Защо някои имат такъв живот, а други... такъв живот.

  • 13 681
  • 362
# 60
Като изключим болестите, до голяма степен е комбинация от късмет и собствени усилия. Той късметът може да ти се усмихне, но ти по една или друга причина да го изпуснеш. Познавам няколко човека, които са здрави, прави, но се самосаботират цял живот. Правят възможно най-тъпите избори и изобщо не мислят. После се чудят защо другите били по-добре. А докато се самосъжаляват другите действат.
Виж целия пост
# 61
Понякога това, което прилича на късмет, се оказва голямо нареждане.
Аз вярвам в съдбата.
Виж целия пост
# 62
Знаете ли кое ме измъчва и не мога да се примиря. Защо млади хора на по 30- 40г.  умират от рак, инсулти и инфаркти,  а дъртите  преживяват ?
Ми не е справедливо.
Човека не си е отгледал още децата и се сблъсква, с такива неща, оставя ги сираци. Защо се случва това на младите ? И все по- често.
Виж целия пост
# 63
Не е въпросът какви гени ни се падат, каква съдба, какъв късмет, а защо.

Не, не защо е въпросът, той е второстепенен, а какво ще направиш с това, което ти се е паднало. С две думи – как ще си изиграеш картите, които са ти раздали.

Това е добре насоченият въпрос, но и той има нужда от уточнения, защото картите се раздават според предвидения късмет. Той не ходи при тези с лошо раздадени карти. Има само изключения, правилото е друго.
Виж целия пост
# 64
От рак умират и млади, и стари, няма никаква разлика. Всеки човешки живот е ценен, независимо на каква възраст е.
Имам много личен опит с тази болест, за съжаление…
Виж целия пост
# 65
Съгласна съм с Хепи док.
Много е несправедливо млади хора да умират, без значение от какво, а стари,  дементни, на легло, да мъчат себе си и близките си.
Виж целия пост
# 66
Защо да напоследък? Винаги е било.
Виж целия пост
# 67
Изобщо, ама изобщо не съм съгласна, че понеже всеки живот е ценен, няма разлика дали умира млад човек, или стар. Всъщност когато умира стар човек, изобщо не ми прави впечатление. Не защото е хубаво или защото не ми пука за старите, а защото е в реда на нещата. За млад е ужасно.
Също не е все едно дали умира бебе, или голямо дете / млад човек. И за бебе не е норма, но в общия случай се понася по-лесно.
И да, за съжаление винаги са умирали млади хора, не само напоследък. Вкл. от рак.
Виж целия пост
# 68
Магдена аз след някои загуби мога да правя разлика между родител и друг човек вкл. деца. За мен няма по-страшно от дете без родител и затова по-женно от родител.
Виж целия пост
# 69
Надявам се, не мислиш, че аз не мога да правя разлики. По-страшно от дете без родител е починало дете.
Виж целия пост
# 70
Надявам се, не мислиш, че аз не мога да правя разлики. По-страшно от дете без родител е починало дете.
За мен не е . За мен е обратното.
Виж целия пост
# 71
И двете загуби са много тежки. Не трябва да се противопоставят.
Мен много ме дразни Мира Добрева, с нейните предавания за столетници. Много рядко, дори въобще не вярвам да има, такъв човек се справя сам. То е живо наказание, тя го изтъква като голям плюс. Ами не е, тегло е за него и близките му, които поемат грижата. Такива хора вече нямат умения за контакт с реалността. Ако не излизат, както е обикновено, те буквално не знаят къде се намират. Животът преди 100 години няма нищо общо с този сега.
Виж целия пост
# 72
Според мен начинът на живот, храните, дори въздухът и водата са адски замърсени и това причинява адски много болести в хората последно време. Ако човек започне да чете етикетите, може да осъзнае, че вкарва в тялото си тонове боклуци годишно, как няма да се разболяват все повече и повече? Та то дори месото и яйцата са бъкани с химия. Откакто ям домашни яйца, поне имам малко спокойствие. Също стресът, натовареното ежедневие, застоялият живот, злобата между хората, технологиите, които много отчуждават водят до кортизол, депресии, стрес, които водят до диабет и т.н.
Виж целия пост
# 73
Да не забравяме все пак, че в началато на миналия век средната продължителност на живот е била към 45-50 години, а детската смъртност и тази на родилките в пъти по-висока от днешната. Почти е било на късмет,  който оцелее - оцелее. Така че, нямаме право да се оплакваме.
Виж целия пост
# 74
Темата е само горната част на айсберга. Има страдания, които се дават за съдба, а има и такива, след които осъзнаваш нещо, има и трети вид, и четвърти и т.н.. Няма човек да не е страдал. Ако някои твърди обратното и си вярва... скоро разбира, че тялото му знае всичко.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия