Августовски бебета 2024 г. - Тема 7

Милива, Момчил продължава да прави същото с лапането, но понеже съм претръпнала от миналата година (когато беше екстремно), не ми прави такова впечатление вече 😈 Но си е гнусно и ме е страх от тежки патологии като кучешка тения, токсокароза и тн. Поне по малките градове не е такава кочина като в София.

Мнението в семейството ни е, че по-добре да сме взели излишни мерки, отколкото да пропуснем ценни месеци, в които е можело да се направи много. Да, прави сте, че по-голямата част от децата на 2г с 20 думи речников запас сигурно се развиват нормално и ще наваксат в някакъв момент. Но другата част няма, и предпочитам да се застраховам вместо да си скубя косите, че не съм обърнала внимание на детето и не съм си послушала инстинкта. Както стана модерно да се казва, всеки сам си преценя.

Милива, радвам се, че успявам и аз да се включа с нещо полезно. Толкова сте ми били полезни за тези две години, че не мога да опиша просто

Съгласна съм с Гери за важността от навременна консултация - родителят няма как да види подлежащи проблеми, които възпрепятстват речта. Един логопед - може. Дори един педагог може. Така че аз съм впечатлена и приятно изненадана от яслата на Гери. Страхотно е, че им пука за децата и че насочват родителите адекватно към логепед и ерготерапевт.

Малко да се посмеете с иронията в ситуацията. Значи вчера ми попадна уебинар за гърнето на Фондация Нашите недоносени деца, който беше днес. Записах се и хоп днес между 14 и 15.10 се настаних, за да си отговоря на някои въпроси. Мм се грижи за малкия. Познайте колко пъти се изпиша и изака извън гърнето за този период. Имаме ли познал с 4 пишкания и едно ако? Три от локвите бяха в хола... Мм тича да оправя детето, аз тичам да бърша локвите. Ама ми беше полезно, де. Ще ви разкажа после.

Новото е, че имаме столче за кола, ура. Кола нямаме, де, но столче поне имаме.

Позволявам си да пиша, защото ви следя, въпреки че съм от майската група.
Гери, постъпила си много добре. Правиш каквото смяташ, че е нужно, защото никой не е на твое място и само някой в сходна ситуация би те разбрал и то не винаги. За мен съвети от типа на изчакай още, като цяло са вредни, защото навременна подкрепа може да помогне много. И тук дори въобще не говори за някакви диагнози, както много добре е написала Margat, защото май всички най-вече от това се притесняват. А затруднения от някакво естество, при които детето има нужда от покрепка.

Понеже на Гери ситуацията ми е много позната. Малкия проходи супер рано към 10м. Супер активен от много ранно, но аз забелязах забавне по много критерии може би към 7-8м, не физическите, там винаги е бил напред. Така си и остана и към 1г много неща не правеше. Дори и не съм говорила с личната, защото знам какво щеше да кажа. Аз реших, че няма да чакам. Отидох на детски психолог. На следващата консултация видя детето, даде предложение за подкрепа с ерготерапия и от както е на 1г. ходим. И съм много доволна, че не послушах никого и направих това, което сметнах за редно. По предложените и на 2те специалиста пуснах детето на ясла от 1г. 4м. Също много добро решние в нашата ситуция, защото там успя да напредне покрай другите деца.  В момента работим на ерготерапията най вече върху активността, защото прекалено активен и границите са му много трудни. За речта винаги е бил назад от сричките до първите думи. На по-късен етап вече имаше и загуба на думи - използва някаква дума (или сричка за някоя конкретна дума) и след 2 седмици спираше. До 2г без 1м имаше някъде може би 10тина (не си спомням колко точно). Откакто започна да ходи редовно на ясла (а не 2 седмици вкъщи болен и 1-2 на ясла) на 2г вече доста думички беше натрупал, но нямаше изречения. Сега на на 2г и 3м е доста напред (спрямо преди) и има и някакви изречения, но той е добре с финната и грубата моторика, има желание вече да имитира, за което сме и работили и те нещата са си свързани.
Бяхме преди 1м на консултация с логопед и започваме август, защото със сигурност среща затрудния. От там препоръчаха консултация с УНГ за проверка на 3та сливица, защото тя също може да създава проблеми. И понеже знам как се случват ходенията при специалист - 1-2 седмици детето е болно, после дойде някой празник, после и специалистът почива, после нещо друго става, после лятото почивки и т.н. Някой да не си мисли, че като ходиш 1 година на специалист 1 път в седмица си ходил 52 пъти. Много е бавно и тегаво, и прогрес да се види и т.н.
И да, обикновено повече неща са нормални за възрастта, но има детайли, които могат да се видият само от хората, които се грижат за детето и специалист и то не винаги. Последният път като бяхме на детския психолог да го види, защото от близо 1 година не го е виждала на живо, но поддържа връзка както с ерготерапевтката така и с мен и има представа как се развива Малкият беше във вихърът си и успя да види на живо за каква активност и никакви граници иде реч.

Гери, ще видиш като започнете работа как ще започнат да се нареждат нещата и да имате прогрес.

Sedi, благодаря, че се включи. Радвам се, че виждаш напредък от работата със специалистите. И си много права, че терапията под формата на директна работа със специалист се случва понякога рядко не по вина на специалиста или семейството, а просто понякога се натрупват здравословни неща и празници (от както имам дете ми прилошава от струпването на неработни дни...).
Затова моята препоръка е родителят да присъства на сесиите, ако не се разсейва детето. Това ще му помогне да осмисли предизвикателствата на детето, да види подходи на говорене и подходящи игри и методи за подкрепа. Много е важно родителят да си тръгне от сесията с ясна идея какво трябва да прави той вкъщи, за да подпомогне развитието на детето си. Малко терапевти отделят време да дадат такива препоръки целенасочено и структурирано, а е много важно. Ако не ви кажат, питайте. Като имам една молба никога не обсъждайте пред детето какво не може, те вече всичко разбират. Не трябва да си мислят, че нещо им има, а да знаят, че се справят чудесно и че нещата, които казва леличката да правим вкъщи, са забавни игри.

Бях обещала да кажа какво ми хареса от уебинара за гърнето. Всичките сте чували за т.нар. готовност за гърне. Аз бях си набелязала няколко маркери за готовност и ги очаквах, но не ми беше хрумвало, че може да се работи активно в посока тази готовност. Е, момичетата (бяха ерготерапевт и психолог - перфектната комбинация) дадоха идеи за това как да работим за нея. Примерно идеи за укрепване на мускулите на тазовото дъно - игри за клякане, за бутане и дърпане, т.н. Да се работи за подобряване на схемата на тялото - детето да си усеща и познава тялото - без да гледа, примерно, да знае коя част на тялото му къде е спрямо другите. Да се подобри интероцепцията му - да осмисли детето усещанията от вътрешните си органи - кое усещане е глад, жажда, кога му се пишка и т.н. - пак през говоренето и игри. Това си взех аз лично като нова и полезна информация. Със сигурност ми беше полезно да видя процеса малко отстрани. Локвите са неприятни, но също така е доста тягостно да го слагаме на гърне и нищо да не се случи.... Иска ми се вече да си казва, но... още чакаме това да се случи