Защо някои имат такъв живот, а други... такъв живот.

  • 13 661
  • 362
# 300
Или хората не са вече част от живота ни, или са близки роднини. При всяко положение нищо няма да се повтори Simple Smile
Виж целия пост
# 301
Не само се прощава, но се и забравя. Поне при мен. Аз не съм особено злопаметна явно. А най-трудното и лошото паметта ми направо го изтрива. Имах една кореспонденция от такъв кофти период, четох я след години - ами аз повече от половината неща не ги помнех...! Simple Smile

А ако са директни и/или демонстративно-снизходителни нападки към личността ти? Например, чисто хипотетично, кажат ти че си "изключително дразнещ човек", "да си преразгледаш държанието", такъв тип неща, каквито и в детската градина може да не си чувала? Ако някой ти напише или каже нещо такова по незначителен повод - какво ще ти е отношението към този човек? Ако пак го видиш примерно? Или ако все пак няма как да не се виждате (колега, роднина)?
Виж целия пост
# 302
Нулев контакт помага екстра. Но аз не работя в голям колектив, колеги няма как да ми досаждат.

С роднини - прекъсване на отношения, докато (ако) не се поправят. Действа безотказно.
Виж целия пост
# 303
И аз като Бианка. Хората на които държа, няма да си позволят такова поведение спрямо мен. А за останалите не ми дреме.
Градивна критика приемам (скоро колежката ми каза, че понякога говоря прекалено бързо и е трудно отсрещният да чуе и осмисли всичко, което казвам) и гледам да се коригирам. А това, че на някой не му изнася нещо, ами да си промени той начина по който ме възприема или да спазва дистанция. Ако съм дразнещ човек, са си спести моето "държание"  - нула контакт.
Виж целия пост
# 304
Това "забравяне" или "прощаване за себе си" ли се води (спиране на контакт или избягване на такъв, ако е колега)? Аз мислех, че значи човек да не си промени отношението, един вид наистина да "забрави" - все едно нищо не е било.
Виж целия пост
# 305
Това "забравяне" или "прощаване за себе си" ли се води (спиране на контакт или избягване на такъв, ако е колега)? Аз мислех, че значи човек да не си промени отношението, един вид наистина да "забрави" - все едно нищо не е било.

много хора не могат просто да забравят ако някой ги е наранил

аз имам да прощавам на един куп идиоти, не знам как ще стане
Виж целия пост
# 306
Разбирам нуждата  от ясни граници. В същото време избягването рядко решава проблема — напрежението се връща.
Виж целия пост
# 307
Аз не мога да забравя и да простя. Провинилият се пред мен просто престава да съществува в моя живот. Това го правя и с много близки и не толкова близки хора и е завинаги. Не им проговарям повече никога. Скандали, и изяснявания и оправдания-не са моето нещо. Това е моят начин да се справя. За мен лично е правилния. Не казвам, че за други хора е така. Но така си живея спокойно и не се натоварвам излишно.
Виж целия пост
# 308
На мен никой не е идвал да ми се извинява или изяснява, въпреки това са ми казвали, че съм злопаметна, защото променям завинаги отношенията с дадения човек - намалявам до минимум общуването (ако спирането е невъзможно) или ако след време покажа, че още съм обидена. Например на колежката, която ми три сол на главата колко "изключително дразнещ човек" съм, а след време ме търси за помощ - не пропуснах да й припомня за обидите (посочената не е единствената).
Виж целия пост
# 309
Забележки, отправени от достатъчно близки хора (съществуват и такива колеги, с които работим заедно над 10 години), ме карат да се замисля, понякога и да преосмисля дадена моя реакция, поведение, действие и при необходимост да се извиня. Дори в първия момент да ме жегне, или да не съм съгласна, се случва да погледна от друг ъгъл после нещата и да установя, че всъщност дори и да съм права за себе си, прави са и те. Т.е. няма виновен/невинен/крив и прав.
Виж целия пост
# 310
Да уточним: за забележки ли говорим, от типа на "това (конкретно нещо) не го правиш добре, има по-лесен/правилен или друго начин" или за "ти си еди-каква си" и следва някакво качество, което е голяма част от личностната характеристика, което те определя като човек?
Виж целия пост
# 311
Аз за себе си знам кога могат да ми кажат "Много си проклета, зла ... и т.н" В тези случаи аз съм целенасочено такава, с определени хора съм си така, това е нещо като защитна реакция. И когато ми го кажат това не се трогвам изобщо. Даже ми става приятно, че са разбрали и че нищо няма да искат от мен!
Виж целия пост
# 312
Мен най-много ме жегва ако близки ми кажат нещо, което не ми харесва. Просто тогава знам, че са прави и трябва да се замисля и променя. А понякога е трудно да приемеш и да признаеш. Близките ни обаче за това са ни такива, защото те ни наблюдават най-точно.
Колеги или познати не ме трогват. Те така или иначе не знаят какво се крие зад това мое поведение.
Виж целия пост
# 313
Всички се изменят при криза.
Виж целия пост
# 314
За всякакви забележки говорим. Най-близките ни са коректив от първо ниво. Тук има и друго-личното ниво на обидчивост. Едни се цупят и сърдят за всичко, което им се каже и не им харесва или изнася. Различно се възприема всякакъв тип забележка и от там също е и различната реакция, едни се обиждат за цял живот, на друг всички са му криви, само той прав, на трети-трето. То и затова на едни животът им е такъв, а на други - друг. Жребият с какви лични качества си зареден изначално още при раждане, късметът къде си се родил и кои от тях ще развиеш или не, отново се връщаме на личния капацитет кой какво и как поема.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия