Защо някои имат такъв живот, а други... такъв живот.

  • 13 645
  • 362
# 315
Искаш да кажеш, че ако получиш някоя от следните "забележки": "ти си изключително дразнещ човек" във връзка, че не сте на едно мнение по въпрос, който в момента касае теб; "преразгледай си държанието към хората" и "въобще не ти пука човека отсреща как се чувства" във връзка с дума, използвана към плачещо бебе, която ти е трябвало да "усетиш", че майката не харесва и възприема по определен начин (думата е глезкане, "кой се глезка там"), или "забележка", че говориш само за себе си, защото често споделяш твоя опит за сходни проблеми на човек, който те ползва за психолог, или "забележка", която звучи 1:1 като конско към дете или тинейджър от негов родител или учител? Примерно ти кажат назидателно "научи се да се съобразяваш", когато с теб никога не са се съобразявали?
Лично аз, точно когато са казани от хора, които ме познават и се пишат уж някакви приятели, добри колеги и т. н. се обиждам. Ако е от случаен непознат, решил да ме ползва да си разтовари нервите - не ми е приятно, слагам го където трябва, но си свиркам.
Виж целия пост
# 316
Не може един да си разтоварва нервите върху друг. Няма значение колко са близки. Допусне ли  се при близки става навик и някой ден точно когато имаш най-много нужда от помощ получаваш едно маловажаване. Защото нали така си правите от край време.
Виж целия пост
# 317
То че не може - не може (не трябва) - ама каква трябва да е правилната реакция в такива случаи? И дали наистина е разтоварване на нерви, или описаното от мен също може да е градивна критика, че да се замисля човек...
Виж целия пост
# 318
Аз от описания случай нищо не разбрах, освен това тук четем едната страна на някакъв конфликт.
За себе си мога да кажа, че да, категорично ще се замисля, когато някой ми каже, че дразня/че поведението ми е дразнещо и трябва да го преразгледам. Избягвам да се изказвам като последна инстанция на база личен опит, когато не се търси и не ме питат...
една забележка един я възприема като конско, друг, като стъпало да коригира нещо и да стане по-добре, трети-трето...дали нещо звучи назидателно също е въпрос на различия в усещанията и възприятията, едно и също нещо за различни хора изглежда различно
Виж целия пост
# 319
Е, тона си е тон - може да е шеговит, учуден, назидателен, агресивен, приятелски... В повечето случаи - достатъчно красноречив, за да се сбърка.
Виж целия пост
# 320
Е, тона си е тон - може да е шеговит, учуден, назидателен, агресивен, приятелски... В повечето случаи - достатъчно красноречив, за да се сбърка.
Лили, аз бих се замислила, особено, че не знаем колко пъти е било намекнато преди това. Особено пък с плачещото дете, което се глезкало. Аз също бих ти отговорила. Някак имаш твърде много решения за чуждите работа и твърде много си убедена, че това са правилните решения. А темата тръгна от там, че има едни хора, които никога не се съмняват в собствената си непогрешимост ….
Виж целия пост
# 321
От позицията на опита си вече Simple Smile, бих казала, че непоискано споделяне на опит често излиза извън рамките на просто споделяне на опит и влиза в категория-налагане на мнение. Обикновено хората в драма, споделящи драмата си и болката си имат нужда да бъдат просто изслушани, а не замеряни с опита на отсрещния. Тук влизаме отново в хипотезата, че личната драма е най-драма за изпитващия мъката и всяко мнение какво трябва или не трябва да се направи води до повече болка и объркване.
Изключително благодарна съм на близките около мен, роднини и близки приятели, които ме "плесват през ръцете", когато прекаля за нещо или когато коментираме казус, който касае мен и са на различно от моето мнение. Изключително ценно е да имаш различно мнение, друг поглед към казуса, понякога носи решение.
Виж целия пост
# 322
Аз поука че си взех - взех си. Не се опитвам да помагам, не споделям опита си, слушам и толкова. На някоя, с която вървим, й реве бебето - да се оправя. Може да му се усмихна на детето и толкова. Маймунджалъци да си му прави тя. Същото важи и за останалите неща.
Виж целия пост
# 323
Ами аз лично казвам "много си дразнещ" на човек, който наистина е много дразнещ и ме е издразнил очевидно и умишлено поне 3 пъти.
Виж целия пост
# 324
А защо трябва да уведомяваме някой, че е дразнещ? Всъщност обикновено поведението на човек е дразнещо, самият човек може по принцип да не е. Е, има и изключения, разбира се. Но може просто да му се обърне внимание: "Реагираш прекалено" , "защо се заяждаш", "добре ли си, държиш се странно" и подобни, ако е нормален и/или близък човек ще се усети, за останалите игнор, усмихвам се, като се извинявам, че трябва да тръгвам.
Виж целия пост
# 325
Е ти н можеш да забравиш, то се вижда 😉
Ще го въртиш, ще го премисляш, ще го анализираш…
Щом е колежка и двете сте забравили, че се намирате на работа и не е мястото да се уточнявате и обяснявате кой какво лично отношение има към другия. Вие не сте приятели, нито пък трябва да сте близки и да имате очаквания и отношения различни от професионалните.
Аз бих постъпила професионално - върша си работата и комуникирам служебно. Това,  че някой не ми харесва не значи, че сутрин няма да го поздравя или ще му преча да си върши работата. Ако съм ви шеф и двете ще получите дърпане на ушите.
Виж целия пост
# 326
Като говорим за това защо някои хора имат такъв живот, а други друг, на някой направи ли му впечатление какво щастие изпитаха толкова много хора, че вчера сина на Весела Лечева е преживял инцидент и е починал. Бедни, злобни и и озлобени хора питаха дали сега парите ще му помогнат, други казваха, че е платил греховете на на баща си. Истински кеф изпитват много хора от чуждото нещатие на по-успешните от тях.
Виж целия пост
# 327
Сега виждам, че мнението по което писах по-горе е изтрито и моят коментар стои неадкватен и без контекст. Трито е. Съжалявам, че не цитирах в отговора си.

Не съм виждала такива коментари за сина на Лечева, но могат да са от бездушни и злобни хора. Другото е някакви личностни разстройства и радост от чуждото нещастие, като надежда, че и те ще получат възмездие един ден. Бе хахава такава “радост”.
Виж целия пост
# 328
Не мога да си представя какъв човек трябва да си, за да се зарадваш, че една майка е загубила детето си.
Виж целия пост
# 329
Като говорим за това защо някои хора имат такъв живот, а други друг, на някой направи ли му впечатление какво щастие изпитаха толкова много хора, че вчера сина на Весела Лечева е преживял инцидент и е починал. Бедни, злобни и и озлобени хора питаха дали сега парите ще му помогнат, други казваха, че е платил греховете на на баща си. Истински кеф изпитват много хора от чуждото нещатие на по-успешните от тях.
Четох да и съм в шок. Аз не знаех, кой е бил съпруг на Лечева и баща на сина й, че и вече починал даже(че и стрелян излезе), търсих да чета, защо реагират така хората. Но определено недоумявам как може чуждото нещастие и болка да те радват, и то искрвно, но явно е масово, да. Забелязвам много злобни коментари и подмятания навсякъде по социалните мрежи и тук във форума също.. Това са дребни и злобни хора, злословят и говорят зад гърба ти, защото завиждат. И ако нещо лошо ти се случи са доволни, ама искрено се радват, защото ти "имаш", а те не или пък нещо си "имал", но вече нямаш. Комплекси, ниско самочувствие и дори психични проблеми показва това, не е нормално, защото емпатията е естествено човешко чувство, най-малкото постави се на мястото на другия и се смири. .
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия