Защо някои имат такъв живот, а други... такъв живот.

Примерът е за случай, в който наистина няма късмет, тъй като и двамата са получили възможност за работата и вече става дума за избор дали да я приемат, или не.

имаш или нямаш късмет си е до нагласата
зависи какво си повтаряш, повтаряйки непрекъснато нямам късмет с времето ще започнеш да го вярваш, същото и ако си повтаряш, че имаш късмет

случките сами по себе си са неутрални, интерпретацията им вече е друг въпрос

обече не е толкова просто защото има едно нещо наречено negativity bias, тоест ние сме предразположени към негативното, това мозъкът ти го прави с цел да те предпази, това е главната му функция, не да те прави щастлив, това трябва ти да го постигнеш сам

трудно е обаче ако в тийнейджърските ти години си бил малтретиран, тогава си изграждаш определено негативно виждане за света и това пак идва от negativity bias-a

Да, така е. И пак е трик на мозъка, че животът на другите е по-по-по.

Аз мисля, че темата много се измести от първоначалната идея на авторката. Според мен тя имаше на предвид защо на видимо лоши или незаслужили хора им се случват с лекота разни неща, а на добрите по скоро им се случват кофти неща. Или поне аз така я разбрах темата през моята призма. Повече от 2 десетилетия наблюдавах в обкръжението си човек, който лъжеше, крадеше, държеше се лошо с хората и семейството си и изобщо не беше добър човек. Виждах как нещата му се случват без този напън и усилия, за които говорите в предишните постове визирайки олимпийски шампиони или огромни бизнесмени. Просто късмета буквално го намираше докато седи. След като предава буквално нарочно семейството си и ги изхвърли на улицата с деца, то към днешна дата продължава да живее мечтаният ергенски живот, заведения ежедневно, голф, жени, пътешествия. Това е човек, който наистина е насилник в буквалният смисъл на думата и тормозеше семейството си години наред. Включвам и физическа агресия освен психическата. Говоря за истински нарцис. Който не е живял с такова чудовище, незнае на какво са способни тези хора. На всичкото отгоре успя да извърти така нещата, че всички близки повярваха на него. Защото за пред обществото той беше любящ съпруг и баща. Една шепа хора само, които бяха видяли истинското му лице останаха до съпругата. Та да попитам кога точно и как ще му се върне на този човек и защо трябва да се връща на децата му, които и без това страдат заради него. За протокола съпругата е добър, любящ и емпатичен човек.  Истината е, че няма баланс.

Така е, често има баланс, но често и няма.

Ами истината е в очите на гледащия.
Lexdi за теб може той да води мечтания живот с всичките му екстри и ти да си мислиш, че на него му се получава всичко с лекота, но в моите очи например няма нищо такова. Това е един празен, безсмислен живот без топлина и обич, с безразборен секс и всички рискове, произлизащи от това, с алкохол, и всичко, произлизащо от това; живот без деца, които те обичат и уважават; пътешествия, без хора, с които да съхраниш спомена, голф, без децата ти, които да учат от теб … пълна нула е за мен.
Точно за това мисля, че в началото казах, че вероятно и на тези хора им се случват неща, но ние не разбираме, защото те не дават външен израз на това.

лоши неща се случват на всеки само дето тия перковци за които говорим го преживяват по-леко и ти оставаш с впечатлението, че нищо не им се случва, напротив случва им се ама не си го слагат просто

човек най-добре познава себе си, останалите само го интерпретират според собствените си виждания, тоест няма как те да са обективни

За теб такъв живот е празен, но той може да не мисли така и да си живее перфектно.

Ми нали това казвам?
В очите на едни на него нищо не му се случва и живее чудесно, в очите на други е човек, който живее напразно и един ден като дойде старостта няма да ги има ни жените, ни пътуванията, ни ще го погледнат децата му.

Добре. Нека тогава да погледнем въпроса от другата страна. Тя, която е добър човек, загуби  най-близките си (няма да давам конкретика), но още от дете един по един умират. Няма леко детство, после създава семейство с него и съответно няма и лек живот. Опита се няколко пъти да постигне някакви неща в живота и колкото и усилия да полагаше всичко и се сгромолясваше с гръм и трясък. Сега заради него е и буквално сама, защото всичките им близки и приятели вярват на него. Децата са и упора.  Та да кога на нея ще и се случи нещо добро. За ежедневните дреболии дори не коментирам, като счупена пералня или нещо такова, както сте коментирали по назад. Ако има нещо гадно да се случи, то ще и се случи. И всеки път точно когато аха понадигне малко глава и се случва нещо брутално, което да я събори. Защо е така. И пак да попитам защо децата трябва да страдат и да им се връща за нещо, което не са направили.

Ще го кажа много безчувствено, просто като факт. Тя и децата ѝ страдат заради нейните грешни избори. За това, че не е прицелила (преценила съм искала да пиша) човека, за това, че като видяла е търпяла, за много неща, които е направила или не е направила. И това не променя факта, че е добър човек. Тя пак си е добър човек. Бях чела веднъж какво е отношението на науката спрямо късмета и случайностите. Не знам дали ще мога да го намеря, но имаше част, в която се обясняваше, че всъщност са плод на това, ме не сме предвидили, не сме разчели и до голяма степен е свързано с нашето незнание. Например ако имаш пералня на 5 години и никога не си викал сервиз да я обслужат и почистят защото тя работи перфектно, а те пък се повреди на 6та година то това не е внезапно и неочаквано.
Ще опитам да го намеря.

Елора, точно!

Di Soleil, това което казваш е много вярно и е точно така. Тя самата дори не обвинява него за всичко, а обвинява себе си затова, че е позволила подобно отношение. Ще повторя отново обаче, че който не е живял с нарцис незнае какво е. Те в началото са най-очарователните хора и докато започнеш да осъзнаваш какво ти се случва, то вече си с две деца, финансово зависима и абсолютно емоционално и психически разбита. Нарцисите не са лоши в началото. Те са добри. Много добри. После започват да редуват малко лошо с много добро. После малко добро с малко лошо, после повече лошо с малко добро. Човек докато се усети къде е отишъл живота му и докато осъзнае, че границите отдавна са били прекачвани му трябва много време. Но това не извинява него, който е такъв по природа. Каде е баланса.

Не е безчувствено, високомерно и арогантно е. Много е лесно от висотата на собственото си чуство за превъзходство и непогрешимост да обясняваме кой какви грешни избори и вини носи. Понеже някоя случила на мъж /да, да, даааааа, тя избирала, гледала и си отваряла очите, знам, знам/, счита, че се е справила шо-добре от другата, която нацелила психопата, примерно. Кой какво е прицелил, видял и търпял никой няма как да знае. Радвай се, че не си изпадала в ситуации, в които да се налага да си тестваш теориите и принципите, че той живота има тая склонност.... Има един лаф, много е верен - "по-лесно е да се бориш за принципите си, отколкото да живееш според тях...."

Ами друго се разбира от поста ти.
Както и да е.
Той си живее перфектно.
И като остарее, ще си плати на някой да го гледа.
Ако не може, тогава ще отиде при тях да лицемерничи.

Модерно е обвинения да се сипят върху потърпевшите, дори потърпевши от съдбата/късмета. "Сами са си виновни" е дежурен наратив.
Разбира се, че много достатъчно доказано лоши хора нито ги застига карма, нито понасят кой знае какви удари и да, образно казано си бутат дните безпроблемно, ако не чак щастливо. Късмет, шанс, съдба. Няма видов ден, няма да му се "върне" никога и спрете да сочите за виновник жертвата на такъв.