Защо някои имат такъв живот, а други... такъв живот.

За да кажеш, че на някой му се е разминало, трябва да познаваш лично този човек и да проследиш всички събития от момента на случката, когато е направил нещо лошо, до ден днешен. Може пък да е спукал гума или глезен или нещо по-лошо. Не се знае.

Аз разбрах мисълта и пак казвам, че за едни да им се повреди пералнята е голямо наказание, за други е нищо работа.
В личен план нещата които ни се случват - също. Ето например жена, дето е мамила съпруга си сега е сама в живота. За мен това е наказание. Тя обаче се чувства супер и празнува всеки ден самотата/свободата си.

А за какво е наказано дете, на което родителите се разделят под натиск от да речем роднини и живота му се обръща  и това дете никога успява да разбере защо го е сполетяло това, което го е сполетяло. Как да отцени то чуждите амбиции, обиди, гордост и предразсъдъци и пр. глупости , като заслужено определяне на неговата съдба ?

Т.е. това е само един пример за неща, които са се случили под чуждо влияние. А колко такива се случват през живота на човека? Какво наказание е това? Началника има лична цел , за която по-стратегически полезен му е  друг твой колега , няма общо с работата, има общо с личната цел ... Ти за какво си наказан ?

И т.н. аз не разбирам думата наказание в този контекст. Може би по-правилната дума е "резултат от действия" ?

Аз твърдо вярвам, че всичко се връща, по един или друг начин. Ако не на човека лично, то на децата му, което е още по-гадно. А това, че някой е лъскав в социалните мрежи нищо не значи, всичко е поза, лайкове и пари там. Аман от пишам инфлуенсъри, коучове, гурута и подобни, дето пари по друг начин не могат да изкарат. Ама то от собствената си тъпотия трудно ще избягаш.

Г-жа Букет, това с „връщането“ към родителя или към децата му винаги ме е смущавало. От гледна точка на децата — за какво са виновни те? Какво точно са направили, за да „им се върне“ нещо? Защо трябва върху тях да пада чужда вина, чужди конфликти или нечия идея за отплата?

Да, в разговорния език от край време съществуват изрази от типа „на теб и на децата ти“. Добре, хората ги използват. Но ако погледнем отдолу нагоре — през очите на самите деца — картината изглежда съвсем различно.

На едни деца внезапно им се стоварват последствията от глупостите на родителите им, плюс отмъстителността, озлоблението или „наказателните“ реакции на други възрастни. И тогава те с право могат да попитат: „А ние какво направихме? С какво сме виновни?“

И честно казано, на този въпрос няма справедлив отговор. Защото децата не са направили нищо. И идеята, че трябва да носят вина или отплата за чужди действия, просто не ми се приема. Тя е варварска.

Кой какъв живот има, само той си знае.
Нещата, много често, изобщо не са такива, каквито на нас ни изглеждат.

Бела, много е гадно да се случи нещо на детето ти заради собствените ти грехове. Логика не търси от гледна точка на децата, защото таква няма. Може би мотивът е страхът на родителите, да не се случи нещо на децата им, който да ги води в техните решения и начин на живот. Иначе, пише го в Библията и аз твърдо вярвам, че е така. Примери в историята има колкото искаш, примерно един Хенри Осми и мечтата му за син, която така и не се сбъдва, и човек може да си извади заключение, че е заради бурния му живот и спорни решения. Все пак има дъщеря, от жената, която е обезглавил, и тя е първата английска кралица, при това супер успешна. Но пък тя умира бездетна. Не знам, разсъждавам си, примери има много. Не казвам, че е честно, просто явно има логика глобално и в исторически план, ако се замисли човек.

Ем … пола на едно дете се определя от мъжа, понеже спермата му съдържа Х или Y-хромозома. Генетиката играе обаче също роля, защото генетични мутации могат да направят така, че едната хромозома да е преобладаваща. Същото се среща и при жените.
Това в полза на науката го пиша.

Аз говорех за хора, които познавам отблизо. Не за някой си съученик, който някога направил нещо гадно, а след години съм видяла "лъскав живот" в профила му. Не че не познавам и куп примери на не особено стойностни хора, които понастоящем си имат и семейство, и добри финанси, но в случая ставаше въпрос за постъпки и преки последствия. Като споменахте деца - с една майка излизахме с бебетата до към 1 година, после тя реши, че много й настъпвам егото и прекрати "приятелството". Но това беше най-самовлюбения човек, когото познавам. Едно от нещата е как вечно искаше да покаже колко неща може бебето й, колко разбира и т. н. Това дете, понастоящем на година и половина, се оставя без особен надзор, тя често просто си седи на пейката. Като го слага на онези люлки карнушки ли се казват дето сядат 2 деца и се редуват горе - долу - оставя нейното без да го придържа. Само за да покаже колко е "голямо" и развито. През цялото време докато излизахме се оплакваше колко й е трудно и в един момент почна да повтаря "нямам бебе вече", ако й похвалиш детето нещо от типа "браво, като голяма" отговорът е "тя си е голяма" с едно високомерие, просто не спираше да самоизтъква себе си, детето си и семейството си тая жена. Друг пример ме подтикна да напиша горното обаче. Много не ми се разказва, защото касае здравето на близък. Жена му винаги е била убедена в себе си и решенията си и никога не е съжалявала за нито едно от тях. Правила е и неща от гордост и от инат. В случая поредица от решения поставиха в риск живота на мъжа й, поради неглижиране на симптоми на тежко заболяване. Изхода като цяло беше благополучен, но не без никакви последствия. Не знам защо някои хора взимат очевадно грешни решения какво да правят или да не правят и още по-странното - никога не допускат, че това, което им се казва, може да е по-правилно от тяхната преценка за конкретна ситуация.

Колко надути майки по площадките познавах... Сега въобще не знам какво се случва с тях.
Стига с тия суеверия за връщане!
Сигурно навремето съм накривила шапката на някого, та ми се връща със сина ми? Не го вярвам! Такава му е съдбата на детето, пък и той вече си взема собствени глупави решения и сам си троши главата.

Аз мисля, че няма човек, който да ти даде отговор на този въпрос.
Някои ще ръсят мозък и мъдри мисли, други ще ги препишат от някъде, трети ще подкрепят любознателността ти, но ти се съмнявай във всичко. Ако темата реши този световен проблем откакто свят светува и премахне кастите в Индия, сигурно ще станем много богати и известни!

Може от друг ъгъл да го погледнеш - всъщност това е балансът, за който ти питаш. Едните дърпат все нагоре, другите надолу и така везните се клатят по средата. Колкото има в Космоса, толкова и на дъното на океана, казано метафорично. Само някои ще излетят, и само някои няма да изплуват. Останалото множество поддържа баланса.

Качеството на живот не ни се пада. Създаваме си го, борим се за него, или не ни пука. Не знаеш колко труд и лишения, колко репетиции и неспане стоят зад един преуспял изпълнител, какво и колко травми за цял живот си е нанесъл един Олимпийки шампион, двукратен, трикратен, многократен, най-известния за всички времена и т.н.
Всъщност не се знае, ако сега сама си посочиш един преуспял в твоите очи спортист, холивудски актьор или принц и ти предложат да живееш неговия живот едно към едно, така както той го е живял, дали ще се навиеш.