то може да се пише и за прекаленото чувство за вина. има всякакви хора. крайностите не са наред.
Виж целия пост
Защо някои имат такъв живот, а други... такъв живот.
- Публикувана: 21 апр. 2026, 17:37 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2026, 15:06 ч.
# 256
8 юли 2026, 10:32 ч.
И как точно го измерваме чувството на вина у другите? Тъй като то може да е много добре прикрито, но човекът да си го има и да го яде отвътре? И да го изразява различно от нас?
Виж целия пост
# 257
8 юли 2026, 10:33 ч.
Добре, давам конкретен пример: Жена, в 60те години, мъжът й хипертоник от години, получава типични симптоми на инфаркт. Обаждат се на бърза помощ, идват, но не поставят правилната диагноза. "Разминава" се. След няколко дни - същото. Пращат линейка от друга болница, човекът не е съгласен да ходи там. След третото прилошаване записват час за кардиолог и чакат още 4 дни. В крайна сметка следва операция и седмици на границата между живота и смъртта. Сърцето е силно увредено, но човека оцелява и се възстановява. На въпрос към жената дали съжалява, че не е влязъл в болница по-рано - отговорът е "Не. Не се знае какво щеше да стане, ако беше приет в по-малката болница, какво щеше да е лечението и къде щяха да го пратят и как щяха да се развият нещата" и всякакви възможни неблагоприятни варианти, макар и много по-малко логични от ненавременно спешно лечение...
Виж целия пост
# 258
8 юли 2026, 10:58 ч.
И тя каква вина има за инфаркта?
И да, това е типично прикриване на чувството за вина. Даже като по учебник. Това, че ТЯ не е казала, това което ТИ си очаквала да чуеш, си е лично твой проблем.
Другите хора изразяват емоциите си по друг начин.
Виж целия пост
И да, това е типично прикриване на чувството за вина. Даже като по учебник. Това, че ТЯ не е казала, това което ТИ си очаквала да чуеш, си е лично твой проблем.
Другите хора изразяват емоциите си по друг начин.
# 259
8 юли 2026, 11:15 ч.
Какво общо има жената на 60 години, че явно мъжа и е отказал влизане в някаква болница?
Питам, защото баща ми беше в сходна ситуация и жена му-моята майка, на 70 и кусур години няма никакво право на решение какво да прави той. Пита се пациента, той решава, освен, ако не е освидетелстван.
Влизате в някакви лични драми, които трудно се анализират тук.
Освен това, няма такова нещо като равни условия. Това не е вакуумна кутия и всички хлебарки да са пуснати вътре. Самият набор от чисто човешки рождени качества в комбинация с придобитите в живота, са кардинално различни и правят привидно сходни условия в реалността да са съвсем различни.
И всъщност това:
"Не. Не се знае какво щеше да стане, ако беше приет в по-малката болница, какво щеше да е лечението и къде щяха да го пратят и как щяха да се развият нещата" и всякакви възможни неблагоприятни варианти, макар и много по-малко логични от ненавременно спешно лечение..."
е точно така. Наистина не се знае какво е щяло да стане, вкл и неблагоприятен изход си е изход съвсем реалистичен. Никой не хвърля боб.
Виж целия пост
Питам, защото баща ми беше в сходна ситуация и жена му-моята майка, на 70 и кусур години няма никакво право на решение какво да прави той. Пита се пациента, той решава, освен, ако не е освидетелстван.
Влизате в някакви лични драми, които трудно се анализират тук.
Освен това, няма такова нещо като равни условия. Това не е вакуумна кутия и всички хлебарки да са пуснати вътре. Самият набор от чисто човешки рождени качества в комбинация с придобитите в живота, са кардинално различни и правят привидно сходни условия в реалността да са съвсем различни.
И всъщност това:
"Не. Не се знае какво щеше да стане, ако беше приет в по-малката болница, какво щеше да е лечението и къде щяха да го пратят и как щяха да се развият нещата" и всякакви възможни неблагоприятни варианти, макар и много по-малко логични от ненавременно спешно лечение..."
е точно така. Наистина не се знае какво е щяло да стане, вкл и неблагоприятен изход си е изход съвсем реалистичен. Никой не хвърля боб.
# 260
8 юли 2026, 11:44 ч.
Съгласна съм с последните две мнения.
Ако жената изпитва чувство за вина и тръгне да се вайка и тръшка и каквото там очаквате от нея да прави, с какво помага това към настоящия момент?
Човек взема решения на база на информацията, с която разполага към момента. За добро или зло не получаваме "факсове" от бъдещето....
Виж целия пост
Ако жената изпитва чувство за вина и тръгне да се вайка и тръшка и каквото там очаквате от нея да прави, с какво помага това към настоящия момент?
Човек взема решения на база на информацията, с която разполага към момента. За добро или зло не получаваме "факсове" от бъдещето....
# 261
8 юли 2026, 11:56 ч.
При по-навременна намеса сърцето нямаше да е толкова увредено. А можеше и да бъде загубен човешки живот. Тогава евентуалното настойчиво викане на бърза помощ, настояването къде да отиде и т. н. щяха да изглеждат като детска игра, но никой нямаше да може да върне времето назад и да действа на цената на всичко. Достатъчно добре познавам жената, щом пиша тези неща и съм водила този разговор. Типичен пример е за човек, който и в най-напечените ситуации не се влияе от чуждо мнение и не премисля по 100 пъти нещата.
И други примери имам. Майка на дете на година и половина, най- най- във всичко, отрочето й също ще е "най-доброто". И по този повод го оставя самò да се държи на люлка тип карнушка, нищо че във всеки един момент може импулсивно да реши да слиза, дори да е нагоре и да се пребие. Колкото и да е развито и "самостоятелно", говорим за 1г и 6м...
Относно "равните условия" - пак казвам, сравнявам един и същ човек при различни условия, а не двама отделни при равни или различни условия. Например един и същ родител без помощ - с "лесно" и с "трудно" дете. Един и същ човек с хапчета, и без. И т. н.
Виж целия пост
И други примери имам. Майка на дете на година и половина, най- най- във всичко, отрочето й също ще е "най-доброто". И по този повод го оставя самò да се държи на люлка тип карнушка, нищо че във всеки един момент може импулсивно да реши да слиза, дори да е нагоре и да се пребие. Колкото и да е развито и "самостоятелно", говорим за 1г и 6м...
Относно "равните условия" - пак казвам, сравнявам един и същ човек при различни условия, а не двама отделни при равни или различни условия. Например един и същ родител без помощ - с "лесно" и с "трудно" дете. Един и същ човек с хапчета, и без. И т. н.
# 262
8 юли 2026, 12:09 ч.
Да разбирам, че ти даваш непоискани съвети и те не ги приемат?
Не са длъжни.
Всеки си шета на акъла.
Теб лично, как точно те засяга тяхната "безотговорност"?
Виж целия пост
Не са длъжни.
Всеки си шета на акъла.
Теб лично, как точно те засяга тяхната "безотговорност"?
# 263
8 юли 2026, 12:10 ч.
Лили, не го приемай лично, виждам, че се събраха малко повечко контра-мнения, но това е твоето мнение и отношение и както ти мислиш, че те не са прави, по същия начин и те мислят, че са прави. Разлика няма.
Опитвам се да те разбера за равните условия. Ние хората обръщаме всичко през личната си призма. Тази майка познава своето дете и действа към него така, както тя го познава и усеща. Теб може да те ужасява тази гледка, но тя знае на какво е способно това дете - нейното. Ето аз, каква бих била с трудно дете. Ами сигурно същата - нито ще се откажа, нито ще се примиря. Ще въртя, ще суча, ще ползвам подходи, ще търся съвети докато намеря баланса и “правилното” за това дете. Ще ти дам и моята гледна точка за “лесните” и “трудни” деца. Моето беше кърмаче до 2 години и малко, ходеше на ясла, но не искаше да спи там, не ядеше много. Сега е вече тийн и никога през живота си не е яло готвено зеле, зелева салата, леща, започна да яде боб на почти 14 … и знаеш ли, за мен това е много лесно дете въпреки тези неща, защото никога не е имало тръшкане, рев, писане на домашни, помагане за училище, каране да си оправя стаята. Облича се и си оправя стаята от 4-5 годишна. За друг обаче това може да е кошмар и трудно дете.
Има един израз “Красотата е в очите на гледащия”, който по темата може да е “Лекотата и лесното е в очите на гледащия”.
Виж целия пост
Опитвам се да те разбера за равните условия. Ние хората обръщаме всичко през личната си призма. Тази майка познава своето дете и действа към него така, както тя го познава и усеща. Теб може да те ужасява тази гледка, но тя знае на какво е способно това дете - нейното. Ето аз, каква бих била с трудно дете. Ами сигурно същата - нито ще се откажа, нито ще се примиря. Ще въртя, ще суча, ще ползвам подходи, ще търся съвети докато намеря баланса и “правилното” за това дете. Ще ти дам и моята гледна точка за “лесните” и “трудни” деца. Моето беше кърмаче до 2 години и малко, ходеше на ясла, но не искаше да спи там, не ядеше много. Сега е вече тийн и никога през живота си не е яло готвено зеле, зелева салата, леща, започна да яде боб на почти 14 … и знаеш ли, за мен това е много лесно дете въпреки тези неща, защото никога не е имало тръшкане, рев, писане на домашни, помагане за училище, каране да си оправя стаята. Облича се и си оправя стаята от 4-5 годишна. За друг обаче това може да е кошмар и трудно дете.
Има един израз “Красотата е в очите на гледащия”, който по темата може да е “Лекотата и лесното е в очите на гледащия”.
# 264
8 юли 2026, 12:16 ч.
Аз пък съвсем реално мога да ви кажа, че "лесно дете" не съществува. Ако е лесно като бебе, така може да се обърне на тръшкане всеки ден като тодлър. Или супер мълчалив тийн, на който уж всичко му е наред. Децата минават през толкова много периоди...
Виж целия пост
# 265
8 юли 2026, 12:19 ч.
А има има... Мойто е от най-лесните.
На 15 е вече, почти не остана....
Виж целия пост
На 15 е вече, почти не остана....
# 266
8 юли 2026, 12:32 ч.
За по-големи деца, които разбират реч, не мога да коментирам подходи и доколко работят, но до 18 месеца поне - влиянието на родителя е в много тесен диапазон, ограничено е. Не става въпрос за границата между "трудно" и "лесно", а че понякога наглед малки улеснения "спасяват" положението.
Относно съветите - да, дадох съвет относно спешната медицинска помощ. На майката не съм, само я виждам на площадката. Тя отдавна не говори с мен, обиди се, че съм се държала с детето й като с бебе.
Вчера също си имах работа с опериран от чувство за вина. Не си свърши работата сутринта (на имат), остави я на друг и пострада животинче (получи свръхдоза лекарство погрешка).
Виж целия пост
Относно съветите - да, дадох съвет относно спешната медицинска помощ. На майката не съм, само я виждам на площадката. Тя отдавна не говори с мен, обиди се, че съм се държала с детето й като с бебе.
Вчера също си имах работа с опериран от чувство за вина. Не си свърши работата сутринта (на имат), остави я на друг и пострада животинче (получи свръхдоза лекарство погрешка).
# 267
8 юли 2026, 17:28 ч.
Можеше...
евентуално...
ако...
всичко, абсолютно
Тропането с крак "кое е правилно" от чужда гледна точка често води до противоположно мнение. Вечно да ти осъждат изборите-също.
Виж целия пост
При по-навременна намеса сърцето нямаше да е толкова увредено. А можеше и да бъде загубен човешки живот. Тогава евентуалното .......
Можеше...
евентуално...
ако...
всичко, абсолютно
Тропането с крак "кое е правилно" от чужда гледна точка често води до противоположно мнение. Вечно да ти осъждат изборите-също.
# 268
8 юли 2026, 17:49 ч.
А можеше ли този мъж да отслабне, да спортува и да си пие хапчетата? И въобще да поеме отговорност за собствения си живот?
Виж целия пост
# 269
8 юли 2026, 17:52 ч.
Токсично е да се опитвате да вмените чувство на вина в жената, че мъжът и не е постъпило в болница. Имало е медицински екип, той решава.
Аз много мразя някой да бъде обвиняван, че ако бил един какъв си, щял да има един какви си възможности.
Колкото по-малко го мислиш живота и по-малко се обвиняваш, толкова е по-хубав и лек.
Виж целия пост
Аз много мразя някой да бъде обвиняван, че ако бил един какъв си, щял да има един какви си възможности.
Колкото по-малко го мислиш живота и по-малко се обвиняваш, толкова е по-хубав и лек.
Препоръчани теми