Августовски бебета 2024 г. - Тема 7

За съжаление вие имате предимството да имате избор за вкусна храна навън. Живеем в малък град и по ресторантите е откровено гадно, има сносни пици, че и бургерите не са ми по вкуса(никъде), тук-таме сполучливи места с определени неща на обедно меню, НО далеч не стават за всеки ден. Идва и моментът, че ако си свикнал да се храниш с домашно приготвена храна, без пакетирани и полуфабрикати, тази в ресторантите не ти харесва. Вкъщи се яде всичко, не ме разбирайте че не ядем бургери и пици или хот дог, но си ги правим у дома с мое тесто за бриош питки или пица, домашно месо/ колбаси и тн. Вкусът просто няма равен, а за това, че ползвам бутилка олио сигурно по година, не искам и да отварям. Готвя с масло, изобщо не може да се сравнява с гадориите с които работят в заведенията. По обедните менюта супи и манджи с по чаша олио в чинията, как да го дам на децата?
Майка ми едно време правеше по един казан супа и една тава нещо си с картофи и се ядеше по цяла седмица, гнусило ми се е да отворя хладилника, като знам, че пак това ме чака. Моето не е добре за мен, ама поне се надявам децата един ден да го оценят.
Отнесох се, затворила съм се в една рутина манджа-деца-работа-манджа-деца, която ми тежи, но откровено не виждам как мога да изляза от нея, допускам и че вината си е моя.

Разбирам те. Всяко нещо си има цена. Ние пък живеем в пренаселена бетонна джунгла, гледаме се и се слушаме съседите от отсрещния блок (които са на 10 метра от нас), парк наблизо йок, паркоместа 0, за сметка на това стабилен трафик и тн. Така че поне се възползвам от предимствата, които предлага тази локация. Ако бях в твоите обувки сигурно и аз щях да готвя повече.

И все пак може да пробваш да разхлабиш малко режима, например само с 1 топло ядене на ден. На който не му харесва, да не яде. И нищо няма да им стане на децата да ядат филии с лютеница за вечеря. Нали правиш и домашен хляб? А ако добавиш и салата, и /или таратор, пък ще си е съвсем ОК от здравословна гледна точка. В Германия например стандартно се яде само на обяд готвено, а вечерята е сухоежбина.

Другото, което ми хрумва, е да включиш мъжа ти в дейността. Колкото и да не му се занимава, да няма време или да не умее, все едни пържоли ще успее да сложи във фурната. Някои неща се правят буквално за 5 мин. Даваш точни инструкции, излизаш и това е.

Напълно подкрепям. И вкъщи се яде само готвено именно заради продуктите и малкото мазнина. Аз затова и не мога да разчитам майка ми или свекървата да ни сготвят, то ще е с пръст олио отгоре.
Преди децата готвех всеки ден, сега готвя същите неща, но съм преизчислила продуктите и ги правя за 3 дни (днешния+още два) и това е за обяд и вечеря да има различно. Сутрин и следобед се ядат по - леки неща без готвене - кисело мляко, плодове, смутита.
Засега и квасът ми е жив и правя хляб, но си признавам, че няколко пъти беше на ръба.

Истериите при нас са на макс. Направо не мога да си позная детето. Реве, тръшка се, извива се, мята се, едвам я пазя да не се пребие по време на криза. Прочела съм сума ти статии и една книга за тези неща и никоя тактика не действа хора… Нямаш правилен ход просто. Дори да я гушна не дава, блъска ме, мята се.. Иска нещо, дадеш ѝ го - не го иска, махнеш го - реве за него и после пак. По половин час в най-добрия случай.
Една приятелка ми каза, че продължавало до 5г. Някой да ми каже, че не е вярно, моля..

Малкият поне засега е по-кротък и от нея като бебе, ще видим след време.

В цялата тази лудница, успяхме да се организираме и с кумовете да идем до обредна зала да се оженим. След две деца, най-после се наканихме на 8-мата ни годишнина сключихме брак.

Честито, Кукличка! Много семейно щастие и любов вш пожелавам.

За хапването мисля, че голяма роля има и таткото какво яде. Мм лятото кара на плодове, салати, кисело мляко. Ако има готвено, ще яде. Ако няма, няма да се кахъри. Малкият пък на всяко ядене иска "фляб". Отваря очите и почва "фляб, фляб, фляб с масло".  С триста зора почна да гризе и кашкавал. Едва го убеждавам понякога поне обед и вечер първо да яде нещо друго и после хляб. Вашите как са с хляба, как го комбинирате с готвеното, какви количества ядат?

Аз да му правя компания и аз ям големи количества хляб. Иначе само аз натискам за готвена храна вкъщи. Свекървата се натиска да готви и за детето. И всеки път слага много "малко сол и мазнина" и всеки път е солено дори и за мен.

Кукличка, според мен при Юлето не е само тръшкане от възрастта, а си изживява второто човече вкъщи. Ако се опитваш да я игнорираш или нещо подобно, трудно ще стане. И аз моя се опитвам да го убедя, че намя да ми се налага като пищи и реве, и гледам да не му угаждам в това състояние. Но просто виждам, че трябва да го гушна и да го успокоя някак си.

Честито, кукличка! Още много години семейно щастие ви желая! При Юлето е период, може и да ревнува от бебето, но като цяло от сега се започва тръшкането. Сара също почна да се тръшка, а до година и половина беше благо и спокойно бебе. Ще отмине, после пак ще дойде, после пак ще мине и така.. И все пак се подписвам под твърдението, че момичета се гледат по-лесно от момчета. Синът ми ми стопяваше лагерите, а с момиченцата като че ли някак по-лесно се случва всичко.
И аз съм от готвещите всеки ден. Не сме свикнали на храна от ресторанти изобщо, много рядко, когато не съм добре и не мога да стана от леглото, поръчвам храна отвън. А децата са много щастливи, защото за тях е събитие. Но и тримата ядат варени макарони, яйца, кисело мляко, така че това винаги ми е вариант за нещо набързо. Отделно хладилникът е почти винаги добре зареден и лесно измислям какво да сготвя.

Благодаря ви за пожеланията!

Маги, игнорирането изобщо не е вариант. Много ми е мъчно да я гледам така тъжна, а да я оставя още повече, отделно и без това се притеснявам да не се чувства пренебрегната заради бебето, че игнорът е неприложим.
Клякам на нейното ниво, говоря ѝ за емоциите ѝ, за нашите, че я обичаме, че сме тук за нея, опитвам да я изведа от ситуацията, от помещението, да отвлека вниманието и т.н. Забелязвам, че някои от нещата действат, но ако я хвана преди да е ескалирало. Ако изпадне истерия нищо не помага, стоя до нея, говоря и чакам. Един път ме блъсна както бях клекнала и паднах назад, друг път в опит да я гушна ме ритна в операцията точно след секциото сега с малкия..
Да не се оплаквам само: закрепихме съня засега, ляга нормално, спи до 6:30-7ч без да става поне тя.. Отделно е доста грижовна и мила с бебето. Гушка го, целува го, слага му чорапите, когато паднат, дава му бибата. Много са сладки. Стига да е в настроение е прекрасна.

Прочетох малко по диагонал. И като нищо ще се окаже, че съм малко ни в клин ни в ръкав, но все пак. Нещо, което съм ужасно щастлива, че Макси научи тогава и сега Лео също:
Когато започне някой да ми се тръшка първо го оставям да си пореве. Не ги чакам да се "нареват" понеже са се метнали на майка си и един път почнат ли, ще е до откат. Но след известно време някак по усет вече, питам "искаш ли да се успокоим?". Много важно, НИЕ, съвсем спокоен тон, ако откажат, да продължават. В почти всички случаи съм уцелила момента да попитам и получавам съгласие. Приближавам се, хващам за ръчички и започваме да дишаме дълбоко. Вдишваме през носа, издишваме през устата (тази вече подробност за Макси, Лео още не е толкова напред). Успокояват се доста бързо, след малко вече всичко е наред, питам все пак "готов ли си" и може да продължим още малко, ако има нужда. Случвало ми се е с Макси аз да спра и да кажа, че аз съм готова, но продължавам да го държа за ръце и той да диша дълбоко докато той е готов. Не съм сигурна как точно съм научила Макси на това, с Лео е една идея по-лесно, че го вижда като практика с брат си. Но смятам, че е едно от най-ценните неща, на които съм ги научила. Макси в момента има случаи, в които сам идва и казва "мамо, хайде да се успокоим". За мен това значи, че той знае вече от какво има нужда и какво ще му помогне, което обаче е и нещо, което той може да направи сам за себе си, ако е в градината или в училище и има нужда да се успокои.
Другото ми велико постижение с Макси беше реакцията му на думата "опасно". Едно е да кажа, че нещо не може, или да внимава, но в момента в който кажа, че нещо е опасно, това за него беше най-висока степен на внимание и моментално спиране на опасното поведение. Но и това не знам как точно се е случило. Сега вече е голям и разбира много повече, така че няма нужда от такова кратко нещо. За Лео това не работи така.

Честито, Кукличка ❤️ много по 8 да имате.

И ние залагаме на готвено отвън, скара мъжо прави, салати, таратор, понякога вредни неща. Като цяло подреждането из нас ми отнема много време, изобщо не знам хората как се справят с всичко, включително и с готвене.
Само мисълта, че няма да е все така ме кара да не се впрягам толкова много.

Честито, кукличка, да сте много задружни и да се разбирате по всички важни въпроси!

Относно истериите, според мен също семейната динамика е повлияла, няма как да не изпитва ревност. Но с времето ще се успокоят нещата. И с моето дете не работят голяма част от стратегиите от книгите или пък аз не ги прилагам правилно.

Не съм съгласна, че сега започвало тръшкането и истериите, при нас започна от 10 месечен. Редуват се периоди на затишие и на ескалация. В момента сме в затишие и в интерес на истината се случва само когато е преуморен.

И ние закрепихме съня, решението беше матрак на пода в детската стая, където се приспиваме. Той има избор дали да спи в кошарата или на новия матрак. Редовно се случва да заспи на едното място и по някое време да се премести 😀

И нашият сън е закрепен, заспиваме на нашата спалня и то доспа бързо.Сам си ляга, вика ме при него и така…
Не е оптимално, но…знам че може да е и по-лошо.
И при нас истериите са от миналата пролет…последните дни са намаляли….но е затишие пред буря.
Вики, това с успокоението е супер! Ще го пробвам и у дома.
Вкъщи драмите са с каката в момента…постоянно хленчене и тръшкане, особено след градина е кошмар.

Да ви похваля бебко…кара баланс колело от месец и днес се засили и вдигна крачета, около 1 метър мина.

Вики, това е много хубав подход с успокояването. Ще започна и аз така да му казвам, много ценно умение е да се саморегулират. И аз съм забелязала, че първо трябва да си поплаче, да си изкара емоцията, не може веднага да ме чуе.

Гери, в октомврийската тема има мама Zimk, която е успяла да научи на гърне с вашия метод, но е с момиченце. (Както казах, за мен има разлика от пола).

Момичета, при нас сега започна трудно заспиване,дори и да е изморен (играл ,дивял) пак първо има концерт ,после заспива.На земята има матраче той си избира дали в леглото  и на земята.....С памперса изведнъж започна да стиска по два часа ,а чвера като го оставих на ясла до обед не беше ходил ,което никак не ми хареса ,че е стискал.Има ли някое друго дете да стиска по часа. Обяснявам си го ,като че не е имал достъп до тоалетната . За готвенето , ние сме като Милива случва се на ден да правя два пъти  ядене,освен това и печива и десерт.За радост обачемоя мъж се изявява в кухнята ,дъшеря ми също, не е много за радост,зашото след мъжо е една голяма бъркотия и тъкмо съм си изчистила и се почва наново. Радва ме ,като чета ,че сте здрави, че има сключили брак, че има ходили на почивка и върнали се щастливи.Аз все не съм на кеф и вече почнах да омръзвам на фамилията с настроенията си .За капак се сецнах и вече седмица няма кой да ми оправи кръста тук,изпитах носталгия за Бг ,там ми боцнат един флостерон и се оправям ,тук направо стена от болка и нищо не се прави по въпроса , ще бъда явно войн до последно.

Pilala, не разбрах колко дълго е стискал? Според мен зависи от приема на течности. Моето не пие по много вода и общо взето пишка през час и половина, може и два. Но с тия краставици и диня се върнахме в първи клас с памперса, слагам му го следобед и за следобедния сън, защото хем пиша често, хем го мързи да стане от сън и да се изпиша в гърнето. Ако го слагам често на гърнето, се сърди.

Дано ти се оправи кръста бързво.

Маги , вкъщи спряхме да го подканяме ,вече месец е без памперс и от няколко дни сам тича към банята и във всяка стая гърне ,за да му е в близост докато играе. Само че забелязах като сме навън , стиска може би защото не знае къде, да аз го събувам да напишкаме някое дърво, но с баща си е различно .Та на въпроса на градината също не е видял гърне и не могъл да си отвори врата да стигне до тоалетна, т.е ако не са го и завели ....оставих го в 8,30 до 12 не беше пишкал.Това са близо 4 часа и ако продължи д аго прави се притеснявам да не си докараме някой проблем с бъбреците.

Pilala, не се притеснявай за 4те часа. Нощем като спят минават повече от 4 часа без пишкане.