Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 6)

Моята кърма слезе, бебето суче, но пък сега не ака
Ще пробваме днес с Мелилакс, но се надявам да е нещо еднократно.

liquor, да попитам кога ти е термина? Че го няма тук в списъка, да те добавя. Аз имах през нощта някакви контракции по-сериозни, но много за кратко и много поносими. Та си чакам.

На 28.04 ми е коригираният термин по ФМ.

Браво buttercupp , че всичко е минало, както си го искала и честито бебче 🥰 браво и на Мама, машинки сте. Да растат здрави и силни! 🍀Пожелавам и на останалите мами бързи и лесни раждания!

Ние от вчера сме си вкъщи и така не се бях наспала в болницата със ставанията за цедене и нямах търпение да се наспя, ами бебето не млъкна цялаа нощ! Буквално сме спали има няма 3ч, направо ни разказа играта. Мляко има бол, цедя доволно количество, давам от гърда и след като се наяде е неспокоен и мрънка в кревата, биба не иска, ревеее и търси, давам пак, пак същото. Викам не е възможно да не може да се наяде, кво е това чудо или просто не дърпа достатъчно и остава гладен, обяснение нямам. Баткото пък се разстрои като реве бебето, реве и той и аз се чудя кой да успокоявам първо, но после посвикна и нямаше драми, иначе му се радва, гали го, иска да го целува. На мен това недоспиване ми идва доста нанагорно, не знам къде се намирам. Дано тази нощ да се спи! Успяхме и да се разходим днес навън, докато е хубаво времето 🌞

Днес се прибрахме...баткото при нас също реве. Първо се радваше на бебето, и после рев та рев. Ако държа бебето - реве и страни от мен. Ако не държа бебето, но бебето е в стаята - мрънка и пак не идва при мен. Само ако бебето е в другата стая, тогава идва при мен. Къса ми се сърцето! Реве ми се..не очаквах такава реакция от баткото. Да не говоря, че и не ми даде да го докосна първите 3часа 😭😭😭

На колко е баткото? Много е тежко това, но съм сигурна,че е период и ще мине.

Баткото е на 1г и 2м.
Малката е неспокойна и се изнесох с нея на дивана. ММ спи с баткото сега, защото и той е неспокоен, а беше научен да спи сам.

И при нас е същото. Баткото 1г и 10м. спи с баща си , а ние с бебето в хола.

Вече родилите мами, как сте? Имате ли следродилна депресия? Аз съм много зле, ама не искам да навлизам в подробности, да не пълня темата с негативизъм.

Преди колко време роди? При мен беше кошмар около месец. Може и да е baby blues, което обикнкено преминава сравнително бързо. Бебчето плаче ли много? Това допринася и удължава тъгата според мен.
Може да ми пишеш на лично. При всеки случай препоръчвам ако имаш възможността да говориш с професионалист, дори само 1 консултация.

+1 момичета. При нас бебчо все реве , повръща и не наддава много добре. Баткото и той е започнал да реве за всичко, а аз усещам, че съм крайно изнервена и на ръба на силите си

Родих преди 17 дни. Не реве толкова много, мъчи я корема, за сега еспумизан помага. Плаче, но не е безутешно. Чувствам ужасен стрес от промяната в живота и не мога да приема, че смених хубавия си живот, за да не спя и да сменям памперси. Наложи се да пропуснем сватбата на една от най-добрите ми приятелки и това ме бутна много. Усещам пропуснатите моменти и много ми тежи.

Здравейте мамчета аз родих на 16Март ,но не съм в депресияя даже се чуствам супер добре и се възтанових доста бързо .Раждах и аз секцио но всичко отмина бързо върша си вече всичко сама в къщи.При нас беше дълго чакано това щастие и може би затова и не испадам в такива моменти.Излизаме на вън разхождаме се доста ми е приятно,нищо че я родих по рано и малка ,но тя си наддава доста добре за сега е послушна и кротка.

Пандора, повече жени отколкото си мислиш минават през такъв период в началото. Ще отмине бързо и няма да е все така. ❤️ Все пак, говори с близки, подкрепата е важна. Консултация със специалист също може. Просто не забравяй, че не си сама в това и всичко минава 🤗

Pandora, и аз бях обзета от същите мисли, за месеци наред... Не беше точно депресия, но често се чудех защо ми трябваше да си руша комфорта. 🙄 Такъв житейски преход според мен не може просто ей така да си се случи и животът просто ей така по вода да си продължи, особено от гледна точка на майката. При мен като започна бебето да дава някакви обратни знаци за реакция (по някоя усмивка тук-там), малко по малко започнах да преодолявам менталната травма от превръщането в родител. Както казах - не мисля, този преход е лесен за когото и да било. В България силно се поляризира всяко нещо и при раждането на бебе почти всички разговори, въпроси и загриженост са насочени към това колко страхотно хубаво нещо се е случило в живота на младите родители, но почти никога не се споменава цената за това нещо, негативните му страни все едно ги няма или все едно са пренебрежимо малка цена и майката как е няма особено значение, тя все някак ще се оправи, защото е майка. За мен беше шок как рязко се променя динамиката - както всички са те гледали "като писано яйце", докато си била бременна, така изведнъж все едно изчезваш от радара, включително и на много близки хора. Покрай мен имаше приятелки, които съм благодарна, че ми казаха още на първите ни чувания и виждания - да се грижа за себе си, да излизам сама, да приемам всякаква помощ и че е добре да не оставям мислите и ангажиментите покрай бебето да обсебват всяка минута от деня ми, доколкото е възможно естествено. На погачата имаше почти толкова подаръци за мен, колкото и за бебето. Звучи смешно, но това също ми помогна. Самият факт, че някой се беше сетил да пита или да се погрижи за това на мен какво ми е. Според мен трябва повече да се набляга на майчиното психично здраве след раждане. Въпреки че нашето общество приема тези неща като мръсни думи, напълно възможно (и естествено) е човек да бъде безкрайно благодарен и щастлив от случващото се в живота му, и едновременно с това - да бъде ужасно подтиснат от него и даже да мрази промяната.

Аз си скърбих за предишния живот години наред и все още гледам към ергенските си години с умиление и лека завист, но за нищо на света не бих се отказала от семейството, децата си и етапа, на който се намирам в момента. Да се съжалява е човешко и няма как да се избегне, просто с времето става ясно, че в настоящето човек може да създаде много повече неща, които да имат по-голямо значение от това, което си мислим, че сме изгубили. Само трябва да устискаме това време да дойде. 😉