С какво ви дразнят свекървите? – 172

Изядохте я с парцелите veluna. И защо? Защото не е съгласна да търпи тормоза от свекървата и иска да си опази детето. Аз бях на 10 г., когато родителите ми се разведоха, баба ми и дядо ми, а и други роднини бяха много огорчени от баща ми и си позволиха пред мен да говорят лоши неща за него. Ами изобщо не ми стана приятно, даже се почувствах наранена, все пак това беше МОЯТ баща и като го укоряваха по този начин, все едно на мен ми обясняваха колко съм лоша. Така че напълно я разбирам veluna защо не иска да оставя детето при свекървата, особено като има пред себе си "светлия" пример с отношението към другото внуче и настройването му срещу бащата. Вместо да се посочи с пръст маминият златен, който не може да защити жена си, ами реве за маминка, когато жена му поставя разумни граници, ние се нахвърляме върху жертвата, че не желае повече да бъде тормозена. Колко типично!

Значи - смяташ, че като мъжа ти иде на гости при майка си с детето си, бабата ще промие главата на детето с кофти приказки за теб.
Ми супер ниско мнение имаш за тоя мъж, не знам как живееш с него. Ти направо за тотален малоумник го смяташ.

Аз не съм писала за моя мъж. И не става дума за тотално промиване на мозъка, а за несъобразяване с чувствата на детето. Ясно е, че детето няма да бъде настроено срещу майка си за няколко часа на седмица или месец. Но не виждам защо трябва да му се причинява страданието да слуша отвратителни неща за собствената си майка и то от баба си.

Постът ми е към авторката.

Е, аз за моя не го мисля. Само че, свекър ми не ми е казвал, че не ме разбира, защото не говори цигански и не ми е казвал: “Ако бях знаел, щеше да видиш тогава!” Това чак ми е смешно, някой си да ми говори така и да ми чука по масата. Сега като го пиша, чак ми стана смешно. 🤣

Бабката си обижда Велуна или Николета, или както там се зове, дядото и той ѝ размахва пръст. Мъжът ѝ свит в ъгъла плаче за мама. 🤣Ми не е толкова невинна, бяла и добра. Както си позволява да я обижда пред мъжът ѝ (без значение, че ѝ е син, нали си е избрал Велуна за жена), не мисля, че ще има свян и пред детето. Даже предполагам, че ще е под формата на шега, смешка, леко подмятане. Детето ще го запомни и ще го изръси в някакъв момент. Това разбира се, през моята призма.

Нали неговата позиция е, че той иска да ходите с детето при родителите му?

Да, аз също така го приех, че не иска да ходи сам и по-скоро без нея. Това ме изненада, тоест те я обиждат пред него, уж той я подкрепя, действат заедно. В същото време, обаче той не иска да ходи сам при собствените си родители. Странен човек. И тако, и вако май.

За мен е очевидно, че този мъж не подкрепя жена си, а се надява тя някак да се "сниши" и да започне да се разбира с родителите му. Което няма да стане, защото той пред нея не изразява позиция, не се опитва да я убеди - не че би успял, де.
Така че няма полезен ход този мъж. Единственото развитие може да е, ако Велуна приеме, че той има правото да ходи с детето при родителите му. Но ето, доста хора се опитахме да я убедим, че бабата и дядото имат някакви права спрямо внуците, в това число и по закон (Семеен кодекс) и не се стигна до нищо.
И затова няма да има никакво развитие, освен ако бабата и дядото наистина не тръгнат да си търсят правата по съдебен ред, което също не ми се струва вероятно.

Позицията на мъжа ми винаги е била една и съща – той неведнъж ме помоли да дам шанс за промяна. И аз го направих. Не веднъж, не два пъти – многократно. Всеки път с надеждата, че този път ще бъде различно.

Дори при последния разговор преди дни той отново имаше надежда, че нещата могат да се променят. И отново – аз дадох шанс. Това беше единственото му желание към мен и аз съм го изпълнявала многократно.

Дали го обичам или не – това е изцяло личен въпрос. Това не е тема за обсъждане от хора, които не живеят в нашето семейство и не носят последствията от тези отношения.

На всички шансове, които съм дала, съм получила единствено арогантно отношение, наглост, обвинения и обиди. Поведението им не само че не се промени, а ескалира до степен, в която вече не се прикрива, а се демонстрира открито – дори в присъствието на сина им. Това говори достатъчно.

Отчитам и грешката на мъжа ми – че не постави граници по-рано. Това е факт и аз не го отричам. Но също така е факт, че от мен се изискваше твърде много, без насреща да има дори минимална промяна.

И нека е ясно – той никога не е настоявал да ходи сам с детето там. Напълно наясно е какво се случва и какви са последствията, включително и от примера, който вече съществува в тяхното семейство.
Още в самото начало получих предупреждение от човек, който няма нищо общо с нашия семеен конфликт. Който,  се познава с майка му ми каза: „Имай едно наум за нея.“

Не съм правила изводи само на база чуждо мнение – дадох шанс да изградя собствено. Но с времето и с личния ми опит се убедих, че това предупреждение не е било случайно.

Когато един въпрос е принципен отговорът трябва да може да се приложи и, когато на теб не ти изнася. Та причина да се скара с вашите мигом ще си намери ако реши. И не мисля, че имаш причина и ти чак внучето да не виждат бабата и дядото, защото са скарани с теб. Отговорност е и човек да вижда по-далече от собственото си его. Това дете има право да избере да харесва ли тези хора или не. Ако не го застрашават физически те са хората отгледали собствения ти мъж, вероятно и той е същия като тях, нищо по-различно няма да се случи на детето.
И просто като по-дърта ти казвам, че тия работи сега ще ти излязат  през носа в бъдеще.

Когато говорим за принципи, нека ги прилагаме в цялост, а не избирателно. Принципът не е да търпиш всяко поведение само защото хората са баба и дядо, а да осигуриш на детето си среда с уважение, спокойствие и сигурност – не само физическа, но и емоционална.

Ако не го бият – значи всичко е наред? До това ли свеждаме критериите за нормално отношение?

Детето няма как да избере обективно, когато е малко – то попива. Именно затова отговорността е на родителите да преценят в каква среда и с какви хора да бъде, а не да оставят това на случайността.

А за бъдещето – всеки носи последствията от решенията си. Аз съм наясно с моите и ги поемам. Въпросът е дали и другата страна е готова да поеме своите.

Само че вие двамата с бащата не осигурявате такава среда, защото и двамата не сте стабилни.
Ти правиш вече трети или четвърти профил и при всеки от тях има огромна драма със свекърва, с която даже не живеете заедно в един град, до степен да ти докара психически проблем. Това е като обсебеност от нея и показва нестабилност.
Другият родител до такава степен се е заинатил "всички при мама пък", че даже стига до плач. Незрялост, нестабилност...

Щеше да е прекрасно доброто възпитание да ти осигури защита от пасивната агресия, прекрачването на граници и откровения вербален тормоз. Щеше, ама реално не се случва. За съжаление точно възпитаните хора най-често го отнасят, защото са научени да мълчат, за да не стават скандали и да не се задълбочават конфликти.

Много малко свекърви има тук. Наистина има, не отричам, но са малко. Но ако искаш да се залъгваш, че повечето пишещи тук сме свекърви, твое право е.

Възпитанието и мълчанието не са взаимосвързани.

Аз не видях някой да защитава поведението на свекървата. Постовете бяха насочени, че бабата и дядото имат право на контакт с внучето.