Августовски бебета 2024 г. - Тема 7

Pilala, и ние имахме ден с 4 часа пауза, третия ден без памперс, и ми беше притеснено. Ако детето не приема дост течности, топло е и се поти, и нещо го смущава, може да се случи, но ако е редовно, си права да се притесняваш. Говори в градината - те не ги ли подканят поне веднъж. Като виждам колко е трудно с едно дете, не искам да си представям 20 на разл възраст. Моето си чопли пъпките, докато е на гърнето, днес рязах етикета на бодито, че му пречеше, пипа джапанки, разсейва се от всичко, чак забравя за какво е седнал там.

Просто всички, които твърдят публично, че нещо, свързано с отглеждането на деца е лесно, трябва да бъдат санкционирани. Тридневни методи, 5 стъпки, 6 прийома, равни интервали от време... нееее... всичко е проба-грешка, много търпение и маймунене от родителя,  другото само ни кара да се чувстваме тъпи и нескопосани...

Ааа, Маги, не така, има деца еднорози. Включително тук, няма да ги назовавам поименно, те си знаят 😜
На мен от самото начало ми беше много трудно, въпреки че в голяма степен се смятам за привилегирована (например в сравнение със семейства, където всичко пада само върху майката или където има сериозни проблеми), към настоящия момент продължава да ми е трудно. И вече си има и съвсем обективни и конкретни измерения, които не се обясняват с характер, например забавянето с речта, за което ни предстои много работа.

Пилала, как така за 4 часа в градината никой не ги е завел до тоалетна/гърне? Там всички деца ли са с памперси? Дори и да са всички, говори с персонала и обясни, че сте в процес на приучаване и настоявай да го водят на всеки час. Много ми е странно, как така не го правят, в Германия нали са много по-гъвкави се падат 4-5 деца на възпитател?

Привет момичета!

Гери , включвам се за да изкоментирам темата със забавянето на речта.Сподели какво наблюдаваш ти като забавяне?
Аз имам близнаци по-големи , казвала съм го .Та те на година и 6 месеца говореха много .. на година и 8 ми казваха какво е станало в яслата .. въобще , много развити и разбиращи.
Сега малкия е много различен , и аз като теб съм си притеснена.Водих го на логопед вече няколко пъти за оценка , водих го на невролог , ерготерапия .. бях записала и за психиатър , но се отказах да пътуваме в жегата , че той яко мрънка в колата.
Въпреки , че всички специалисти ме успокояват аз виждам , че той е назад.Има вече доста богат речник , но ползва думите като сочи в книжка или ако ги види.Спонтанна реч да си поиска нещо е само -дуда и биситки.От 1 месец почна да вика кака, бати , тати .. иначе изобщо.Мен например не ме вика или търси от другата със да речем.От 1 месец и почна да сочи с пръст навън , като види нещо и иска да покаже .. преди това не , също притеснително за мен.
Изключително много се съсредоточава в нещо , което му е интересно и колкото и да му викам името , понякога не се обръща.Имаше момент дето въртеше колела .. доста често , а пък не иска да кара тротинетка или баланс колело.
Обожава да се катери , да се мята , да тича.. но социалната част му бяга.Не ме целува , гушва се в мен , но не ме прегръща той с ръчичките.И не на последно място , мнооого трудно заспиване , как ще е в яслата не знам.Още го приспивам на ръце , защото легна ли го просто слиза от леглото и си обикаля , превъзбужда се и после няма да заспиване.
Накратко специалистите ми казаха , че детето се развива в рамките на нормалното .За тях беше шок че брои до 10 и разпознава цифрите.. и се впечатлиха  и сякаш не обърнаха внимание на моите притеснения.
С махането на памперса също сме до никъде , защото не казва.Иначе ако го заведа пишка , но сам да каже-не.
От скоро му давам една течна омега , препоръча от невролога.Смятам , че има лек напредък , дали от нея , дали от времето което минава.Ако искаш ми пиши на лично да ти я изпратя.

Аз съм споделяла, че големият ходи на логопод от този месец спря индивидуалните часове и го пуснах в предучилищна група пак при логопедката /там пише, преразказва и изобщо занимания, които са в учебната програма в градината и каквото аз му давам вкъщи/.
Та реално почти 4 години си ходи. Сега Ивайло на неговия фон по онова време говори много изброява наименованията на роднини, името на батко си, ам, ако, вода, слуша и се опитва да повтаря думи. Каканижи и напълно неразбираеми звуци /от логопедката знам, че това е напълно нормален етап/.
Мисълта ми е, че ако детето има забавяне с речта има два варианта /да навекса самостоятелно и от раз да проговори или да се работи по проблема/. Не е страшно, но финансово не е хич приятно.

Marbella, привет. Аз лично единственото притеснително, което виждам, е приспиването. Но там може и въпрос на навик да е.... Моето дете също не кара тротинетка (иска само да се вози), баланс колело те първа ще му вземаме. Ако детето ходи и бяга координирано, катери се по пързалки и подобни почти самостоятелно, обича да се люлее, ще прокара и баланс колело. Ние едно време на 2 години и без баланс колело и тротинетка сме прокопсали.... някои неща  просто са повече мода и по-малко необходимост.

Това, че детето се съсредоточава и играе самостоятелно по-скоро е голям плюс. Концентрирането на тази възраст и на всяка друга възраст е много важно умение и трябва да бъде поощрявано.

И моето дете не ме гушка и целува, но и през ум не ми е минало да се  притеснявам от това. Нито пък го уча да го прави. Това не са толкова социални жестове, а ддз по-лични и спонтанни прояви на привързаност. Ако го учех, щеше да ги прави, просто не ми е хрумвало.

Той милият нали през зимата живее отшелнически и сега все още свиква с присъствието на деца наоколо. По площадките им крещи "няма, няма", като тичат към него, особено по пързалките, но почва да свиква и той с лудницата.

Събирам го с едно детенце на 4 г. с братче на година и половина. С баткото играем заедно. Вчера баба му дойде и беше много смутена от играта ни, че внукът й бил седнал на земята (майка му не му прави забележка, съответно аз също). Накара ме да се почувствам все едно съм very bad influence за внучето й. Майката ми дава смесени сигнали... Не знам дали да се натрапваме за в бъдеще. Изобщо по площадките се чувствам малко като... нали знаете като си търсиш гадже. И гледаш кой на теб ще ти хареса, ти на кого ще направиш добро впечатление. Засега с единствената майка, с която си разменихме телефоните, не си звъним...

Оф днес, беше много разлигавен. Това лигаване много ме изважда от равновесие. За да слуша, трябва нон стоп да го ангажирам, да приказвам. Аз отпусна ли се, той се отпуска на макс. А на баща си как се глези, направо... Ако съм си взела малко време за мен, и ги оставя двамата, после ми излиза през носа...

Magrat права си , някои неща са мода.Просто като излезем на площадката 90% пт децата карат а моето се шляе.
За приспиването и с невролога говорих , но заключението беше , че по-трудно се отпуска и че има и такива деца.
Иначе не се концентрира винаги , тряжва нещо да му е харесало много .. иначе прескача от една в игра в друга през 3 минути.

А на площадките като цяло е мъка , или някое дете пищи ако твоето само е докоснало нещо негово , майката в повечето случаи не реагира никак.Или нашия като е малък го блъскат по-големи .. никой нищо не отстъпва , има доста големи и невъзпитани деца дето някоя баба го “наглежда” ама чопли семки на 20 метра и не гледа изобщо.Та площадките са приключение.

Деси със сигурност сега след като навърши 2 пак ще го заведа на логопед.Големите също ходят , но те заради звуци главно.Не ме притеснява , че ще ходи.Аз се бях шашнала , че е нещо по-сериозно нарушено в развитието му.
На есен тръгва на ясла и се надявам повечето общуване с връстници в различна среда , да го подбутне.

Marbella,

Момчил казва точно 20 думи, от които само 5-6 по негова инициатива, основно “ам” - ползва се за всичко, което отива в устата (храна, вода, биба), “дай” - ползва се за всичко, което иска, дори да няма “даване”, например като иска да му говоря нещо по книжките, също така “долу” и “там”. Изречения напълно липсват.

Много му е трудно да повтаря, децата около мен, дори няколко месеца по-малки, с лекота изговарят “жаба” (една от най-лесните думи), той изобщо не може много звуци, включително Ж, З. В яслата общува изцяло с жестове и дърпане за ръка/крак - реално те ме насочиха, че това не е адекватно за възрастта му. Посъветваха ни да пробваме ерготерапия и логопед.

Ходихме на консултация при ерготерапевт - честото ходене на пръсти е проблем. Някои рефлекси не са му интегрирани, вероятно следствие от ранното прохождане и недостатъчно лазене. На тази възраст трябва вече да могат да се концентрират над дадена дейност за 10тина минути, да играят ролеви игри, да приемат по-лесно граници. При нас за съжаление не е така. Особено поставянето на граници е проблем. До скоро бях убедена, че ние родителите сме виновни, но вече разбирам, че роля играят и сензорни дефицити, откровено изоставане, които го карат да тества граници по-настоятелно и да продължава с едно и също провокативно поведение много по-дълго от повечето деца. Разбирам и че е имало знаци много по-рано, например супер интензивното лапане на всичко (навън включително), много по-изразено от повечето деца, е било знак за хипосензитивност (недостатъчна чувствителност към стимулите). Дивотията му, непрекъснатия стремеж към движение също. Яд ме, че не сме се сетили по-рано да потърсим професионална подкрепа, всички казваха характер е, със сигурност има и тежък характер, но не е само това.

Иначе е социален, добре се чувства в яслата, иска да има деца около него, научи се да ги гушка и милва. Което ме успокоява доста и ми дава надежда, че ще бъде екстроверт и лесно ще се вписва в колективи. Но липсата на реч много му пречи в общуването, той го осъзнава добре и се дразни.

Той нашия даже и искам и дай не казва.По други методи стига до желаното.
Какво е мнението на ерготерапевта?

На моя близка детето , чак на 2 години и 2 месеца почна да отпуска и да казва думи и сега за 1 месец е коренно различно дете.Аз също виждам напредък затова лек и се поуспокоих , но мисля пак да посетим логопед и детския психиатър , за да съм сигурна , че не изпускам нещо.

Гери, не се ядосвай и обвинявай! Ние (почти всички тук) сме родители за пръв път и се учим в движение. Вярвам ,че всичко ще бъде наред и това ,че забавя речта да не е знак за проблем

При нас говоренето отдавна е с изречения, сега дори ме кара да му показвам букви Вече разпознава 13 букви.. не си мислете,че аз съм болен мозък, той сяда и си казва “Още букви” и чака да му ги пиша,а когато му омръзнат иска друга “нова буква” . Това смятам ,че мога да броя за успешна концентрация.
Площадките иначе и при нас не са хит, вече от 2 месеца не иска да стои изобщо, нито пързалки, нито нищо не го задържа. Обича да рови в земята,да вади камъни, капачки…….. боклукчийска работа общо взето Но и при нас така си “гледат” децата от 20 метра ,че даже и повече
Какво сложихте в аптечките за море? Какво давате против повръщане ?

Герка…караш ме да се замисля…има доста думи в речника, но повечето не ги изговаря правилно….аз знам какво значат и чудесно се разбираме, изречения не прави.

Симбо, браво! И дъщеря ми на ненавършение 2години, знаеше всички букви от азбуката, малко по-късно почна да ги “пише” с дървени пръчици и после и с молив…децата са различни, като имат интерес към нещо много лесно и бързо се научават.

Гери, направо настръхнах! Ти описваш едно абсолютно нормално дете, което персоналът в яслата те е накарал да вярваш, че е с дефицити, най-вероятно, за да си сформират група, с която да оправдаят назначаването на логопед (вероятно вече избран). На площадката в квартала ми има голяма група деца, родени именно през юли и август 2024. Едно говори напълно разбираемо с изречения (!?), по-голямата част бърборят 10-ина думички от типа "баба, тати, дай, вода, да, не, няма", има и няколко, на които не съм чувала гласовете. Всичките обаче реват, тръшкат се, ровят за играчки в кошовете на чуждите колички, блъскат се и се прегръщат помежду си - то в това им е голяма част от интеракцията. Дърпането за ръка си е обичайна част от общуването между децата и те си се разбират помежду си, че това е подкана за игра на конкретно съоръжение. Почти всички са с памперси, изключенията чак няма смисъл да ги споменавам - толкова са малко. Събирането на камъни, кестени и т. н. е любимо занимание на всички. Дали детето ще слага откритите предмети в устата зависи само и единствено от това доколко му е важно дали даденото нещо става за ядене и дали е вкусно. Моят син пък не слага в устата нищо, което не му подавам аз с моята ръка. Не иска да докосва храната не с пръст, ами и с пръчка не иска - чистофайник е. Чак не вярвам, че в яслата за седмица ще се научи да яде с лъжица сам без да се цапа, но всички наоколо това ми казват, че ще стане.

Така че бъди спокойна. Като човек, който има близък с аутизъм, ти казвам, че отклоненията в развитието не може да не бъдат забелязани. Ако ги има, ти няма просто да се съмняваш - те ще са очевидни и за теб, и за всички околни. Дай си спокойствие.

И според мен детето си прави абсолютно всичко нормално за възрастта.
Но и друг път съм споделяла, че проблемът идва от персоналът в яслата - масово не им се занимава, къде вода не им дават да пият, че да не ги сменят, къде ги държат напикани/наакани, къде ги наказват изолирани в други помещения...масово не желаят поставяне на камери, за да може черно на бяло да има нещо при поставен проблем.

Вятър, това за яслата не е вярно. Частна е, нямат никакъв интерес от подобно нещо. По принцип частните ясли работят с логопеди, които не са на щат при тях, а просто имат договор за посещения и занятията се доплащат от родителите. В нашата обаче от известно време няма, тъй като дамата имала семейни проблеми и не се знае нито кога, нито дали изобщо ще възобнови работа.

Напротив, аз съм им благодарна защото са забелязали нещо, което изобщо не е ОК, именно ходенето на пръсти. И са преценили, че е полезна консултация с ерготерапевт. Жалко е, че в повечето държавни детски заведения дори не знаят какво е това.

Подозирах, че няма да ме разберете относно лапането, нормално, само който го е преживял, може да разбере. Беше преди 1г, слава Богу отмина този период, но не и спомените. Напълно съм наясно, че всички деца са слагали в устата какво ли не, но при нас беше толкова екстремно, че околните майки откровено реагираха с погнуса, вътрешна благодарност, че не е тяхното дете, че и добронамерени съвети да му дам биберон в устата, че да се поспре малко.

ПП Изобщо не съм експерт по темата ранно детско развитие, вярно, че малко по малко задълбавам сериозно, но все пък съм лайк. Сензорната дезинтеграция не означава аутизъм. Ако иска Маги да се включи с разяснения.

Вятър, на Гери детето е в частна ясла. Та нямят лична изгода от нищо. Нито ще им назначат логепед, нито нищо.

Напълно нормално е дете на 2 години с 10-20 думи да отиде на логопед. Дете на 2 години не е дете на 2 години и 6 месеца, а дете точно като нашите, плюс минус седмица-две, няма закога да се отлага. Също е нормално по площадките да не си показват пълния потенциал. Примерно моето не се отпуска пред всеки да говори, засрамва се (да го кажа меко. Че има деца, които много трудно се отпускат да говорят на ново място и пак са за логопед и психолог, нарича се селективен мутизъм).

Както Гери сподели, има деца, които са по-малко сензитивни и стремително си търсят стимули, и деца, които са твърде сензитивни (на шум, на допир, светлина консистенции на храни, миризми) и всеячески се опитват да ги избягват. Това е много общо казано. По-сложно е и има всякакви вариации. Специалистите използват един инструмент сензорен профил се казва (sensory profile), за да видят в коя сензорна система (те са най-общо казано 8 - вестибуларна, тактилна, проприоцептивна, обонятелна, за вкус, слухова, зрителна, интероцептивна) какъв тип е чувствителността и какъв тип е реактивността. Има деца, които са с ниска чувствителност и си търсят стимули, има деца с ниска чувствителност, които стоят и нищо не предприемат (изглеждат по-спокойни и летаргични).

Примерно моето е по-чувствително към дадени консистенции при хранене и или ги отказва, или ги плюе. Също не обича да пипа всичко и иска да го мия, затова го насърчавам да изчака с миенето, да пипа пластелин и тебешири, и т.н. Играта с пластелин е моя гордост. Да се похваля малко сама себе си.

Та не всичко е аутизъм, не аутизъм. Има огромен спектър от всякакви вариации на работа на нервната система, които могат да затормозяват ежедневните дейности. Много родители и дори педиатри не им обръщат внимание, защото детето е клинично здраво, често това се отдава на черта в характера или нещо наследено. Но едното не изключва другото.

Примерно, вчера манджата от кухнята, детето не я хареса, И аз не я одобрих, вероятно по същите причини - имаше СТРАННИ парченца картофи. Само че аз не мога да си казвам ми то и аз съм така, и баща ми е така, защото не знам при детето колко е изразено. Не знам с моето по-меко и страхливо родителство дали няма да задълбоча проблема. Не го насилвам да яде нищо, разбирам го, но гледам и да внимавам. Не ще ягоди, не ще кайсии, не ще даже пъпеш сега (а мин година ядеше). Банан да яде с вилица, ей такива работи....

Много ми е полезно да чера постовете на Маги, благодаря ти! Някои неща ги знам, някои карам по усет, но така обосновано написано ми е приятно да чета
Гери, Бояна все още слага повечето неща в устата си, не е толкова зле като преди, но лапа 90% от нещата които набара (камъни, капачки, топчета, фигурки, части конструктор, КОСТИЛКИ намерени на земята). Ми нормално е, не е нормално за всички, ама .. такова се е паднало. Катери се като Момчил, скача от всякъде, същата луда жаба е. Не мисля, че има някакви дефицити сензорни, просто си търси стимулация, тя на 10м пролази и на година проходи, не е рано.

За мен на 2г може да отидете за успокоение на логопед, но разликата 2 - 2.6 е от земята до небето и според мен след 6м ще е на съвсем друго ниво. Синът ми проговори от речник с 50 думи до пълни сложни изречения за 1 месец.