Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно - тема 18

Разбира се, че визирам вейп с никотин.
То иначе няма смисъл от цялата галимация
Но трябва да призная, че спирането на вейпа беше някак по-лесно.
Смятам, че в цигарите има и други вещества към които тялото се пристрастява много повече.

Така е, има и други пристрастяващи вещества, най-вече МАО инхибитори.
Ама пък цигара не можеш да пушиш постоянно. Докато с вейп можеш да поемеш много по-високи дози никотин.
Един приятел мина на вейп и стигна до коронарография. Докторите казаха, че стесняванията са от предозиране с никотин.
Елора, как е при теб този път? Хареса ли ти концепцията за F17.2 ?

Да, прекалил е. И аз прекалих. И добре че реших да не продължавам.
Още не съм го видяла това  F17.2 какво е точно.

Гледам "Да спрем цигарите заедно" е от 2009. 17 години и близо 1000 страници! И никога не е коментирано какво е точно F17 ?!
Групата може би очаква авторитетно мнение от авторката на темата?

Чак пък авторитетно.
Станах аз авторката на темата, защото старата авторка я заряза.
Ако искаш ти пиши по-подробно за това, аз не открих много подробно нещо.

Код F17 в Международната класификация на болестите (МКБ-10) обозначава „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на тютюн“. Този код е част от по-широката група заболявания, свързани с употребата на психоактивни вещества.
За по-детайлна диагноза кодът се разделя на няколко подкатегории (четиризначни рубрики) в зависимост от клиничното състояние на пациента:
• F17.0 – Остра интоксикация
• F17.1 – Вредна употреба
• F17.2 – Синдром на зависимост (никотинова зависимост)
• F17.3 – Абстинентно състояние (никотинов глад / синдром на отнемане)

Това е 10-тата версия на Международната класификация на болестите.
11-тата е още по-точна - „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на никотин“
И в подкласовете се уточнява конкретна форма на приемане - цигари, вейпове, снус, паучове и т.н.

Не е важно как точно се доставя никотин, важното е, че става въпрос за болест. Патология, анатомични промени в мозъка. Не разбирам защо будалкат горките хора, че МОЖЕ да се разболеят след 20-30-40 години, а не им се обясни, че са ВЕЧЕ болни. ТУК и СЕГА.

Апропо, ако си спомняте, Алън Кар също го споменава към края на книгата си: "Приемете факта, че независимо дали това ви харесва или не, ВИЕ СТЕ БОЛЕН."
Аз не приех този факт. Предполагам и вие, щом сте тук. Защото Алън Кар казва: "Пушенето не е вреден за здравето социален навик, а наркомания."
Пушачите не се възприемат като наркомани. Пушенето не се възприема като социално неудобно, напротив в много ситуации е социализиращо. Така че поне за мен F17 е много по-точно и научно, но да, все пак болест.

Добрата новина е, че мозъкът притежава т. нар. невропластичност - да създава нови невронни връзки. Но трябва да му се даде възможност.

P.S.
Малко доуточнение.
Терминът „наркоман“ носи огромна социална стигма и веднага асоциира с тежки, незаконни наркотици. Тъй като никотинът е легален и действа като стимулант (повишава фокуса, пулса и допамина, вместо да притъпява сетивата като хероина например), пушачите с право отхвърлят етикета „наркомани“. Този етикет просто не отговаря на тяхното усещане за реалност и затова книгата на Кар понякога среща съпротива в тази си част.
Формулировката „психични и поведенчески разстройства“ (F17) обира точно тази емоционална стигма и поставя нещата на чисто научна основа.
Та, по мое мнение, ако Алън Кар беше базирал Лесният начин на наука, биохимия, а не само психология, успеваемостта щеше да е в пъти по-голяма.

Винаги съм се изкушавала да мина на вейп, айкос или сам другите му модерни неща, които си ги държиш в ръката, ноооо ме е страх, че ще се увеличи количеството. За човек , който пуши по няколко цигари на ден вероятно е по-добре да си стои на старото.

Според мен е най-важно хората да са наясно с какво си имат работа. Разпитвал съм стотици настоящи и бивши пушачи. Нито един не е квалифицирал пушенето като болест.
Знанието дава възможност за информиран избор. Например:
- ще продължа да пуша, не ми се излиза извън зоната на комфорт в момента.
- ще прекратя незабавно това безумие
- ще мина на някакъв бездимен продукт, защото не мога без никотин засега.

Но когато някой заяви: "Харесва ми да пуша, не ми пука, че е вредно", или : "доставя ми огромно удоволствие"
не мисля, че това е свободен и информиран избор.

А ако знаеш колко много хора са на мнението  "Харесва ми да пуша, не ми пука, че е вредно", или : "доставя ми огромно удоволствие"

Аз няма да спра да повтарям, че това е най хубавото, което направих за себе си. Кожата ми е върха, здравословно в пъти по добре. Финансови аспекти няма да засягам.

Да, знам. Но знам също как точно е хакната мезолимбичната им система. И знам колко е трудно с хакната система да игнорираш фалшивите и да се довериш на правилните мисли. Безспорно е така. Също рискът от болести, свързани с пушенето постепенно се изравнява с този при непушачите. Но това са косвени вреди или ползи. Аз се опитвам да обясня, че става въпрос за робство или свобода. Не ти ли се струва, че сега и други аспекти от живота ти вървят значително по-благоприятно? Ако все още не си го усетила, скоро ще го усетиш, гарантирам.

Е, не е ли хакната системтата на всички пушачи?
Как тогава има хора успяват?

Разбира се, че е хакната системата на всички пушачи. Говорим за биохимични процеси, от които никой не може да избяга. Всъщност може. Ако не допуснеш хакера до системата.
Никотинът предизвиква отделяне на допамин в количества пъти по-големи отколкото при обичайни житейски ситуации. Лимбичната система възприема това като нещо изключително важно за оцеляването. По-важно от храната и водата например. Така работи системата за мотивация и награда. Благодарение на тази система сме най-успешния вид. В еволюцията тя е помогнала да оцелеем в среда на дефицит. Допаминът е молекулата на желанието, копнежа. Кара те да искаш нещо, което в момента нямаш.
Така че тази система, метафорично казано, крещи - дай си ми допамина. И когато откажеш, го приема като заплаха за оцеляването. Затова е целия дискомфорт, абстиненцията.
Успяват тези, които са готови да прекарат известно време извън зоната на комфорт, докато системата се рефрешне до заводски настройки. Все едно се е сбъгнал автопилот на самолет. И пилотът е принуден да поеме ръчно управлението.

Къде изчезна Мила? Тя е пример как може да се наблюдава въпросния копнеж (желанието за пушене) без да се опитваш да се бориш с него (защото е мощно и ще те помете), но и без да го удовлетвориш, защото нищо няма да ти стане. Лимбичната система постепенно ще разбере, че заплаха за оцеляването няма, и лека полека ще миряса.

Елора, някои твърдят, че критичният период е максимум 3 седмици. Това е подвеждащо. Кара те да чакаш нещо да се случи. Примерно да изчезне желанието за пушене. Възстановяването на ацитилхолиновите рецептори отнема до 3 месеца. А нормализирането на допаминовата система може да продължи 2 години. 24 месеца след последната цигара може да те заливат вълни на анхедония. А ти погрешно да си мислиш, че една цигара ще ти помогне. А може и всичко да приключи за дни. Зависи какъв билет ти се е паднал от генетичната лотария.
Но важна е тенденцията, че ако спреш да пушиш, нещата ще се подобряват с времето. Ако не спреш - ще се влошават.

Накратко. Природата не прощава, когато се опитаме да я надхитрим. В случая със зависимостите - да си доставим бърз и мощен допаминов ритник. Това е като заем с висока лихва. Похарчили сме предварително пари, които не сме били изкарали. Елора, успяват тези, които са готови да си платят борча.

Само на мен ли ми идва желанието за цигара с настъпването на есента? Да седна на терасата, на есенния вятър, с една голяма чаша кафе и с една цигара. Бленувам. Само веднъж..
Но ще се въздържам, няма как. Ключа е.. нито едно повече. Никога.

Да, това е допаминовият копнеж. Или по-точно споменът за него.
Когато пушим, бъркаме удовлетворяването на този копнеж с удоволствие. Изпитваме облекчение, но го възприемаме като удоволствие. Така го и запомняме. И ето, появява се след много време.
Къде е уловката? Облекчение изпитваш само ако си зависим. Ако запалиш след дълго време, когато нямаш никотинова зависимост, няма да усетиш никакво облекчение. И ще се чудиш защо не изпитваш удоволствие от тази първа цигара.  Но ще вкараш никотин и капанът ще щракне отново.

От колко време не пушиш? Как ги отказа?