Политиката на България - епизод осем

Предложеният проектобюджет е стъпка в правилната посока и значително подобрение спрямо преложеното декември.

Но е недостатъчен сам по себе си.

Дефицитът равен на 5.7% от БВП изглежда страшен, но това е реалността и наследството от над 5 години силно безотговорна фискална политика. Няма как да се очаква, че дефицит равен на 7-8% от БВП може да бъде смален до под 3% в рамките на по-малко от половин година.

Напомням, че този бюджет ще влезе в сила вероятно август, т.е. ще действа едва пет месеца от цялата 2026. Останалата над половина от годината е заварено положение.

Положителното е, че се предприемат някои ясни стъпки към фискална консолидация и то именно по линия на текущите разходи. Положително е и че не се преследват нереалистични цели в приходната част. Ето основните силни страни на бюджета:

1. Премахват се автоматизмите за определяне на заплатите в бюджетната сфера, както и обвързването на минималната работна заплата със средната.

2. Разходите за персонал се замразяват в номинално изражение и се предвижда да се свият до под 10% от БВП още тази година в сравнение с 10.7% през 2025.

3. Новото правителство залага далеч по-реалистични цели в приходната част в сравнение с това, което залагаше предходното редовно правителство.

4. Коригира се политиката на неспирно източване на държавните предприятия. Що се касаят дъщерните им дружества и дружествата с над 50% държавно участие е капитала се предвижда вземането на 70% дивидент, в сравнение със 100%, което стана редовна (порочна) практика през последните години.

5. Въвежда се по-строг подход към новите капиталови проекти. Стартирането на нови проекти се спира докато не се завършат преходните.

6. Не се предвижда опоскване на капиталовите разходи за целите на консолидацията. Всъщност се предвижда покачване на номиналните капиталови разходи спрямо нивата през 2024/2025 не само през настоящата година (заради очакваните пари по Фонда за възстановяване), но и през 2027 и 2028.

Както казах - все стъпки в правилната посока. Но дали са достатъчни? Според мен има нужда от по-амбициозни цели в по-дългосрочен план от заложените.

Предвижда се дефицитът да спадне на 3.8% през 2027 и след това 3.0% през 2028. Според мен правителството може и трябва да е по-амбициозно от това. Смятам, че е напълно възможно бюджетният дефицит да бъде напълно елиминиран в рамките на един пълен редовен мандат (4 години).

Елиминирането на дефицита не е някаква фикс идея, а необходимост, ако искаме да спрем ръста на държавния дълг. Което е силно препоръчително, особено в настоящия период на високи лихви на финансовите пазари, който не изглежда вероятно да си отиде скоро.

Освен това, в контекста на застаряващо население и съответно хронично задълбочаващ се дисбаланс между приходи и разходи при основно разходопокривна пенсионна система (каквато е нашата), фискалната политика трябва да е структурно "по-стегната". Съответно крайната цел трябва да е поне нулев дефицит или дори бюджетен излишък.

Ясно е, че няма как за по-малко от половин година да се проведат сериозни структурни реформи. Може да се направят само някои базови корекции по основните фискални параметри. Но структурни реформи СА необходими. И за да има стимул да работи в тази посока, аз бих искал да видя по-амбициозни фискални цели от страна на правителството що се касаят следващите няколко години.

Например, крайната цел на средносрочната фискална рамка трябва да е дефицит от 2.0% през 2028, тоест задържане на темпа на консолидация планиран за 2026 и 2027. С идеята след това да се продължи (но с по-плавен темп) към пълно елиминиране на бюджетния дефицит във втората половина на редовния мандат до 2030.

Това е напълно постижимо, ако се проведат структурни реформи, които да оптимизират и съкратят разходи, особено в крайно раздути сфери като МВР и съдебната система. Засега се предвижда много лек спад на разходите в сферата на МВР и съдебната система.

Силно се надявам в проектобюджета за 2027 да видим по-амбициозни мерки. Уви, имам сериозни съмнения дали това ще се случи, защото извън новия финансов министър, екипът в МФ не вдъхва увереност за съществена промяна. Ключови заместник-министри са добре познати лица от предходни управления, свързвани с ГЕРБ и ДПС.

Със стари кадри ново управление прави ли се?

Накрая - няколко думи за най-кресливите критици на този проектобюджет. С искрено отвращение наблюдавам как тези, които през последните години издълбаха огромната дупка в бюджета днес го играят най-яростните фискални ястреби и най-комптентните експерти по фискална консолидация.

Ако имаха какъвто и да е свян лица като Асен Василев и Теменужка Петкова нямаше да смеят и гък да кажат в момента. ГЕРБ, които след като миналата година тотално съсипаха състоянието на публичните финанси днес по възможно най-наглия начин квичат до небесата защо от "Прогресивна България" не правят повече и по-бързо за оправянето на техните бакии. Пълен потрес.