и на терапия с него, то благодарение и на това забременях, но никога не съм имала галакторея. Предполагам от бременността пролактинът ми е във висините и оттам е целият проблем, но пак казвам, хич не ми се друса с хормони.

Честит Антоан, Lilikoleva! Да е здрав, щастлив и безгрижен малкия, а на теб бързо възстановяване. 🤍

Честито бебче 🩵 да расте здрав, щастлив и спокоен, а ти бързо да се възстановиш и малкия да си хапва ☺️🙏

ilquor, все чакам да се похвалиш 😁 но явно й е много комфортно на малката на топличко 🐣

На мен не знам дали ми липсва бременността, но определено ми е малко мъчно, че това ще ми е последното бебе (не се знае нищо де 😆) и че никога няма да е толкова мъничък, а вече ми изглежда доста голям, времето минава супер бързо. Гледам да се наслаждавам на хубавите моменти, макар да съм доста изнервена и да се караме с мм. Гушкам го много, говоря му, много ми е хубаво, че го има. Много ми напомня на баткото и все едно съм се върнала няколко години назад 😅 макар, че си имат разлики, определено. Баткото си спомням, че като бебе заспиваше много късно 23-00ч, а малкия 21 и нещо най-късно е заспал, а снощи някъде в 19:30 вече спеше и се бях притеснила, че ще е купон през нощта, но беше добре. За сега е супер със съня, пу-пу, да не урочасам нещо, но си има будуване през деня, което сам си го прави и гледам ако не може сам да заспи да го гушна, за да се унесе. В количката няма проблеми, там заспива много лесно и едвам го будя после, ама днес сме цял ден вкъщи, че е лошо времето. Личния ни даде кантар назаем да видим колко яде. Та си хапва стабилно над 100мл кърма, като и връща някакво количество. След хранене все търси с уста и не мога да разбера дали е още гладен или го свива корема 🤷‍♀️ по време на хранене бая му къркори корема и пуска газове.

Честит Антоан! 🤩 Да ви е жив и здрав, да се гушкате и слушате, а на мама лек следродилен период!

Ние с нашия младеж още не сме се разделили с all inclusive-a в корема. 😄 Очаквах го, защото според датата на зачеване терминът ми е 05.05, но кой ли изобщо обръща внимание на такива подробности. Каквото сметнат календарчето с 28-дневния цикъл и алгоритъмът на ултразвука - това е.

Съгласих се онзи ден да проверят внимателно и се оказа, че вече имам някакво разкритие, шийката е 80% скъсена, а бебето е ниско долу, но не тръгва. Всеки ден се клатушкам за тонове, а след няколко дни ще ме приемат за индукция 😔 Естествено, съобразено с почивните дни - да можело екипът да има празник все пак. 😒

Измериха бебето към 4 кг на УЗ, което знам, че може да е +/- 500 гр, но комбинирано с всичко останало, все повече ме навежда към идеята да поискам директно секцио. Вместо да се гърча часове в мъки с окситоцин и пак да не успея да родя, ако бебето не е готово да тръгне, по-добре за половин час да приключим и после ще му мисля как ще се оправям с възстановяването. Имам уикенда да го измисля и после - хайде, да родоразрешаваме, че да е удобно на екипа. 😒

Честит да е Антоан 🩵🩵🩵 Бързо възтановяване на мама.

Victoeinox77 Пожелавам ти да се случат нещата по най-добрия начин за теб и бебче.

Ние сме в някакъв омагьосан кръг 😅 Гладен на всеки 2 часа. Заради рефлукса трудно се успокоява и заспива. Реве час след ядене , тъкмо заспи и се събуди след 30мин., че е гладен. А следобяд от 15ч. до 21ч. няма млъкване. Такива ужасни колики има .

Какво значи "не тръгва"? То тръгне ли, си готова родила. Те се наместват, моята госпожица от 34 седмица се беше наместила главично, до 39г.с. вече исках просто да се гръмна, защото адски много ми тежеше и притискаше всичко в таза. Точно за 5 дни от последния преглед до раждането успя да се досмъкне съвсем ниско долу и да се центрира, че да излезе възможно най-бързо.
При мен разликата в измерването беше 200гр, като се роди по-тежка, но общо-взето накрая беше колкото бяха предвидили.
И не е гаранция, че с окситоцина ще се мъчиш, аз със системата за 2ч бях готова. Втората ми акушерка пък каза, че се е мъчила 20часа въпреки системата, така че може би зависи кога ти я пускат, т.е да е в последния момент, когато вече си с разкритие и ти трябва малка помощ.

Но ако имаш лош опит отпреди, отделно бебето наистина е доста голямо, направи така, че да се чувстваш спокойна и си искай секциото. Не е казано, че ще се възстановиш по-бавно. Да, тежка коремна операция е, но и от естественото не всички ставаме и припкаме на втория ден. Въпросът е, каквото и да избереи, да се чувстваш спокойна и уверена в екипа. Ако смяташ, че няма да ти помогнат и да впрегнат достатъчно усилия за естествено, ами ще те пришпорват, избирай си секциото и това е. Имах подобни колебания за секцио вече към последните седмици, най-вече защото не бях сигурна, че ще успея да се справя естествено, но екипът ме разубеди, а аз реших да им се доверя. Но са рядкост такива специалисти, да са човечни и да играят ролята и на психолог, и на приятел, за да успеят да те успокоят в паниката ти.

Моята дрисла също е в омагьосания кръг, мъчат я и колики, и газове, но не смятам, че плачът час след ядене е от глад, ако не е повръщало детето, по-скоро е псевдочувство за глад, заради киселините, които се връщат обратно и дразнят хранопровода. Даже по-зле става, като се даде още храна, съвсем се задавя и боли. Понякога се засилват да сучат, понеже сученето успокоява, не от глад. Затова пробвам с биберон и гушкане. При нас вече казах, че не помагат ни капки, ни торбички с костилки, нищо че продължавам да опитвам. Смених позата на хранене, гледам да е максимално изправена, както и шишето под прав ъгъл, отделно правим доста почивки, понеже е лакома и се налива и оттам идва страданието. Та на няколко паузи, като я държа в изправено положение, периодично я оригвам и правя масаж и газовете да излязат, и яденето е някак успешно без много драми после. Също вечер НЕ давам 90мл, както ми е по кутия и каквото яде денем, ами давам 60. И се водя по нея - ако ми е гладна правя още 30, ако видя, че се мъчи - спираме дотам. Разкарах и нощното хранене, то и без това в родилното нямаше такова. Яде някъде към 12-1 последно и после спим всички. Даже аларма не си навивам, тя издържа максимум 4,5часа. Днес в 4.30 промърмори, че е време за хранене. Понякога ми се буди и в 3, ако е яла по-рано, към 22-23 примерно - давам й. Оставила съм я на поискване като цяло вечер/рано сутрин, тя големи паузи не може да прави така или иначе. Но гледам задължително да има някаква пауза поне 4ч вечер, че да й се успокои коремчето, от 18 нататък я виждам, че я подкарват сериозни болки, явно по-трудно смила АМ. Но моето вече не е чак толкова поспаливо и не държи на глад. Т.е знам, че няма как да се затрие. Денем спазвам 3-часовите интервали по-стриктно, макар и невинаги да ми се получава в едни и същи часове, защото така ми е по-лесно да спазвам рутина и да свърша нещо, а и да знам, че се храни и спи регулярно и наддава добре.

И да се оплача, макар че ми е смешно - мои роднини ми вдигнаха луд скандал, понеже не са виждали бебето, как можело. Въпреки че културно съм поставила граници, обяснила съм, че ми трябва време да се възстановя, случиха ни се много гадни неща точно като раждах, отделно шока и болката от самото раждане, до оня ден не можех да мръдна от леглото, все пак(да не говорим, че от 2 седмици едната я прекарахме в болницата); че времето след раждането е време за майката, бебето и бащата, цялото семейство да се опознаят, напаснат; че домът ми не е изчистен и подреден за гости, всичко отвсякъде ми тече, доскоро не можех и да стоя седнала, така че имам нужда от време отново да заприличам на себе си и пр. Всички неща, които сме обсъждали тук и е направо срамно да ги обяснявам на големи хора, камо ли жени. Обаче след като психотерорът продължи, а аз много "обичам" да ми оказват натиск и да ме манипулират, отведнъж станах "злобна", изолирала съм себе си и детето и "проявяваме разбиране, че депресии и хормони ти влияят". Всички други проявяват разбиране - приятелите ни, останалите ми роднини, роднините на ММ, всеки влиза в положение, че е гаден период, особено с коликите и недоспиването, никой не се чувства умишлено засегнат и игнориран, защото не е.

И сега ми е много интересно, какъв човек трябва да си и каква жена най-вече, че да тормозиш прясно родила жена, понеже днес ти се е врътнала китката, че ти се ходи на гости, без да се съобразяваш удобно ли е за нея, за бебето, за другите членове на семейството, и най-вече - какъв изрод трябва да си, че да лепиш такива грозни етикети? Че и да я изкарваш психически нестабилна, понеже не й се занимава с теб? Следродилната депресия не е шега, нито хормоналния срив и трябва да си голям нещастник, че да обиждаш родилка баш за тия неща.
Та понеже ми отвориха очите каква съм, мисля да продължа тая линия на поведение на депресирана и злобна и да не ми видят никога очите, нито тези на детето ми.

Привет
Аз  се бях нагласила днес да ни изписват, уж всичко наред, нормално. Тази сутрин ми сервират, че бебо е с високи нива на левкоцити и висок црп, та ще го сложат на антибиотик няколко дни… аз естествено рев, не толкова за изписването, колкото че толкова малък на антибиотик и като му видях абоката ми призля. Жълтеница тръгва да кара, но чакаме другите изследвания да видим, ще го слагат ли и под лампа. Поне днес засука и ще видим как ще потръгнат нещата в тази посока. Сега се филмирах, че стана по-поспалив и се чудя да го будя ли или да чакам сам да се пробуди за ядене 😩

Буди го, на 3ч най-много трябва да яде, особено със жълтеница и на антибиотик. Дано имаш кърма като хората, при нас кърменето на поискване не сработи, оказа се, че си е седяла гладна. Добре, че дохранвах.

Не се шашкай, и ние бяхме така. Високи неутрофили, абокат, антибиотик и фотолампа, като при нас подозираха, че жълтеницата се дължи на различните ни кръвни групи, макар и да нямах антитела срещу нея през цялата бременност. И аз плаках, но реално изглежда по-зле, отколкото е. Моето дори спеше, като му вливаха лекарствата през абоката, толкова спокойно беше. Два-три дни ще вливат и ще го пекат бебето, после ще ви пуснат. И всичко ще е наред, спокойно. И мен ме срина това удължаване на престоя и филмирането, че бебето страда, а реално то си беше жизнено, с апетит. За изписването си беше добре, след 5 дни мъжът ми го води и на контролен преглед в болницата - всичко си беше наред.
Така че не се шашкай, почти всички бебета карат жълтеница и някои бебета ги задържат в болницата след раждането. И тук сме коментирали, че е заради пътеката, но моята госпожица реално си беше болнава. Доста кихаше и дишаше носово, иначе жълтеница не съм забелязала да има, явно изследванията са били завишени, но тя си имаше съвсем свежи розови бузки.

Просто кураж и не се отчайвай, намери нещо, с което да се разсейваш два-три дни да утикате, докато стане време за изписване.