Защо някои имат такъв живот, а други... такъв живот.

  • 17 685
  • 420
# 240
Признавам, че цялата тази история с мантрата-защото си го пожелаваш, не я намирам за работеща. Съдя по себе си. Принципно съм реалист и ми е ясно, че с вълшебна пръчка не се случават нещата. С мрънкане обаче-също. Затова, както е модерно, си визуализирам все хубави неща. Мога да нарека част от тези визуализации и мечти. Обикновено човек си мечтае за хубави неща. Истината е обаче, че и мантрата-не работиш достатъчно за мечтите си, за мен не е релевантна. За някои неща няма как точно да "работиш", част от тях не са материални, част от тях не зависят въобще от теб а от други хора и т.н. И се получава малко-аз си мечтая (визуализирам, пожелавам, мисля) все хубави такива неща, изпращам във вселената мислите си и пожеланията си, на някои места това го наричат-манифестиране-манифестирам хубавото. И йок, братко....няма никой насреща. Ама не веднага, сега, ами и след време няма, и така си остава "нереализирано" това хубаво, дето си го мисля да ми се случи и дето си го "пожелавам" на моя ангел с бележника. Simple Smile
Виж целия пост
# 241
Според мен човек има необходимост да държи нещата под контрол, от упование, обяснение и го търси в някакви човешки разбирания за баланс и справедливост. Как функционират нещата според тях. По-мотивиращо е някак да се вярва в убеждението, че действията са в основата, определящите за това, което получава и му се случва в живота. Не е направил нещо ок, мързелив е - очаквано търпи неуспехи, висшата сила го наказва. Постарал се е, вложил е постоянство, направил е добро, оказал е подкрепа на друг човек - получава добри резултати, награда. Потичат реки от мед от рогът на изобилието.
Делегира тези свои разбирания и търси гаранции във външни котви - ангели хранители, манифестира и Вселената го чува и му изпълнява желанията.
Авторката на темата залага на тези въпроси, но през призмата на сравнението. Защо на друг така, пък на мен иначе ?
Виж целия пост
# 242
Гледах клипа споменат в първия пост.

Не знам какво е видяла авторката, но аз не видях щастливи хора.

Това , което видях е една до болка отегчена възрастна жена, заобиколена от блюдолизци:

https://youtu.be/1AS-dCdYZbo?t=352

Отделно филмите с Джеймс Бонд са ми смешни.
Този винаги изтупан, сериозен и безсмъртен мъж, който никога не ходи до тоалетната, ми напомня повече индийски супер герой, отколкото топ агент.

Предпочитам пародията с Джони Инглиш



А иначе, отговорът е прост - пари и власт.
Винаги е имало и ще има хора, родени със златна лъжица в устата.
Нито им завиждам, нито ги съжалявам, когато се самоубият или умрат от свръх доза.
Биоматериал - нищо повече.
Виж целия пост
# 243
Всичко е суета. И всички сме биоматериал. И на всички ни се случват кофти неща, вече е въпрос на капацитет (рожден и придобит) да отработваме и как преживяваме тези неща. И аз един път успявам да изплувам, друг път-не.
Виж целия пост
# 244
Лошото е, че колкото и да се имаме за много железни, минали през всичко без окото да ни мигне, едно просто уволнение може да ни забие в земята.
Виж целия пост
# 245
Покрай детето на много хора чух историите. Кой се оказал без пари пък трябва да гледа дете, кой работил на 2 места, кой учил и т. н. Ама се оказва, че все някой помагал, че детето от безпроблемните и на първо място, въпреки че го пиша на последно - я на антидепресанти, я на хормон, хич не е "натурална" тая воля, ако трябваше да разчитат само на воля, щяха да клекнат.
На мен лично и лоши, и хубави неща ми се случват точно когато най-малко очаквам. Но пак не мисля, че има някаква ясно изразена зависимост, по-скоро и това е субективно.
Има обаче една порода хора, които никога, ама никога не изпитват чувство за вина. Те винаги са с най-добрата преценка, винаги абсолютно уверени, думите на другите буквално им минават през двете уши, заобикаляйки всичко. И действително на такива хора винаги им се разминава, винаги. Гледаш го как греши най-безсъвестно, но винаги се случва по-малко вероятното - разминават се с последствията.
Виж целия пост
# 246
цитатче Simple Smile
Цитат
Единстените хора, които не съжалявват за нищо, са лъжците.
Алис Фини Камък ножица хартия
Виж целия пост
# 247
Скрит текст:
Покрай детето на много хора чух историите. Кой се оказал без пари пък трябва да гледа дете, кой работил на 2 места, кой учил и т. н. Ама се оказва, че все някой помагал, че детето от безпроблемните и на първо място, въпреки че го пиша на последно - я на антидепресанти, я на хормон, хич не е "натурална" тая воля, ако трябваше да разчитат само на воля, щяха да клекнат.
На мен лично и лоши, и хубави неща ми се случват точно когато най-малко очаквам. Но пак не мисля, че има някаква ясно изразена зависимост, по-скоро и това е субективно.
Има обаче една порода хора, които никога, ама никога не изпитват чувство за вина. Те винаги са с най-добрата преценка, винаги абсолютно уверени, думите на другите буквално им минават през двете уши, заобикаляйки всичко. И действително на такива хора винаги им се разминава, винаги. Гледаш го как греши най-безсъвестно, но винаги се случва по-малко вероятното - разминават се с последствията.

Мамини и таткови синчета.
Родителите са виновни, но те смятат, че това е правилно.
Справедливост няма.
Виж целия пост
# 248
Лошото е, че колкото и да се имаме за много железни, минали през всичко без окото да ни мигне, едно просто уволнение може да ни забие в земята.

Aз не се имам за желязна, напротив, писала съм и друг път. Трудности, драми и проблеми допринасят за увеличен стрес, а това изхабява и разболява, на чисто биологично ниво. Не са случайни инфарктите на 40, превръщат се в тенденция.
Виж целия пост
# 249
Скрит текст:
Скрит текст:
Покрай детето на много хора чух историите. Кой се оказал без пари пък трябва да гледа дете, кой работил на 2 места, кой учил и т. н. Ама се оказва, че все някой помагал, че детето от безпроблемните и на първо място, въпреки че го пиша на последно - я на антидепресанти, я на хормон, хич не е "натурална" тая воля, ако трябваше да разчитат само на воля, щяха да клекнат.
На мен лично и лоши, и хубави неща ми се случват точно когато най-малко очаквам. Но пак не мисля, че има някаква ясно изразена зависимост, по-скоро и това е субективно.
Има обаче една порода хора, които никога, ама никога не изпитват чувство за вина. Те винаги са с най-добрата преценка, винаги абсолютно уверени, думите на другите буквално им минават през двете уши, заобикаляйки всичко. И действително на такива хора винаги им се разминава, винаги. Гледаш го как греши най-безсъвестно, но винаги се случва по-малко вероятното - разминават се с последствията.
Мамини и таткови синчета.
Родителите са виновни, но те смятат, че това е правилно.
Справедливост няма.
[/quote]
А, не, за най-обикновени хора говоря. Обикновено зрели, отгледали деца. Просто с огромно самочувствие, че винаги са прави и че "знаят какво правят". Такива хора никога не се колебаят дали постъпват правилно, ако някой им посочи рисковете - или гледат високомерно, или стават вербално-агресивни, но общото е, че никога не изпитват колебание.
Виж целия пост
# 250
Първите 7 са много важни.
Виж целия пост
# 251
Лили, някои неща, които пишеш лично за мен съвсем не са лоши.
Примерно хората, които били нямали чак толкова силна воля, ами били успявали, защото все някой им помагал или децата им били безпроблемни или пък били на хапчета… Това звучи точно като търсене на оправдание. Ами какво лошо има, че на някой му помагали докато учи и гледа дете? И от къде извода, че щели да клекнат? Ми никой никога за нищо не ни е помагал, живеем в чужбина без роднини и сами се справяме с всичко. За последните 10 години сме се преместили няколко пъти, включително и държави и всичко сме правили сами. Не сме клекнали. Детето ни е от безпроблемните и самостоятелните (ако под това се разбира неревливо, самостоятелно, кооперативно дете, на което за нищо ни му висиш на главата). А не са ли тези деца такива, защото са като родителите си?
След това хората, които били непоколебими и убедени в правотата си. Ако това няма външен израз надменност, арогантност и грубост защо е лошо? Един човек ако не е убеден в правотата на действията си и не е решителен тогава кой? Другите? Вероятно говориш за някаква патология, но ако аз съм убедена в правотата на действията си и зная какво правя защо това е лошо?
Виж целия пост
# 252
Освен това, трябва да сме решителни. Че ако седнем да мислим рисковете, ще има да ги мислим догодина.
Никой няма кристално кълбо за гледане в бъдещето. Същото важи и за гледането в чуждия живот.
Виж целия пост
# 253
да. обобщенията
Виж целия пост
# 254
Не знам дали децата са като родителите, или не. Особено под 2-годишна възраст. Моята съм пробвала да я "възпитавам", че мама не може да е до г*за й постоянно - следва истеричен рев. Оставяла съм я. После 2 дни нито яде, нито спи. Излиза ми през ... Затова ми е по-лесно да върша всичко докато спи. Относно хапчетата - кой ще тръгне да приема такива, ако смята, че няма да се справи без тях?
Не визирам някого конкретно, още по-малко всички, но определено голяма част от биещите се в гърдите нямаше да са същите при други обстоятелства.
ПС: Аз не правя сравнение между тях и себе си, за да е оправдание, а тях при тези обстоятелства и същите при други условия.
По-късно може да пиша и за липсата за чувство за вина.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия