Защо някои имат такъв живот, а други... такъв живот.

kukumelska, постът ти ми породи няколко въпроса:
1.Кой дава страдания за съдба и ако се дават, не е ли всичко в живота ни съдба?
2.Кои са трети и четвърти вид страдания?

Съдба могат да са и срещите с хора, и приятелствата, да не говорим за съвсем случайните събития, щото тези, които ги осъзнаваме са обикновено лошите. За добрите случайности не се замисляме.
За другото имах предвид, че всеки сам познава измеренията на собственото си страдание. Че едно момиче на 16 може да страда за несподелена любов много повече от някой дебелокож, на чиято глава са се струпали 6-7 бедствия и за когото "любофта" са лиготии...ей такива си ги мисля

Споделям тази графика. Тя показва защо ви изглежда несправедливо това, че едни имат живот мечта, а други не. Вие виждате само крайния успех, не виждате колко им е било трудно и какви усилия са положили. Аз ще дам пример с хора около мен или такива, които познавам покрай разни събития и съм чел биографията им.
 Макс Баклаян-собственик на Тавекс, започва всичко от това, че е бил в арменски пансион и родителите му са загубили всичко заради голямата инфлация през 1997 година. Оправял се е сам в доста трудна ситуация.
Вижте и Мартин Сребров и Ралица Ценова-покрай риалити формата Борба до ключ сте разбрали кои са те. Вижте техни видеа от преди 10 години. Вместо да се оплакват, до късни вечер записваха предавания за имотите, в която дават информация, която тогава не можеше да се намери лесно.
Последния човек за който ще дам пример е един мой приятел зъболекар, който е на световно ниво.Сега всички виждат как е успешен и се надпреварват да са му пациенти , но никой не вижда, как когато заспят жена му и детето му, той ходеше в кабинета от 22 до 3 през нощта да тренира седмици наред на модели как се правят страхотни предни зъби.
Аз самият ще споделя, че 2009 година, като бях на 21 имах депресия, майка ми имаше раково заболяване , прекратих 3 годишна връзка и направо живота ми изглеждаше ужасен. Днес имам почти всичко, за човек може да мечтае. Така че недейте да гледате само снимката на крайния успех, разгледайте пътя.

Тъ дентист, мисля че авторката имаше предвид хора, които се борят с тежки здравословни проблеми на децата и внуците си.
За успеха си прав: трябват много усилия, това е безспорно.

Зад някакъв успех стои не само огромна доза труд понякога. Хората са различни, раждат се с различен капацитет от всякакъв характер. Няма как всички хода да постигнат уау ефект винаги и само с гол труд. Понякога просто трябва да си на правилното място в правилния момент за един-единствен начален тласък. Често хората не го осъзнават даже. Късмет ли е, какво е, не знам аз, но и само с гол труд и постоянство не става. Не казвам да не се трудим за богатствата си. Аз съм била щастлива и не богата, била съм и нещастна, имала съм трудности, болести, това няма общо с труд и парични средства.

Мого начини за успех!
Понякога има едно спотайване – като змия в тревата – и после атака в последния момент. Хитрост, безочие, наглост, изключена съвест и гледане единствено на интереса.

С логиката „който не е с нас, е против нас“ се сформират групички, неудобните се изключват или „опитомяват“, а после се мародерства.

Има го това, и е факт. И често са успешни. Защото не си хабят силите да се борят по целия път. Достатъчно е накрая да скочиш, да хванеш златната ябълка и да се скриеш зад гърба на другарчето, с което предварително сте се разбрали да си делите плячката.

При тежки здравословни проблеми, често има събитие от случаен характер, елемент на късмета.
https://www.facebook.com/story.php?story_fbid=10238494970427418& … cSERnEUqfD1EhDeK#
Вижте тази колежка, завършила е медицина, специализирала е Акушерство и Гинекология, докато някой не я отнася на пешеходна пътека и не и съсипе живота на нея и родителите и. Цял ден се ядосвам днес заради този случай. И познайте виновника дали е наказан и дали е задържан?

Оооо, "Карма ис а бич", честно няма в този живот и не е лесно, да. В лоши моменти винаги се сещам за филна на Роберто Бенини "Животът е прекрасен"... Всъщност, мисля, че баланс има, защото в природата нищо не се губи, а преминава от една форма в друга, просто ние(хората) не виждаме цялата картинка.

Бих искала да ни беше дадено да виждаме. Да можехме да си обясним. Да можехме да знаем.
Чела съм, че може би не ни е дадено, защото няма да понесем истината.
Аз много трудно понасям неизвестното. За мое съжаление не съм оптимист по природа, колкото и да се насилвам.
Чудя се, дали ако знаех, щях поне да го приема за справедливо?

всичко зависи от нагласата и как интерпретирате нещата

страхът от неизвестното е нещо напълно естествено, няма нужда да сте оптимист, а просто да се вкарвате в ситуации с повече неизвестности така с времето ще се научите че неизвестното не е страшно

смелостта а като мускул, трябва да се тренира

А според вас защо на някои хора винаги им се разминава, колкото и да грешат? Имам предвид "грешки" от морална гледна точка и напълно съзнателни. И тези хора винаги са най-самоуверените, най-самовлюбените и най-нарцистичните. Тези с най-правилната преценка, винаги най-много знаещите, най-убедените в себе си? Защо им върви толкова много, въпреки понякога очевидно грешните и нелогични избори и постъпки?

Според мен често изглежда, че на някои хора им се разминава всичко, не защото непременно са по-прави или по-умни, а защото действат в рамките на определени социални механизми.

Първо, действа т.нар. "ефект на ореола" – ако някой е възприеман като успешен, уверен, харизматичен или влиятелен, хората често автоматично му приписват и други положителни качества. Така грешките му се оправдават по-лесно или дори остават незабелязани.

Второ, групите имат склонност да защитават хората, от които зависят или чрез които получават ползи. Понякога това е съвсем неосъзнато – хората просто не искат да разклащат удобния баланс. Ако някой разпределя ресурси, влияние, информация, контакти или подкрепа, около него често се формира кръг от поддръжници, които имат интерес той да запази позицията си.

Трето, в много групи работят механизми на лоялност, взаимни услуги, мълчаливи договорки, клюки и натиск върху несъгласните. Не е задължително да има злонамерен заговор – достатъчно е хората да усещат, че е по-изгодно да подкрепят определен човек, отколкото да го критикуват.

Освен това увереността често се възприема като компетентност, дори когато не е. Хората, които се съмняват в себе си, обикновено показват и грешките си. Тези, които никога не се съмняват, често изглеждат по-убедителни, независимо дали са прави.

Затова понякога не е въпросът защо на някого "му върви", а защо групата около него продължава да подкрепя определен образ за него, въпреки противоречивите факти.

често отвън виждаме успехите и избягнатите последствия, но не виждаме цената. Някои хора запазват влияние, но губят доверие, истинска близост или уважение. Тези загуби не винаги се виждат веднага, но също са част от картината.

А откъде знаеш, че им си разминава?
Всеки води своя борба, невидима за външните.

Точно това щях да пиша. Много често, онези на които уж все им върви, или пък все им се разминава понасят много по-лесно (или не така видимо за останалите) лошите неща. Това кара “драматичните” още повече да смятат, че на другите им върви и нищо не им се случва, а на тях горките все нещо им се случва.

Визирах, че им се разминава за конкретна постъпка, и то от "съдбата", а не как други хора я възприемат и дали ще ги осъдят за нея, или не. Всяко безразсъдство, определено от егоцентричната личност като "правилна преценка" си остава безразсъдство само на теория.