Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно - тема 18

От началото на лятото не пуша. Отказах ги с книгата на Алън Кар.

Благодаря ти, че сподели и браво, че си устояла.
Между другото, стана като по поръчка твоето включване. В ядрото си Лесният начин претендира, че премахва желанието за пушене. А аз оспорвам световноизвестен метод. И ще продължавам - не можеш само с мисъл да елиминираш биохимичен процес. Желанието за пушене няма нищо общо с логиката и мисленето. Чисто физически зависимостта се изразява в увеличен брой ацетилхолинови рецептори. Няма как да ги възстановиш само с мисъл. И когато тези гладни рецептори зейнат за никотин, нека си разправят, че зависимостта била само психическа.
Това го казвам най-добронамерено. За да не си мислят хората, че те са виновни, когато се провалят с този метод, както пише и в книгата - ако методът не проработи при теб, значи нещо не си разбрал. Лично за мен, това прозвуча обидно. Според науката, когато дадено лечение не работи, не пациентът, а методът не е в ред.

И  аз го оспорвам метода.
Но не мога да отрека, че книгата много ми отвори очите и много ми помогна.
Но ето, познавам жена и след 30 години непушене, пак ще и се иска цигарка.

Промяната на отношението към проблема е необходимо и задължително. И в това е великото прозрение на Алън Кар. По-скоро търся начин как тези идеи да проработят и за хората, за които не са проработили. Аз, например направо се подразних. Как така не съм разбрал? Какво не съм разбрал? Нито в книгата, нито на семинарите някой обяснява как точно никотинът променя работата на мозъка.
Съгласен съм, Елора - отваря очите. И не бива с мръсната вода да изхвърлим и бебето.

При мен методът първия път проработи за 3 години, след което пак паднах в капана. Този път мисля да си взема поуката от първия провал, че няма нещо като “само една цигара”, и никога, никога, каквото и да стане, да не изпуша нито една повече. Мисля, че това е ключът.
Относно случаите, при които помага, но после пак се започват, (тъй като също бях от тези случаи след първият ми провален отказ), в първата книга на АК (аз и двата пъти прочетох нея), той споменава за този тип хора, и казва, че ще обсъди този случай по-подробно в следваща книга. Виждам, че наистина има втора негова книга за пушенето, та мисля да си я купя и прочета и нея.

Аз съм чела и двете книги на Алън Кар и въобще не ми са въздействали толкова, че да откажа цигарите. Да, обесняват някои неща, но до там...Книгите му за мен не са панацея за отказване на цигарите...По-скоро твърдо решение и воля от страна на пушача е рецептата...

Беба, браво! При много малко хора методът работи след рецидив.
Аз държа вероятно старата версия, защото я има в pdf и често претърсвам за интересни места и да правя справки.
Елора беше писала, че втората книга е по-добра. Но при нея май не е помогнала. Предполагам, че методът е същият, не виждам с какво може да се промени.
И да, правилно си разбрала. Това е законът за зависимостите: една доза, даже след години въздържане възстановява химическата зависимост. Има един друг метод, който е на база рязко отказване без патерици, т. нар. студена пуйка. Но методът е обогатен с доста наука и сега му казват умна пуйка
В общностите за отказване на пушене е известно като основно правило: NTAP – "Never Take Another Puff" или на български НПНЕД - никога повече нито една дръпка.
Щом си паднала в капана след 3 години, мога да ти препоръчам да погледнеш съвсем нови изследвания - психологическата умора от отказа, умората от усилията да останеш непушач. Моето мнение е, че ако приемеш пушенето за болест, както писах в по-преден пост, ще ти е много по-лесно да преодолееш психологическата умора. Просто няма да допуснеш пак да се разболееш. Направи го с уважение към себе си, без да се класифицираш като наркоман. Ето тези проучвания - https://www.news-medical.net/news/20251016/Psychological-fatigue … ning-smokers.aspx

vita е писала междувременно, чела е и двете книги.
vita, за волята, обаче, не съм съгласен. Защото воля и зависимост са несъвместими. Даже бих казал, че хората с най-силна воля поемат най-големи щети при опит за отказване.
Воля си трябва, разбира се, но се проваляме ако разчитаме на гола воля.
Решителност, здрав разум, ей такива неща. Но според мен най-важното информация. Тя е оръжието, без нея сме с голи ръце срещу силен и коварен враг.

И втората книга е хубава.
По-подробна. Абе забравила съм вече.

Да, аз съм чела за случаи, при които хора десетилетия не пушат, после само една и .. пак попадат в капана. В този ред на мисли не знам дали има истински, перманентно бивш пушач. Или веднъж пушили, си оставаме непушещи пушачи просто.
При мен пък с “воля” не става. Огромно страдание и мъка ми е всеки момент, имам чувството, че се лишавам от нещо във всяка секунда. Точно както А.К. го описва, волевия метод. Точно по този начин го чувствам и аз, както той го описва, като безкрайно, несвършващо мъчение и лишение. При някой явно това помага, а книгата не. Важното е човек да намери какво на него му действа, явно не е универсално при всеки.
Да, на пдф е първата книга. Новата не знам дали я има на пдф, нито на Бг, нито на Английски. Но наистина искам да я прочета. Ex-smoker, а твоята история с цигарите каква е?

Сега съм на година и 2-3 месеца. Преди няколко години имах опит с провал след 2 месеца. Чувствах се точно както описваш - лишен от нещо много ценно и то лишен перманентно. Не приех загубата. Чудех се защо се провалих. Започнах да разпитвам бивши пушачи. Най-честият отговор беше - всичко е в главата. Нищо конкретно, но сякаш вълшебно копче са натиснали.
Започнах да изучавам как работи главата
Интересно, че не от книжки за отказване на цигари ми дойде просветлението, а от книга как точно работи човешкият мозък. "1000 мозъка" на Джеф Хокинс. Най-простичко казано, 2 съществени неща от тази книга касаят казуса пушене.
1. Старият и новият мозък често са в конфликт и това обикновено е мъчително за техния собственик.
2. Мозъкът е като черна кутия, информацията постъпва чрез електрически импулси, които се обработват в различни центрове. Това означава, че нашите представи за света може да се отличават от реалния свят. И най важният извод за мен - единственият научен начин да проверим дали представите и вярванията ни са реални и коректни е като допуснем противното и се опитаме да го докажем.

И така, допуснах, че моите вярвания за цигарите, че ми доставят удоволствие и т.н. са погрешни. И...успях да го докажа. И то абсолютно категорично.

Второ. Всички методи, които се опитват да премахнат желанието за пушене, са обречени на неуспех. За мен това са опити за емоционална лоботомия.

И си разработих собствен метод. Когато изпитам желание за пушене, имам две възможности - или да го удовлетворя, или да се боря с него, защото е неприятно до го изпитвам. Като приложих допускане на противното, стана ясно, че нито едното не работи. И тогава се появи третата възможност - нито да се боря с желанието, нито да го удовлетворявам. Просто му освободих пространство, нека си съществува колкото е нужно.
Емоциите трябва да се освободят, за да могат да си отидат. Затова трябва да изживеем даже и неприятните.

Това е моят метод, не го налагам, но нали питаш