Защо някои имат такъв живот, а други... такъв живот.

  • 7 633
  • 163
# 105
О, наблюдавам как на много надменни хора хич не им върви в личен план. Една надменна жена се оказа, че се прави на много щастлива и успешна пред другите, но всъщност нещата не са особено цветущи, да не кажа хич, просто умело го крие. Та не съдете по фасасата, често е фалшиво блестяща.
Виж целия пост
# 106
Съвсем нормално е да "крие" нейни лични проблеми и преживявания. Това не й пречи да е успешна в обществото.
Не разбирам в какво я упреквате.
Хората трябва да имат маски и да ги ползват редовно. Никой не е длъжен да им гледа намусените физиономии. И интелигентно трябва да знаят пред кого какво да говорят. Не може да споделят всичко на всеки. Добре е да се научат да подминават особено любопитни хора, на които не им влиза в работата сами ли са, женени ли са, два пъти ли, три пъти ли, това добре ли е, зле ли е, какво е....
Виж целия пост
# 107
Баба ми казваше да не мисля човек, който знае да проси .
Виж целия пост
# 108
И на всеки личната трагедия е най-трагедия.
Просто всеки си мисли, че е най-нещастен, когато му се случи нещо в този живот, защото така ни е заложено-личната ни драма е водещата, не чуждата.
Виж целия пост
# 109
Как беше: всички щастливи семейства си  приличат, но всеки е нещастен по своему. По памет цитирам Лев Толстой, т.е щастието е универсално преживяване, докато нещастието е дълбоко индивидуално.
Виж целия пост
# 110
Не  ми се вижда важно да разбера защо хората се чувстват по определен начин, когато им се случат дадени преживявания. Това вероятно е до тип характер, нервна система и има психологическа интерпретация. Дали показват или крият нещо, дали изглеждат щастливи, а не са... Кой от нас е напълно честен?
Интересувам се явно късмета - до този извод стигнах. На кого и защо се е паднал такъв, какъвто е и можем ли да го променяме или каквото ни се е паднало, това е.
Виж целия пост
# 111
можеш. като не му обръщаш внимание и действаш сякаш го няма. така го променяш.
Виж целия пост
# 112
И на всеки личната трагедия е най-трагедия.
Просто всеки си мисли, че е най-нещастен, когато му се случи нещо в този живот, защото така ни е заложено-личната ни драма е водещата, не чуждата.

Абсолютно е нормално. И сме в правото си да се вайкаме за нас си. Къде ще му излезе да се тюхкаме за чужди драми. Не сме такива емпати и светци и няма нужда. Ще откачим.
Обаче за чуждото щастие често много хора си завиждат.
Виж целия пост
# 113
Misery loves company, happiness walks alone.

Едно време имах приятелка, която ми беше приятелка, докато не работех и гледах децата. Като започнах да "дърпам" - нова работа, университет, билети за концерт - и ми стана неприятелка.
Виж целия пост
# 114
И на всеки личната трагедия е най-трагедия.
Просто всеки си мисли, че е най-нещастен, когато му се случи нещо в този живот, защото така ни е заложено-личната ни драма е водещата, не чуждата.

И защото сравняваме нашата лична трагедия с напудрената външна фасада на другите хора. Естествено, че нашето ни се вижда по-лошо, гледаме го отвътре.
Виж целия пост
# 115
Гледаме го от позицията на нашето безсилие . Пред някои неща сме безсилни.
Виж целия пост
# 116
Именно! Тревата на съседа винаги е по-зелена.
Виж целия пост
# 117
Да, интересно е че за чужд проблем виждаме решението съвсем обективно, но ако същият проблем е при нас, той няма решение.
Виж целия пост
# 118
И да иждаме решение то не е в нашите възможности.
Виж целия пост
# 119
Когато бях в безизходица преди развода, ми се предлагаха 99 решения. Но трябваше сама да открия пътя.
Имам някои приятелки и до ден днешен циклят. И даже в прав текст са ми казвали "пък ти как се уреди". А всъщност аз всичко си направих сама и "този живот" не ми е паднал от небето.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия